Хора, много съм стисната, пестелива и дребнава. Не ми се харчи и стотинка за някой друг освен за своето семейство. Дори и на близки роднини не искам нито да дам, нито да услужа. Винаги съм била скръндза, но от както станах семейна направо се оскръндзих тотално, а не съм толкова зле финансово, но правя сметка на всичко?!
Виж целия пост
Лошо ли е , че съм скръндза?
- Публикувана: 9 май 2008, 18:15 ч.
- Последно мнение: 20 май 2008, 12:38 ч.
# 2
9 май 2008, 18:22 ч.
Горкичката...дано поне си щастлива...
Аз като харча съм щастлива, обичам да подарявам разни неща, случвало се е на почти непознати. Абе и мойто не е правилно- за това нямам 1 стотинка спестена...
Но ми е адски терсене, когато се налага да се ограничавам...
Виж целия пост
Аз като харча съм щастлива, обичам да подарявам разни неща, случвало се е на почти непознати. Абе и мойто не е правилно- за това нямам 1 стотинка спестена...
Но ми е адски терсене, когато се налага да се ограничавам...
# 3
9 май 2008, 18:44 ч.
Е не си само ти, ако е някакво успокоение:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=286055.0
Виж целия пост
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=286055.0
# 6
9 май 2008, 19:15 ч.
И аз съм скръндза, когато се отнася за непознати или далечни роднини или просто някакви познати. Но се раздавам за близките си. И не го намирам за лошо. Мразя да ме използват, мразя и да ходя на празници, на които ме гледат в ръцете какво подарявам (и естествено очакват стойността на подаръка да е според дохода/стандарта ми).
Виж целия пост
# 8
9 май 2008, 19:27 ч.
Абсолютно съм съгласна!!!
Аз съм същата.Обожавам да видя другите щастливи,когато им купя нещо.
Често купувам и глупости,Много пъти ми се е случвало да се прибирам без стотинка.
Сигурна съм,че това не е хубаво,но пък никога не съм си задавала въпроса дали е лошо,че не съм скръндза.
Може би ако и ти олабиш малко ще се почустваш по-добре.
Виж целия пост
Горкичката...дано поне си щастлива...
Аз като харча съм щастлива, обичам да подарявам разни неща, случвало се е на почти непознати. Абе и мойто не е правилно- за това нямам 1 стотинка спестена...
Но ми е адски терсене, когато се налага да се ограничавам...
Аз като харча съм щастлива, обичам да подарявам разни неща, случвало се е на почти непознати. Абе и мойто не е правилно- за това нямам 1 стотинка спестена...
Но ми е адски терсене, когато се налага да се ограничавам...
Абсолютно съм съгласна!!!
Аз съм същата.Обожавам да видя другите щастливи,когато им купя нещо.
Често купувам и глупости,Много пъти ми се е случвало да се прибирам без стотинка.
Сигурна съм,че това не е хубаво,но пък никога не съм си задавала въпроса дали е лошо,че не съм скръндза.
Може би ако и ти олабиш малко ще се почустваш по-добре.
# 9
9 май 2008, 19:44 ч.
и аз съм такава
Виж целия пост
Горкичката...дано поне си щастлива...
Аз като харча съм щастлива, обичам да подарявам разни неща, случвало се е на почти непознати. Абе и мойто не е правилно- за това нямам 1 стотинка спестена...
Но ми е адски терсене, когато се налага да се ограничавам...
Аз като харча съм щастлива, обичам да подарявам разни неща, случвало се е на почти непознати. Абе и мойто не е правилно- за това нямам 1 стотинка спестена...
Но ми е адски терсене, когато се налага да се ограничавам...
и аз съм такава
# 10
9 май 2008, 20:21 ч.
Ами те хората, които са милионери например, затова имат пари- щото са стиснати. Ако не ти пречи, живей си така. Но от друга страна, за да го пишеш това тук, значи ти е проблем.
Виж целия пост
# 11
9 май 2008, 20:40 ч.
И аз съм такава, но не съжалявам.
"Хвърли зад себе си и ще намериш отпред"
Не понасям стиснати хора,които цепят стотинката на две. Не контактувам с такива.
Виж целия пост
Горкичката...дано поне си щастлива...
Аз като харча съм щастлива, обичам да подарявам разни неща, случвало се е на почти непознати. Абе и мойто не е правилно-
Аз като харча съм щастлива, обичам да подарявам разни неща, случвало се е на почти непознати. Абе и мойто не е правилно-
"Хвърли зад себе си и ще намериш отпред"
Не понасям стиснати хора,които цепят стотинката на две. Не контактувам с такива.
# 12
9 май 2008, 20:55 ч.
Имам други впечатления за теб. 
Иначе вярвам в мотото, че колкото повече даваш, толкова повече ще получаваш.
Виж целия пост
И аз съм скръндза, когато се отнася за непознати или далечни роднини или просто някакви познати.
Иначе вярвам в мотото, че колкото повече даваш, толкова повече ще получаваш.
# 13
9 май 2008, 21:06 ч.
След като се чувстваш добре, значи всичко е наред. Не мога да живея така, не го разбирам и не го уважавам.
Виж целия пост
# 14
9 май 2008, 21:11 ч.
Подкрепям напълно,ако знаеш на колко хора съм помогнала,сигурно ще полу4иш удар 
Виж целия пост
След като се чувстваш добре, значи всичко е наред. Не мога да живея така, не го разбирам и не го уважавам.
# 15
9 май 2008, 21:26 ч.
И аз съм скръндза. Но само по отношение на хора, които очевидно искат да се възползват от мен.
Иначе много обичам да правя подаръци и да радвам близките си с дребни малки жестове. Обаче полудявам, когато някой полунепознат иска нещо мое и то с една такава трогателна "невинност" в гласа, погледа, жеста, сякаш съм му длъжна.
Ставам ужасна скръндза, когато аз съм положила усилия за нещо, което е по силите и възможностите на искащия, а той дори мааааааааалко не се напънал да го има.
Виж целия пост
Иначе много обичам да правя подаръци и да радвам близките си с дребни малки жестове. Обаче полудявам, когато някой полунепознат иска нещо мое и то с една такава трогателна "невинност" в гласа, погледа, жеста, сякаш съм му длъжна.
Ставам ужасна скръндза, когато аз съм положила усилия за нещо, което е по силите и възможностите на искащия, а той дори мааааааааалко не се напънал да го има.
# 16
9 май 2008, 21:38 ч.
принципно описанието ти "скръндзава,дребнава"..говори за тесногръд и неприятен човек,дето не знае,че на оня свят нищо не се носи.
виж,да си пестелив е друго нещо,даже е качество,ако е в границите на нормалното,а не е болестно състояние.
не е нужно да даваш на всекиго по всяко време всичко,разбира се,че най-отдадена ще си на твоето си семейство.но като някой близък роднина или приятел има нужда от помощ,ако имаш възможност,помогни.човек не е живее сам с парите си,а с хората около него.
Виж целия пост
виж,да си пестелив е друго нещо,даже е качество,ако е в границите на нормалното,а не е болестно състояние.
не е нужно да даваш на всекиго по всяко време всичко,разбира се,че най-отдадена ще си на твоето си семейство.но като някой близък роднина или приятел има нужда от помощ,ако имаш възможност,помогни.човек не е живее сам с парите си,а с хората около него.
# 18
9 май 2008, 21:57 ч.
Не съм скръндза, но съм пресметлива. Често сама предлагам пари в заем, когати видя, че някой приятел има затруднения
Виж целия пост
# 19
9 май 2008, 22:28 ч.
Подкрепям напълно,ако знаеш на колко хора съм помогнала,сигурно ще полу4иш удар
И аз така
Дано никога не ти се налага да имаш нужда от помощ от други хора, че ако и те се окажат същите като теб, ще го загазиш яко.
Имам съседка, която е патологична скъперница. Има много пари, които са си в банката на сметка и не се пипат. Дори за себе си нищо не купува, освен в много краен случай. Лично съм виждала как използва стара изсъхнала спирала за мигли - потапя я в черен крем за обувки и така се гримира с него. Нова спирала е немислимо да се купи - струвала скъпо, а и с 1 крем за обувки се кара много по-дълго време. Също така, изгорялата крушка в хола не се сменя. Отвива се крушката от кухнята и се завива в хола, а ако трябва да се прави нещо в кухнята, пак се отвива и се завива там. И така докато не изгори и тя (тогава вече няма начин, трябва да се купи нова, но само 1, че 2 вече са си разход). Когато детето и (на 10г.) вдигна темппература и се разболя от грип, тя за да не се набутва с купуване на лекарства , натовари болното дете на влака и го изпрати да пътува само при майка и в едно близо до София село. Идеята е бабата да купи антибиотика на детето и да поеме разходите. Малката пък се унесла от температурата и заспала, пропускайки да слезе на спирката, където бабата я чакала, та стана цяло приключение докато бабата се качи на следващия влак и я открие на спирката на по-следващата гара. Луда работа...
Патологичното скъперничество е грозно нещо. И не съвсем нормално.
Виж целия пост
След като се чувстваш добре, значи всичко е наред. Не мога да живея така, не го разбирам и не го уважавам.
И аз така
Дано никога не ти се налага да имаш нужда от помощ от други хора, че ако и те се окажат същите като теб, ще го загазиш яко.
