Какво мислите за позитивното мислене...?

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=289967.msg7379976#msg7379976

Както и друг път съм ти казвала - НЕ МОЖЕ ДА НЕ СИ КОНТРА НАЛИ ?

Не точно контра, но има неща, които много ме дразнят, когато минат границата на здравия разум и станат част от печатница за пари. А най-много се дразня, когато става въпрос за важни неща от живота. Издаването на книги от типа самоусъвършенстване, самомотивиране и др подобни отдавна са се превърнали в много печеливш бизнес. На всичко отгоре са толкова много, че започват да си приличат като от серийно производство. Вчера минах през Славейков. На всяка от сергиите видях поне 5 заглавия на такива книги, поне още толкова на тема отслабване, още толкова от разни хора, които се смятат за "успяли" и т.н. Демек, отвсякъде някой дава акъл. Поредната униформа в мисленето, поредната криворазбрана цивилизация.
Готова съм са приема някои неща, ако са полезни, но не и на сляпата вяра, че това или онова действие или мислене ще е панацеята за трудностите в живота ми.

Е,нали все пак никой не ти опрял пистолет в слепоочието да си купуваш тази литература? Има хора,за които е необходимост и те са доволни,че такава съществува .
Пък ,че давали акъл много,ами майната им, не е задължително да ги слушаш ,нали ?

Ами на последък хич не ми се отдава  Ама без него много трудно се живее.

Позитивно мислещият човек ще каже за тези книги, че просто са плод на мисленето на хора, намерили своя вътрешен мир и решили да го споделят с другите  . И няма задължително да ги одобри. Просто няма да ги осъди. 

Ето това изречение изобразява най-пълно твоята нагласа по темата. И отношението ти към позитивното мислене. Останалото са ненужни думи. 
Невярата ти идва в допълнение. И за да те опровергая, ето на - аз съм такъв човек. Слава богу не съм преживяла най-страшните неща в живота, но съм преминала през много неща. И не само, че това е станало без особени поражения за мен, а напротив. Много увереност, сила и позитивизъм ми е донесло. Защото вярвам.
Но тъй като ти не вярваш, няма и да ми повярваш 

Много хубава позиция имаш, но на мен не ми се вярва. Противоестествено е човек да е винаги или почти винаги позитивно настроен и неприятните събития да не са оставили поражения. Най-откровено това ми прилича или на поза или на лудост. Тежките събития оставят някакви поражения върху всеки от нас, изживяваме ги и се учим от тях. Друг е въпросът колко си го признаваме.
Да, докато човек не изживее най-страшните за себе си неща в живота може да приказва каквото си ще за позитивното мислене. Интересно ми е какво ще мисли, ако му се случи да срещне най-страшното за своя живот.

Аз съм нормален човек. Изживявам емоциите, независимо дали са радост, страх или каквито там се сетиш. Чувствала съм се на върха на щастието и на дъното на отчаянието. И оптимист и песимист съм - зависи от обстоятелствата и от залога. Разчитам и на инстинктите си, защото в много случаи те са подходящ отговор на ситуацията.

Аз веднъж се опитах да зачета една, така и не успях. Май тази за която говори и Мадлен Алгафари.
Позитивното мислене е онова мислене, което ти дава куража да продължаваш напред, когато просто ти се иска да поспреш. Което те кара да се усмихнеш, когато ти иде да заревеш - и не защото някой те наблюдава или не си сам, а защото повече ти харесва да бъдеш мъжко момиче пред сополива ревла; ако ли пък предпочиташ второто - зареви с пълно гърло. Позитивно е, когато видиш една сутрин първата дълбока бръчка / за която, убедена си, че я нямаше вчера /да не се уплашиш от старостта, а да си кажеш, че ще я споделиш с онзи, който те обича. А той на свой ред, да знаеш, че ще те целуне по нея и ще ти каже, че си още по-красива, защото всеки ден открива по нещо ново в теб
Позитивно е мисленето, че след дъжда изгрява слънце и че след сълзите идва смехът. Защото без вярата, че ще се роди утрешният ден, че пак ще цъфнат цветята и ще запеят птиците - светът би бил едно адски тъжно място.
Което място може би е рационално, защото е обосновано от науката и се е облегнало достойно върху строгата логика на цифрите, но без чувство, позитивизъм и вяра е нищо повече от една матрица.
Мисля, че има почва. Но не навсякъде. При едни има, при други няма. За щастие така трябва да бъде, защото сме различни и уникални в същността си 

Казах ти 

Това да бъдеш позитивен, не означава да не знаеш що е то болка, мъка, радост или страх. Напротив - познаваш ги в пълната им палитра. Но това им познание не те превърща в мрънкащо, тягостно бреме за околните.
Не искам да си мисля, какво би било ако ми се случи най-страшното. За мен то е само едно. И тъй като трудно се преживява, бих се помолила да притежавам достатъчно сила,за да продължа заради онези, които ме обичат или които ще ме обичат, и аз тях  /което отново е свързано с вярата, която сама по себе си е носител на позитивизъм/.
Възприемам преживяното ми не като товар от поражения, а като част от житейския ми път, който ми е отнел много, но ми е дал още повече. И тъй като не мога да възстановя загубеното, правя всичко възможно да се възползвам от придобитото. А то е опит, повече сила и устойчивост, увереност, непукизъм дори в известна степен, твърдост...дори мъдрост понякога.

