КЛУБ "РОДИТЕЛИ-ЧАСТНО ОБРАЗОВАНИЕ" 5 - профил родители

Здравейте, мами. Какъв прекрасен ден, а?  Ще почна отзад-напред. Мнението ми за това каква инвестиция е за нашето семейство частното образование на нашите деца се припокрива напълно с това на Иса и на Милена, затова ще се въздържа от повече коментари. Те са казали всичко онова, за което щях и аз да пиша. 
 Абсолютно съм съгласна и с мнението на Тинкърбел, относно по-умните деца. Не може и не бива да се спира развитието на такова дете, само защото връстниците му учат с по-бавни темпове. Децата са различни и подходът ни към тях трябва да е различен. Когато едно дете е свръх енергично или пък прекалено любознателно, смятам че неговият глад и потребности да върши това, което обича, трябва да бъдат задоволени. Всички знаем, че има деца станали студенти в 5-6 клас например и до навършването на 18 години вече са изградили име в областта, която са избрали. Въпросът е дали са щастливи и горди от този факт. Ако отговорът е "да", значи какво лошо има в това, че Господ е надарил някого с толкова знания?! Явно не е случайно! Може би Бог има по-специални планове за живота на такива деца, а и за това, което ще получи целия свят от тях. Нека си спомним за живота на Моцарт и на много други деца таланти, които са променили света и са дали своите знания за развитието ни.
По повод на играчките, подходящи за развитието на нашите деца - аз съм за пъзелите, кубчета с картинки за по-малките, мозайка, домино с думи на чужд език, илюстрованите книжки /с твърди корици за по-малките/, всички докторски, готварски, химически и свързани с науката комплекти. Фен съм и на детските компютри - хем им е забавно, хем научават много неща в различни области. Освен това така имам оправдание, че всеки си има компютър - децата - детски, а ние с татко им за възрастни. Много ми хареса идеята за "говорещия глобус". Благодаря!    Непременно ще го поръчам.
Хей, имам един въпрос, помогнете със съвет - коя раница е по-удобна според вас за по-малките ученици и най-вече да съобразим коя е по-подходяща в условията на ЧУ - тази с колелца и дръжка за дърпане или обикновената за гръб? Доколкото разбрах и двата модела имат анатомичен гръб, но какви са им плюсовете и минусите и коя е по-добре да се използва в частно училище. Все пак децата са с осигурен транспорт, доколкото това има значение за облекчаване на тежкия товар върху гърба. Помагайте в избора, моля, че много се обърках.  

май , при първа възможност сядам, съсредоточавам се и... ще го измислим   Обаче имам чувството, че тук има по-големи познавачи от мен за "руската тема"! това напоследък много ме очарова и изненадва /приятно, разбира се/. Свалих си един-два супер любими филми напоследък и като четох ковентарите към тях разбрах, че хората или се връщат към тази култура, или изобщо не са се махали   Така че, чакам помощ. Откривам много нови за мен неща /дори повече отколкото в "руските" теми  /, благодаря за което  

Спокойно, само да си реша най-големия проблем и съвсем ще се отдам на Клуба   Пък може и паралелно  

Освен това и аз започвам планирането на интересната ваканция, за която пишеш и ти. Прекрасна тема, БРАВО   Дано да има много-много идеи.

Ох, дойде токът! 

И в БГ съм го чувала този подход. Особено за писането - като малки често грешно се заучават да пишат буквите, а нали знаете колко е трудно да се "избие" лош навик/ неточно научаване. Понякога отнема повече време.
Този подход съм го чувала, когато обикалях ЧДГ. Говорих с директорката на ЧДГ "Алиса" - направи ми супер впечатление, много начетен човек, май психолог беше или поне доста беше наясно с психологията. Тогава тя това ми обясни, че не препоръчват ученето на буквите като писане на по-малка възраст. Писането не е само да изпишеш буквата, то си има и стойка, отстояние от листа, как се държи химикал - не че не може да се научи, де. После съм говорила с други психолози заради грозното писане на сина ми - те пък ми обясниха, че при момчетата се развива тази част от мозъка, която подпомага този процес. Така че си има обяснение.

Иначе ние първо бяхме в ЧДГ, където ги учеха от съвсем малки на азбука..., неща, от които се впечатляват възрастните. Поне този подход, който бяха избрали, беше превъзбудило много децата. На 2-годишна възраст знаеха какво ли не, а всъщност не можеха да правят нещата, които са за 2-годишна възраст за ДГ.
Иначе аз съм за по-амбициозна програма, но нека да я има базата и да не превъзбужда детето. Абе, повечко спортове - пак ще си го кажа.

