Номинации за най-голяма муня

Що бе, нЕма лошо 
Ако искаш да те почваме и тебе 

Знаех си аз, че ще ни разкрият рано или късно 

 

Vижте ,какvо аз сьм на работа и се смея сьс сьлзи и на глас.......................Ще ме изгонят бе хора

Момичета...не разваляйте пре-хубавата тема с чат!

Майка ми , млада булка на 21 години, с дъщеря на почти 3 (аз), се готви за състезание с националния отбор по спортен пилотаж. По татово време обаче, за да те допуснат до летене се минаваха тежки няколкомесечни медицински прегледи. Всички летци си вземаха отпуски, започваха се усилени тренировки, диети, стоматологични интервенции и кой от каквото има нужда , за да не го скъсат на прегледа. Минават прегледите, остава последен гинекологичния. Влиза майка ми в кабинета, преглеждат я, записват и диагноза в картона " девствена" и я пращат да си ходи. Няколко страници по назад в същия картон пише че лицето има дъщеря;))
Щастлива че мъките са свършили,без да си прочете "диагнозата", с бодра крачка майка ми отива при началника на аероклуба, горда че прегледите са минали успешно. Гледа човека документацията, и вика баща ми на очна ставка да го пита как така жена му е девствена пък и дете му е родила;))

Хахахахаха ,сетих се за един от най -големите ми срамovе.
Vлизаме v музея на vось4ните фигури и v едно от помеЩенията едно такоvа тьмно и само лека сvетлина от някьде идvа.Гледам аз на vсякьде огледала има ,пьрvо се оплаших от себе си ,не знайно ,заЩо ,но се оказах много близко до едно такоvа огледало и удряйки се v него се стряскам ,обрьЩам се ,vиждам 4оvек и по4vам Sorry,sorry.....сестра ми се хили от страни и ми казvа ,"Не е лесно да се оплашиш от себе си ".
Пак v тази стаи4ка ,седя ,зад един мьж и го 4акам да мрьдне ,седя си аз ,седя си.....брех този не мьрда.........сестра ми по едно vреме ме пита ,заЩо не мьрдам ,и аз най -ядосано и обясняvам ,4е този пред мен vьпреки ,4е сьм го помолила да помести не мьрда.Тя пак леж на земята.............ми v стаята беше тьмно .
И последната изцепка v този музей беше ,като vидях някакьv момьк доста готин да седи (тоест статуя) и отиvам аз да се снимам с  него,хvаЩам го под рька и обелvам най- голямата усмиvка среЩу сестра ми и фотоапарата а тя ne мьрда...... .....питам я аз ,заЩо не мьрда .............е нямаше ,какvо да питам ,този до мен по4на да мьрда ейййййййййй такьv срам................ми хvанала сьм си аз някакьv младеж,пьк той от у4удvане не помрьдна изvестно vреме.
Бьзикаха се после с мен ,4е v този музей и мен трябvа да ме сложат.........

Още две истории-покрай нощните къпанета.
На един рожден ден- 2 октомври, но жега като през лятото-от капанчето ще ходим на лунно къпане и се запремятваме нататък. Едното момче влиза след мен, ама като се е раждал и аз викам, охо, тук ще става нещо... И почвам да се въртя около него, за да покажа каква съм плувксиня. Той изглежда много навит, аз продължавам да се въртя около него като акулка. В един момент кракът ми усеща нещо, клон ли какво ли, и аз решавам да се отблъсна (бързо и силно)-а момчето само се присвива и наобратно. ..Отиде му меракът. Иди обяснявай после, че няма нищо лично.
Мама и тя е кьорава като мен. Влизаме в магазин, за да си купува дамски превлръзки. И вижда, недовижда казва: "Една опаковка Либрес". Жената и тя на автопилот отговаря "За колко килогравма?"
Мама се стряска, защото досега не са я питали такива неща, но понеже нищо не може да я стресне, отговаря най-честно: "Ами, 50".
Дамата отговаря "Ама на Либеро памперси за възрастни нямаме..."

Аз, ако седна да пиша всички муньовщини, ще си изчегъртам нещастното подобие на маникюр, дето си го въдя.

