Имам познат, който до 16 годишнината си се казваше Мариян, а след това по давление на дядото го прекръстиха Димитър.
Виж целия пост
Историята на една старица, или какво да мислим, когато даваме име на детето си
- Публикувана: 3 май 2008, 21:52 ч.
- Последно мнение: 8 май 2008, 16:59 ч.
# 31
4 май 2008, 23:36 ч.
Мали-и-и, направо ме накарахте да зауважавам още повече свекървенското тяло. Нито те, нито наште са се опитали да повлияят в избора на име за дето НИ.
Бог знае колко им се е искало, но факт е, че нямаше нито един намек, нито пък изразени някакви очаквания или разочарования по този повод.
Виж целия пост
Бог знае колко им се е искало, но факт е, че нямаше нито един намек, нито пък изразени някакви очаквания или разочарования по този повод.
# 32
5 май 2008, 01:10 ч.
На 16 години? 
Това направо не мога да го повярвам. За протокола-дъщеря ми се казва Дария и не е кръстена на никого.
Виж целия пост
Имам познат, който до 16 годишнината си се казваше Мариян, а след това по давление на дядото го прекръстиха Димитър.
Това направо не мога да го повярвам. За протокола-дъщеря ми се казва Дария и не е кръстена на никого.
# 34
6 май 2008, 14:25 ч.
Аз нали съм все с/у всякакви глупави традиции 
Още от ученичка си бях наумила как ще ми се казва дъщерята/забележете 
/, защото бях сигурна, че син няма да имам.Така исках- така и стана, а мъжа ми пък много й го харесва името .Даже не даде да я кръстя на майка му/аз я харесвах нея, лека й пръст и от уважение/, а остави на мен да реша.
Виж целия пост
Още от ученичка си бях наумила как ще ми се казва дъщерята/забележете /, защото бях сигурна, че син няма да имам.Така исках- така и стана, а мъжа ми пък много й го харесва името .Даже не даде да я кръстя на майка му/аз я харесвах нея, лека й пръст и от уважение/, а остави на мен да реша.
# 35
6 май 2008, 14:29 ч.
За това аз и съпругът ми решихме, че колкото и деца да имаме нито едно няма да носи името на наш роднина, за да няма разсърдени и огорчени.
Виж целия пост
# 36
6 май 2008, 14:36 ч.
Ние също 
Виж целия пост
За това аз и съпругът ми решихме, че колкото и деца да имаме нито едно няма да носи името на наш роднина, за да няма разсърдени и огорчени.
# 37
6 май 2008, 15:19 ч.
На нас никой не ни се е намесвал,а и не се поддаваме на "натиск".И да има недоволни,слабо ме интересува! 
Виж целия пост
# 38
6 май 2008, 15:54 ч.
Синът ми носи името на свекъра.Никой не ни е карал или намеквал.Никой и не знаеше как ще си кръстим бебето.Решихме така, защото той е прекрасен човек и най-малкото заслужава това уважение.Ако обаче си бяха направили труда да настояват, напук нямаше да го кръстя на него 
Виж целия пост
# 40
6 май 2008, 17:04 ч.
Вчера моята приятелка даде име, което не искаше на първото си детенце. Дълго спорили със съпруга й, но той се е наложил накрая. Много ми е мъчно! 
Звънях през 5мин с все нови предложения, които тя да даде на таткото, но той беше категоричен. Сега миличката лежи в болницата с бебка и се надява заедно да наложим поне галеното име. Ще успеем, мила! 
Виж целия пост
Звънях през 5мин с все нови предложения, които тя да даде на таткото, но той беше категоричен. Сега миличката лежи в болницата с бебка и се надява заедно да наложим поне галеното име. Ще успеем, мила! 
# 41
6 май 2008, 17:27 ч.
Още от сега ме натискат и ми се налагат. Няма да стане, обаче! На моето ще е! 
Виж целия пост
# 42
7 май 2008, 00:36 ч.
За съжаление историята на тази старица се повтаря хиляди пъти в днешно време.Мисля,че не е толкова важно на кого кръщаваш детето,а да му избереш име с любов,име,от което то няма да се срамува,като порасне.За това трябва да мислим,когато даваме име на децата си,а не кой щял да се сърди и тем подобни простотии.
Виж целия пост
# 44
7 май 2008, 01:04 ч.
точно за да не се чувствам като тази женица като остарея,кръстих сина ни на свекърва ми,която безкрайно уважавам и обичам вместо на свекър ми,въпреки че имаше доста приказки и коментари от майката на свекър ми,че как така не сме подновили името му.наистина човек трябва да отстоява решенията си и да не позволява вмешателство.
Виж целия пост
Препоръчани теми