Имам съседка, която е патологична скъперница. Има много пари, които са си в банката на сметка и не се пипат. Дори за себе си нищо не купува, освен в много краен случай. Лично съм виждала как използва стара изсъхнала спирала за мигли - потапя я в черен крем за обувки и така се гримира с него. Нова спирала е немислимо да се купи - струвала скъпо, а и с 1 крем за обувки се кара много по-дълго време. Също така, изгорялата крушка в хола не се сменя. Отвива се крушката от кухнята и се завива в хола, а ако трябва да се прави нещо в кухнята, пак се отвива и се завива там. И така докато не изгори и тя (тогава вече няма начин, трябва да се купи нова, но само 1, че 2 вече са си разход). Когато детето и (на 10г.) вдигна темппература и се разболя от грип, тя за да не се набутва с купуване на лекарства , натовари болното дете на влака и го изпрати да пътува само при майка и в едно близо до София село. Идеята е бабата да купи антибиотика на детето и да поеме разходите. Малката пък се унесла от температурата и заспала, пропускайки да слезе на спирката, където бабата я чакала, та стана цяло приключение докато бабата се качи на следващия влак и я открие на спирката на по-следващата гара. Луда работа...
Патологичното скъперничество е грозно нещо. И не съвсем нормално.
# 20
9 май 2008, 22:36 ч.
Според мен не става въпрос за патологичното скъперничество, а само за границата на личното пространство. Авторката пише, че дава всичко за семейството си, а скъперничеството й се провява само по отношение на далечни роднини и полупознати.
Което за мен си е абсолютно здраво чувство за собственичество. Никаква патология.
Виж целия пост
Което за мен си е абсолютно здраво чувство за собственичество. Никаква патология.
# 21
9 май 2008, 22:49 ч.
Не знам лошо ли е, но аз скръндзи не обичам. Харесвам както е мъжът ми - към себе си се скръндзее, не му идва нищо да си купи, а към мен и детето е ларж 
Като си купи нещо се чувства виновен и аз за да му възстановя душевното равновесие веднага си харесвам нещо и за себе си 
Виж целия пост
Като си купи нещо се чувства виновен и аз за да му възстановя душевното равновесие веднага си харесвам нещо и за себе си 
# 23
9 май 2008, 23:17 ч.
Не харесвам скръндзи! Хем ме дразнят, хем им се смея. Отстрани са много интересни.
Виж целия пост
# 24
9 май 2008, 23:37 ч.
Имам други впечатления за теб.
ОООО, знам за какво говориш
За мен е повече от естествено да предложа помощта си на човек в затруднено положение. Но не противоречи на скръндзотията. Бих купиха храна на много беден човек, например, но не бих купила на всички хлапета пред блока по 1 сокче. Макар, че второто би ми коствало по-малко от първото и двете по никакъв начин няма да ме притеснят финансово.
Виж целия пост
И аз съм скръндза, когато се отнася за непознати или далечни роднини или просто някакви познати.
ОООО, знам за какво говориш
За мен е повече от естествено да предложа помощта си на човек в затруднено положение. Но не противоречи на скръндзотията. Бих купиха храна на много беден човек, например, но не бих купила на всички хлапета пред блока по 1 сокче. Макар, че второто би ми коствало по-малко от първото и двете по никакъв начин няма да ме притеснят финансово.
# 25
10 май 2008, 09:00 ч.
[/quote]
Имам съседка, която е патологична скъперница. Има много пари, които са си в банката на сметка и не се пипат. Дори за себе си нищо не купува, освен в много краен случай. Лично съм виждала как използва стара изсъхнала спирала за мигли - потапя я в черен крем за обувки и така се гримира с него. Нова спирала е немислимо да се купи - струвала скъпо, а и с 1 крем за обувки се кара много по-дълго време. Също така, изгорялата крушка в хола не се сменя. Отвива се крушката от кухнята и се завива в хола, а ако трябва да се прави нещо в кухнята, пак се отвива и се завива там. И така докато не изгори и тя (тогава вече няма начин, трябва да се купи нова, но само 1, че 2 вече са си разход). Когато детето и (на 10г.) вдигна темппература и се разболя от грип, тя за да не се набутва с купуване на лекарства , натовари болното дете на влака и го изпрати да пътува само при майка и в едно близо до София село. Идеята е бабата да купи антибиотика на детето и да поеме разходите. Малката пък се унесла от температурата и заспала, пропускайки да слезе на спирката, където бабата я чакала, та стана цяло приключение докато бабата се качи на следващия влак и я открие на спирката на по-следващата гара. Луда работа...
Патологичното скъперничество е грозно нещо. И не съвсем нормално.
[/quote]
леле-мале
Виж целия пост
[/quote]
Имам съседка, която е патологична скъперница. Има много пари, които са си в банката на сметка и не се пипат. Дори за себе си нищо не купува, освен в много краен случай. Лично съм виждала как използва стара изсъхнала спирала за мигли - потапя я в черен крем за обувки и така се гримира с него. Нова спирала е немислимо да се купи - струвала скъпо, а и с 1 крем за обувки се кара много по-дълго време. Също така, изгорялата крушка в хола не се сменя. Отвива се крушката от кухнята и се завива в хола, а ако трябва да се прави нещо в кухнята, пак се отвива и се завива там. И така докато не изгори и тя (тогава вече няма начин, трябва да се купи нова, но само 1, че 2 вече са си разход). Когато детето и (на 10г.) вдигна темппература и се разболя от грип, тя за да не се набутва с купуване на лекарства , натовари болното дете на влака и го изпрати да пътува само при майка и в едно близо до София село. Идеята е бабата да купи антибиотика на детето и да поеме разходите. Малката пък се унесла от температурата и заспала, пропускайки да слезе на спирката, където бабата я чакала, та стана цяло приключение докато бабата се качи на следващия влак и я открие на спирката на по-следващата гара. Луда работа...
Патологичното скъперничество е грозно нещо. И не съвсем нормално.
[/quote]
леле-мале
# 26
10 май 2008, 09:39 ч.
Аз не съм скръндза. Скръндзите не ми пречат, стига да не са ми близки. Скръндзите са ми комични.
Виж целия пост
# 27
10 май 2008, 09:53 ч.
Имам хронична непоносимост към хора, които си правят дребни сметки. "Дребни" са ми и жалки.
Колкото и да си повтарям, че ако е с мярка е здравословно, не успявам да си променя мнението.
Имам само един такъв случай в обкръжението ми. Пример: "Ауууу, ама много дебело белиш картофите (с нож, без белачка)! Я виж колко материал си изхвърлила!?"
При груба сметка от моя страна излезе, че ще се икономиса един картоф на поне 10 кг. обелени. Дали си заслужава усилията!? Или бившият ми шеф, който няма да казвам какви пари вадеше, но ми се караше ако се изхаби някой и друг лист от принтера, пари струвал!
Виж целия пост
Колкото и да си повтарям, че ако е с мярка е здравословно, не успявам да си променя мнението.
Имам само един такъв случай в обкръжението ми. Пример: "Ауууу, ама много дебело белиш картофите (с нож, без белачка)! Я виж колко материал си изхвърлила!?"
При груба сметка от моя страна излезе, че ще се икономиса един картоф на поне 10 кг. обелени. Дали си заслужава усилията!? Или бившият ми шеф, който няма да казвам какви пари вадеше, но ми се караше ако се изхаби някой и друг лист от принтера, пари струвал! 
# 28
10 май 2008, 10:27 ч.
Все едно аз съм го писала
Виж целия пост
Горкичката...дано поне си щастлива...
Аз като харча съм щастлива, обичам да подарявам разни неща, случвало се е на почти непознати. Абе и мойто не е правилно- за това нямам 1 стотинка спестена...
Но ми е адски терсене, когато се налага да се ограничавам...
Аз като харча съм щастлива, обичам да подарявам разни неща, случвало се е на почти непознати. Абе и мойто не е правилно- за това нямам 1 стотинка спестена...
Но ми е адски терсене, когато се налага да се ограничавам...
# 29
10 май 2008, 10:33 ч.
Koйто дава- получава. Може да не е във същото количество, но никога не остава сам. Има към кой да се обърне за помощ.
Виж целия пост
Дано никога не изпаднеш в нужда от заем или услуга.
# 31
10 май 2008, 11:29 ч.
Ами...признавам, не обичам стиснати хора! Обичам да правя подаръци и без повод, е, обичам и да получавам подаръци! Същото важи и да помогна, да направя услуга....Моите родители, например, са по-ларж от родителите на съпруга ми, които иначе се прекрасни хора, да не ме разберете погрешно! Баща ми може да даде последните си пари за нещо, което майка ми си е харесала и ще го направи с удоволствие! И съпругът ми вече е така по отношение на мен.
Но ето ви случка: свекърва ми си хареса прекрасно кожено яке, вярно, скъпо, но наистина хубаво! Жената може да си позволи да си го купи, а и заслужава...Но не си го купи...Сега не можело...Добре, а кога ще може? Кога ще е подходящият момент да живее???Искрено се ядоса, и то не от лоши чувства, когато й казахме, че наш приятел-чужденец ще отседне в дома ни за няколко дни! Обяснихме й, че и той прави много неща за нас, когато му гостуваме, а и много го обичаме и искаме да остане при нас тези няколко дни! Най-страанното е, че аз ще готвя и ще се грижа за всичко, но жената просто е такава, не обича много-много да се правят услуги...А как да обясниш, че това ще бъде една прекрасна седмица...
Виж целия пост
Но ето ви случка: свекърва ми си хареса прекрасно кожено яке, вярно, скъпо, но наистина хубаво! Жената може да си позволи да си го купи, а и заслужава...Но не си го купи...Сега не можело...Добре, а кога ще може? Кога ще е подходящият момент да живее???Искрено се ядоса, и то не от лоши чувства, когато й казахме, че наш приятел-чужденец ще отседне в дома ни за няколко дни! Обяснихме й, че и той прави много неща за нас, когато му гостуваме, а и много го обичаме и искаме да остане при нас тези няколко дни! Най-страанното е, че аз ще готвя и ще се грижа за всичко, но жената просто е такава, не обича много-много да се правят услуги...А как да обясниш, че това ще бъде една прекрасна седмица...
# 32
10 май 2008, 11:54 ч.
Аз пък мисля,че е лошо,ако не дай си боже ти се наложи помощ от близки ще имаш ли очи да им поискаш нещо?
Виж целия пост
# 33
10 май 2008, 12:05 ч.
