ku[d]ku[d]yaka,
това е неминуемо, колкото и да ги пазиш, до тях да стоиш пак стават белите, явно така растат децата, като в народната мъдрост "юнак без рана не ходи". Аз Пирогов наизуст го зная, що нощи и дни съм прекарала обикаляйки коридорите и кабинетите, добре че ми е съвсем наблизо.Голямата си е чупила и двете ръце по няколко пъти, изгори едната, сряза до кокал другата, лежа с бъбречна криза два пъти, лежа с комоцио миналата година.........................От тогава сме ходили само един път и то с фалшива тревога, слава богу и дано не ни се налага. Покрай чупенията създадох дори трайно приятелство с един от травматолозите на детска травматология. Помнете една адски вярна поговорка, която приемах с надсмешка "малки деца-малки ядове, големи деца-големи ядове".
Да са живи и здрави децата ни и дано късмета ги съпътства и съдбата е отредила щастливи мигове за тях.
Виж целия пост
това е неминуемо, колкото и да ги пазиш, до тях да стоиш пак стават белите, явно така растат децата, като в народната мъдрост "юнак без рана не ходи". Аз Пирогов наизуст го зная, що нощи и дни съм прекарала обикаляйки коридорите и кабинетите, добре че ми е съвсем наблизо.Голямата си е чупила и двете ръце по няколко пъти, изгори едната, сряза до кокал другата, лежа с бъбречна криза два пъти, лежа с комоцио миналата година.........................От тогава сме ходили само един път и то с фалшива тревога, слава богу и дано не ни се налага. Покрай чупенията създадох дори трайно приятелство с един от травматолозите на детска травматология. Помнете една адски вярна поговорка, която приемах с надсмешка "малки деца-малки ядове, големи деца-големи ядове".
Да са живи и здрави децата ни и дано късмета ги съпътства и съдбата е отредила щастливи мигове за тях.
.Ама смених вече тактиката, като почне да хленчи и я оставям без да я поглеждам ,хленчи мрънка и млъкне,като я погледна и пак почне и така докато накрая се откаже.Иначе новото е че от два дни вече заспива сама в леглото си,след много въртене и други номерца.Кофти ми е ,защото свикнах да си се гушкаме всяка вечер, ама наесен живот и здраве нали ще тръгне на ясла,трябва да свиква да заспива сама.На мен май ще ми е по-трудно да свикна. 
.
.Иначе след срещата във Вонеща вода от смяната на климата се сдобихме със сополки и кашлица,която особено вечер е нещо страшно.Ходихме още вчера при личната и засега не ни даде антибиотик, но така като продължава май няма да ни се размине.Само се моля да не вдига температура 
. 
Ох мале аЗ от къде да Запоьна и при мен толкова много нови неЩа, някои страхотни, други не ьак толкова. ОбеЩавам скоро да се раЗпиша, как вървят неЩата при мен, като ми поостане повеько време. Сигурно това Ще стане като се върна от командировката си в Франкфурт оьакваме 18 деца от SOS детските селиЩа в Бърлгария да ни гостуват. Ще раЗкаЗвам как е минало като се върна. Мале колко се вълнувам, като първолак съм.