За нас също нашето дете си е НАЙ-НАЙ във всяко едно отношение 
Виж целия пост
Mоите деца са си ми най-интересни. А вашите?
- Публикувана: 2 май 2008, 20:10 ч.
- Последно мнение: 12 май 2008, 01:29 ч.
# 180
9 май 2008, 12:14 ч.
# 181
9 май 2008, 13:03 ч.
НикиФин аз също смятам,че не би трябвало да позволяваш на детето си да разваля играта на другите деца(за примера с топката)Тогава те е най нормално да го ударят и не техните майки трябва да предотвратят това а ти.
Смятам,че докато са малки децата ,ние родителите трябва да контролираме подобни ситуации и да сме до тях.
Радост поздравления,отново много умни думи.
Само не разбирам ,защо оттегляш децата си,когато дойде натрапник и им развали играта-не ги ли учиш така да отстъпват на нахалните хора в бъдеще
Виж целия пост
Смятам,че докато са малки децата ,ние родителите трябва да контролираме подобни ситуации и да сме до тях.
Хубаво, щом за теб всичко е нормално защо тогава пускаш такава тема? Защо сама казваш, че ти е омръзнало да се занимаваш с доктори, защото всичко си опитала и нямаш вече сили? Много ти е широк разкрача на ножицата за безобидно/опасно. Не винаги за да е опасно едно нещо то трябва да има физическа заплаха за живота на някое дете. Това, че оставяш детето да се оправя самичко в ситуациите му също го подлага на опасност, но психологическа. Децата на 3 години не се разбират просто по проблема. Те са неустойчиви и незрели психически и най-много да се сбият и да реват и двете. Да ги оставим, тогава сами вкъщи или на детската площадка, защото това е реалният живот. Реалният живот има корективи и за децата, и за възрастните. Децата от всяка гледна точка са зависими от нас и разчитат на нас да ги закриляме и да ги учим как да се справят в живота. С твоето поведение най-малкото поощряваш неговото поведение. Много те е страх да не му висиш на главата и да не го задушаваш. Не се бой, няма такава опасност за детето на тази възраст. По-лошо е за него, ако няма на кого да се опре. Ще му ходиш по гъза. Ще му даваш акъл, ще преговаряте какво да прави, ще си разигравате ситуации и така. Ако не си в състояние да го направиш, просто си го кажи и да приключим с цялата работа. Поне ще сме наясно, че не можеш да се справиш, а не че одобряваш поведението му. Защото ако на моменти казваш, че си много притеснена, в последните си постове упорито защитаваш действията или бездействията си. Значи нямаш нужда от ничия помощ и си в мир със себе си като родител.
Вече търпението ми се изчерпа. Не мога да приема от никоя гледна точка един родител просто да вдигне ръце с оправданието, че животът бил такъв. За мен животът не е такъв, защото точно когато едно дете е идвало да разваля играта на други деца, сред които са и моите просто съм си вземала децата и съм ги отвеждала. Толкова малки деца не могат да се разберат помежду си, когато някой им разваля играта. Щом родителят не е реагирал по някакъв миротворски начин, а стои отстрани и гледа, за моите е било най-добре да нямат работа там. Моите деца да не са за един ден или просто, защото умеят да се разбират с останалите да ги оставям някой да разваля това, което те правят! Със сигурност моите ще ти се сторят скучни, защото са от тези, които не се карат с другите, не развалят игрите на другита, ако нещо се обърка, не вилнеят с желанието на всяка цена да приковат вниманието. На всичко отгоре са отличници - колко скучно, нали?
Вече търпението ми се изчерпа. Не мога да приема от никоя гледна точка един родител просто да вдигне ръце с оправданието, че животът бил такъв. За мен животът не е такъв, защото точно когато едно дете е идвало да разваля играта на други деца, сред които са и моите просто съм си вземала децата и съм ги отвеждала. Толкова малки деца не могат да се разберат помежду си, когато някой им разваля играта. Щом родителят не е реагирал по някакъв миротворски начин, а стои отстрани и гледа, за моите е било най-добре да нямат работа там. Моите деца да не са за един ден или просто, защото умеят да се разбират с останалите да ги оставям някой да разваля това, което те правят! Със сигурност моите ще ти се сторят скучни, защото са от тези, които не се карат с другите, не развалят игрите на другита, ако нещо се обърка, не вилнеят с желанието на всяка цена да приковат вниманието. На всичко отгоре са отличници - колко скучно, нали?