Не сме в най-цветущо финансово състояние,но на близък в затруднение винаги бих помогнала.
Имам съседка, която е патологична скъперница. Има много пари, които са си в банката на сметка и не се пипат. Дори за себе си нищо не купува, освен в много краен случай. Лично съм виждала как използва стара изсъхнала спирала за мигли - потапя я в черен крем за обувки и така се гримира с него. Нова спирала е немислимо да се купи - струвала скъпо, а и с 1 крем за обувки се кара много по-дълго време. Също така, изгорялата крушка в хола не се сменя. Отвива се крушката от кухнята и се завива в хола, а ако трябва да се прави нещо в кухнята, пак се отвива и се завива там. И така докато не изгори и тя (тогава вече няма начин, трябва да се купи нова, но само 1, че 2 вече са си разход). Когато детето и (на 10г.) вдигна темппература и се разболя от грип, тя за да не се набутва с купуване на лекарства , натовари болното дете на влака и го изпрати да пътува само при майка и в едно близо до София село. Идеята е бабата да купи антибиотика на детето и да поеме разходите. Малката пък се унесла от температурата и заспала, пропускайки да слезе на спирката, където бабата я чакала, та стана цяло приключение докато бабата се качи на следващия влак и я открие на спирката на по-следващата гара. Луда работа...
Патологичното скъперничество е грозно нещо. И не съвсем нормално.
Абе нещо не ми се получи цитата 
леле-мале
[/quote] Ей,това не го разбирам,ако детето ми е болно,света ще обърна,за да намеря,лекарсво или пари за лекарство.Една майка,тази зима ми казва:" А вие бързо се оправихте от грипа,сигурно щото им купува лекарства на децата"Ама естествено,че ще им купя,здравето на децата ми е безценно и ми е трудно да си помисля,че има хора,които пестят от това!
Виж целия пост
Имам съседка, която е патологична скъперница. Има много пари, които са си в банката на сметка и не се пипат. Дори за себе си нищо не купува, освен в много краен случай. Лично съм виждала как използва стара изсъхнала спирала за мигли - потапя я в черен крем за обувки и така се гримира с него. Нова спирала е немислимо да се купи - струвала скъпо, а и с 1 крем за обувки се кара много по-дълго време. Също така, изгорялата крушка в хола не се сменя. Отвива се крушката от кухнята и се завива в хола, а ако трябва да се прави нещо в кухнята, пак се отвива и се завива там. И така докато не изгори и тя (тогава вече няма начин, трябва да се купи нова, но само 1, че 2 вече са си разход). Когато детето и (на 10г.) вдигна темппература и се разболя от грип, тя за да не се набутва с купуване на лекарства , натовари болното дете на влака и го изпрати да пътува само при майка и в едно близо до София село. Идеята е бабата да купи антибиотика на детето и да поеме разходите. Малката пък се унесла от температурата и заспала, пропускайки да слезе на спирката, където бабата я чакала, та стана цяло приключение докато бабата се качи на следващия влак и я открие на спирката на по-следващата гара. Луда работа...
Патологичното скъперничество е грозно нещо. И не съвсем нормално.
леле-мале
[/quote] Ей,това не го разбирам,ако детето ми е болно,света ще обърна,за да намеря,лекарсво или пари за лекарство.Една майка,тази зима ми казва:" А вие бързо се оправихте от грипа,сигурно щото им купува лекарства на децата"Ама естествено,че ще им купя,здравето на децата ми е безценно и ми е трудно да си помисля,че има хора,които пестят от това!
# 34
10 май 2008, 12:23 ч.
Притчи Соломонови 19:17 
Виж целия пост
Цитат
Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
# 35
10 май 2008, 12:33 ч.
това не е никак хубаво.леля ми е мн стисната и сега гледа майка си т.е. баба ми и ни и3нудва вси4ки 3а пари,а3 понеже живея в 4ужбина(а3 см вну4ката) трябва да ми одере кожата. винаги съм давала но това ве4е е ужасно..наистина дано не и се налага тя да и3падне в нужда.а3 6те си помисля дали сте и помогна..жалко наистина.. 
Виж целия пост
# 36
10 май 2008, 13:02 ч.
цЪт , не си скръндза практична си като немец
Welcome to the EU
Виж целия пост
практична си като немец Welcome to the EU
# 37
10 май 2008, 13:29 ч.
Хм, шом си задаваш този въпрос, може би ти самата го оценяваш като недобро качество.
Виж целия пост
За мен лично не е лошо, че ти си скръндза.
Хм, шом си задаваш този въпрос, може би ти самата го оценяваш като недобро качество.
# 38
10 май 2008, 13:33 ч.
Не харесвам стиснати хора, може би защото аз съм доста широкопръста. Ние нямаме кой знае колко, но винаги помагаме на приятели на родителите на съпруга ми и моите, И това ме кара да се чувствам по-добре. А да правя сметка за всичко-пази боже, не искам да се затормозявам излишно. Добре, че авторката е жена, все пак е по-приемливият вартиант от стиснат мъж например.
Виж целия пост
# 39
10 май 2008, 13:43 ч.
Не е хубаво.
Аз като имам, давам с удоволствие. Не търпя да ми се задържат пари
Като нямам, обаче, което често се случва, предвид горното, може и скръндза да ме нарекат. Въпрос на моментно състояние. Добре, че мъжът ми е по-... пресметлив да го кажем, та оцеляваме някак. Трябва да има баланс.
Имам 2-3 души с които непрекъснато си дължим дребни суми един на друг. Големи заеми избягвам да взимам, случвало се е да давам, когато имам.
Виж целия пост
Аз като имам, давам с удоволствие. Не търпя да ми се задържат пари
Като нямам, обаче, което често се случва, предвид горното, може и скръндза да ме нарекат. Въпрос на моментно състояние. Добре, че мъжът ми е по-... пресметлив да го кажем, та оцеляваме някак. Трябва да има баланс.
Имам 2-3 души с които непрекъснато си дължим дребни суми един на друг. Големи заеми избягвам да взимам, случвало се е да давам, когато имам.
# 40
10 май 2008, 15:11 ч.
Все едно виждам себе си
Виж целия пост
Горкичката...дано поне си щастлива...
Аз като харча съм щастлива, обичам да подарявам разни неща, случвало се е на почти непознати. Абе и мойто не е правилно- за това нямам 1 стотинка спестена...
Но ми е адски терсене, когато се налага да се ограничавам...
Аз като харча съм щастлива, обичам да подарявам разни неща, случвало се е на почти непознати. Абе и мойто не е правилно- за това нямам 1 стотинка спестена...
Но ми е адски терсене, когато се налага да се ограничавам...
# 41
10 май 2008, 15:50 ч.
Има много хора, които са били финансово затруднени (и са си правили дребнави сметки за всяко нещо от немай къде), а след това придобиват някакъв стандарт, но възпитанието им налага да се държат по този начин. Тогава е най-трудно, предполагам.
Виж целия пост
# 42
10 май 2008, 16:20 ч.
Да много е лошо, че си такава! Такива, като теб ненавиждам и се чудя как са щастливи, като сигурно само ходят и смятат на ум и не си позволяват нищо по така, само защото е скъпо! Сигурно, като излезнете с компания и вадиш телефона и почваш да смяташ сакън да не оставиш 5 ст. повече и хората седят и ти се смеят или по скоро те съжаляват. Имам много познати които са такива и като ги загледам, че смятат по 15 минути вземам и аз плащам сметката, а те свръх доволни и си сигурно си викат " тая я прецакахме".
Виж целия пост
# 43
10 май 2008, 16:25 ч.
Леле, Декстър, колко силни думи! Чак пък ненавист! И то към непознати!...
Всеки има право сам да реши как да разпредели заработеното от него.
Виж целия пост
Всеки има право сам да реши как да разпредели заработеното от него.
# 44
10 май 2008, 17:29 ч.
Абе и аз се дразня от такива моменти,ама чак да ненавиждаш...
В крайна сметка с такива познати постъпваш като тях-смяташ си твоята сметка и ги оставяш да си се оправят
Виж целия пост
Да много е лошо, че си такава! Такива, като теб ненавиждам и се чудя как са щастливи, като сигурно само ходят и смятат на ум и не си позволяват нищо по така, само защото е скъпо! Сигурно, като излезнете с компания и вадиш телефона и почваш да смяташ сакън да не оставиш 5 ст. повече и хората седят и ти се смеят или по скоро те съжаляват. Имам много познати които са такива и като ги загледам, че смятат по 15 минути вземам и аз плащам сметката, а те свръх доволни и си сигурно си викат " тая я прецакахме".
Абе и аз се дразня от такива моменти,ама чак да ненавиждаш...
В крайна сметка с такива познати постъпваш като тях-смяташ си твоята сметка и ги оставяш да си се оправят
# 45
10 май 2008, 18:45 ч.
Абе и аз се дразня от такива моменти,ама чак да ненавиждаш...
В крайна сметка с такива познати постъпваш като тях-смяташ си твоята сметка и ги оставяш да си се оправят
Че къде ви е проблема още в началото, знаейки, че ще плащате отделно, да поискате да ви водят и отделни сметки?
Виж целия пост
Да много е лошо, че си такава! Такива, като теб ненавиждам и се чудя как са щастливи, като сигурно само ходят и смятат на ум и не си позволяват нищо по така, само защото е скъпо! Сигурно, като излезнете с компания и вадиш телефона и почваш да смяташ сакън да не оставиш 5 ст. повече и хората седят и ти се смеят или по скоро те съжаляват. Имам много познати които са такива и като ги загледам, че смятат по 15 минути вземам и аз плащам сметката, а те свръх доволни и си сигурно си викат " тая я прецакахме".
Абе и аз се дразня от такива моменти,ама чак да ненавиждаш...
В крайна сметка с такива познати постъпваш като тях-смяташ си твоята сметка и ги оставяш да си се оправят
# 46
10 май 2008, 19:31 ч.
