Автостопът - спомени и размишления

  • 5 064
  • 74
Попътувах последните месеци из България и за дългото ми пътуване видях само едно момче, стъпало на платното с вдигнат палец.
Спомени ме връхлетяха и ме върнаха години назад.
Сега като че ли няма стопаджии, както някога. Поне не са много.
Вашите спомени какви са? Движихте ли се така? Спираха ли, за да ви качат? Разкажете  Grinning
Виж целия пост
# 1
Охххххххх ужассс само като си помисля колко съм пътувала на стоп .... ooooh!В далечните 80те години .Малееееее срам ме е дори да си призная от къде и до къде съм пътувала на стоп . Embarassed Embarassed ConfusedАз и едно момче една година по младо от мен . Whistling TiredС къв акъл и аз незнам , не че не съм имала финансова възможност .Близките ми (някой от тях така и незнаят и до този момент).Луда млада бяхххххххх . Rolling Eyes #Crazy Embarassed
Виж целия пост
# 2
Ей голям кеф беше.Обикаляхме България.Но сега се чудя с к`ъФ акЪл.
Виж целия пост
# 3
Има и сега. Може би няма толкова, защото е опасно вече. Морячетата едно време много пътуваха така. Пътувала съм и аз, но малко - с кой акъл, не знам...
Виж целия пост
# 4
Не знам с какъв акъл съм взимала стопаджии, като си спомня и ме побиват тръпки. Нивгаш вече Naughty
Виж целия пост
# 5
И войниците. Облечени в униформа, за да са по-сигурни, че ще ги качи някой.
Виж целия пост
# 6
пътувала съм немалко пъти на стоп. първото ми пътуване беше в 10 клас. заведоха ни от гимназията на екскурзия за един ден до несебър. 5 момичета тръгнахме от несебър до някаква казарма до бургас. гаджето на едното момиче беше войник там. отиване и връщане в рамките на 6 часа. малейййй, наистина, с кЪф акЪл ooooh!последното ми стопиране беше лятото на 2004. с моя настоящ приятел (тогава все още не бяхме гаджета) с компания на плаж на евсиноград. по баира поле на връщане обаче гъъъърч - топло, пече...хайде да стопираме някой да ни качи до спирката на 8,9... Joy
Виж целия пост
# 7
                      Обърни внимание лятото, особено покрай концертите в Каварна  Mr. Green. Много колеги пътуват и така. Но в студ и дъжд май не предпочитат  Whistling.
Виж целия пост
# 8
Хм, спомням си филма "Смъртта на стопаджийките".
Пътувала съм много на стоп, като ученичка. Учех в езиковата гимназия в Правец. Всеки петък ставаше голямо меле, за да успееш да се докопаш до билет. Автобусите Правец-София бяха крайно недостатъчни и щем, не щем - хайде пеша до Шатрата и от там на стоп. Разделяхме се на групички по двама, трима. Голям купон беше. И не ни е хрумвало, че може да стане нещо лошо. Имаше страшно мили хора.
В неделя, за да се върнеш обратно в даскалото, се повтаряше същото - няма билети, хайде на стоп.  Tired
Виж целия пост
# 9
Ще се засили вероятно стопът през лятото, но не е същото.
Аз имах кратка стопаджийска кариера, заедно с моя приятелка в 10 клас. После гаджето ми от ония години караше колата на баща си и ми спести доста приключения  Wink
Татко качваше младежи на стоп. Имам спомени от две момчета, които качихме ведъж и те ми разказваха за вулканите. Била съм около 5-6 годишна и бях доста впечатлена.
Виж целия пост
# 10
                      Обърни внимание лятото, особено покрай концертите в Каварна  Mr. Green. Много колеги пътуват и така. Но в студ и дъжд май не предпочитат  Whistling.
Именно, единственото ми пътуване на стоп е било за концерт до Ловеч, с един приятел.
Беше уникално преживяване, съчетано със спане на мост върху кашони  Crazy
Сега ние, вече пораснали, тръгваме с кола. СИгурно ще си вземем стопаджия, ако има. Grinning
Виж целия пост
# 11
Майка ми се прибира от работа на стоп. Винаги е била фен на стопаSimple Smile

Пътувала съм на стоп с нея. С мъжа ми, когато има място в колата, качваме стопаджии. Едни заспаха веднъж. Едва ги събудихме да слизат.
Виж целия пост
# 12
Какво за стопа?  Rolling Eyes
Основният ми начин на предвижване, особено в гладните студентски години. Редовно парите за билет се превръщаха в цигари или бурканчета лютеница.
Ох, дано не ме налегнат спомени, че мога романи да напиша. Много приключения имах, но най-незабравимото беше, когато случайно стопирах собствения си баща...  Mr. Green
Виж целия пост
# 13
Много приключения имах, но най-незабравимото беше, когато случайно стопирах собствения си баща...  Mr. Green

Сетих се за един виц  Mr. Green
Виж целия пост
# 14
Как' Сисе, много, много се надявам да те налегнат спомените  Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия