Какво мислите за позитивното мислене...?

Ама хора, кой ви кара да купувате това клиширано позитивно мислене?!?! Нали това казах с предния си постинг  Напудрените думи са едно, вътрешното усещане - друго. Радостина, никой не те кара да вадиш на показ вътрешния си мир. Разбира се, че за много хора външното състояние е маска, с която целят да постигнат нещо. Разбира се, че когато трябва да страдаш най-добре е да страдаш. Не го ли казах ясно в предния си постинг? Всеки знае, че да се оставиш да си изстрадаш мъката е първата и основна част от оздравителния процес. И абсолютно никой тук, най-малко аз, защитаваме тезата, че като загубиш близък трябва да летиш наоколо с безметежна усмивка, колко е прекрасен живот  Къде видяхте ТОВА в темата и моите разсъждения? Радостина, къде видя да те карам да пишеш за това, което само ти знаеш, че имаш в себе си? През цялото време се опитвам да разгранича маската, дежурната усмивка и клишираното поведение от това, което сме като поглед към света, като настройка, като светоусещане.
Разбира се, че творците страдат, това са най-силните емоции и раждат най-истинското изкуство. Една комедия никога няма да е толкова стойностна, колкото един филм с послание. Но това не значи, че не може твореца сам по себе си да има позитивна нагласа. Човека от аватара ми е голям пример за мен в това отношение.
Аз лично започнах да се уча да мисля позитивино именно след няколко много негативни за мен събития, но това е друга тема.

Ако и сега не сте ме разбрали, няма смисъл да пиша повече в темата 

Мен - също! Адски мразя фалшивите отношения, наложените стандарни, "кутийките", в които общественото мислене ни поставя.
Но позитивното мислене е нещо лично. И според мен върши много добра работа на човека и всички около него. Затова го приех лично. Защото това мислене далеч не е, когато някой загуби близък да отиваш и с лъскава усмивка да му казваш "живота е прекрасен". Нито филма "Тайната", който аз лично не можах да догледам, колкото и да опитвам за себе си да се науча да бъда позитивна.
Просто темата отиде в посоката на клишетата, а аз я приех като вътрешното интимно усещане и мироглед. И някак се възпротивих, когато защитавайки позитивното мислене попаднах в групата на клишираните, точно тази, с която всъщност от много време се боря Изпаднах в голямо противоречие от това

Надявам се, че е станало ясно.

Милена,

Можеш ли да ми кажеш на каква основа околните приемат нечие мислене като позитивно или негативно? Какво е посланието, което ни облъчва всеки божи ден? Какво виждат нашите приятели, колеги, деца и съпрузи? Колко роли и колко маски сменяме ежедневно според обстоятелствата? За колко хора около себе си си сигурна, че израяват искрено отношението си към живота и себе си? По колко пъти на ден от вестници, радио и ТV чуваш "известни и успели" хора, на които първата дума в устата им е, че дължат успеха си на това, че са "позитивни личности". И ето ти как населението започва да си мисли, че ключът към успеха е демонстрирането на позитивно мислене. А в същия момент на същите тези "известни и успяли" животът им не е цвете за мирисане и имат доста скрити духовни терзания и проблеми.
 Не може да се отрече, че живеем във възможно най-комерсиалното време и несигурност. Затова всяко нещо може да се превърне в стока. Хората, които се занимават с маркетинг и реклама го знаят доста добре. Колкото и да се правим на много ербап трудно можем да се отървем от натиска, защото от това зависи целия ни цивилизован живот. Точно това е - никой не вади на показ вътрешния си мир, а надява поредната маска според сезона, модата и всякакви други обстоятелства. Днес в БГ е модерен позитивизмът, преди 15 години беше модерен негативизмът (да се казва колко сме зле, че да не ни завидят).

Идеята ми е тази: има разлика между това, което един индивид показва като отношение към живота и това, което действително мисли. На това му се казва социално-приемливо поведение. При някои хора ножицата между двата вида поглед към живота е по-разкрачена, при други е по-прибрана. Вътрешното усещане е до характер и обстоятелства и варира.

Това беше от мен. Постът стана дълъг, но ми дойде вдъхновението.

