Бременна съм, тя ме пита как ще се казва детето - казвам че не сме решили и не искам да е никога, че да няма сърдити. А тя - о, не, хубаво е да го кръстите на баща ти, той ви помага, той това, онова. Аз пак твърда - на никога. И тя - Ами тогава го кръстете Теодор, на свекъра - Тодор Все едно на друг език й говорех. В последствие родих на 6 Декември и го кръстих Никола, а баща ми е Николай. И тя се разсърди.
--------------------
Родих, тя в нас - помага - или по точно гледа. Слагам памперса, а тя - а, защо така, сложи му една пелена под него, да му държи сухо Пробвах се да я обясня, сравних с превръзките, ефект нямаше.
----------
Къпя го - тя ме съветва, като го къпеш всеки път му опъвай хуууубаво носа. Аз Питам защо? Да станел остър Ей това ме разби. Питам я на синовете си опъвала ли е така носовете - а те горда - ДА. Е питам я станаха ли остри - съответно отговора е Не.
-------------
Пита как ще й вика детето - аз изненадана отговарям " Бабо", а тя - Аааа, не аз съм млада да съм Баба. След 6 месеца я помолих да гледа малко детето - Тя каза че е стара да е Баба. Иди я разбери - млада ли е, стара ли е.
Има и още, ама сега не се сещам. Ще допълвам.