Mоите деца са си ми най-интересни. А вашите?

На мен не са ми скучни, а по-скоро досадни. Не обичам едно дете да не може да се занимава с нещо смислено, а вилнее като хала, катери се, постоянно да трябва да го следиш вместо да го занимаваш. Обикновено такива прекалено буйни деца не проявяват никакъв интерес към игри, които развоват съобразителността и въображението, защото имат потребност постоянно да се щурат и търчат. Но Nikfin е права, че господ си знае работата и на всеки "праща" такива деца, каквито са му интересни и може да се справи с тях 

Янечек-точно това имах предвид-че нищо смислено/сиреч-интересно/ освен вилнеене не успяват да направят...и да-досадни са.

Позволи ми тук да не се съглася с теб.
Смислено и интересно изобщо не се припокрива.
Едно дете вземе ли да прави само смислени неща , да слуша и изпълнява като войник, на мен поне ми е точно скучно.
Интересно в случая ства дума, поне мисля, че разбирам авторката доста добре, реакциите му към съвсем обикновени на пръв поглед неща, за които повечето деца не реагират изобщо. Емоцията , която се изписва не лицето, въодушевлението от съвсем незначително нещо. Ще кажеш , че всяко дете е така, ама не е. Моето и то ходи на градина и не само аз съм го наблюдавала отстрани, ами и мнението и на учителките и лелите, е че е невероятно емоционален, дава голяма воля на емоциите си, реагира по различно от повечето деца, заради което въпреки буйния му нрав им е всеобщ любимец.Както между другото и на децата.Контактен е и забавен и макар, че с говора изостава спрямо тях, всички искат да играят с него. Ей това за мен е интересното.

NikiFin, защо изобщо трябва да сравняваш твоите деца с другите? И защо са тези крайности - моите са уникални, интересни, а всички други скучни, с овчи погед и т.н.
Това дразни, но не е най-важното. Бъркаш понятията и изкривяваш истинския проблем, а такъв има и той не е в "кротките" деца.
Съчувствам ти наистина, сигурно вече нямаш сили... Самата тема е израз на безсилието ти, но опитай да погледнеш нещата и от друг ъгъл.
Сигурна съм, че и ти се мислиш за уникална, но опита и съветите на майките с по-кротки деца може да са ти от полза. Децата не са се родили възпитани. И не се притеснявай, че твоето дете ще стане по-безинтересно  ако се промени положително в тази насока. Сигурна съм, че е прекрасно дете  

ОК, аз с това се съгласявам отмах.Има такива деца.От описанието на авторката на нейните с друго впчеатление оставам.И да-смислено не значи интересно за всички, а и интересно и съответно смислено може да стане нещо съвсем елементарно, не е нужно да се супер сложнотия, за да е смислено.Децата си вкарват собствен смисъл , например-с едно листо може да се играе на зъболекар-как?Има как.Може и да се въргаляш в шумата просто-и това да ти е интересно просто в този момент.

Доколкото разбирам това е мнението на авторката на темата кое е интересно според нея и кое не.
В случая съвпада с моето.

Но това тук е крайно.

Аз мога да бъда само щастлива, че децата ми се открояват със специфично поведение, без то да е буйно и да трябва да крещя, както споделя авторката.

пенелопа, по самата ти първоначална реакция към мен и темата ми разбрах, че твоите деца са стандартни и безпроблемни. Сега ти сама си го каза. Ами радвам се, че си имала късмет с послушни и разумни дечица. И на мен и на всички щеше да ни е добре с такива и да си искаме да са с нас нон стоп, защото нито ни създават проблеми, нито ни ангажират - можем да си гледаме работата, да си пишем по форумите, да си пием кафенцето, да си се наспиваме и изобщо да си живеем живота. Всъщност като казах, че имам нужда от почивка от децата имах предвид, че имам нужда наистина от почивка, за да събера сили и да се наспя. Явно не ти се е случвало да спиш по 2-3 часа средно в денонощие в продължение на 11 месеца - ако беше щеше да разбереш защо имам нужда от почивка от децата си. Ако поне ме оставяха нощем да си почина нямаше да имам абсолютно никакъв проблем. А сега се получава така, че нямам сили дори да им се порадвам - мога само да седя тук и да кльоцам  като малоумна и да гледам безпомощно как Давид вилнее.
И все пак това ми е мнението - на мен стандартните деца не са ми интересни. Наистина не виждам с какво може да ми е интересен човек, който по никакъв начин не може да ме изненада и очарова. Вече поясних, че не буйните и пакостливите деца са ми интересни, това не ги прави автоматично интересни и нестандартни. Какво странно има в това, едно дете да тича, да се катери, дори да удря другите - това са все нормални неща, които на даденото буйно  дете просто му идват в повечко. Нестандартното е очарованието, различното  в начина на действие и изразяване. Едно изобретателно дете, дори да е кротко ще ми е интересно. Някое остроумно дете, което ме затапва пак ще ми е интересно. Но средностатичстическите, които не правят впечатление с нищо, нищо не ги откроява от тълпата просто не са ми интересни лично на мен. Това си ми е лично усещане и го казвам като факт, не виждам какво има да се спори по въпроса.
За досаден - всеки може да бъде досаден на моменти. Но не всеки досадник може да е интересен и пленителен
pasinet, и за Давид като го водех на преглед при психолог, който си игра с него, каза, че е пълен с идеи и е добро другарче за игри и другите деца ще го харесват. Не мога да погледна от детския ъгъл съвсем ясно. Но виждам, как наистина непрекъснато измисля доста странни за мен игри, но близнаците му се кефят от сърце.