Абе и аз се дразня от такива моменти,ама чак да ненавиждаш...
В крайна сметка с такива познати постъпваш като тях-смяташ си твоята сметка и ги оставяш да си се оправят
Че къде ви е проблема още в началото, знаейки, че ще плащате отделно, да поискате да ви водят и отделни сметки?
Абе душа, не видиш ли къде е проблема, че цепат стотинката. Сметам може да сметаш и горе долу знаеш колко е, все пак може да се остави и некой лев за бакшиш! Не иначе няма проблем вадиш калкулатора, не изключваш от звук и почваш да чукаш!
Виж целия пост
Да много е лошо, че си такава! Такива, като теб ненавиждам и се чудя как са щастливи, като сигурно само ходят и смятат на ум и не си позволяват нищо по така, само защото е скъпо! Сигурно, като излезнете с компания и вадиш телефона и почваш да смяташ сакън да не оставиш 5 ст. повече и хората седят и ти се смеят или по скоро те съжаляват. Имам много познати които са такива и като ги загледам, че смятат по 15 минути вземам и аз плащам сметката, а те свръх доволни и си сигурно си викат " тая я прецакахме".
Абе и аз се дразня от такива моменти,ама чак да ненавиждаш...
В крайна сметка с такива познати постъпваш като тях-смяташ си твоята сметка и ги оставяш да си се оправят
Абе душа, не видиш ли къде е проблема, че цепат стотинката. Сметам може да сметаш и горе долу знаеш колко е, все пак може да се остави и некой лев за бакшиш! Не иначе няма проблем вадиш калкулатора, не изключваш от звук и почваш да чукаш!
# 47
10 май 2008, 20:39 ч.
Аз не харесвам стиснатите хора, за мен е признак на дребнавост във всякакъв аспект. Този порок определено пречи на хората да се веселят и да са щастливи. Аз съм много ларж, даже прекалено, но пък никакви спестени пари не могат да ме накарат да се усмихвам така, както като правя подаръци и радвам хората, които обичам.
Виж целия пост
# 48
10 май 2008, 22:33 ч.
Виж целия пост
Аз не харесвам стиснатите хора, за мен е признак на дребнавост във всякакъв аспект. Този порок определено пречи на хората да се веселят и да са щастливи. Аз съм много ларж, даже прекалено, но пък никакви спестени пари не могат да ме накарат да се усмихвам така, както като правя подаръци и радвам хората, които обичам.
[/quote
Еми, то и аз не се харесвам, нито се чувствам добре само да пресмятам, ама как да си променя нрава?! Да се преструвам, че не съм такава, като от вътре съм така устроена или да се променя, но как?!
[/quote
Еми, то и аз не се харесвам, нито се чувствам добре само да пресмятам, ама как да си променя нрава?! Да се преструвам, че не съм такава, като от вътре съм така устроена или да се променя, но как?!
# 49
10 май 2008, 22:44 ч.
Ако дариш някаква сума на болно дете например, няма ли да се почувстваш удовлетворена, че помагаш? Не намираш ли, че можеш да направиш щастлив някой с малка част от парите, които трупаш някъде без да има полза от тях? Опитай да раздаваш и ще видиш, че това може да носи удоволствие!
Според мен истинско щастие може да изпита само човек, който не е егоист и който иска да радва другите. Живеейки само за себе си човек в някаква степен е затворен и самотен. Подари усмивка и ще видиш колко е хубаво усещането.
Виж целия пост
Според мен истинско щастие може да изпита само човек, който не е егоист и който иска да радва другите. Живеейки само за себе си човек в някаква степен е затворен и самотен. Подари усмивка и ще видиш колко е хубаво усещането.
# 50
10 май 2008, 22:57 ч.
Чувстваш се така, защото всеки път си мислиш, че ощетяваш семейството си, когато дадеш някъде другаде. Но не забравяй-ти сама ги нарече другите "близки".
Аз също правя страшни сметки за всичко, но специално за най-близките съм ларж.Иначе
Виж целия пост
Аз също правя страшни сметки за всичко, но специално за най-близките съм ларж.Иначе
# 51
10 май 2008, 23:14 ч.
Да, според мен това е лошо, но човек е такъв какъвто е. Аз лично се дразня от такива хора, но пък не се познаваме, така че за мен си ОК!
Виж целия пост
# 52
10 май 2008, 23:27 ч.
Подкрепям казаното....
Виж целия пост
Да, според мен това е лошо, но човек е такъв какъвто е. Аз лично се дразня от такива хора, но пък не се познаваме, така че за мен си ОК!
# 53
10 май 2008, 23:32 ч.
И аз бях така да се каже без пръсти,не можех да задържам един лев в себе си,но откакто се омъжих и по-точно откакто почнах работа почнах да правя сметки.Майка ми направо не можеше да ме познае,но сега съм си у нас да гледам бебчо и нешо май пак почнаха да ме сърбят ръчичките
Виж целия пост
# 54
10 май 2008, 23:38 ч.
Да си скръндзав е лошо, да си пестелив е разумно, да си прахосник, пак не е добре. Не те познавам, но аз ако имах възможност, бих услужила с пари, аз малко прахосник си падам и от това се "лекувам" уж, та не съм добра в съветите по тая част. Но ако не ти носи вътрешно удовлетворение да помогнеш на човек в нужда, ако имаш възможността, това не е скъперничество, ми чист егоизъм и да, мисля, че е лошо.
Виж целия пост
# 55
11 май 2008, 02:10 ч.
Не съм и никога не съм била - нито когато съм нямала, нито когато съм имала. Широка душа съм.
Не мога да си представя да услужа и после да не спя от терзания, че съм отлетяла с 50 стотинки, 1 или 5 лв., примерно. Не го разбирам, никога не съм го изпитвала. Когато давам, правя го от сърце.
Не мога да кажа лошо ли е или не да си такава, но аз лично, не бих искала да съм на твое място.
Виж целия пост
Не мога да си представя да услужа и после да не спя от терзания, че съм отлетяла с 50 стотинки, 1 или 5 лв., примерно. Не го разбирам, никога не съм го изпитвала. Когато давам, правя го от сърце.
Не мога да кажа лошо ли е или не да си такава, но аз лично, не бих искала да съм на твое място.
# 56
11 май 2008, 08:41 ч.
ох, ми аз съм скръндза за хората, но за родителите си не съм, както и за моето семейство, за бедни и изоставени деца също не съм, давала съм дарения на такива домове, но на хора с възможности, които могат но им е по-лесно друг да им даде ставам скруч, също и мразя да ме ползват за такси, само защото аз съм с кола, а други не и искат да обикалям и да ги оставям по домовете, без да се напънат малко да походят. за племенниците също съм скръндза, и то по скоро заради родителите им, които се правят, че не разбират, а не заради дечицата...
Виж целия пост
Ако дариш някаква сума на болно дете например, няма ли да се почувстваш удовлетворена, че помагаш? Не намираш ли, че можеш да направиш щастлив някой с малка част от парите, които трупаш някъде без да има полза от тях? Опитай да раздаваш и ще видиш, че това може да носи удоволствие!
Според мен истинско щастие може да изпита само човек, който не е егоист и който иска да радва другите. Живеейки само за себе си човек в някаква степен е затворен и самотен. Подари усмивка и ще видиш колко е хубаво усещането.
Според мен истинско щастие може да изпита само човек, който не е егоист и който иска да радва другите. Живеейки само за себе си човек в някаква степен е затворен и самотен. Подари усмивка и ще видиш колко е хубаво усещането.
ох, ми аз съм скръндза за хората, но за родителите си не съм, както и за моето семейство, за бедни и изоставени деца също не съм, давала съм дарения на такива домове, но на хора с възможности, които могат но им е по-лесно друг да им даде ставам скруч, също и мразя да ме ползват за такси, само защото аз съм с кола, а други не и искат да обикалям и да ги оставям по домовете, без да се напънат малко да походят. за племенниците също съм скръндза, и то по скоро заради родителите им, които се правят, че не разбират, а не заради дечицата...
# 57
11 май 2008, 08:50 ч.
Значи не е толкова лошо Да нямаш желание да даваш на хора с възможности не е дзифтарлък, а здрав разум
Виж целия пост
ох, ми аз съм скръндза за хората, но за родителите си не съм, както и за моето семейство, за бедни и изоставени деца също не съм, давала съм дарения на такива домове, но на хора с възможности, които могат но им е по-лесно друг да им даде ставам скруч...
Да нямаш желание да даваш на хора с възможности не е дзифтарлък, а здрав разум
# 58
11 май 2008, 09:50 ч.
Щом се отнася за семейството ти не си скръндза,но ако мислиш само за себе си е тогава е направо егоизъм 
Виж целия пост
# 59
11 май 2008, 09:51 ч.
Значи не е толкова лошо Да нямаш желание да даваш на хора с възможности не е дзифтарлък, а здрав разум
Ох, успокоих се, защото аз не говоря само за материални ресурси, а за даване и на услуги на хора, които също могат да си ги направят сами, но им е по-лесно друг да им го свър ши, що да се мъчат и пънат, например: имат си коли и имат книжки, но им било трудно да шофират, та аз нали съм печен шофьор, да ги превозвам от врата до врата , но ако няма кой, и им се налага се качват зад волана, но защо да се разкарват като има по-лесен вариант, и на мен ми е на път примерно, а че се бавя и обикалям като маршрутка, което ужасно ме дразни по принцип, и за мои работи много не ми се обикаля и отбива - София е ужасна за шофиране и за печените шофьори, а като се мръщя и отказвам, ме изнудват емоционално с фрази от рода : "Е, ако толкова не съм заслужила"?!...
Виж целия пост
ох, ми аз съм скръндза за хората, но за родителите си не съм, както и за моето семейство, за бедни и изоставени деца също не съм, давала съм дарения на такива домове, но на хора с възможности, които могат но им е по-лесно друг да им даде ставам скруч...