Тинки, толкова готин въпрос. Всъщност от петък мисля по него. Аз съм 100 % сигурна, че си заслужава. Като гледам вкъщи Версия 1 колко вдигна летвата за Версия 2 (това са лафове на мъжа ми, който ги обожава). Дори и на този етап на Версия 1 мисля, че вече инвестицията се връща. Не, не искам да фукам. 

Тинки, ти значи също си с бебок, така ли? 
Давай малко съвети за занимания към по-малките.

Няма смисъл от колелца щом има автобус.
САМО SAMSONITE!

Аз също се чудех, бях сигурна за марката. Накрая отидох и продавачката ми препоръча. Невроятна е. Не се усеща багажът.
А най-странното беше, че беше много по-евтина от разни измишльотини.
Нали не е реклама?!

cocodrille, радвам се!
Дано всичко бързо се реши около теб.

Аз вече едва се сдържам за тази рубрика, но все пак там ти си Шефът!  Но пък може сутрин да си пием кафето с руски, италиански и бълг. песнички, нали, банда?
Това е нещо необятно, но бавно ще навлизаме с инфо - за "мама, татко и Аз" (детенце).

Да, аз също ще се радвам на идеи за готини маршрути в и извън БГ. За извън БГ само ще мечтая тази година - аз съм голяма "консерва" и с бебе не ми се пътува. 

Само да ви разкажа за реакциите на Цвета, когато коментирахме с нея в кое у-ще да учи. Записали сме я и в едно държавно квартално (до гледачката ни).
И след пробния й ден в частното, я питаме - така и така, къде искаш да учиш - в това, в което беше, или в у-щето на Мими (детето на гледачката)
Тя: А кога ще отида за един ден в училището на Мими?
Ние: Няма да можеш, то е държавно, само в частните можеш така.
Тя: Ама това частно ли е? Значи ще плащаме? Тогава избирам училището на Мими. Не искам да плащаме.

Милото ми момиче, засрамих се, то бива човек да учи децата си да ценят парите, но това е прекалено

Май утре ще се концентрирам върху по-малките и ще пиша за забавления и игри за тях. Днес първо да реша въпроса с Цветиното у-ще  , че мен не ме бива за мултитаскинг

Тинки-тинки, забравете у-ще на Мими.   


Ето тестовете от Горна баня - благодаря на момичетата от другата тема   

Здравейте, чета ви, но нямам време....

Алберта, добре дошла! Явно и в Италия го карат полека лека... Мисля, че сме правилно насочени към мотивиране на способностите на децата ни, кой в по-бърз темп, кой в по-бавен. За мен е важно и си мисля, че е жалко да се изпусне ранната възраст, когато децата попиват всичко като гъби, имат безкрайна енергия и са способни да се справят с много неща, стига да не бъдат притискани към това.
Вместо това се "пропагандират" леки занимания в детската градина и основното училище и когато детето влезне в пубертета 11,12 г. се дава газ за учене. Те тогава стават и по-разсеяни и тепърва трябва да се учат да "учат", хормоните ги тресат и мислите не са непременно в учебниците.

Не виждам нищо грешно или лошо, че дъщеря ми на 11г. знае 2 чужди езика (почти перфектно) и вече е усвоила "ученето" като процес (вече ви се похвалих, че никога не учи повече от половин час на ден). Сега сме подготвени за тежките тийн години, когато пак ще трябва да претупа домашните (но качествено) и ще има повече време да се конти пред огледалото и да ходи по партита.
И не мисля, че някога е била истински претоварена - ще повторя само думите на учителя по български към българското посолство към Виена - "колкото и да ги натовариш, те пак се справят"  - нямаше милост този човек.
Аз гледам да натискам, но само докато видя, че не й става много, тогава правя крачка назад и даже се е случвало да я оставя един ден в къщи и заедно да се излегнем на дивана и да гледаме половин ден телевизия. Мисля, че всеки трябва да съобрази темпото със собственото си дете и да го даде на подходящо място отговарящо на способностите и наклонностите му, както и да премерва подходящо извънкласните занимания. Burn out не се среща само при високоплатените investment banker в Лондон, а със сигурност и при децата, ако имат чувството, че не могат да се справят. Затова винаги държа на разпускане и почивка в определени моменти, обаче като се работи - газ до дупка, максимално съсредоточаване, за постигане на най-добрата възможна ефективност./важи и за дъщеря ми, не само за мен самата/. Резултатът е оптимизиране на времето, най-важният фактор на нашето време. С прости думи (напиши си бързо и добре домашното и можеш да слизаш да играеш  ).

