Цитат на: миз
за мен анда е права - майката трябва да разговаря с детето единствено на език, на който се чуства естествено да изразява чуствата си. аз нямам проблем да кажа на децата си "миличка", "шушулка" или "слънчице", но "sweetie", "pumpkin" или "sugarpie" ми звучи изключително идиотски и ако ги употребя, децата ми си мислят, че се бъзикам... но мога да те уверя, че въпреки, че в къщи говорим изключително на български, децата нямат проблеми с двуезичието, дори умеят за бъзик да говорят английски с български акцент, както и обратното. та мисълта ми е, не е правилно майката да се насилва да говори на детето на език, на който не и е комфортно да изразява чуствата си, колкото и добре да го знае. в двуезично семейство положението е различно.
също така не смятам, че е вярно това, което беше писал някой, че е излишно детето да учи език, който няма да употребява активно - дори да забрави този език, създадени са връзките в мозъка му, направени са няколко допълнителни гънки, съответният център за изучаване на езици е задействан
...
също така не смятам, че е вярно това, което беше писал някой, че е излишно детето да учи език, който няма да употребява активно - дори да забрави този език, създадени са връзките в мозъка му, направени са няколко допълнителни гънки, съответният център за изучаване на езици е задействан
...В това отношение си права, но много ме раздразни забележката че било изкуствено. Аз от време на време им казвам по някоя дума на немски, ама те си знаят, на кой език говори мама
А сега след последното ни посещение в България, щерката така се отприщи на български че вече не ми говори изобщо на немски, както имаше един период преди това. Но товао беше наложено поради други обстоятелства