Да нямаш желание да даваш на хора с възможности не е дзифтарлък, а здрав разум Ох, успокоих се, защото аз не говоря само за материални ресурси, а за даване и на услуги на хора, които също могат да си ги направят сами, но им е по-лесно друг да им го свър ши, що да се мъчат и пънат, например: имат си коли и имат книжки, но им било трудно да шофират, та аз нали съм печен шофьор, да ги превозвам от врата до врата , но ако няма кой, и им се налага се качват зад волана, но защо да се разкарват като има по-лесен вариант, и на мен ми е на път примерно, а че се бавя и обикалям като маршрутка, което ужасно ме дразни по принцип, и за мои работи много не ми се обикаля и отбива - София е ужасна за шофиране и за печените шофьори, а като се мръщя и отказвам, ме изнудват емоционално с фрази от рода : "Е, ако толкова не съм заслужила"?!...
# 60
11 май 2008, 10:48 ч.
Е, това вече не скръндзалък, а здрав разум и отказ от използвачество. Това ли не ти дава покой или цепенето на стотинката на две? Различни неща, вярвам и сама го разбираш.
И ако се замислиш.... заслужава ли си да се бориш със себе си и дали това не е неравна битка с предизвестен край? Намери начин да се харесаш такава каквато си, за запазване на собственото душевно равновесие.
Виж целия пост
И ако се замислиш.... заслужава ли си да се бориш със себе си и дали това не е неравна битка с предизвестен край? Намери начин да се харесаш такава каквато си, за запазване на собственото душевно равновесие.
# 61
11 май 2008, 10:58 ч.
Благодаря ти Северина, май ми уцели болката - не толкова стотинката на две да цепя ме притеснява, и знам че няма да обеднея като се раздавам, защото преди години го правех много, но се огорчих от доста близки хора и май не искам вече да ме използват, а с конкретни хора се чувствам точно така - използвана.
Виж целия пост
Е, това вече не скръндзалък, а здрав разум и отказ от използвачество. Това ли не ти дава покой или цепенето на стотинката на две? Различни неща, вярвам и сама го разбираш.
И ако се замислиш.... заслужава ли си да се бориш със себе си и дали това не е неравна битка с предизвестен край? Намери начин да се харесаш такава каквато си, за запазване на собственото душевно равновесие.
И ако се замислиш.... заслужава ли си да се бориш със себе си и дали това не е неравна битка с предизвестен край? Намери начин да се харесаш такава каквато си, за запазване на собственото душевно равновесие.
Благодаря ти Северина, май ми уцели болката - не толкова стотинката на две да цепя ме притеснява, и знам че няма да обеднея като се раздавам, защото преди години го правех много, но се огорчих от доста близки хора и май не искам вече да ме използват, а с конкретни хора се чувствам точно така - използвана.
# 62
11 май 2008, 11:02 ч.
Имам такива познати дето цепят стотинката на 2 и за всичко си правят тънки сметки.Грозна гледка са.
Старая се максимално да ги избягвам.
Не виждам нищо лошо да закараш приятелите си до тях,нали утре и на теб може да ти се наложи
А никога,никога не бих била скръндза към племенника си,дори и да не харесвам родителите му.Че той е почти мое дете.
Виж целия пост
Старая се максимално да ги избягвам.
Не виждам нищо лошо да закараш приятелите си до тях,нали утре и на теб може да ти се наложи
А никога,никога не бих била скръндза към племенника си,дори и да не харесвам родителите му.Че той е почти мое дете.
# 63
11 май 2008, 12:29 ч.
Сигурно, като излезнете с компания и вадиш телефона и почваш да смяташ сакън да не оставиш 5 ст. повече и хората седят и ти се смеят или по скоро те съжаляват. Имам много познати които са такива и като ги загледам, че смятат по 15 минути вземам и аз плащам сметката, а те свръх доволни и си сигурно си викат " тая я прецакахме".
hahahaha,
на мен пък такива кръчмарски ларжове като теб са ми много смешни...пак да ти се изсмея...Като ходя с компания, нито се чувствам длъжна да плащам на някого, нито очаквам и те на мен да ми плащат. Ако съм решила в момента, че ще поема само моята си сметка, ще я смятам и 20 минути, ако трябва. Парите са мои и аз решавам дали ще оставя 5 ст. или ще дам точни. Не всеки ден съм настроение да съм ларж, пък никак не съм стисната, даже напротив.
Към авторката на темата: забелязвам една тенденция с БГ, хората да очакват, че ако имаш примерно кола, значи си свободно такси, ако живееш на морето, значи и почивката е подсигурена и т.н. Да защитаваш територията си, да правиш услуги, когато ти е възможно( и приятно) и да отказваш на използвачи, няма нищо общо със скъперничество.
Вкарай малко его в живота си, да видиш как всичко ще се оправи. Разбира се, не казвам да отказваш жизнено необходими услуги(ако имаш възможност), но да отрежеШ пиявиците с атитюд: "ама толкова ли съм заслужил/а?" На тикива им показваш стоянката за такситата.
Виж целия пост
hahahaha,
на мен пък такива кръчмарски ларжове като теб са ми много смешни...пак да ти се изсмея...Като ходя с компания, нито се чувствам длъжна да плащам на някого, нито очаквам и те на мен да ми плащат. Ако съм решила в момента, че ще поема само моята си сметка, ще я смятам и 20 минути, ако трябва. Парите са мои и аз решавам дали ще оставя 5 ст. или ще дам точни. Не всеки ден съм настроение да съм ларж, пък никак не съм стисната, даже напротив.
Към авторката на темата: забелязвам една тенденция с БГ, хората да очакват, че ако имаш примерно кола, значи си свободно такси, ако живееш на морето, значи и почивката е подсигурена и т.н. Да защитаваш територията си, да правиш услуги, когато ти е възможно( и приятно) и да отказваш на използвачи, няма нищо общо със скъперничество.
Вкарай малко его в живота си, да видиш как всичко ще се оправи. Разбира се, не казвам да отказваш жизнено необходими услуги(ако имаш възможност), но да отрежеШ пиявиците с атитюд: "ама толкова ли съм заслужил/а?" На тикива им показваш стоянката за такситата.
# 64
11 май 2008, 12:43 ч.
Не виждам нищо лошо да закараш приятелите си до тях,нали утре и на теб може да ти се наложи
По принцип няма нищо лошо да закараш приятелите си до тях. Няма по нормално нещо от това. Бих го направила веднага.
Но, я си представи, че това "закарване" се случва доста често. Ами ако приятелите живеят в Люлин, а пък аз живея в Дървеница. Ами ако е 17 часа, ами ако мен ме боли глава, или току що съм излязла от работа и не съм яла цял ден, а единственото ми желание е да трупясам на дивана, ами ако имам малко дете, което ме чака да го поема в къщи..............
много "ами" та, нали? Е, ти лично би ли жертвала няколко часа от свободното си време, предвид гоеописаните обстоятелства, за да се правиш на безплатно такси, напред и назад през цяла София, в задръстванията, само за да "услужиш" на някои си. Който и да е било той.
Аз бих го направила, само ако човекът е болен и трябва спешно да се закара в болница. Всички други да си решават пътните проблеми самостоятелно.
Ако пък сме се събрали с приятели и аз съм кола, да бих ги закарала до тях, ако живеят наблизо, или ако младата ми племенница трябва да се шматка по нощите по трамваи и автобуси, за да се прибере, да закарвам я, ако ще до Варна да е, но хора, които са достатъчно с всичкия си, че да се придвижат до срещата на идване, би трябвало да се погрижат и за прибирането си, а не да изнудват.
Виж целия пост
Не виждам нищо лошо да закараш приятелите си до тях,нали утре и на теб може да ти се наложи
По принцип няма нищо лошо да закараш приятелите си до тях. Няма по нормално нещо от това. Бих го направила веднага.
Но, я си представи, че това "закарване" се случва доста често. Ами ако приятелите живеят в Люлин, а пък аз живея в Дървеница. Ами ако е 17 часа, ами ако мен ме боли глава, или току що съм излязла от работа и не съм яла цял ден, а единственото ми желание е да трупясам на дивана, ами ако имам малко дете, което ме чака да го поема в къщи..............
много "ами" та, нали? Е, ти лично би ли жертвала няколко часа от свободното си време, предвид гоеописаните обстоятелства, за да се правиш на безплатно такси, напред и назад през цяла София, в задръстванията, само за да "услужиш" на някои си. Който и да е било той.
Аз бих го направила, само ако човекът е болен и трябва спешно да се закара в болница. Всички други да си решават пътните проблеми самостоятелно.
Ако пък сме се събрали с приятели и аз съм кола, да бих ги закарала до тях, ако живеят наблизо, или ако младата ми племенница трябва да се шматка по нощите по трамваи и автобуси, за да се прибере, да закарвам я, ако ще до Варна да е, но хора, които са достатъчно с всичкия си, че да се придвижат до срещата на идване, би трябвало да се погрижат и за прибирането си, а не да изнудват.
# 65
11 май 2008, 12:47 ч.
E, няма лошо .... щом така си преценила най-рационално да орагнизираш семейните финанси.
Не би трябвало да очакваш, обаче по различно отношение към теб от познати и приятели .... ако при тази ситуация можеш да подържаш изобщо такъв кръг
Виж целия пост
Хора, много съм стисната, пестелива и дребнава. Не ми се харчи и стотинка за някой друг освен за своето семейство. Дори и на близки роднини не искам нито да дам, нито да услужа. Винаги съм била скръндза, но от както станах семейна направо се оскръндзих тотално, а не съм толкова зле финансово, но правя сметка на всичко?!
E, няма лошо .... щом така си преценила най-рационално да орагнизираш семейните финанси.
