Самата работа не я харесвам,харесва ми това,че излизам от къщи,че се общувам с други хора,че се разтоварвам от мъжа ми и децата(предвид 3 години седяне в къщи 
)
Виж целия пост
) Ходите ли с мерак на работа?
- Публикувана: 9 май 2008, 08:51 ч.
- Последно мнение: 17 май 2008, 13:56 ч.
# 46
11 май 2008, 12:00 ч.
Много харесвам работата си 
Може би защото съм съсобственик
Но стресът идва много - понякога наистина много
проблемът е обаче в нас - още сме начинаещи и колкото и да се опитваш да си врял и кипял, понякога не става.
А и инвестициите които ще продължаваме да правим поне още 5-6 години ни правят доста по-бедни от обикновен служител.
За мен май откриха графата - беден много беден шеф
Виж целия пост
Може би защото съм съсобственик
Но стресът идва много - понякога наистина много
проблемът е обаче в нас - още сме начинаещи и колкото и да се опитваш да си врял и кипял, понякога не става.
А и инвестициите които ще продължаваме да правим поне още 5-6 години ни правят доста по-бедни от обикновен служител.
За мен май откриха графата - беден много беден шеф
# 47
11 май 2008, 12:54 ч.
В момента , не .... просто не ходя на работа
Преди, когато нещо ми е било "не на кеф" в нещата там съм гледала да съсредоточа вниманието си в мисли за датата и величината на сумата, която ще получа като възнаграждение ....
Ако въпросната сума не провокира позитивно настроение .... мисля за нова работа
Звучи малко цинично, та да допълня ....
Ако смятам, че въпреки сумата работатата ми носи прекалено негативи, повече от тези които бих имала на друга такава при същата сума ..... отново мисля за нова
Виж целия пост
Преди, когато нещо ми е било "не на кеф" в нещата там съм гледала да съсредоточа вниманието си в мисли за датата и величината на сумата, която ще получа като възнаграждение ....
Ако въпросната сума не провокира позитивно настроение .... мисля за нова работа
Звучи малко цинично, та да допълня ....
Ако смятам, че въпреки сумата работатата ми носи прекалено негативи, повече от тези които бих имала на друга такава при същата сума ..... отново мисля за нова
# 48
11 май 2008, 14:44 ч.
Мога да се изсмея на този въпрос. 
Не, не ходя с мерак. Мразя я от дън душа.
Друго обаче няма за хора с езици.
Или ще е тая простотия, или секретарка, за което вече ми казаха, че не ставам.
Или преводач, с което ще умра от глад, а по цял ден ще се дзверя в букви
Иска ми се да съм учител, но мъжът ми не е стигнал финансовото ниво, при което аз да мога да си позволя да работя за 300 лв.
Виж целия пост
Не, не ходя с мерак. Мразя я от дън душа.
Друго обаче няма за хора с езици.
Или ще е тая простотия, или секретарка, за което вече ми казаха, че не ставам.
Или преводач, с което ще умра от глад, а по цял ден ще се дзверя в букви
Иска ми се да съм учител, но мъжът ми не е стигнал финансовото ниво, при което аз да мога да си позволя да работя за 300 лв.
# 49
11 май 2008, 15:14 ч.
С мерак не ходя от известно време, а отначало ходех.Но не е заради работата или заради колеги.Обичам си я.Даже шефовете са ме записали на някакви семинари за повишаване на квалификацията, което означава повишение.Просто не виждам смисъл в това ходене на работа.Даже и с повишението парите пак няма да ми стигат, покрай тези заеми за къщата.Мъжа ми все не си намира работа да му пасва / не , че работа за него няма- има/, но...Иска да е за много пари, ама ние междувременно сме на път да станем клошари Направо вече ми писна.А работата ми е хубава.
Виж целия пост
Направо вече ми писна.А работата ми е хубава.
# 50
11 май 2008, 15:33 ч.
Даже с голям мерак! 
Когато има повече от 2-3 дни почивни, започвам да нервнича вкъщи и да сънувам работата си!
Добре, че родих, че да започна и аз да се прибирам навреме от работа!
Виж целия пост
Когато има повече от 2-3 дни почивни, започвам да нервнича вкъщи и да сънувам работата си!
Добре, че родих, че да започна и аз да се прибирам навреме от работа!
# 51
11 май 2008, 17:15 ч.