1. Аз имам тестикули. Без майтап. В медицинския ми картон го пише: "Добре развити тестикули". Явно на консулатциите някоя сестра много е бързала да изкъшка мама от кабинета.
2. Отивам преди години на зъболекар, ще ми вадят зъб. И ме е страх, и ми е нервно. Слагат ми упойка, хваща зъбаря клещите и ме почва. И аз се хващам с лявата ръка за едната дръжка, с другата търся припряно дръжка, обаче няма, а той вече тегли и аз реваааа и го хващам за пакета и стискам ли, стискам. Очичките му изскочиха на милия, и после обясняваше, че следващия път ще иска една сестра да му пази ... от мен.
3. Мама. Голям образ. Стои си на спирката на Ректората и си чака тролейче. Обаче, въпреки че баба преди 5 години ме успокояваше, че все някога на моята майка ще и порастне мозъка, все още това не се е случило. Та мотае се мама по спирката, отлепва някаква цена от някаква своя покупка и се чуди къде да я лепне. Вижда една жена, приближава се до нея и хоп! Отдалечава се, преценява, че не се вижда хубаво цената, връща се, отлепва лепенката, залепва я на по- видно място и се качва на пристигналия вече тролей.
4. С телефоните съм правила големи магарии, но най- смешното беше преди доста време, събирам поръчките за обяд, правя си списъче: 3 пържоли с гарнитура, 2 еди-какво-си... В тоз сюблимен момент телефонцията се разсвирва, аз вдигам телефона и с равен секретарски глас казвам: "3 пържоли".
5. Убила съм един папагал и един охльо-бохльо. Папагала беше избягал от клетката, аз го хванах, и докато му се карах да не бяга, явно съм го стиснала по- силно, защото земния му път приключи там. А втората ми жертва ми беше подарък - някакъв воден розов таласъм в буркан. Пльоснах го аз до прозореца и го забравих. И след седмица дарителят на розовеняка ми се обажда и по едно време ме пита с какво го храня. И аз зададох тъпия въпрос "Ама той яде ли?!" Беше малко поумрял... Леко само.
6. Миналата зима с мъжа ми си купуваме лира за над печката, за да топли повече, щото нали сме на печка с дърва, пък аз бременна и се пазя да не настина... И поставяме грозноватата лира, палим си печки цяла зима и се чудим защо толкова пуши печката. Тъкмо сме направили ремонт, пък март месец в стаята беше като в пещера. Черно, прашно... ужас. Като махахме печката, за да правим ремонт отново, се оказа, че сме поставили лирата надолу с главата и целият пушек, който иначе е трябвало да излиза през нея и да ни топли, се е връщал в стаята, за да ни задуши. А ние комини псувахме, дърва псувахме, правителство ругахме...

1. Навремето работех в лизинговия отдел на DAEWOO и всеки ден се разправях с разни хора, дето не си четат договорите, а претенциите им - все големи.
Та звъни веднъж телефона и бивам въвлечена в поредната препирня "има ли такава клауза в договора или не". След като 5 минути бях се опитвала да бъда вежлива, а от другата страна плучавах само обиди, не издържах и креснах "Ама не разбирате ли, госпожо, така не може!" Последва едно полуобъркано "Ама аз съм господин...", на което аз млъкнах за секунда и продължих на висок тон "Добре де, господине. Пак не става!"
Целият отдел прихна от веднъж. И аз се заразих, стискам микрофона и се смея до припадък, а господинът, позагубил хъс, каза, че ще се обади да говори с шефа на отдела и побърза да затвори.

2. И да вярвате, и да не вярвате, варен боб ми е излизал през носа. Ама буквално. Нещо мъжо ме беше разсмял, а аз боб хапвах и за да не го опръскам, стискам устни. Ама нали все от някъде трябва да излезе пусти въздух, айдееее, заедно със зърно боб през ноздрата ми. Арни ряпа да яде!