Вярно звучи като от книга. Твърде захаросано.
Ако не мога повече бих предпочела да спра и да си почина, вместо да се влача ни жива, ни умряла по пътя.
Ако не ми е до смях, а до рев бих предпочела да рева, защото това би отговаряло на реалното ми състояние в конкретния момент. Другото би било насила работа и така или иначе ще избие нанякъде.
Който си гледа бръчките в огледалото и само ги брои не ми се вижда никак позитивно настроен, а разтревожен, че остарява. Онова за споделянето е за временно успокоение. Аз моите просто не ги забелязвам, освен ако не се загледам специално. Ясно ми е, че остарявам, но пък децата растат.

Никой не може цял живот да лее сълзи, освен ако не стигне до самоубийство. Но това се случва рядко при нормалните хора. Така или иначе в един момент инстинктът за самосъхранение се обажда и човек продължава да търси причини да живее. А птиците си пеят или не независимо дали съм там или не съм.

Бай дъ уей, нали околните нямат никакво значение? Тогава за какво бреме става въпрос?

Хубаво е, че пишеш по темата. 
Защото никой не би могъл да онагледи така добре що е то позитивизъм. Достатъчно е обаче човек само да те прочете, за да разбере, че позитивизмът е точно обратното на твоята настройка.
Ти си нагледният "сравнителен материал" така да се каже.
Но както вече написах, за щастие сме различни   

Защо направо не написа, че моето е негативизъм, а го усукваш с това "точно обратното на твоята настройка" и "ти си сревнителен материал"?

Някога да ти е идвало на ума, че има нещо и като здрав разум? Да не живея в сапунка или екшън, където винаги накрая селянката става принцеса или добрите идват точно навреме, че да оттърват населението от ужасна трагедия? Няма такова нещо в реалния живот.
Това, за което ти говориш не е позитивно мислене, а надежда и жажда за живот. А както знаем, тя умира последна. Затова и хората успяват все пак да оцелеят и в най-тежките условия.

Защото звучи крайно и твърде категорично. Не мога да си го позволя 
Здравият разум е относително понятие. За едни едно е негово проявление, за други - точно обратното. Какво да се прави....но ти разбираш това добре

А надеждата не е ли израз на позитивизъм?

А ето това изречение изобразява най-пълно твоята нагласа по темата. И отношението ти към позитивното мислене. Останалото също може да се каже, че са ненужни думи. 

Нали не смяташ, че хората, които ти определяш като негативни ( да речем само в тази тема), още със ставането си сутрин започват да кроят планове, как да се удавят или да се обесят... Изключваш ли възможността, че те също имат кураж да продължат, най-малкото все още пишат тук... В противен случай и това би им се сторило безсмислено...

Хората имат различни измерения за позитивизъм... Според мен пък е позитивно, да се погледнеш в огледалото и да не трепнеш, когато видиш белега от отрязаната си гърда... Да знаеш, че дори няма кой да те целуне там и да ти каже, че въпреки това си красива, но да вярваш, че един ден ще срещнеш такъв човек, който няма да се отврати от вида ти и ще те обича такава, каквато си... Доста момичета с подобна съдба познавам и ще излъжа, ако кажа, че преживяното не остави следи у тях... Друг е въпросът, дали тези следи в очите на околните са поражение или победа, но почти всяка от тях премина през период на самоизолация и борба ( повече или по-малко болезнена) в търсене на пътя си напред... Явно тези момичета могат само да завиждат на недосегаемите или трябва да се срамуват, че дори за миг са проявили слабост... А точно в позитивизма на тези жени вярвам безпрекословно...

В този смисъл може би всички нормални хора трябва да се възприемат като позитивни, защото надали някой се съмнява в природния закон, че след нощта идва ден...

Защо винаги трябва да прелитаме от едната до другата крайност?... Не може ли да има и средно положение? Да не мрънкаш и да не се оплакваш, но и да не подтичваш по улиците като ученичка, да късаш цветенца и да пригласяш на птичките... Или белите са само бели, черните са черни... Е, поне за мен в този случай сивото или райето са по-мъдрата комбинация...

Додо, често споменаваш вярата и надеждата като израз на позитивизъм... Ти познаваш ли хора, които да живеят без тях? Аз не... Тогава, какви са другите критерии, по които трябва да оценяваме позитивността на околните?...
За щастие или нещастие не съм срещала хора, които да ругаят живота... Та се чудя, какъв е преобладаващият заряд около мен...
Дори книжките с умни, красиви и клиширани мисли приемам с охота, но когато живи хора тръгнат около мен с отпечатани върху лицата си усмивки и започнат да проповядват, колко са щастливи и как точно са достигнали щастието си, започвам да се чувствам като в центъра на мощна секта...
И темата като цяло заприлича вече на религиозен спор... Извинявам се за моя принос. Ще се спра дотук...