На мен цялата работа започва да ми напомня времето в училище. Децата, които харесваха математиката или някоя друга наука и бяха готови да прекарат часове в това занимание за останалите бяха скучни. Същото важеше и за по-концентрираните и уравновесени деца, които не се впускаха в глупостите на връстниците си. В същото време ритащите топка и забавляващите съучениците си дори със своята нетактичност изглеждаха доста атрактивни и нескучни. А разликата между едното и другото е, че математиката предполага самостоятелност и индивидуално занимание, а футболът е колективен и динамичен. Затова и хората гледат спортни програми, а не игри на шах по телевизията. Послушни деца не означава скучни.
Та, на мен всичко това ми изглежда много повърхностно - неспиращите се на едно място са интересни, а кротките са скучни. В света има място и за двата вида - има нужда и от мислители и организатори, има нужда и от търсачи и авантюристи.
А тези деца, които като се превърнат във възрастни не са се научили по някакъв начин да контролират емоциите и да съобразяват какво, кога и как да правят имат сериозни проблеми. Някои биват обявени за гениални, а други пълнят затворите и лудниците.

Никифин, дълбоко грешиш.Децата ми нито са стандартни, нито са безпроблемни.Но си ги обичам и харесвам такива.Не си попадала на мои вайкания просто. Моите и те са в графа изключения-по по-различна линия обаче. Виж, че са разумни-улучила си.Не съм спала тази нощ, кафе на крак съм пила, в изчаквателна позиция съм пред компа/чакам да ми качат едни неща , с които да работя/, което е натоварващо и изнервящо често и затова съм тук днес.
И аз съм често на предела, знам какво е преумора и физическа и психическа, а ми се стоварва и това-да не съм с децата си.
И според мен, преекспонираш много нещата.Всъщност-щом се заглеждаш и се сравняваш със средностатистическите-имаш залитания на там.

И мен така, но пък се очаровам от деца, които интерпретират по интересен начин най-различни факти и ситуации, които могат да правят сравнения и да те изненадват с находчиви заключения и мисли. Да гледат с будни очички, да са любопитни, да задават въпроси.
Ако това да средностатистически, стандартни и безпроблемни- значи точно такива харесвам

Разбирам, че в случая по острия тон на NikiFin дразни повечето тук, но нека честно пред себе си да си отговорим, ние не сравнява ме ли, себе си, децата си, мъжете си, всичко.Това е в човешката природа, конкуренцията и сравнението. Факта, че съществува завист, говори сам по себе си, че някои неща на останалите ни се струват по от нашите такива. Всяка от нас ли като погледне чуждо дете го намира за толкова готино и и харесва, ами не вярвам. Това не значи , че само собственото ми е интересно, но не гледам с едно око на чуждите, на някои им се радвам съвсем искрено, на други, може да звучи зле, но са ми крайно неприятни.Както и възрастните. Само, че в повечето случаи си замълчаваме, това е.

Съгласна съм с това, което казваш. Не ми се иска да започваме темата от самото начало. Прочетох я цялата и не останах с впечатление, че авторката приема разнообразието между хората и в частност децата. Напротив всички други са безинтересни и с овчи погледи за разлика от нейните.
Спорно е също и определението за интересно дете. Буйно, граничещо с невъзпитано не е интересно. Аз съм сигурна, че Давид е много интересно дете, но не с това, че бута братчето си от стола или пречи на другите.... Просто примерите, които е дала насочват разговора в друга посока.
И да, всички се сравняваме по някакъв начин, дори и несъзнателно, така виждаме "къде сме" и "какви сме". Но сравнението на NikiFin единствено и дава някакво успокоение, но не решава истинския проблем.

pasinet e права. Дори несъзнателно сравняваме, в повечето случаи наблюдателската диагноза е в наша полза, в полза на умното ни, хубаво и прекрасно дете.

Да, така е.Много ме дразнят, други са ми безразлични, но обикновено човек се сравнява с тези, дето са ПО-.Конкуренцията, казваш.Еми излиза, че на Никифин конкуренцията са и скучноватите, защото с тях сравнява.Да дърпа напред, не назад!
Инак чужбите деца, особено необузданите такива мен ме дразнят и съм го казала съвсем откровено.Па нека са най-интересните на света, като са необуздани няма как да ме грабнат.