Какво мислите за позитивното мислене...?

  • 9 080
  • 216
# 45
Знам само, че ужасно ме дразнят хората в постоянна мания.
А най ме дразни да ми казват "Горе главата", "Я се стегни", "Животът е хубав", "Което не ни убива, ни прави по-силни", "Ако ти е зле, сам си си виновен" и т.н.
Аз съм по-скоро оптмист (защото съм кретен  Mr. Green), обаче и мен ме дразни оптимизмът насила. Понякога този позитивизъм е страшно неискрен и лицемерен, като американската усмивка е.
Имам един познат, на който смехът и усмивката са му вид защитна реакция. Всъщност е доста мрачен човек. Обаче много хора се умиляват какво слънчево същество бил.  Joy
Виж целия пост
# 46
Лизбет, за пореден път не мога да те подмина и да не се съглася с теб... Напомняш ми за една знаменита реплика на Джак Никълсън от  The Bucket List :
" В болницата ни уморяват посетителите, а не болестите... "
Може и да не цитирам точно, но беше по адрес на бърборещата, много борбена и оптимистично настроена съпруга на героя на Фрийман.
Та така и с вечно позитивните сангвиници...
Не съм от оплакващите се. Напротив, обичам да слушам... И ако едната крайност на вечно оплакващите се по-скоро ме уморява, другата крайност ме кара винаги да нося в джобчето си деган...

Да, и с Василиса се съгласявам за дозата на позата и искреността...
Виж целия пост
# 47
Позитивните мисли до известна степен помагат на хората да се справят с проблемите си.
За жалост, аз спадам към песимистите.  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 48
Гледах "Тайната" и оттогава се опитвам да мисля само позитивно.
За мен работи!

Това някакъв филм ли е  Thinking
Виж целия пост
# 49
Гледах "Тайната" и оттогава се опитвам да мисля само позитивно.
За мен работи!

Това някакъв филм ли е  Thinking

Да, заповядай! Wink
Виж целия пост
# 50
А защо приемате позитивното мислене като фалшиво и лицемерно налагане на усмихнати маски в тъжен момент?
Аз лично никак не го възприемам така.
Да, това вероятно е захаросаната американска запазена марка, за която говори Радостина, но според мен не за това е темата, а за истински позитивния поглед, вътрешния светоглед. Аз работя над себе си в тази посока през последните години след няколко събития в живота ми. Имам известен напредък и виждам ползата за мен и околните ми. За мен е реално, истинско, не е лицемерно и никак не става дума като ти потънат гемиите някой да ти казва, че живота е хубав. Просто обръщате нещата в клишета, а не ги поглеждате в дълбочината на вътрешното усещане към света.
За негативист като мен горното е доста трудно прозрение, но както казах работя по въпроса Simple Smile
Виж целия пост
# 51
Уважавам.
Виж целия пост
# 52
Така.а.ааааа Thinking
Всеки усеща по различен начин нещата - ФАКТ.
Аз лично, колкото вярвам, толкова и не вярвам.
На етапи съм.
Както пишеше в поста с интервюто с  Мадлен Алгафари, че понякога дяволчето ти се качва на рамото и те кара да се съмняваш...
( перефразирам).
Междо другото, това интервю не е ли от списание " Жената днес "?

П.С. Някой ми подметна да си сменя ника.
Опитах, но не се получи, защото съм си забравила някаква си там парола.
Е, вече се приемам като ВТРЕСЕНА от щастие bowuu Laughing
Виж целия пост
# 53
Като цяло съм супер позитивен човек, чувствам се по-добре като гледам на нещата откъм хубавата им страна ( старая се ). Особено след като родих още повече се открехнах на този номер с " позитивното мислене " или по-точно с това да пропускам дразнителите покрай мен с 200 км./ч.  Wink Радват ме най-малките дреболийки. Много ме натоварват хора, които намират косури на всичко, всичко около тях ( според тях ) е ужасно, тъпо и т.н. Дори да е така, коментирането ( безцелното бращолевене как всичко е супер смотано ) на лошите и грозни неща - надали ще ги оправи особено Peace
Виж целия пост
# 54
Разсъжденията ми бяха провокирани точно от извадката с интервюто. Конкретно за Алгафари мисля, че е един от тези пропагандатори с бодряшкия тон, харесва си някой автор и някоя книга и започва  пропагандата. Разбирам я, това й е бизнесът, иначе няма да ходят хората при нея. Все пак предпочитам по-умерения тон. Задачата на психолозите, психоаналитиците и психиатрите едва ли е да обърнат нечие мислене от негативно в позитивно или на всяка цена да направят от объркания човек щастливец. Работата им е да помогнат на пациентите (клиентите) си да разберат самите себе си, за да може да свалят непосилния товар от гърбовете си и да продължат напред. А това дали мисленето на някой човек ще е позитивно или негативно не се изчерпва с това, което показва той като поведение. Мога да се сетя за хора, чиято формула на успеха включва демостриране на негативизъм с цел предизвикване на съжаление и отстъпки от страна на другия човек, а също и изливащи морета от позитивизъм, за да впечатлят нягоко.
Какво е в душата на човека си знае само той, когато остане насаме със себе си. А това не е предназначено за чуждите очи и уши.
Виж целия пост
# 55
Какво е в душата на човека си знае само той, когато остане насаме със себе си. А това не е предназначено за чуждите очи и уши.