Само не разбирам ,защо оттегляш децата си,когато дойде натрапник и им развали играта-не ги ли учиш така да отстъпват на нахалните хора в бъдеще
# 182
9 май 2008, 13:22 ч.
По няколко причини правех така. Конфликтите на детската площадка почти винаги завършват с рев и от двете страни и скандал между родителките. В допълнение моите винаги намираха с какво да се забавляват, независимо от мястото. лесно се заиграваха и се разбираха с други деца. Когато си тръгнехме ние натрапникът оставаше с празни ръце на площадката и не печелеше нищо, а моите винаги си намираха какво да правят. Те имат и едно много важно предимство - почти като близнаци са и връзката им е много силна, докато повечето деца на площадката бяха само с майките си. А където има игра на 2 деца скоро се появява и трето.
Каго ги гледам не са отстъпчиви, доста добре се разбират с други деца дори в непозната обстановка и децата да са съвсем непознати. Това им печели приятелства и подкрепа. Успяват да създадат около себе си доста спокойна обстановка и това привлича други деца. Умеят да защитават позицията си, но го правят предимно с думи, а не се бият. Не се страхуват да оспорят авторитета на някого, дори и на възрастните, но няма да започнат да се бият. Предполагам, че с времето са започнали да се научават да демострират спокойствие, но и твърдост. Сигурно така печелят уважение без да използват груба сила.
Виж целия пост
Каго ги гледам не са отстъпчиви, доста добре се разбират с други деца дори в непозната обстановка и децата да са съвсем непознати. Това им печели приятелства и подкрепа. Успяват да създадат около себе си доста спокойна обстановка и това привлича други деца. Умеят да защитават позицията си, но го правят предимно с думи, а не се бият. Не се страхуват да оспорят авторитета на някого, дори и на възрастните, но няма да започнат да се бият. Предполагам, че с времето са започнали да се научават да демострират спокойствие, но и твърдост. Сигурно така печелят уважение без да използват груба сила.
# 183
9 май 2008, 14:15 ч.
Моята Мария не може да се научи от собствен опит и лични впечатления. Това също е част от нейното състояние (и аз избягвам думичката "диагноза" 
). Ако се касае вече за проблем, както е при нея, аз съм тази която в зависимост от ситуацията, се налага да обясня и покажа как да се държи, какво трябва да направи, понякога дори какво трябва да каже ("Благодаря", "Моля", "Заповядай"). Това е част от терапията. И ако искам един ден тя да "влезе в норма", да бъде полезна сама на себе си, трябва да я науча на общоприетите норми на поведение. При нея до скоро липсваше имитацията. Нещо което много пречише да се учи сама, наблюдавайки света около себе си и да си прави необходимите изводи от лични впечатления.
Родителите са най-честият обект на подражание от своите дечица - копират ги във всичко. Затова е важна каква е нашата реакция в дадена ситуация. А и децата непрекъснато търсят нашето одобрение и внимание. И ако в дадена ситуация то не постъпва правилно, но ние му се радваме, то няма как да разбере че е направило нещо нередно.
НикиФин, не ме разбирай погрешно. Ти си имаш своята гледна точка и вероятно си права за себе си. Не те обвинявам, нито назидавам какво да правиш. Писах в темата ти, понеже понякога виждам твои постинги в темата за "Хиперактивност и дефицит на внимание" и ми се струва, че имаш някакви съмнения за Давид. Лесно е да се забележи проблемът на време от специалист и колкото по-рано се вземат мерки, толкова по-бързо детето ще се научи да контролира поведението си. И докато при другите деца всичко може да се обясни с характер, период някакъв и т.н., все неща които с времето отшумяват, то при деца като моето това няма как да стане без терапия (посещение при психолог, работа у дома с детето и т.н.). Съветът е съвсем добронамерен. Но аз искрено се надявам при Давид да няма проблем и всичко да е просто период.