Не би трябвало да очакваш, обаче по различно отношение към теб от познати и приятели .... ако при тази ситуация можеш да подържаш изобщо такъв кръг
# 66
11 май 2008, 14:41 ч.
Не виждам нищо лошо да закараш приятелите си до тях,нали утре и на теб може да ти се наложи
По принцип няма нищо лошо да закараш приятелите си до тях. Няма по нормално нещо от това. Бих го направила веднага.
Но, я си представи, че това "закарване" се случва доста често. Ами ако приятелите живеят в Люлин, а пък аз живея в Дървеница. Ами ако е 17 часа, ами ако мен ме боли глава, или току що съм излязла от работа и не съм яла цял ден, а единственото ми желание е да трупясам на дивана, ами ако имам малко дете, което ме чака да го поема в къщи..............
много "ами" та, нали? Е, ти лично би ли жертвала няколко часа от свободното си време, предвид гоеописаните обстоятелства, за да се правиш на безплатно такси, напред и назад през цяла София, в задръстванията, само за да "услужиш" на някои си. Който и да е било той.
Аз бих го направила, само ако човекът е болен и трябва спешно да се закара в болница. Всички други да си решават пътните проблеми самостоятелно.
Ако пък сме се събрали с приятели и аз съм кола, да бих ги закарала до тях, ако живеят наблизо, или ако младата ми племенница трябва да се шматка по нощите по трамваи и автобуси, за да се прибере, да закарвам я, ако ще до Варна да е, но хора, които са достатъчно с всичкия си, че да се придвижат до срещата на идване, би трябвало да се погрижат и за прибирането си, а не да изнудват.
И аз мисля като теб, живяла съм в чужбина и там няма такова очакване от близки и приятели, че щом имаш възможности, то задължително трябва да ги поделяш с роднини и приятели както ти описваш - къща на морето, родата почивката и е осигурена, къща в планината - хоп и пикниците им уредени, кола голяма, хоп и родата се намърдала, ама че това коства на човека не само финанси, но и време и умора, няма значение че искам и аз да си почивам на дивана вместо да обикалям цяла софия щото ми е на път (ми то от обеля до младост пътища колкото искаш има и може през 5 квартала да минеш и цялата рода да закараш, но има и преки директни и право у дома), вместо да се прибера по-бързо и да си оправя детето и да почиваме, или да четем книжки?!
Случвало ми се е близък да ме муфти да черпя приятелите му, че имам РД и то хора , които виждам за пръв път и не са ми никакви на мен?!
Виж целия пост
Не виждам нищо лошо да закараш приятелите си до тях,нали утре и на теб може да ти се наложи
По принцип няма нищо лошо да закараш приятелите си до тях. Няма по нормално нещо от това. Бих го направила веднага.
Но, я си представи, че това "закарване" се случва доста често. Ами ако приятелите живеят в Люлин, а пък аз живея в Дървеница. Ами ако е 17 часа, ами ако мен ме боли глава, или току що съм излязла от работа и не съм яла цял ден, а единственото ми желание е да трупясам на дивана, ами ако имам малко дете, което ме чака да го поема в къщи..............
много "ами" та, нали? Е, ти лично би ли жертвала няколко часа от свободното си време, предвид гоеописаните обстоятелства, за да се правиш на безплатно такси, напред и назад през цяла София, в задръстванията, само за да "услужиш" на някои си. Който и да е било той.
Аз бих го направила, само ако човекът е болен и трябва спешно да се закара в болница. Всички други да си решават пътните проблеми самостоятелно.
Ако пък сме се събрали с приятели и аз съм кола, да бих ги закарала до тях, ако живеят наблизо, или ако младата ми племенница трябва да се шматка по нощите по трамваи и автобуси, за да се прибере, да закарвам я, ако ще до Варна да е, но хора, които са достатъчно с всичкия си, че да се придвижат до срещата на идване, би трябвало да се погрижат и за прибирането си, а не да изнудват.
И аз мисля като теб, живяла съм в чужбина и там няма такова очакване от близки и приятели, че щом имаш възможности, то задължително трябва да ги поделяш с роднини и приятели както ти описваш - къща на морето, родата почивката и е осигурена, къща в планината - хоп и пикниците им уредени, кола голяма, хоп и родата се намърдала, ама че това коства на човека не само финанси, но и време и умора, няма значение че искам и аз да си почивам на дивана вместо да обикалям цяла софия щото ми е на път (ми то от обеля до младост пътища колкото искаш има и може през 5 квартала да минеш и цялата рода да закараш, но има и преки директни и право у дома), вместо да се прибера по-бързо и да си оправя детето и да почиваме, или да четем книжки?!
Случвало ми се е близък да ме муфти да черпя приятелите му, че имам РД и то хора , които виждам за пръв път и не са ми никакви на мен?!
# 67
11 май 2008, 14:41 ч.
Не че е лошо,ама ако си отпуснеш малко душата може да се почувстваш по-добре 
Виж целия пост
# 68
11 май 2008, 16:42 ч.
E, няма лошо .... щом така си преценила най-рационално да орагнизираш семейните финанси.
Не би трябвало да очакваш, обаче по различно отношение към теб от познати и приятели .... ако при тази ситуация можеш да подържаш изобщо такъв кръг
[/quote]
Виж целия пост
E, няма лошо .... щом така си преценила най-рационално да орагнизираш семейните финанси.
Не би трябвало да очакваш, обаче по различно отношение към теб от познати и приятели .... ако при тази ситуация можеш да подържаш изобщо такъв кръг
[/quote]
# 69
12 май 2008, 14:11 ч.
Искам да разкажа и аз как моите родители на времето посрещаха роднините си от провинцията като царе.И понеже живеехме в центъра на София кой идава на лекар, кой на пазар,кой да кандидатства...... у нас бе като хан .Освобождавах си стаята и спях на един диван в тяхната.На туй отгоре от гостоприемство пазаруваха неща които не можеха да си позволят и после хладилника ни опустяваше за дълго.
Да ама като идехме лятото на село и тези роднини купиха видео /голям лукс на времето/ забраниха на дацата им да ни поканят и ние със сестра ми да погледаме .
Като казахме на нашите какво се е случило ,баща ми вдигна рамене как можело това да го правя на въпрос той не ме бил възпитал така
Твърдо съм убедена че човек трябва да отстоява своето ,макар да не ми стиска да го правя всеки път.Ето на скоро мои братовчеди ограбиха градината ми и.....освен че им показах че съм разбрала нищо друго не направих.Пак си останах прее--ната глупачка.
Виж целия пост
Да ама като идехме лятото на село и тези роднини купиха видео /голям лукс на времето/ забраниха на дацата им да ни поканят и ние със сестра ми да погледаме .
Като казахме на нашите какво се е случило ,баща ми вдигна рамене как можело това да го правя на въпрос той не ме бил възпитал така
Твърдо съм убедена че човек трябва да отстоява своето ,макар да не ми стиска да го правя всеки път.Ето на скоро мои братовчеди ограбиха градината ми и.....освен че им показах че съм разбрала нищо друго не направих.Пак си останах прее--ната глупачка.
# 70
12 май 2008, 15:36 ч.
Едно е да си правиш сметката , а съвсем друго е да си скръндза и дребнав.Не харесвам такива хора.Немога да си представя да не правя подаръци на племенниците си.Или пък да дойде някой приятел в нужда и да не му помогна.Хората са казали дребнав човек, дребна и жалка душица.
Виж целия пост
# 71
12 май 2008, 15:44 ч.
щА МА ПРОЩАВАШ, АМА НЕ РАЗБИРАМ КАКВО ТИ Е ТОЛКОВА СМЕШНО, ИЛИ СИ БЕЗКРАЙНО ТЪПО ДЕВОЙЧЕ. Кое е смешното, че им прекратявам мъките за смятане и ще заспят спокойни. Имам пари и плащам ти кат си от бедните си трай и се моли за такива като мен да се навъртат около теб!
Виж целия пост
Сигурно, като излезнете с компания и вадиш телефона и почваш да смяташ сакън да не оставиш 5 ст. повече и хората седят и ти се смеят или по скоро те съжаляват. Имам много познати които са такива и като ги загледам, че смятат по 15 минути вземам и аз плащам сметката, а те свръх доволни и си сигурно си викат " тая я прецакахме".
hahahaha,
на мен пък такива кръчмарски ларжове като теб са ми много смешни...пак да ти се изсмея...Като ходя с компания, нито се чувствам длъжна да плащам на някого, нито очаквам и те на мен да ми плащат. Ако съм решила в момента, че ще поема само моята си сметка, ще я смятам и 20 минути, ако трябва. Парите са мои и аз решавам дали ще оставя 5 ст. или ще дам точни. Не всеки ден съм настроение да съм ларж, пък никак не съм стисната, даже напротив.
Към авторката на темата: забелязвам една тенденция с БГ, хората да очакват, че ако имаш примерно кола, значи си свободно такси, ако живееш на морето, значи и почивката е подсигурена и т.н. Да защитаваш територията си, да правиш услуги, когато ти е възможно( и приятно) и да отказваш на използвачи, няма нищо общо със скъперничество.
Вкарай малко его в живота си, да видиш как всичко ще се оправи. Разбира се, не казвам да отказваш жизнено необходими услуги(ако имаш възможност), но да отрежеШ пиявиците с атитюд: "ама толкова ли съм заслужил/а?" На тикива им показваш стоянката за такситата.
hahahaha,
на мен пък такива кръчмарски ларжове като теб са ми много смешни...пак да ти се изсмея...Като ходя с компания, нито се чувствам длъжна да плащам на някого, нито очаквам и те на мен да ми плащат. Ако съм решила в момента, че ще поема само моята си сметка, ще я смятам и 20 минути, ако трябва. Парите са мои и аз решавам дали ще оставя 5 ст. или ще дам точни. Не всеки ден съм настроение да съм ларж, пък никак не съм стисната, даже напротив.
