Имам точен и конкретен въпрос към вас.Когато човек реши да избяга от дома си,какво най-му е необходимо,освен повод и дрехи?!Така де-не да избяга,а временно да не живее там,където до сега е живял,а на друго място?!
Виж целия пост
Най-необходимите вещи...
- Публикувана: 26 апр. 2008, 23:25 ч.
- Последно мнение: 14 септ. 2008, 20:53 ч.
# 3
27 апр. 2008, 01:39 ч.
Документи, дрехи, лични вещи (имам предвид тоалетни принадлежности и т. н.), лекарства, пари, храна, играчки на децата, сакове (или куфари), в който ще се положи всичко ...
Кола, за да се придвижиш към новото си местоживеене.
Виж целия пост
Кола, за да се придвижиш към новото си местоживеене.
# 5
27 апр. 2008, 08:59 ч.
Документи, пари и някои лични вещи с практическа и емоционална стойност.
Виж целия пост
# 6
27 апр. 2008, 09:05 ч.
Пари и документи, дрехи и снимки с емоционална стойност и място където да отидеш.
И за всичко това една наистина добра причина.
Виж целия пост
И за всичко това една наистина добра причина.
# 8
27 апр. 2008, 11:38 ч.
И аz така... и флейтиЧката ми. Беz нея никъде не мърдам
Виж целия пост
Документи и смелост, всичко останало се нарежда. 
И аz така... и флейтиЧката ми. Беz нея никъде не мърдам
# 10
27 апр. 2008, 14:44 ч.
Има една легенда. Древен град е нападнат от враговете, които са се разположили около крепостните стени и са се приготвили за дълга обсада. Но населението на града смело се брани и е готово да умре от глад и жажда, но не и да се предаде. В изблик на благородство предводителят на нападателите позволява на жените и децата да напуснат града, при условие, че носят със себе си толкова багаж, колкото могат да носят на ръце. На другата сутрин вратите на крепостта се отварят и по пътя поема дълга колона от жени, следвани от по-големите си деца Жените носят на ръцете си бебетата си, а на гърбовете си... мъжете си. Смаяните воини се почудили какво да правят. Предводителят им толкова бил възхитен от мъжеството и верността на жените, че събрал армията си и си тръгнал засрамен.
Така твърди легендата. Личното ми мнение е, че въпросните нападатели са умрели от смях и затова градът е останал непревзет, ама пита ли ме някой?
Еееех, имало е в онези времена и Мъже, и Жени. А сега?
Виж целия пост
Така твърди легендата. Личното ми мнение е, че въпросните нападатели са умрели от смях и затова градът е останал непревзет, ама пита ли ме някой?
Еееех, имало е в онези времена и Мъже, и Жени. А сега?
# 11
27 апр. 2008, 15:42 ч.
Страхотна легенда! 
Аз бих взела топли обувки, дрехи, документи и лекарства. Парите се подразбират. И тефтерче с номерата на близки хора.
Виж целия пост
Аз бих взела топли обувки, дрехи, документи и лекарства. Парите се подразбират. И тефтерче с номерата на близки хора.
# 12
27 апр. 2008, 16:06 ч.
Аз знам различен вариант - един цар се оженил за бедна жена, която му спасила живота. Един ден тя го изкритикувала пред царедворците за нещо си и той я изпъдил, за да не му уронва престижа. Казал й, че може да си вземе най-ценното и на сутринта да си върви. За сбогуване жената пожелала да изпие чаша вино с царя. Пили вино, в него имало приспивателно и на сутринта царя се събудил в бедняшката колиба на жена си. Попитал какво прави там, а тя му казала, че е взела най-ценното си нещо. После заживели щастливо...
Виж целия пост
Има една легенда. Древен град е нападнат от враговете, които са се разположили около крепостните стени и са се приготвили за дълга обсада. Но населението на града смело се брани и е готово да умре от глад и жажда, но не и да се предаде. В изблик на благородство предводителят на нападателите позволява на жените и децата да напуснат града, при условие, че носят със себе си толкова багаж, колкото могат да носят на ръце. На другата сутрин вратите на крепостта се отварят и по пътя поема дълга колона от жени, следвани от по-големите си деца Жените носят на ръцете си бебетата си, а на гърбовете си... мъжете си. Смаяните воини се почудили какво да правят. Предводителят им толкова бил възхитен от мъжеството и верността на жените, че събрал армията си и си тръгнал засрамен.
Така твърди легендата. Личното ми мнение е, че въпросните нападатели са умрели от смях и затова градът е останал непревзет, ама пита ли ме някой?
Еееех, имало е в онези времена и Мъже, и Жени. А сега?
Така твърди легендата. Личното ми мнение е, че въпросните нападатели са умрели от смях и затова градът е останал непревзет, ама пита ли ме някой?
Еееех, имало е в онези времена и Мъже, и Жени. А сега?
Аз знам различен вариант - един цар се оженил за бедна жена, която му спасила живота. Един ден тя го изкритикувала пред царедворците за нещо си и той я изпъдил, за да не му уронва престижа. Казал й, че може да си вземе най-ценното и на сутринта да си върви. За сбогуване жената пожелала да изпие чаша вино с царя. Пили вино, в него имало приспивателно и на сутринта царя се събудил в бедняшката колиба на жена си. Попитал какво прави там, а тя му казала, че е взела най-ценното си нещо. После заживели щастливо...
# 14
27 апр. 2008, 17:38 ч.
Ако бягам от нещо и бързо трябва да се изнеса към новото място, бих взела детето, неговите най-необходими неща за кратко време, документи и пари, кредит. карти, бижутата си / които имат стойност, естествено без дрънкулките/ и лаптопа.
Ако се премествам да живея на друго място- зависи колко ми е ограничението за багаж. Дрехи, обувки... много лични вещи имам, за които бих страдала, ако ги няма.
Виж целия пост
Ако се премествам да живея на друго място- зависи колко ми е ограничението за багаж. Дрехи, обувки... много лични вещи имам, за които бих страдала, ако ги няма.
Препоръчани теми