Виж целия пост
Обикновено човек се научава от собствения си опит и от лични впечатления, а не от съвети и поучения. А как да го натрупа ако не му се даде шанс да попада в различни ситуации. Така че за мен по-ефективният начин за възпитание и научаване е да се даде възможност на детето само да го изживее.
). Ако се касае вече за проблем, както е при нея, аз съм тази която в зависимост от ситуацията, се налага да обясня и покажа как да се държи, какво трябва да направи, понякога дори какво трябва да каже ("Благодаря", "Моля", "Заповядай"). Това е част от терапията. И ако искам един ден тя да "влезе в норма", да бъде полезна сама на себе си, трябва да я науча на общоприетите норми на поведение. При нея до скоро липсваше имитацията. Нещо което много пречише да се учи сама, наблюдавайки света около себе си и да си прави необходимите изводи от лични впечатления.Родителите са най-честият обект на подражание от своите дечица - копират ги във всичко. Затова е важна каква е нашата реакция в дадена ситуация. А и децата непрекъснато търсят нашето одобрение и внимание. И ако в дадена ситуация то не постъпва правилно, но ние му се радваме, то няма как да разбере че е направило нещо нередно.
НикиФин, не ме разбирай погрешно. Ти си имаш своята гледна точка и вероятно си права за себе си. Не те обвинявам, нито назидавам какво да правиш. Писах в темата ти, понеже понякога виждам твои постинги в темата за "Хиперактивност и дефицит на внимание" и ми се струва, че имаш някакви съмнения за Давид. Лесно е да се забележи проблемът на време от специалист и колкото по-рано се вземат мерки, толкова по-бързо детето ще се научи да контролира поведението си. И докато при другите деца всичко може да се обясни с характер, период някакъв и т.н., все неща които с времето отшумяват, то при деца като моето това няма как да стане без терапия (посещение при психолог, работа у дома с детето и т.н.). Съветът е съвсем добронамерен. Но аз искрено се надявам при Давид да няма проблем и всичко да е просто период.
# 184
9 май 2008, 14:43 ч.
NikiFin,според мен не се месиш,защото така ти е по-лесно на теб!И не виждам защо се хихикаш отстрани,не ти ли става неудобно?Съмнявам се,че детето ти е хиперактивно,просто е поразглезено и му позволявате да прави каквито си иска.Мисля че ти си със диагнозата - Пасивност...И какво му е интересното на твоето дете?!Никога не съм казвала,че моето е най-,най- , обожавам децата,но хич не са ми интересни майки,на такива като твоето!
Съжалявам за острия език,не искам да те обидя,но вече 10 стр. по темата хората се хабят,а ти пак си знаеш твойто.
Още веднъж се извинявам за тона!
Виж целия пост
Съжалявам за острия език,не искам да те обидя,но вече 10 стр. по темата хората се хабят,а ти пак си знаеш твойто.
Още веднъж се извинявам за тона!
# 185
9 май 2008, 14:56 ч.
Radostina, имам чувство че упорито не искаш да разбереш какво казвам. Затова е безсмислено да се спори с теб. За каква майка ще ме обявят хора, които нито ме познават, нито ме разбират за мен няма никакво значение. До сега през цялото време се спори за неща, които изобщо не съществуват реално, а само в главите на недоразбралите. Вие си внушите нещо от една моя дума и почвате да го разнищвате - смисъл от цялата работа - никакъв.
Всеки да си живее живота и да си гледа децата както намери за правилно. Ако ви е приятно да мислите, че моето дете с особеността си ще бъде редовно пребивано по площадките и аз ще рева през това време, защото не съм го научила да се държи в обществото... мислете си го. За сега нещата не стоят така и няма изгледи да станат такива, напротив - по-скоро забелязвам подобрение в поведението му. Радвам се, че децата ти са the best, пример за подражание и т.н. Е моите деца не са и не могат да бъдат и няма и да ги мъча да бъдат, както и аз не бях. Но това няма връзка с успеха в училище, щото бях отличничката на класа. Докато моите връстници си играеха кротко с кукли и се забавляваха, аз се забавлявах като правех само и единствено забранени неща и ходех по забранени места като гробища, гори, реки, пътувах на стоп и т.н. На тези, които ме гледаха им беше трудно. Но за тях ли да мисля да им е лесно или за себе си? И моите деца ще ми скъсат нервите един ден, сигурна съм. Но така ми било писано. Късметлийте с кротки деца могат само да благодарят на Господ, че се е смилил над тях.