3. Късам аз с един плазмодий (почти се бяхме заженили), щото го беше шубе до смърт да ме запознае с баща си, че можело да не ме хареса. Пращам писмо на плазмодия (словак беше), че аз съм до тук. Междувременно обаче вече се заформя сериозен романс с друг тип, българин. На което, след една прекрасна вечер пращам e-mail до новия как ми е харесало снощи, как нямам търпение да повторим преживяването и прочее лиготии. При това на английски (помагах на новия да си подобри знанията).
Няколко часа по късно получавам отговор на тоя си мейл от ... словака. Пусто, разчувствана, не съм догледала и съм кликнала на първото изпречило се име с В... Колко хули отнесох и от плазмодия, и от кандидат-кумовете, не е истина.

4. Много ми беше мерак за ролери. Взех си едни Rosignol на принципа "твърде съм беден да купувам евтино", ама те със страхотни лагери и вдигат от 0 до 100 за 4 секунди. Бях покарала 2-3 пъти и ще водя племенника ми (тогава на 12 години) в зоопарка: хем да гледаме животните, хем да се лизгаме. Ама аз нали съм карала само по равно в Южния парк, нито мога да завивам, нито да спирам като хората. Стигаме до поредното нанадолнище с Тедо, той се спуска спокойно (с неговите ролери здраво трябваше да бачкаш, за да се движиш изобщо), а аз се засвятках здраво. Уплаших се, прицелих се в едно храстче, да убия скоростта. Гепих клонките, понамалих. Ама нали си има физични закони, продължих по стръмното, само че с шепи, пълни с листенца. А пред мен - вечно популярните клетки на малките маймуни. Обхвана ме див ужас. И като почнах да крещя с пълно гърло "Варда, варда!", поне да не премажа посетителите на зоопарка. Хората се разбягаха, а аз със сто и двайсе, почти се присъединих към макаците.

Макар, че е off topic, ще напиша и един лаф, дето ни беше любим в DAEWOO.

Обажда се клиент и пита "Общината ли е?" Отговорът е отрицателен с уточнение, че е лизинговия на DAEWOO. На което реакцията е "Ми нищо. И на вас да ви е.. майката!" и тряс! телефона.

А, не! 

Момичета, невероятно забавни сте, отдавна не съм се смяла така.Както бях в тъжно настроение, изведнъж облаците се разсеяха около мен.
Та сещам се и аз за две случки, едната е със сестра ми.
Помня, че в училище доста ме беше впечатлила думата "двор" на френски и веднага я съобщих на сестра ми.На следващия ден седим аз и баща ми и си приказваме нещо, когато влетява сестра ми, изпъчва се и съобщава:"Абе, тате, знаеш ли как е "к..р" на френски?"И двамата се облещваме срещу нея, но тя разбра, че се е объркала и се поправи:"Не, бе тате, знаеш ли как е двор на френски?Кур", и най-невъзмутимо си излезе и ме остави аз да се червя пред баща ни.
Другата става по време на студентските ми години.Имахме изпит и понеже аз реших да се явя в последния от определените дни, се уговорих с една колежка, която беше минала предния ден, като свърша да отида да я изпратя на гарата, защото си заминаваше.На изпита отидох с една широка рокличка с презрамки (защо и аз не знам).Взех си изпита и понеже нямах много време се завтекох с все сила към Подуенската гара, за да изпратя тази моя колежка.Отидох там, ала не я открих и продължих да обикалям тичайки напред-назад из цялата гара.Направи ми по едно време впечатление, че хората се обръщат и ме заглеждат, но си мислех, че ме харесват и затова го правят.Докато в един момент до мен се приближи един човек и татктично ми каза:"Госпожице, едната ви гърда е изкочила от деколтето".Аз се погледнах, прибрах си гърдата и скоростно се изнесох оттам, без изобщо да се интересувам вече дали ще открия въпросната колежка.Голям срам изживях, кой знае колко народ ми се е любувал докато съм развявала гола цица из гарата.

Аз вчера се изявих муньовски (не че само вчера, но е най-прясно;) ). От години пуша, обаче родителското тяло не знае и вчера се оплаквам нещо на майка ми, че детенце напоследък е голям мрънкоч и и казвам "човек не може да седне едно кафе да изпуши"  , добре че мама или не включи или се направи, че не е чула каква "грешка на езика" направих  .

Това е супер 
Спасители на плажа ряпа дя ядат