Инсулт- сблъскване с тази болест. Моля споделете

Здравейте, майка ми преди 6 години изкара инсулт. Останаха последици-не можа да раздвижи пръстите на ръката. Но успява да се справя сама. В устата й остана едно парене. Не можахме да се преборим с него. От 2 години започна да забравя думички. А от 2 седмици започна да си въобразява, че сестра й искала да й вземе земеделските земи. Не можем да я убедим, че това не е вярно. Консултирах се с мой познат невролог и той препоръча да вземаме Сомазина 2 пъти по 1мл или невролакс. Майка пие и Еликвис бета блокери хапчета за щитовидната жлеза, кръвно и сърце. Направо не знам какво да правим. Има ли вариант да се забави  деменцията и какво ще ме посъветвате. И какво ви е мнението за Сомазина, безопасен ли е-в смисъл ако не помогне, поне да не навреди. Благодаря Ви!

Здравейте,

Малко сме като баща му получи инсулта имахме подобни ситуации. Мислеше си, че искаме да го отрови, да го убием и т.н...беше нещо страшно... Не знам дали беше правилно, но го заведохме на психиатър, който му изписа лекарства за успокояване на мозъка и след това се оправи.

Благодаря Ви!

Здравейте. Майка ми е в болница, с мозъчна операция заради втори много тежък хеморагичен инсулт. Държат я в изкуствена кома, диша с апарат, не се знае дали съзнанието ще се върне. Някой да е преживял подобно нещо? Дали се преживява комата? Лекарите не казват нищо окончателно.

Не съм запозната, но от сърце Ви желая всичко да се оправи!

Здравейте,за жалост пиша и аз тук. По- скоро за стимул и успокоение.. баща ми получи инсулт. Отначало започна с изтръпване на ръцете,след което ръката му беше неподвижна. ( Дясната). Ходи на скенер, ямр. Нищо му нямало. Ходи на емг за ръката. Казаха, че е костния мозък. Ходи до София за диагностика на костния мозък. Не е там проблема. Накрая( след 3 седмици ходене по лекари) една невроложка го прати в София със съмнения за инсулт. По пътя вече в започнал да се обездвижва. Поставят му диагнозата и беше приет в София мед. Там са му сложили стент на едната артерия. Изписали го, но в епикризата няма никъде диагнозата инсулт. За това сега лежи в отделението по неврология. Предстои да го изместят за рехабилитация.
Дясната му страна в засегната. От коляното надолу кракът му виси, нагоре има някаква чувствителност. Дясната ръка я няма никаква. За сега си е с ума. С памперси е и я инвалидна количка.
Предстои му поставяне на още 2 стент-а.
Дали ще се влоши след тях? Дали ще загуби паметта си и да се надявам ли на подобрение??

Скенер на глава прави ли?Ако скенера на главата покаже инсулт, хапчета и много рехабилитация.Най- добри са в Банкя и Любимец.Любимец макар да е малко градче и рехабилитаторите са добри и апаратурата.Моят баща беше неподвижен в цялата дясна част и не можеше да говори,в Любимец го раздвижиха и първо ходеше с канадка,а сега си ходи без помощно средство и е като кон,не се спира,а говора му оправиха в Банкя.И другаде е ходил,но от там е най-доволен.

Да. Прави скенер в Спектър София.
Той се лекува за сега в Русе.
Стент слагаха в София.

Русе е много далече от Любимец, няма да можете да го закарате до там,но вижте някъде наблизо добра рехабилитация.При инсулта рехабилитацията е по-важна отколкото лекарствата.Стендовете са повече за инфаркт,ама щом са сложили,дано да е трябвало.Много пъти ги слагат ненужно,защото са скъпа клинична пътека-7000 лева.

Имал е много запушвания. Дори не могат да повярват как в Русе никой не ги е видял.
Възможно ли е човек отново да е шофьор след инсулт?
Ако може да се каже, че има нещо положително в цялата работа, то е че от страстен пушач, баща ми 5ти ден не е палил цигара.. каза, че не му били " вкусни" вече .