Irresistable, наистина не знам защо хората се хабят да ми доказват колко лоша майка съм, колко ми е глезено детето, досадно,безинтересно. За мен това е много грозна и отчаяна позиция
Виж целия пост
Всеки да си живее живота и да си гледа децата както намери за правилно. Ако ви е приятно да мислите, че моето дете с особеността си ще бъде редовно пребивано по площадките и аз ще рева през това време, защото не съм го научила да се държи в обществото... мислете си го. За сега нещата не стоят така и няма изгледи да станат такива, напротив - по-скоро забелязвам подобрение в поведението му. Радвам се, че децата ти са the best, пример за подражание и т.н. Е моите деца не са и не могат да бъдат и няма и да ги мъча да бъдат, както и аз не бях. Но това няма връзка с успеха в училище, щото бях отличничката на класа. Докато моите връстници си играеха кротко с кукли и се забавляваха, аз се забавлявах като правех само и единствено забранени неща и ходех по забранени места като гробища, гори, реки, пътувах на стоп и т.н. На тези, които ме гледаха им беше трудно. Но за тях ли да мисля да им е лесно или за себе си? И моите деца ще ми скъсат нервите един ден, сигурна съм. Но така ми било писано. Късметлийте с кротки деца могат само да благодарят на Господ, че се е смилил над тях.
Irresistable, наистина не знам защо хората се хабят да ми доказват колко лоша майка съм, колко ми е глезено детето, досадно,безинтересно. За мен това е много грозна и отчаяна позиция
# 187
9 май 2008, 15:19 ч.
Тук според мен се крие един от отговорите(не казвам всички, нали се вижда
). Родителите малко или много провокираме поведението на децата ни. Дребосъците са толкова силно интуитивни (на светлинни години от нас), че подсъзнателно усещат какво бихме харесали ние. Истината е, че децата ни, особено докато са малки ужасно искат да се харесат народителите си, особено на майките си. Може би защото все още са изключително зависими от нас.
Наблюденията са ми преки, първо от детето на моя близка, което е с диагностицирана хиперактивност и от няколко приятелчета на сина ми, които са очевадно по-буйни и бесни от останалите ситнежи на сходна възраст.
Искам да кажа, че децата правят това, което ще хареса на нас. Разбира се при хиперактивността е съвсем различно, но и там смятам, че има известна доза стремеж на харесване на родителя. Пример - сина на моята приятелка, както казах е с диагностицирана хиперактивност. Нон стоп в негово присъствие се говори, че тази диагноза, обикновено е при деца с висок коефициент на интелигентност. Естествено неговата логика да е - колкото съм по-непослушен - толкова съм по-умен, толкова повече мама ще ме обича. Резултата е ясен. Това разбира се е конкретен случай, вероятно няма нищо общо с вашите деца, но просто го давам като пример.
При другите деца, които споменах, които поне според мен въобще не са хиперактивни, простоса по-буйни, там пък родителите направо си ги подкокоросват и насърчават към бели. После - ама тя/той защо така прави... Защото децата нямат нашата оценка на различните ситуации - в тази може така, в другата не може. Те си се държат еднакво навсякъде и с всеки
Никифин, ужасно е, че детето ти го пребиват по площадките, как се случва това...
Другите деца майки нямат ли, че това се допуска...
Виж целия пост
По начало си падам по различните и нестандартни хора. От дете ме привличат непокорни и различни деца, с които никой не иска да играе или пък родителите не разрешават на децата си да играят с тях.