Radostina, без да съм изчела поста ти до край, веднага питам защо те интересува как ОКОЛНИТЕ възприемат теб и мисленето ти, че все за това говориш?!?! За облъчване, за маски... 
Аз говоря за твоето СОБСТВЕНО възприятие за себе си. Как ТИ самата реагираш в ситуации, как стават като паднеш, как продължаваш напред, как бориш носталгия, загуби, неуспехи? Колко позволяваш да ти вземе един провал, несправдливост на околния свят и т.н.?

Не те карам да ми отговаряш, защото това е прекалено интимно. Но темата Е за това. А не за онова, което някой навън ни продава!

Все едно да си говорим за любов и ти да ми пишеш колко грозно е порното  За мен е абсолютно не по темата!

P.S. Допълвам след като прочетох. Е, значи аз говоря за финала на постинга ти. Как лично ти възприемаш себе си. Не какви маски слагаш, а каква си, как се чувстваш, когато си сама със себе си. И кое е по-добро за теб, за твоя вътрешен мир, позитивното или негативното? "Hoping for the best, but expecting the worst" е реплика от една стааара песен на Alpha Ville, сега ми хрумна, че е една интересна гледна точка към света също.
Е? Каква е за теб?
За това е темата

Аз те разбирам много добре, Миленче.
Говорех за хората, които не си правят труда да почувстват (ако щете обмислят нещата), а си връзват поредната философия като джуфка, щото било модерно.  Точно те са най-усърдни в пропагандата.  

- Вие оптимист ли сте?
- Не, аз съм си обикновен човек...

Може би трябва да дочетеш поста ми.
Да, любовта много лесно може да се превърне в порно, меркантилност и желание за власт. Само като попрочете човек в ДиС и добива представа. 

А всеки се справя както може. Обикновено е трудно и мъчително. Не вярвам, ако някой като ми каже, че се случва нещо страшно за него в живота му, но той е толкова позитивно настроен, че минава през него без особени поражения. И като каза за филми се сещам за една реплика от "Щурец в ухото": "Човек си мъкне дертовете навсякъде. Пусто, не е дреха да я съблечеш и да я окачиш на вратата."

Ами аз просто не говоря за пропагандата 

А иначе, че дори емоциите се продават е ясно. Може ли пак да цитирам песен "so sing about love, sing about lust, so they can feel it". Има хора, които трябва да видят нещото, то да им бъде пропагандирано, за да го "усетят" или по-скоро да им се каже какво ТРЯБВА да усетят. Такъв ни е света в момента. Факт.

Ето ти пак казваш "Не вярвам като ми КАЖЕ.."  Оттърси се от това поне за малко  Оттърси се от това кой какво казва и на какъв се прави! Към това се опитвам да те завъртя Аз те питам как ТИ се справяш, как ТИ реагираш. И не искам да ми КАЗВАШ. Отговори си на себе си 

Може би е така. Поне аз съм такава. Усмивката е моето лекарство против негативни мисли. Разбира се като на нормален човек и на мен ми се случва понякога да ми минат не до там позитивни мисли през главата, но те просто сами си отиват, сякаш има несъвместимост между нас. така се живее много по-лесно!

Ама не е съвсем така. Дертовете могат да бъдат съблечени и изпрани. Те пак ще са дертове, но ще имат друг цвят и мирис. Вътрешния ти мироглед се променя, когато и мислите ти са положителни.

Вечерницe,   
Благодаря ти! Ей към това все водех темата. Поне така я усещам аз. Ще кажеш, че съм най-позитивния човек наоколо, което определено не съм  Но се надявам да вървя в тази посока.
И пак ще цитирам песен, личи си колко ми влияят творците, нали
"let the demons have their place if so is angels you create"
Вечерница и тази реплика мисля изразяват всичко, което имам да кажа по темата 

Виждала съм хора да се закопават с отрицателни мисли.
В същото време самата аз съм пример за чудесата на положителното мислене.
Бях потънала в една дупка около 2000 - 2003 година.
Но се измъкнах сама.
Прочетох няколко книжки и си избрах техника, която ми пасва на мен.
Ако редовно си правя упражненията и си казвам молитвите, всичко се нарежда както аз искам!