това е неминуемо, колкото и да ги пазиш, до тях да стоиш пак стават белите, явно така растат децата, като в народната мъдрост "юнак без рана не ходи". Аз Пирогов наизуст го зная, що нощи и дни съм прекарала обикаляйки коридорите и кабинетите, добре че ми е съвсем наблизо.Голямата си е чупила и двете ръце по няколко пъти, изгори едната, сряза до кокал другата, лежа с бъбречна криза два пъти, лежа с комоцио миналата година.........................От тогава сме ходили само един път и то с фалшива тревога, слава богу и дано не ни се налага. Покрай чупенията създадох дори трайно приятелство с един от травматолозите на детска травматология. Помнете една адски вярна поговорка, която приемах с надсмешка "малки деца-малки ядове, големи деца-големи ядове".
Да са живи и здрави децата ни и дано късмета ги съпътства и съдбата е отредила щастливи мигове за тях.