Тук според мен се крие един от отговорите(не казвам всички, нали се вижда
). Родителите малко или много провокираме поведението на децата ни. Дребосъците са толкова силно интуитивни (на светлинни години от нас), че подсъзнателно усещат какво бихме харесали ние. Истината е, че децата ни, особено докато са малки ужасно искат да се харесат народителите си, особено на майките си. Може би защото все още са изключително зависими от нас. Наблюденията са ми преки, първо от детето на моя близка, което е с диагностицирана хиперактивност и от няколко приятелчета на сина ми, които са очевадно по-буйни и бесни от останалите ситнежи на сходна възраст.
Искам да кажа, че децата правят това, което ще хареса на нас. Разбира се при хиперактивността е съвсем различно, но и там смятам, че има известна доза стремеж на харесване на родителя. Пример - сина на моята приятелка, както казах е с диагностицирана хиперактивност. Нон стоп в негово присъствие се говори, че тази диагноза, обикновено е при деца с висок коефициент на интелигентност. Естествено неговата логика да е - колкото съм по-непослушен - толкова съм по-умен, толкова повече мама ще ме обича. Резултата е ясен. Това разбира се е конкретен случай, вероятно няма нищо общо с вашите деца, но просто го давам като пример.
При другите деца, които споменах, които поне според мен въобще не са хиперактивни, простоса по-буйни, там пък родителите направо си ги подкокоросват и насърчават към бели. После - ама тя/той защо така прави... Защото децата нямат нашата оценка на различните ситуации - в тази може така, в другата не може. Те си се държат еднакво навсякъде и с всеки
Никифин, ужасно е, че детето ти го пребиват по площадките, как се случва това...
Другите деца майки нямат ли, че това се допуска... 
# 188
9 май 2008, 15:27 ч.
С това изобщо, ама изобщо не мога да се съглася. 
Никога не съм си подскокоросвала детето към бели, и той се държи мноооооооого различно в различните ситуации.
А е точно от буйните.
Виж целия пост
При другите деца, които споменах, които поне според мен въобще не са хиперактивни, простоса по-буйни, там пък родителите направо си ги подкокоросват и насърчават към бели. После - ама тя/той защо така прави... Защото децата нямат нашата оценка на различните ситуации - в тази може така, в другата не може. Те си се държат еднакво навсякъде и с всеки
Никога не съм си подскокоросвала детето към бели, и той се държи мноооооооого различно в различните ситуации.
А е точно от буйните.
# 189
9 май 2008, 15:33 ч.
Ама аз не говоря за теб...подчертах, че това са мои лични наблюдения върху мои познати деца. Пример - момиченцето напр. непрекъснато със смях е наричано от родителите си - беля и бедствие. Казва и се в прав текст - "Я мамо, дръпни очилата на Никола, да видим..." След всяка пакост - следва бурен смях...после й казват естествено - нетака не се прави, но първоначалната реакция е - забавление. Ами как да се държи детето
Виж целия пост
Ама аз не говоря за теб...подчертах, че това са мои лични наблюдения върху мои познати деца. Пример - момиченцето напр. непрекъснато със смях е наричано от родителите си - беля и бедствие. Казва и се в прав текст - "Я мамо, дръпни очилата на Никола, да видим..." След всяка пакост - следва бурен смях...после й казват естествено - нетака не се прави, но първоначалната реакция е - забавление. Ами как да се държи детето 
# 190
9 май 2008, 15:33 ч.
не й бият детето, чети внимателно....
Виж целия пост
Никифин, ужасно е, че детето ти го пребиват по площадките, как се случва това... Другите деца майки нямат ли, че това се допуска...
Другите деца майки нямат ли, че това се допуска...не й бият детето, чети внимателно....
# 191
9 май 2008, 15:34 ч.
С това изобщо, ама изобщо не мога да се съглася.
Никога не съм си подскокоросвала детето към бели, и той се държи мноооооооого различно в различните ситуации.
А е точно от буйните.
Е що пък ти????Ти -не, ама има други, които-да...