Като се пооправи пак ще си пропуши.Дано да не му се пуши вече.

Ох, дано. Само " да си стъпи на краката" буквално, че като с еприбра направо се сгромоляса в ръцете ми

Не се притеснявайте,оправят се,но се иска време.Ние моя баща го прибрахме с одеало,не можеше изобщо да ходи,а сега обикаля цял ден пеша.И като иди на рехабилитация с други пациенти ходели да си пийват по една бира или ракия според сезона.Ама трябва рехабилитация и като е вкъщи да ходи пеша,най-напред с придружител и наоколо,после и на по-дълги разстояния.Подайте му документи за ТЕЛК,ако е пенсионер и от ЛКК за помощни средства от социалните-комбинирана количка за вънка и за баня и тоалетна,за канадки или проходилка.

Те в Русе какво ли виждат. МНого са безочливи. ПО същия повод ми се наложи да говоря по телефона с д-р Анна Щерева. Освен че ми се накара и репчи през цялото време друго кой знае какво не направи. Майка ми с инсулт държаха 1 седмица в болницата, като я изписаха напълно неподвижна. СЛед седмица казаха трябвало да я върнем за рехабилитация. Върна я баща ми някакси. ПОнеже са доста възрастни, плащаха на частна линейка. Преди 2 години 60лв им взеха, като не са искали да я смъкнат до линейката. Та се наложило баща ми да ходи по блоковете да търси някой да помага. След като е стигнала до болницата майка ми, не знам каква е била тази рехабилитация, май никаква. Ядосваха се с баща ми че аз съм ги накарала, парите си изхарчили и никакво раздвижване. На връщане айде пак линейка, пак 60лв, пак търсене на хора. И въобще не искаха да чуят повече ни за доктори, ни за рехабилитации. Аз от немай къде взех на майка ми едно колело (ниско, на височината на колената ѝ най-високата част), та тя самичка малко по малко почна да го кара. Но буквално на час по лъжичка. В началото не си усещаше и двата крака и едната ръка. С подвижната ръка слагаше краката на педалите и правеше едно завъртане на седмица. Следващата седмица по още едно и т.н. За 5-6 месеца се изправи на крака. Беше на памперси и тя. Намерихме столче ли се казва на бг не знам такова с колелца. Почна с него да се придвижва. То и едно придвижване, ама за 30мин стигаше до тоалетната, която е на 2 метра от леглото. Поне памерсите махна и се оправяше колкото може. Говора ѝ беше засегнат леко, но се пооправи. Към днешна дата (след 2 години) оправи говора, придвижва се една идея по-бързо, ходи до кухнята, но на вън не смее да излезе. То и стъпала имаме, та хич не е за нея. Страх ме е да не падне, че е едра, пълна жена и никой няма да може да я вдигне.

Успех ви желая. Дано поне вие като сте там, да помагате с ходене по доктори и институции. Аз не живея с тях и ми е много трудно. Искам да ѝ изпратя проходилка, но няма кой да им я достави до вратата, а въобще не са за ходене по митници и пощи. Та така, гледаме се по Скайпа и на мен сърцето ми се къса като ги видя безпомощни....


bubolina, на баща ми казали че освен винетка и някакви 20лв ли беше, повече не ѝ се олагат на майка ми. Говорих с докторката ѝ, не може ли някаква помощ, документ да дадат за количка, проходилка....Не можело. Само за матрак давали направления ли беше, документ ли.

На нас приятели ни дадоха колички- санитарна и нормална. Майка как го изкъпа сама чак не знам. Той отказа мъжът ми да помогне в това начинание.
И това с памперсите ме тревожи. Кога започват да се усещат, че имат нужди и кога в най- добрият случай с емаха памперса? Той си дойде с памперс от София, нищо не усетил ( че е пълен). Първата нощ спа без, но майка каза, ч еняма да стане така тая работа.
Абициран е баща ми, смирен и готов да пребори това си състояние. За жалост, аз на моменти губя надежда, но не му казвам. егувам с ес него по телефона, успокоявам го и съм положителна. Затварям и плача.