Не, не ходя с мерак на работа. Работата ми е спокойна , шефката е готина, нямам други колеги, съответно няма сплетни и клюки. НО! Заплатата ми е крайно недостатъчна и това естествено ме изнервя, до момента, до който парите ни стигаха, нямаше проблем, но от няколко месеца насам нещата коренно се промениха. Не съм свикнала да живея кой знае колко нашироко, но пък и не съм свикнала по този начин едва да свързваме двата края до следващата заплата. Затова мислим за емиграция в чужбина, тук оправия няма. Не ме интересува толкова какво ще работя, интересува ме какво ще получавам срещу това и, ако то ми е достатъчно, за да живея нормално, ще ходя с желание на работа
Виж целия пост
# 52
11 май 2008, 18:38 ч.
Права си! Понякога се чудя на себе си - що за неблагодарно животно съм ?! Поне имам работа, че и добре платена ... Нямам право да се оплаквам!
Просто, явно, понякога много ми писва и стресът ми идва в повече...., но без работата щеше да ми е по-зле.
Само да нямаше интриги ....., но..
Виж целия пост
... Не ме интересува толкова какво ще работя, интересува ме какво ще получавам срещу това и, ако то ми е достатъчно, за да живея нормално, ще ходя с желание на работа
Просто, явно, понякога много ми писва и стресът ми идва в повече...., но без работата щеше да ми е по-зле.
Само да нямаше интриги ....., но..
# 53
11 май 2008, 20:05 ч.
Много рядко се случва да тръгна подтисната за работа. Харесвам си и работата, и колегите
Виж целия пост
# 54
11 май 2008, 20:27 ч.
ходя с отвращение на работа
с колежката сме в студена война, не си говорим въобще
дразни ме адски много и за най-малкото нещо е в състояние да ми вдигне кръвното и то за стотни от секундата
преди да дойда в тази фирма съм работила с къде-къде по-интелигентни и способни хора,
но тази г-жа смята,че е незаменима и че фирмата има работа благодарение на нея
а и не само тя - май половината ми колеги са така
ох, добре, че ми дадоха болнични, че въобще не се издържаше вече
Виж целия пост
с колежката сме в студена война, не си говорим въобще
дразни ме адски много и за най-малкото нещо е в състояние да ми вдигне кръвното и то за стотни от секундата
преди да дойда в тази фирма съм работила с къде-къде по-интелигентни и способни хора,
но тази г-жа смята,че е незаменима и че фирмата има работа благодарение на нея
а и не само тя - май половината ми колеги са така
ох, добре, че ми дадоха болнични, че въобще не се издържаше вече
# 55
12 май 2008, 00:33 ч.
Преди да излезна в майчинство ходих на работа с удоволствие почти всеки ден.Работих със страхотен колектив.
Виж целия пост
# 56
16 май 2008, 22:26 ч.
Да, дори понякога си мисля че съм работохоличка. Нямя да описвам симптомите, споменати са тук-там
Виж целия пост
# 57
16 май 2008, 22:53 ч.
напоследък нещо - не, вече 7 години съм на нея, преди влагах доста енергия, емоции, но напоследък се чувствам изморена, не ми се работи, ходя - не с мерак, чакам отпуската, че да релаксирам малко .
Виж целия пост
.
# 58
16 май 2008, 23:04 ч.
във връзка с това утре ще сложа един правилник за вътрешния трудов ред, нещо от рода, че ако видиш колега, който се е подпрял на брадичката си и хърка - лекичко да го загънеш и да излезеш от стаята за да не му пречиш да си почине
.
Виж целия пост
Не!
И аз работя в зверилник. Аман от самозабравили се колеги и шефове, които се мислят за полубогове.
Нямам 2 мин нито за обяд, нито за кафе, нито за личен разговор по никакъв повод.
Планирам (надявам се успешно!) скорошна раздяла със "скъпата" ми фирма.
И аз работя в зверилник. Аман от самозабравили се колеги и шефове, които се мислят за полубогове.
Нямам 2 мин нито за обяд, нито за кафе, нито за личен разговор по никакъв повод.
Планирам (надявам се успешно!) скорошна раздяла със "скъпата" ми фирма.
във връзка с това утре ще сложа един правилник за вътрешния трудов ред, нещо от рода, че ако видиш колега, който се е подпрял на брадичката си и хърка - лекичко да го загънеш и да излезеш от стаята за да не му пречиш да си почине
.
# 59
16 май 2008, 23:23 ч.
Блазе ви, аз имам обратното на мерак.. Искам да съм работохоличка, ама няма..
Виж целия пост
Препоръчани теми