Виж целия пост
При другите деца, които споменах, които поне според мен въобще не са хиперактивни, простоса по-буйни, там пък родителите направо си ги подкокоросват и насърчават към бели. После - ама тя/той защо така прави... Защото децата нямат нашата оценка на различните ситуации - в тази може така, в другата не може. Те си се държат еднакво навсякъде и с всеки
Никога не съм си подскокоросвала детето към бели, и той се държи мноооооооого различно в различните ситуации.
А е точно от буйните.
Е що пък ти????Ти -не, ама има други, които-да...
# 192
9 май 2008, 15:35 ч.
Вярно, че няма смисъл повече да се занимаваме с това. Да му се не види, всеки си бере гайлето. Достатъчно добронамерена съм към теб, но вече и на мен взе да ми писва. Само ще ти кажа едно нещо - ако ставаше въпрос за някое от моите деца място нямаше да си намеря докато не открия начин да се променят нещата. Защото както се казва аз утре мога да умра, но децата ми остават след мен и какъв ще е животът им поне наполовина зависи от това какво аз съм направила за тях в детството им. Никой не им е длъжен с нищо. И на мен безброй пъти ми е било по-лесно да седя отстрани и да гледам какво става, но не е важно моето спокойствие, а спокойствието на децата. Ако моето дете го пребиват на площадките пак ще си го взема и ще се махна от същата тази площадка. Аз не бих водила моите, пък каквото ще да става. Явно нещо не върви. После ще гледам да го събирам с деца, с които се разбира по-лесно и не се стига до бой. Не е задължително всеки да се разбира с всеки и това важи с пълна сила и при децата. Светът е шарен и широк. Ако не успее да се хареса с едно дете, ще се хареса с някое друго.
Прави каквото щеш, децата са си твои. Като гледам напърво си убедена в правотата си. Явно няма се оставяш да ти бият детето, а ти да се чудиш дали си го възпитала правилно.Твоето вече е или заслепение, или отчаяние. Опитваш се да съхраниш себе си, но правиш лоша услуга на детето. Каквото можах направих за теб. Насила помощ не е никаква помощ.
Виж целия пост
Прави каквото щеш, децата са си твои. Като гледам напърво си убедена в правотата си. Явно няма се оставяш да ти бият детето, а ти да се чудиш дали си го възпитала правилно.Твоето вече е или заслепение, или отчаяние. Опитваш се да съхраниш себе си, но правиш лоша услуга на детето. Каквото можах направих за теб. Насила помощ не е никаква помощ.
# 193
9 май 2008, 15:39 ч.
Ама аз не говоря за теб...подчертах, че това са мои лични наблюдения върху мои познати деца. Пример - момиченцето напр. непрекъснато със смях е наричано от родителите си - беля и бедствие. Казва и се в прав текст - "Я мамо, дръпни очилата на Никола, да видим..." След всяка пакост - следва бурен смях...после й казват естествено - нетака не се прави, но първоначалната реакция е - забавление. Ами как да се държи детето
Много селско това, явно нямам такива познати. На агресия да подтикват и учат децата си съм виждала, ама на такива глупости......, ама щом казвате, може.
Виж целия пост
Ама аз не говоря за теб...подчертах, че това са мои лични наблюдения върху мои познати деца. Пример - момиченцето напр. непрекъснато със смях е наричано от родителите си - беля и бедствие. Казва и се в прав текст - "Я мамо, дръпни очилата на Никола, да видим..." След всяка пакост - следва бурен смях...после й казват естествено - нетака не се прави, но първоначалната реакция е - забавление. Ами как да се държи дететоМного селско това, явно нямам такива познати. На агресия да подтикват и учат децата си съм виждала, ама на такива глупости......, ама щом казвате, може.
# 194
9 май 2008, 15:51 ч.
Никифин, ужасно е, че детето ти го пребиват по площадките, как се случва това... Другите деца майки нямат ли, че това се допуска...
И аз това се чудя. Питай тези, които го твърдят. Аз лично не съм била свидетел на подобно нещо
Виж целия пост
Никифин, ужасно е, че детето ти го пребиват по площадките, как се случва това...
Другите деца майки нямат ли, че това се допуска...И аз това се чудя. Питай тези, които го твърдят. Аз лично не съм била свидетел на подобно нещо
Препоръчани теми