Инсулт- сблъскване с тази болест. Моля споделете

Ok, да знаеш, че не го пиша просто така, наистина ти благодаря, от сърце 
Забелязвам в изследванията от болницата, че майка ми има захар над 6/между 6 и 7/. Уж няма диабет, те не са правени сутрин на гладно и след 12 ч без храна и вода, но все пак не е добре тази захар. Няма нищо изписано относно това, дали е добре да взема мерки или това е малък проблем на фона на всичко останало...

Предполагам, че е от инсулта. Захарта оттам е малко по-висока, но е в норми. Пак ще я пуснете по-нататък и ако е пак гранична ще се консултирате с ендокринолог.

Момичета, знаете ли след исхемичен инсулт какви са нирмалните показатели за пулс и кръвно?

Kaзаха ми да не минава 140 кръвното, за пулса нищо... И аз се питах същото. Уговорих кардиолог за сряда чак, никой не се нави по-рано, нали ѝ пулсира лявата част на тялото и се чудя дали е от сърцето или от самия инсулт.

И на мен ми казаха ако се движи около 140, да давам хапче, иначе - не. Но пулса на майка вчера беше все около 96-98. Слава богу тази сутрин е 78. ЛЛ не си вдигна тел. И ние още не сме избрали нито невролог, нито кардиолог.

За кръвното нямам ясен спомен, но както на здрав прав човек се следи и ако надвишава 140 горна и 90 долна, нормално да се приемат лекарства. Като лежащо болните нямат движение и може да се взима и това предвид, че не се повишава, защото са в движение, както е нормално да се повиши, а са в покой, а при покой кръвното трябва да е нормално.
За пулса, татко беше с много нисък, но той със сърцето имаше проблем и през секунди един вид имаше удар, а на момент забързване. Няма да забравя, лежейки в кардиология след инфкаркт се чудеха, как с пулс 38-40 тоя човек е жив. Но го стабилизираха. Обикновено пулса му беше около 50, докато лежеше. Като му станеше кофти ме караше да го меря. Но не помня да е бил равномерен, дори като е скачал над 70.

A това пулсиране дали е нормално - казва, че от ляво от главата до кръста е така. Първо за дясно говореше, сигурно се е объркала тогава кое какво е. На епикризата пише: лакунарна исхемична зона на ниво базални ганглии вляво. Мултиинфарктна енцефалопатия. Сонографски данни за снижена циркулация в екстракраниалната част на A.VERTEBRALIS BILL. Ako някой разбира повече моля нека ми обясни какво значи по-точно. Неврологът ми каза, че не била толкова зле, но понеже всеки ден ми се оплаква от това пулсиране взех да се притеснявам какво става.
Лекарствата не ѝ помагали, едва я карам всички да ги пие, вода все не иска, а трябва поне литър и половина дневно...

Нямам представа аз. На татко ги разчитах някакви съкращения, които описваха, че инсулта е в дясно, в ляво, че е исхемичен. Но тия неща нищо не ми говорят.

Още има, на диагноза пише това: МЕ. Исхемичен мозъчен инсулт във В Б С. МКБ I63.3
Има много правописни грешки в епикризата, дано не са объркали и това.

Монче, виж съкращенията тук: https://www.facebook.com/notes/%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89-%D … 1483507381706185/
Аз така ровех като разчитах на татко.
А ето как е при него след втори инсулт. Разбира се всичко по съкращения, че е с исхемична болест на сърцето, че е със стендове, че има инфаркт вляво, после вдясно и т.н.
Не че нещо можем да направим, ама поне да разберем какво пише.

Ето на татко една от Епикризите, която намерих и надолу вече е описано подробно за лечението:

Ей така по съкращенията се ориентирах какво пише.

Супер, мерси   Да, точно, децата си си позволявам да ги лекувам сама понякога, но за човек след инсулт не бих предприела нищо без да се консултирам с лекар. Обаче дето викаш, поне да знам какво пише, че лекарите ги мързи да говорят обикновено и с ченгел им вадя всяка дума и обяснение.
Ха, успях! Наистина както каза неврологът пише, че основно равновесието и вестибуларни смущения има.

Аз искам да предупредя хората да стоят далече от болницата във Враца.

Загубих баба си, беше на 82 години. Преди няколко дни паднала, но майка ми я видяла след може би половин час, паникьосала се, но накрая стигнали до врачанската болница. Исхемичен инсулт, ако не се лъжа. Първите дни от време на време се опитваше да поглежда и да си движи дясната ръка и крак, и като бяхме наблизо дишаше по-силно. Беше в нещо като кома.