Ей тук ме накара да се замисля...наистина  bouquet
Инъче съм ЗА позитивното мислене във всичките му форми.
Знаете ли, веднъж ми минаха някакви думи покрай ушите, че всеки път, като се замислим за смъртта например, ние я преживяваме.
Има ли смисъл?
Веднъж се умира.
За всяко лошо нещо е така. Без да се е случило , ние го изживяваме.
А това не е ли форма на стрес?
В тези случаи е НАЛОЖИТЕЛНО  позитивно мислене, повече отколкото някои анти депресанти например, не мислите ли?
Но да си налагаме насила някакви маски и усмивки, щото видите ли на мода е позитивното мислене, не не съм съгласна Outta Joint
Важно е как се усещат нещата и дали се усещат изобщо.
Вибрации му викатъ някои хора Heart Eyes
Виж целия пост
# 56
А защо приемате позитивното мислене като фалшиво и лицемерно налагане на усмихнати маски в тъжен момент?
Аз лично никак не го възприемам така.
Да, това вероятно е захаросаната американска запазена марка, за която говори Радостина, но според мен не за това е темата, а за истински позитивния поглед, вътрешния светоглед. Аз работя над себе си в тази посока през последните години след няколко събития в живота ми. Имам известен напредък и виждам ползата за мен и околните ми. За мен е реално, истинско, не е лицемерно и никак не става дума като ти потънат гемиите някой да ти казва, че живота е хубав. Просто обръщате нещата в клишета, а не ги поглеждате в дълбочината на вътрешното усещане към света.
За негативист като мен горното е доста трудно прозрение, но както казах работя по въпроса Simple Smile
Ами просто е малко клиширано. от там и неискреността. скучно е просто постоянно да слушаш разни тъпизми от типа на "което не те убива , те прави по -силен". Предпочитам оригиналността и сарказма на циничните депресари . На мен ми се виждат елементарни и простовати хората, котио непрестанно ми цитират Луис Хей и тн. А като чета изказването на великата психоложка, как думите били в течно агрегатно състояние и разбирам каква й е грамотността на тая. Истината е, че позитивното мислене и духовните учения са  бизнес, като всеки друг. Хората, които се палят по афирмации и ребъртинги обикновено не блестят с образование или интелект.
Хареса ми мисълта на Вонегът, че за един писател да е добър почти задължително условие е да има депресия. Психичните заболявания давали нужната оригиналност на мироглед, за да си успешен.  Laughing
има резон. Депресията и черногледството са творчески състояния. постоянният оптимизъм е утробно състояние, което те лишава от истинско преживяване . Все едно да си нонстоп надрусан с антидепресанти. Половин човек.

Когато почина моя много близка приятелка на 24 годишна възраст,малко преди сватбата си, имах нужда да се потопя в мъката си. Един приятел започна да ме ободрява как Бог е имал причина да я отнеме , ми идваше да му изви врата. Има моменти, когато единствената здрава реакция е да страдаш и да те боли. Другото са неадекватности.
Виж целия пост
# 57
amanWe4e,

много крайно изказване с много краен пример!

Millena и Stra4iatela са обяснили много добре за какво става въпрос-вътрешната нагласа като цяло.
Виж целия пост
# 58
Аз съм реалист,а реалната ситуация в ежедневието ми е в пряк разрез с "живота е прекрасен" Confused
Виж целия пост
# 59
Уфф, това "позитивно мислене"  е новата търговска марка, която се продава доста скъпо на простия юзер. Много американска и бодряшка. А като се замисля, че американците са най-тъпчещите се с антидепресанти хора...
американците са големи фенове на импрувмента. много практично са настроени към всичко. има правилен и грешен начин, има плюс и минус. нищо чудно , че развиват неврози. дори само идеята , че трябва непременно да си позитивен , и ти не успяваш, може да те депресира Simple Smile)
тъгата и болката са нормални преживявания. и правят хората по-интересни и комплексни същества. 12 стъпки към щастието, алгоритъм за живот:)) не става така , бре. не можеш да ампутираш негативната част от живота си, да спазваш 10 божии заповеди, или 12тте стъпки, или квото там, и да станеш герой в анимационен филм.
А това за лекарствата, не е непременно защото са по депресирани от други нации, просто там се изписва антидепресант за най малкото нещо. По дискавъри гледах как, например, се лекуваха с лекарства от стеснителност, и от разни други "пърсоналити дизордер" черти, които ги правили неоптимални.Съвсем не остава място за индивидуалност в този непрестанен стремеж към оптимиране.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия