И вече ми писна от опрравдания всякакви детски изблици да се приписват на бебешки пубертет и прочее. Колкото и да са големи промените при 2-годишните те не са причина за всичко. И не е само от характер или възпитание. Като гледам масово децата на 2 години се тъпчат с всякаква боклучава храна, получават невъобразимо количество калории и после защо били невъздържани и не се спирали на едно място. Вече имам усещането, че децата с проблеми в поведението са страшно много и тяхното поведение вече се превръща в толерирана норма. Все повече родители изобщо не искат да носят отговорност за това как се държат децата им и какво правят, а само вдигат рамене. Ако едно дете има някакви дефицити и родителите са с акъла си, те правят всичко възможно да намерят подходящия начин и терапия. Тях не искам да ги коментирам тук. В повечето случаи става въпрос за проблеми във взаимоотношенията между родителите и децата и във възпитанието.
Прочетох коментарите дотук. Искаше ми се да кажа какво мен самата ме накара да се чувствам неловко. Целият пост, който съм цитирала. Болднатите неща са акцентите, от които се разбира какво е мисленето за "различните" деца и техните родители.
Аз не съм майка на "трудно","проблемно" и т.п. дете. Никога не съм имала трудности и проблеми с него. Имала съм някои неудобства.
Но се чувствам лично засегната от твърдението, че "кризата на третата година" е някакво измислено оправдание за леността на някои родители. Полагала съм много повече усилия да възпитавам сина си, отколкото майката на някое дете, което по цял ден е стояло в мечтателно съзерцание и готовност да изпълнява всяко майчино желание. Виждала съм такива деца. А после същата майка да дойде и да ми каже, че нейното е "уравновесено" и "възпитано", пък мойто има "дефицити" или аз съм без акъл.
Чудно ми е дали тази майка би могла с възпитателна цел да накара детето си да тича, подскача, пее, смее се, играе цял ден, при положение, че то предпочита да си седи кротко и съзерцателно да си блуждае, без да полага физически усилия. Защото съм присъствала на сценки, в които майки се чудят как да накарат детето си да иде и да играе, а то си виси до тях и не ще. И така часове.Седи си и си гледка. Абсолютна физическа пасивност. И няма механизъм, който да го накара да промени този факт.
Ама това е хубаво, щото детето е "уравновесено" и "възпитано".
А това, дето търчи и не ще да седне, е с "дефицити", невъзпитано или в най-добрия случай назобано с вредни храни
Връщаме се от ресторант. На съседната маса до нас едно дете направи чудеса от храброст - вика, смя се, разля някакви неща, огласи цялото заведение. До него някакъв "чичо" искрено се забавляваше и го подстрекаваше. Майката спокойно, но настойчиво му подсказваше, че не бива да вика. А моят 5-годишен хубостник ме погледна и рече:"Това дете е невъзпитано" Боже! Виж кой го каза - любимецът на всички сервитьори из околията, дето като го видеха допреди 2 години и усмивката им се парализираше на лицето, въпреки че го бяха обавили за всенародна радост и гордост.
Та, какво исках да кажа - ще ми се да вярвам, че имам малко повече опит, натрупана мъдрост и познание, за да не определя едно дете като "възпитано" или "невъзпитано" само защото подвиква на обществени места. А за диагнози изобщо няма да коментирам, защото ми изглежда безумно и ме кара да се чувствам наистина неловко.