Във въпросната болница обаче ние трябваше да полагаме елементарни грижи, и то след като аз трябваше да се досещам за всичко. Първо ни обясняваха, че нямало нужда да я движим, но аз се усъмних и започнахме от време на време да й правим масажи и да я нагласяваме на леглото. Обаче ние не сме специалисти и кой знае какво и как сме направили. Леглото естествено не можеше да се повдига, редувахме там някакви възглавници, ама... На едната сестра даже й плащахме тайно за да я подмества от време на време. Понеже си пиеше разни хапчета преди, те бяха правили опити да й ги дават с кисело мляко, ама целите хапчета! Може ли човек в полу-кома да гълта цели хапчета, при все че дори аз не мога?

Един ден отиваме там, а бабата диша много тежко. Обаче всички възглавници си стоят както сме ги оставили предната вечер. Нито е пипната, нито е помръдната, нищо. Сега не знам дали ние не сме причинили усложнение, защото имам съмнения че може би сме я оставили да лежи на по-ниско от необходимото предната вечер. Сръчках се с една докторка и предложих че може би щеше да е добре поне кислородна маска да й сложат при това положение, а тя взе да обяснява как положението било много тежко, имала аритмия или не знам какво (едва ли не няма нужда да се прави вече нищо). До преди този ден само казваха, че всичко било наред и кръвното било ок. Малко след това сложиха кислород и се облекчи дишането, аз се зарадвах. Въпреки че маската беше просто поставена отгоре, дори не беше наместена.

Междувременно викнахаме линейка от София, защото ми стана ясно че във врачанската болница няма да оцелее. Те дори не искаха да я превозят до София с тяхна линейка, ама как и да е. После сигурно час я отписваха, като през това време се опитваха да се оневинят, че първоначално била пристигнала твърде късно в болницата (след 4 часа), което не е било така. Не ни даваха даже да идем при нея докато я отписват. Ако знаех че отписването отнема толкова време щях да се задействам по-рано. В линейката сякаш дишаше по-добре, дори без кислородна маска, но все пак по-бързо от нормалното. Превозихме я в Св Анна и там не знам какво точно са правили, само разбрах че имала някакво петно на белия дроб и нещо за плевмония. На другия ден останах без баба.

Сега се чудя какво е могло да направя по-добре, но е твърде късно. Вярвам обаче, че ако болницата и докторите в нея бяха поне малко читави, нямаше да има нужда да проучвам и да се чудя как да спасявам баба си от мястото, в което е настанена уж да се лекува. След всичко което видях вече наричам тази болница концлагер - могат да гледат как някой се мъчи и да не направят нищо. Вече 2 доктора от там са ми казвали, че са там от 30-40 години, обаче не видях никакъв професионализъм в тях, никакъв.

Нормално ли е въобще човек в кома да трябва да бъде обслужван всеки ден не от лекарски персонал, ами от неговите близки...

Такова е положението в интензивните сектори в малките градове.
В големите не те пускат в интензивен сектор (или може би не навсякъде) и там пък съвсем не знаеш какво правят и правят ли нещо. Дават ти някаква информация, по-често песимистична, като застраховка... и толкова.
Като чуя от доктори - Молете се, надявайте се, или надяваме се, дано, или ала бала... и всичко е ясно. Ама то и какви прогнози да дават за човек с инсулт, като все момент може да го ботуряса втори.
Ние се грижехме за татко, хранехме, преобличахме и т.н. Майка ходеше 3 пъти на ден.
Във Варна като беше в интензивен сектор не му видяхме очите, докато не го преместиха в отделение.
И не на последно място, пак се повтарям, но интензивния сектор на неврологията за мен е най-ужасното място и се моля, никога да не се налага да го посещавам, за каквото и да е.

Днес ни посети невролог в къщи. Разбира се, срещу заплащане. Отговори на въпросите, които ме притесняваха - опасно е, ако кръвното се покачи над 160 и ако падне под 100. Пулс  над 110 е опасен. Иначе шест месеца са необходими за възстановяване след исхемичен  инсулт.

Хора, как ги карате да пият вода? Не ще и не ще. С триста зора и настоявания от моя страна изпива около литър дневно. Като я карам да пие вода ме гледа сякаш някаква инквизиция ѝ прилагам. А всички лекари ми казват, че е много важно да пие минимум литър и половина дневно, даже два. Иначе кръвта се сгъстявала, образували се тромби и после всички знаем какво следва... и че колкото и Егитромб да пие ако не пие вода все тая...
Носих сокове, айряни, какво ли не... не ще.