Към авторката на темата: забелязвам една тенденция с БГ, хората да очакват, че ако имаш примерно кола, значи си свободно такси, ако живееш на морето, значи и почивката е подсигурена и т.н. Да защитаваш територията си, да правиш услуги, когато ти е възможно( и приятно) и да отказваш на използвачи, няма нищо общо със скъперничество.
Вкарай малко его в живота си, да видиш как всичко ще се оправи. Разбира се, не казвам да отказваш жизнено необходими услуги(ако имаш възможност), но да отрежеШ пиявиците с атитюд: "ама толкова ли съм заслужил/а?" На тикива им показваш стоянката за такситата.
щА МА ПРОЩАВАШ, АМА НЕ РАЗБИРАМ КАКВО ТИ Е ТОЛКОВА СМЕШНО, ИЛИ СИ БЕЗКРАЙНО ТЪПО ДЕВОЙЧЕ. Кое е смешното, че им прекратявам мъките за смятане и ще заспят спокойни. Имам пари и плащам ти кат си от бедните си трай и се моли за такива като мен да се навъртат около теб!
# 72
12 май 2008, 16:09 ч.
Ами,мисля,че трябва да се отърсиш от такива хора около себе си,дори били
близки роднини,и да си гледаш семейството ти и ти да сте добре.
Виж целия пост
близки роднини,и да си гледаш семейството ти и ти да сте добре.
# 73
12 май 2008, 16:12 ч.
А ти така ли привличаш приятели?Като им плащаш сметките.
Естествено, че не! Това са просто познати с които ми се налага да излизам по задължение въпреки, че ми е крайно неприятно, но все пак теб не те грее!
Виж целия пост
Кое е смешното, че им прекратявам мъките за смятане и ще заспят спокойни. Имам пари и плащам ти кат си от бедните си трай и се моли за такива като мен да се навъртат около теб!
Естествено, че не! Това са просто познати с които ми се налага да излизам по задължение въпреки, че ми е крайно неприятно, но все пак теб не те грее!
# 74
12 май 2008, 16:17 ч.
А ти така ли привличаш приятели?Като им плащаш сметките.
Естествено, че не! Това са просто познати с които ми се налага да излизам по задължение въпреки, че ми е крайно неприятно, но все пак теб не те грее!
Редактирах си поста,за да не излезе,че се заяждам,но не ми харесва начина по който се отнасяш с хората.
И,естествено,че не ме грее!Затова и няма да комуникирам с теб,и такива като теб.
Виж целия пост
Кое е смешното, че им прекратявам мъките за смятане и ще заспят спокойни. Имам пари и плащам ти кат си от бедните си трай и се моли за такива като мен да се навъртат около теб!
Естествено, че не! Това са просто познати с които ми се налага да излизам по задължение въпреки, че ми е крайно неприятно, но все пак теб не те грее!
И,естествено,че не ме грее!Затова и няма да комуникирам с теб,и такива като теб.
# 75
12 май 2008, 16:30 ч.
щА МА ПРОЩАВАШ, АМА НЕ РАЗБИРАМ КАКВО ТИ Е ТОЛКОВА СМЕШНО, ИЛИ СИ БЕЗКРАЙНО ТЪПО ДЕВОЙЧЕ. Кое е смешното, че им прекратявам мъките за смятане и ще заспят спокойни. Имам пари и плащам ти кат си от бедните си трай и се моли за такива като мен да се навъртат около теб!
Много точно съм те преценила като "кръчмарски ларж". Браво на мен. С този си пост, уби всякакво съмнение.
ПС. Много се радвам за теб, че имаш пари. Сега и ако се научиш как да гу употребяваш, може и да стане човек от теб.
Виж целия пост
Сигурно, като излезнете с компания и вадиш телефона и почваш да смяташ сакън да не оставиш 5 ст. повече и хората седят и ти се смеят или по скоро те съжаляват. Имам много познати които са такива и като ги загледам, че смятат по 15 минути вземам и аз плащам сметката, а те свръх доволни и си сигурно си викат " тая я прецакахме".
hahahaha,
на мен пък такива кръчмарски ларжове като теб са ми много смешни...пак да ти се изсмея...Като ходя с компания, нито се чувствам длъжна да плащам на някого, нито очаквам и те на мен да ми плащат. Ако съм решила в момента, че ще поема само моята си сметка, ще я смятам и 20 минути, ако трябва. Парите са мои и аз решавам дали ще оставя 5 ст. или ще дам точни. Не всеки ден съм настроение да съм ларж, пък никак не съм стисната, даже напротив.
Към авторката на темата: забелязвам една тенденция с БГ, хората да очакват, че ако имаш примерно кола, значи си свободно такси, ако живееш на морето, значи и почивката е подсигурена и т.н. Да защитаваш територията си, да правиш услуги, когато ти е възможно( и приятно) и да отказваш на използвачи, няма нищо общо със скъперничество.
Вкарай малко его в живота си, да видиш как всичко ще се оправи. Разбира се, не казвам да отказваш жизнено необходими услуги(ако имаш възможност), но да отрежеШ пиявиците с атитюд: "ама толкова ли съм заслужил/а?" На тикива им показваш стоянката за такситата.
hahahaha,
на мен пък такива кръчмарски ларжове като теб са ми много смешни...пак да ти се изсмея...Като ходя с компания, нито се чувствам длъжна да плащам на някого, нито очаквам и те на мен да ми плащат. Ако съм решила в момента, че ще поема само моята си сметка, ще я смятам и 20 минути, ако трябва. Парите са мои и аз решавам дали ще оставя 5 ст. или ще дам точни. Не всеки ден съм настроение да съм ларж, пък никак не съм стисната, даже напротив.
Към авторката на темата: забелязвам една тенденция с БГ, хората да очакват, че ако имаш примерно кола, значи си свободно такси, ако живееш на морето, значи и почивката е подсигурена и т.н. Да защитаваш територията си, да правиш услуги, когато ти е възможно( и приятно) и да отказваш на използвачи, няма нищо общо със скъперничество.
Вкарай малко его в живота си, да видиш как всичко ще се оправи. Разбира се, не казвам да отказваш жизнено необходими услуги(ако имаш възможност), но да отрежеШ пиявиците с атитюд: "ама толкова ли съм заслужил/а?" На тикива им показваш стоянката за такситата.
щА МА ПРОЩАВАШ, АМА НЕ РАЗБИРАМ КАКВО ТИ Е ТОЛКОВА СМЕШНО, ИЛИ СИ БЕЗКРАЙНО ТЪПО ДЕВОЙЧЕ. Кое е смешното, че им прекратявам мъките за смятане и ще заспят спокойни. Имам пари и плащам ти кат си от бедните си трай и се моли за такива като мен да се навъртат около теб!
Много точно съм те преценила като "кръчмарски ларж".
Браво на мен. С този си пост, уби всякакво съмнение. ПС. Много се радвам за теб, че имаш пари. Сега и ако се научиш как да гу употребяваш, може и да стане човек от теб.
# 76
12 май 2008, 16:36 ч.
Ти ако обичаш не завиждай! Ако използвах парите си за подкупи и за харчене на безкрайни глупости може да се каже, че не ги използвам правилно. Но смятам като не ме познаваш да не правиш заключения! Щото такива, като тебе после ми тропат на врата, че се нуждаят от пари за живото спасяващи операции и не ги връщам. Не виждам нищо лошо да платя сметка, ти просто се нервиш, че не можеш да почерпиш който да е!
Виж целия пост
# 77
12 май 2008, 17:38 ч.
Никоя крайност не е добра. И едните и другите са безкрайно противни. Но когато скъперничеството или първенющината са съчетани с простотия е ужасно отблъскващо.
Виж целия пост
# 79
12 май 2008, 17:48 ч.
Едно е да си пестелив,а съвсем друго да си скръндза в точния смисъл на думата. Скръндза е дребнав и самовлюбен човек,такъв е винаги смешен за околните. а дали е беден или богат пак си е скръндза...
Виж целия пост
# 80
12 май 2008, 17:55 ч.
Подкрепям напълно,ако знаеш на колко хора съм помогнала,сигурно ще полу4иш удар
Аха,а ако и за мен разбере направо е умряла селд втория удар.
Мразя такива егоисти и страня от тях.
Виж целия пост
След като се чувстваш добре, значи всичко е наред. Не мога да живея така, не го разбирам и не го уважавам.
Аха,а ако и за мен разбере направо е умряла селд втория удар.
Мразя такива егоисти и страня от тях.
# 81
16 май 2008, 20:49 ч.
За пръв път някой да си го признае.Познавам няколко такива като теб,но никой от тях не би си го признал.
Виж целия пост
# 82
16 май 2008, 20:55 ч.
И аз бях такава като малка. Преборих се, слава Богу! Да ме извинява авторката, но днес вече дори не допускам до себе си стиснати и болезнено пресметливи хора, колкото и положителни качества да имат. Отвращават ме.
Виж целия пост
# 83
16 май 2008, 21:07 ч.
Не знам дали е лошо, но кой обича приятели - скръндзи? Не се ли притесняваш, че може да те избягват заради това? Кой може да живее без приятели? Към кого ще се обърнеш, ако на никого не си помогнала?
Познавам такива хора и не мога да бъда близка с тях, защото знам, че не са готови да помогнат, защото не искат да хабят бензин и пр.
Аз например съм пестелива, но в никакъв случай скръндза
Виж целия пост
Познавам такива хора и не мога да бъда близка с тях, защото знам, че не са готови да помогнат, защото не искат да хабят бензин и пр.
Аз например съм пестелива, но в никакъв случай скръндза
# 84
16 май 2008, 21:12 ч.
Аз пък благородно завиждам на хора които могат да кажат "не", независимо дали е роднина, далечен познат или приятел. Много пъти ми се е случвало (надявам се все пак да се коригирам овреме) приятели да ме използват само защото се раздавам - и то само защото съм на принципа, когато на мен ми е хубаво искам и на хората около мен да им е гот! Гадно е да разбереш, че ти се обаждат само, защото можеш да услужиш! Така, че стиснато, но умерено е най-добре
Виж целия пост
# 85
16 май 2008, 21:21 ч.