Последно, че ще се храним с бебо!


Жестока книга - всичко каквото си говорим тук, го има там. Как детството (и добрата среда) е повлияло на едни от най-известните в наши дни учени - няма случайни работи. Тинки, май с това ще ти отговоря. 

Съвсем малко четох, но препоръчвам:

Любопитни умове: Как детето става учен
http://www.pe-bg.com/?cid=9&pid=21517

""Любопитни умове: как детето става учен" съдържа 27 есета от някои от най-изтъкнатите световни учени - интелектуалци, които с произведенията си хвърлят мост над някога страшната пропаст между естествените и хуманитарните науки. Техните есета - идващи от сърцето и от ума - са достъпни дори за хора без научно образование.

Целта ми беше да позволя на читателите да видят отблизо ранните години от живота на някои от най-интересните мислители на планетата - и да им предложа вдъхновение и мотивация.

Джон Брокман"

Тинки, за мен най-важна е средата, в която расте дъщеря ми. Защото прекарва много повече време в училище /детска градина, отколкото в къщи. А точно по времето, когато се оформят не е без значение. Ето ваканцията прекара един ден при едно приятелче с "баба" вкъщи  и веднага прихвана изразът "Отивам да пикам!". От 2 седмици буча, костваше ми усилия да й го избия, домъкнах правописни и тълковни речници, гледахме, четохме, обяснявах, че не е правилна думата... И това само от един ден  .

Децата в едно добро училище имат добро ниво, дърпат се едно друго, вдигат си взаимно летвата и според мен резултатът е чудесен накрая.

Тинки, значи тестовия ден ви е минал и ти не си ми писала??!!? Мнооооого се обидих. Моля те да ми разкажеш неините и твоите впечатления, може на лични

Радмила, Маймунка, Мухата, а за немска рубрика какво мислите?
Докато нямахме ток с бебо се занимавахме с една кравичка на Vtech , която пее, брои и казва ABC на немски. Страхотен език!
Иса, какво учи твоето детенце в Уве?
Маймунка, детето какъв език учи?


Жазефина, sophsan, а френска? 
Племенничката (1,6 г. ) ми брои вече на френски до 3 покрай играчките.

Ще пиша на Мери за английска рубрика и всички ще помагаме. 

Пак бягам - имаме лека почивка! 

Алберта, благодаря, че се съгласи!   
Първият чужд език, на който проговори нашият батко, беше италиански. Няма да казвам възраст.  Тогава гледахме по италианската ТВ "Телетабис" - нямахме още BBC Prime, той ги обожаваше, аз ги записах на видео. Така човечето си говореше ама съвсем на италиански. После чужди фактори му спряха развитието и обученито по този език, появиха се Тъбитата на руски, после си минахме на оригинала.

Понеже темата ни се казва 'Профил родители', да ви разкажа нещо любопитно. Миналата година по това време си търсихме апартамент. Бяхме се прицелили в един специфичен сегмент - най-ниските цени от приличните големи (4-стайни) жилища. Е, от целия избор, който имахме и който ставаше за нещо (сещате се, че не е бил много голям). Та в 2/3 от тези жилища, живееха хора с деца учещи в ... училището на Май Няма майтап. Причините, поради които се местеха, бяха различни (в повечето случаи хубави)

Иначе по моя си въпрос. И за мен средата е най-важната. Искам децата да са 'подбрани'. Точно това, което описва Радмила "Децата в едно добро училище имат добро ниво, дърпат се едно друго, вдигат си взаимно летвата и според мен резултатът е чудесен накрая." Но и, също като Иса, искам детето ми да има свобода, да го учат да мисли и да го възпитават позитивно. Което е ясно, че в ДУ го няма почти никъде, но пък от друга страна ДУ заема само половината ден на детето и през другата половина, ако човек се занимава и си говори с детето си, могат да се оправят вредите от ДУ. Докато в едно неподходящо избрано ЧУ, вредите трудно ще бъдат забелязани и още по-трудно оправени.

Миленче, писах ЛС.

Тинки, аз не разбрах тези хора къде отидоха да живеят?  Готини ли бяха?

Не знам - докога трябва да решиш? Адски му е натоварена програмата на моя човек, иначе да ви поканя по различните му дейности, да го наблюдаваш дали си заслужава или не. (уф, не го хваля - ти да не мислиш, че очаквам да е винаги на ниво; просто рационално да помислиш). Не знам как да ти помогна в избора. Момичета, помагайте. 
Ще ходи на КИСС, ама едва ли ще е в подходяща кондиция тогава за разговори за това дали му харесва в у-ще.