А иначе, мъжлето е в процес на превъзпитание (не е лесно да промениш закоравели навици и дългогодишни послушания). За сега имам определен напредък, което хич не се харесва на някои хора. Направо понякога и аз се чудя на акъла си, но не съм конфликтна личност, никак немога да повишавам тон и да се разправям - какво да се правя.
Айде да не е напразен поста да ви пиша още нещо - то не е никак смешно ако се замислиш ама...:
1. Гледаме нещо по ТВ и говорят за някого /сега не си спомням за кого вече, но човека е починал млад - това е в основата/.
И следва изцепката, която щеше да ме парализира от ужас:
Ооо (с меден гласец), колко е хубаво да умреш така млад!, при което аз оставам без дар слово. И питам, кое му е хубавото недоумяващо.
Тя: (гениалното заключение) Ами всички да те запомнят млад, без бръчки, на гроба да стои една хууубава снимка и се усмихва замечтано... /все едно ако си отидеш на 80 г., не може да ти сложат снимка, когато си бил на 20, ама това е друг въпрос/.
Няколко минути след това седя и си мисля, каква е тая философия за живота дето я извади...
И това никак не е на шега - още няколко пъти съм засичала да го казва