Как се отглеждат децата без близки наоколо?

Прочетете това и пак ще си говорим. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=203372.0
Пантер, добре, че сподели опит.  Сега като пада Ангел ще гледам да не е по глава. 

УжасТ 
Благодаря ти, Сиска, успокоих се,че не съм толкова лоша майка

Така сме. Родителите ми са в друг град. Майка ми идва периодично на гости, мога да им го оставям ако ми се наложи за по-дълго, но генерално си се оправяме тук сами. Сутрин го водя на градина, следобед го взима бавачка от градината ( слава Богу че я намерих тази жена), аз се прибирам най-рано в 18.30...ако пътувам извън София и по-късно....
Брат ми се включва понякога, БНД-то също напоследък и засега....но в мислите си не разчитам на никого....винаги разглеждам нещата като как да се спрявям сама и прибягвам до помощ в краен случай.
Да са ми живи и здрави близките и приятелите, пък аз ще си се оправя! 

 my_everything, само да ти кажа, че не си лоша майка щото детето ти било паднало
Аз тогава медал трябва да получа, за най-лоша майка. Такава съм блейка, че Никсъна все падаше и винаги на едно и също място се удряше, даже леко му се вдлъбна там челцето. Тогава толкова се притеснявах, страдах. Не се притеснявай  

Сиси, от къде я изрови тази тема бррррррр....
Дариа е сигурно единственото бебе, което не е падало ...от никъде. Но миналото лято падна от върха на пързалката на земята пред моите очи и тези на бащата на приятеля й. Тя не пострада много, но ние двамата с него как не припаднахме не знам 

Като се ораганизираш - гледането на дете и всичко останало се получава. Но при всички случаи е добре да се намира начин чат-пат да си без него. Поне при мен всичко е организирано и регламентирано в казармен ред - изключенията се редки и мен лично ме изнервят.

Божееее, връщам си думите обратно за "лошата майка", то какви чудеса имало

Сега сварвам да пиша тук.

Аз съм жив пример за САМА и то с близнаци. Не съм в друг град. Аз съм не само в друга държава, но и на друг континент където нямам едно познато нещо да не говорим за човек.
Все още шавам, не съм се гътнала така че явно е възможен и този начин на живот.
Не съм омъжена и нямам приятел.... Сама се справям както и до колкото мога. Не е лесно, не пожелавам на никой да мине по моя път но не се и оплаквам, радвам се на малките неща 

Сисие и аз се вписах в темата която си дала

kiara     !

Ние сме в друг град, имаме и куче, майка ми не е сред живите, баща ми е възрастен и живее далеч. Малчо ходи на детска, не е още първи клас. Когато е болен го влача в офиса, или работя в къщи, добре че работата ми позволява. Когато пътувам го вземам с мене. Лошо става когато аз се разболея... ама Бог отгоре и с негова помощ!

Киара, добре че все пак сте имали куче.  И друг път без секретни брави. Това трябва да го напишем в онази тема за малките хитрини в ежедневието.

Абе Сисие, то от къде да знае човек, че лапета на годинка и малко ще знаят как да заключат вратата  Явно много подценяваме децата си 

Да бе, куче.... той ги дърпа да се прибират ама кой го слуша него - разхождали били кучето и ме търсели  (тогава дори не можеха да говорят като хората).

Не е до победа, а до личен избор. Успех ти желая!   

evitaperoni1 , съпруг не се напуска, за да се доказваш, ако това ти е мотивацията, по-добре не го прави, помисли още малко.
Също така няма победа в цялата работа, колкото и да успяваш във всички поприща, баланса с възпитанието на детето сам (а като чета темите - и като се появи някой нов в живота ти) си е трудна работа. Да не говорим за баланса в живота ти като цяло, жонглиране голямо пада.
Не е невъзможно, справяме се, просто обмисли добре защо искаш да останеш сама.

evitaperoni1, пробвай да идваш в София като на почивка първоначално. Да видиш дали ще ти е приятно сама. Докато майка ми и баба им бяха живи и на мен ми идваше в повече понякога  Имали сме спорове по отношение на възпитанието на детето, честно казано не са били големи различия, но понякога човек се дразни ... Сега, когато ги няма ми е криво, оправям си се и сама, но ми липсва най-много любовта към детето. Друго си е да има още 2ма, които да се радват на дечко... предполагам ме разбираш  А че ще му намериш цаката - ще я намериш, нямаш друг избор. Но ако успееш да намериш някакво компромисно решение за всички ще е най-добре.

Така като гледам, за сега аз съм най-сама от всички ви и може би ще помислите над думите ми, особено evitaperoni1.
Когато си сам самичка без един човек на който да можеш да разчиташ е много по-трудно отколкото да имаш двама не до там надеждни души до себе си.
Стреса е невероятен и това се удвоява когато направиш равносметка колко много лишаваш детето си от грижи, внимание и дори възпитание. Аз се старая, но признавам си не успявам да им дам това от което имат нужда. Не съм робот и ми се иска след работа или когато съм болна, тъжна и т.н. да остана на саме поне за половин час. Няма доспиване, грижите нямат край. Когато са болни будувам по цяла нощ а през деня съм на работа. Когато са ваканция или някаква почивка седят сам сами в къщи пред телевизора понеже няма кой да ги изведе или да седи с тях, да им почете, да си поговорят.... Винаги препускаме на някъде и времето все не стига. Вечер след като си легнат съм такъв парцал, че има моменти в които просто седя и гледам в една точка. Намаш никакво лично време, никакви заведения, приятели, личен живот.....
Финансите са другата страна, но там няма да навлизам.
Аз съм човек който е свикнал да живее сред хора, да излизам да се веселя. Повярвайте ми, нямам търпение заточението ми да свърши за да мога спокоойно да изпия едно кафе без пищящи деца на около....
Няма победа  или поне тя не е в твоя полза. Отговорността е огромна, тежестта е убийствена а живота си минава.....
Един малък пример: наложи се да заведа детето на операция (лека, нищо особено) и понеже няма на кой да оставя другото дете и тя милата с нас по болници, по нощите в приемната....

За срещи и интимни приятели ..... ха, това какво беше.  Тегля и претеглям всеки мъж дали си заслужава да оставя спящите деца сами в къщи за да му отделя 1 час от съня си.

Мдааа, хубаво е да си самостоятелен, но не на всяка цена