Сега да ви разкажа (копирам разказа ми от отчетната ни тема за да не се повтарям)...
На 13.05 в 10ч. бяхме пред клиниката. Последните дни бях много притеснена, но накрая вече се бях яко спекла. Бебо от предната вечер и през целия път не спря да се върти и рита, може би провокиран от мен и моето нервно състояние. Когато спрахме пред болницата вече бях на ръба на нервна криза. Упътиха ни към 2-ри етаж. Веднага видях д-р Мазнейкова, през една открехната врата, правеща нещо в кабинета си. Познах я по снимка, която съм виждала в нета. Прие ме веднага. Нямаше други хора за нея. Мъжа ми остана отпред. В момента в който влязох започнах да рева и не спрях докато не излязох Ревях от натрупаното напрежение. Докторката беше много мила и сдържана. Питаше ме разни неща, които записваше, а аз си ревях. Бъзикахме се после, че си направих и малко психотерапя, но за нея не платих Сложи ме да легна на една кушетка и започна да гледа с ехографа къде да дупчи. Аз си закрих очите още като легнах, че ако бях видяла иглата и сигурно щях да си тръгна. Предупреди ме, че започва. Усетих за миг когато иглата премина през кожата след това усещах само нещо като все едно ми опъват невидим конец вързан за матката. Това продължи не повече от 2мин. Сестрата ми сложи след това анти Д-то (бях си го купила предварително), нали съм rh-. Целия престой в кабинета беше не повече от 10мин. После се видях с една приятелка и след това си тръгнахме за Варна. След около седмица ще получа резултатите на мейла. Радвам се, че го направих, но голям страх брах