Според мен има разлика да закараш приятел до болница или до някъде, ако е спешно му се налага, но да го играеш безплатно такси, просто защото някой е решил, че така му е по-удобно... Не, благодаря.
Пък ако ще да се разчуе, че съм най-голямата скръндза.
Виж целия пост
Не знам дали е лошо, но кой обича приятели - скръндзи? Не се ли притесняваш, че може да те избягват заради това? Кой може да живее без приятели? Към кого ще се обърнеш, ако на никого не си помогнала?
Познавам такива хора и не мога да бъда близка с тях, защото знам, че не са готови да помогнат, защото не искат да хабят бензин и пр.
Аз например съм пестелива, но в никакъв случай скръндза
Познавам такива хора и не мога да бъда близка с тях, защото знам, че не са готови да помогнат, защото не искат да хабят бензин и пр.
Аз например съм пестелива, но в никакъв случай скръндза
Пък ако ще да се разчуе, че съм най-голямата скръндза.
# 86
17 май 2008, 08:43 ч.
За мен лично е лошо.Не бих търпяла такива приятели.Аз лично мога 5 лв да имам и последните да са ми ще ги дам за приятел.Винаги помагам на всички просто съмдуша човек.СТИСНАТА СЪМ за себе си но за другите не.Предпочитам да споделя с приятелотколкото сама 
Виж целия пост
# 87
17 май 2008, 10:41 ч.
Според мен има разлика да закараш приятел до болница или до някъде, ако е спешно му се налага, но да го играеш безплатно такси, просто защото някой е решил, че така му е по-удобно... Не, благодаря.
Пък ако ще да се разчуе, че съм най-голямата скръндза.
Безплатно такси не е приятелство, а ИЗПОЛЗВАНЕ! Аз говоря за истинско приятелство (да го издърпаш, ако е закъсал някъде).
Виж целия пост
Не знам дали е лошо, но кой обича приятели - скръндзи? Не се ли притесняваш, че може да те избягват заради това? Кой може да живее без приятели? Към кого ще се обърнеш, ако на никого не си помогнала?
Познавам такива хора и не мога да бъда близка с тях, защото знам, че не са готови да помогнат, защото не искат да хабят бензин и пр.
Аз например съм пестелива, но в никакъв случай скръндза
Познавам такива хора и не мога да бъда близка с тях, защото знам, че не са готови да помогнат, защото не искат да хабят бензин и пр.
Аз например съм пестелива, но в никакъв случай скръндза
Пък ако ще да се разчуе, че съм най-голямата скръндза.
Безплатно такси не е приятелство, а ИЗПОЛЗВАНЕ! Аз говоря за истинско приятелство (да го издърпаш, ако е закъсал някъде).
# 88
17 май 2008, 11:47 ч.
Да си пестелив е едно,да си болезнено дребнав и скръндза е съвсем различно,първото го разбирам,но второто ми е доста чуждо.Мисля,че авторката не е изобщо патологичен случай,просто и е писнало да я използват.Смятам,че може да се поотпусне малко,но за хора,които го заслужават.
Виж целия пост
# 89
17 май 2008, 17:31 ч.
Помисли си кои хора са ти близки,мили и обични.Ако ти доставя удоволствие да ги радваш,да им купуваш подаръци,да се срещаш с тях,да сте заедно- не си никаква скръндза.
Помисли си кои са хората,които ти се обаждат само,когато имат нужда от нещо, което ти можеш да свършиш.Ако не ти е приятно да ги срещаш,чуваш,да им даваш пари назаем и да им правиш услуги- не си скръндза.
Обаче,ако за първите ти свиди, а за вторите се раздаваш, то или си голяма скръндза или голяма будала.
Виж целия пост
Помисли си кои са хората,които ти се обаждат само,когато имат нужда от нещо, което ти можеш да свършиш.Ако не ти е приятно да ги срещаш,чуваш,да им даваш пари назаем и да им правиш услуги- не си скръндза.
Обаче,ако за първите ти свиди, а за вторите се раздаваш, то или си голяма скръндза или голяма будала.
# 90
17 май 2008, 17:44 ч.
Да си скръндза е състояние , от което няма отърване, дори и да дадеш вътрешно ще ти е кофти.Така, че ти си разбрала за себе си , че си такава, бъди рахат. 
Аз никога не съм била, даже прекалено съм се раздавала за хора, които дори не го заслужават, и съм искала да се променя, но не мога. Както и ти ще си останеш такава. След като няма да съм ти приятелка не ме интересува.
Виж целия пост
Аз никога не съм била, даже прекалено съм се раздавала за хора, които дори не го заслужават, и съм искала да се променя, но не мога. Както и ти ще си останеш такава. След като няма да съм ти приятелка не ме интересува.
# 91
17 май 2008, 18:13 ч.
Направих си труда да изчета цялата тема и ми стана ясно, че авторката е всичко друго, но не скръндза. По-скоро човек, който твърде дълго се е оставял да бъде използван, или поне е усещал как познатите му се опитват да го използват. Което за мен е грозно, а не поведението на авторката.
Аз съм човек с тесен семеен кръг, малко на брой приятели и многобройни познати и случайни контакти. Времето, финансите и емоциите си отделям за първите две групи. За третата - каквото остане. Не бих отказала услуга на приятел (ако преценя, че имам възможност да я направя), но винаги решението е мое и не допускам някой да се опитва да ме изнудва, или манипулира. Всъщност, ако опита, автоматично е аут от кръга
Обичам да споделям всичко с близките си хора - просто така преживявам по-пълно живота си - черпа, ако имам повод, настроение, желание за това, но категорично не поемам сметките на сульо и пульо, с които сме се озовали на една маса, за да им спестя неудобството от дългото смятане. Спестявам само собствените си усилия, като закръглям грубо собствената си сметка нагоре (това по темата която повдигна толкова забавния "кръчмарски ларж").
Не мисля, че съм скръндза. Просто осъзнавам, че времето и ресурсите ми са ограничени, а вариантите за разпределянето им са повече от един и само аз решавам кой да избера. Прост принцип от икономиката. Сама вземам решенията си и не се чувствам виновна пред никого.
Виж целия пост
Аз съм човек с тесен семеен кръг, малко на брой приятели и многобройни познати и случайни контакти. Времето, финансите и емоциите си отделям за първите две групи. За третата - каквото остане. Не бих отказала услуга на приятел (ако преценя, че имам възможност да я направя), но винаги решението е мое и не допускам някой да се опитва да ме изнудва, или манипулира. Всъщност, ако опита, автоматично е аут от кръга
Обичам да споделям всичко с близките си хора - просто така преживявам по-пълно живота си - черпа, ако имам повод, настроение, желание за това, но категорично не поемам сметките на сульо и пульо, с които сме се озовали на една маса, за да им спестя неудобството от дългото смятане. Спестявам само собствените си усилия, като закръглям грубо собствената си сметка нагоре (това по темата която повдигна толкова забавния "кръчмарски ларж"
).Не мисля, че съм скръндза. Просто осъзнавам, че времето и ресурсите ми са ограничени, а вариантите за разпределянето им са повече от един и само аз решавам кой да избера. Прост принцип от икономиката. Сама вземам решенията си и не се чувствам виновна пред никого.
# 92
17 май 2008, 18:35 ч.
За мене пък е най-добре "чисти сметки, добри приятели"
Разбира се, че семейството ми е на първо място - няма близки, няма приятели. Каквото съм се раздавала, раздавала съм се преди. Сега имаме 2 деца и ако услужвам и ако помагам, го правя пресметливо и с мисъл мога ли, не мога ли. Не ми е лесно да отказвам помощ, но и не мога с лека ръка - айде ето, колко съм добра, и после да се чудя как да си гледам децата - това е чиста безотговорност.
Освен това, хората имат различни критерии за "в нужда съм" - един няма пари за хляб, друг няма пари за цигари, трети няма за екскурзия в чужбина Рядко ми се случва да търся помощ и рядко ми се случва да помагам, и то в много ограничен кръг от хора. Аз си правя сметката, и другите да си я правят. Да, добре се чувствам така.
Виж целия пост
Разбира се, че семейството ми е на първо място - няма близки, няма приятели. Каквото съм се раздавала, раздавала съм се преди. Сега имаме 2 деца и ако услужвам и ако помагам, го правя пресметливо и с мисъл мога ли, не мога ли. Не ми е лесно да отказвам помощ, но и не мога с лека ръка - айде ето, колко съм добра, и после да се чудя как да си гледам децата - това е чиста безотговорност.
Освен това, хората имат различни критерии за "в нужда съм" - един няма пари за хляб, друг няма пари за цигари, трети няма за екскурзия в чужбина
Рядко ми се случва да търся помощ и рядко ми се случва да помагам, и то в много ограничен кръг от хора. Аз си правя сметката, и другите да си я правят. Да, добре се чувствам така.
# 93
17 май 2008, 18:39 ч.
\
И аз так. Абсолютно споделям мнението ти.
Предпочитам да съм добра за себе си и семейството си, отколкото да го играя велика алтруистка, тип Майка Тереза.
Виж целия пост
За мене пък е най-добре "чисти сметки, добри приятели"
Разбира се, че семейството ми е на първо място - няма близки, няма приятели. Каквото съм се раздавала, раздавала съм се преди. Сега имаме 2 деца и ако услужвам и ако помагам, го правя пресметливо и с мисъл мога ли, не мога ли. Не ми е лесно да отказвам помощ, но и не мога с лека ръка - айде ето, колко съм добра, и после да се чудя как да си гледам децата - това е чиста безотговорност.
Освен това, хората имат различни критерии за "в нужда съм" - един няма пари за хляб, друг няма пари за цигари, трети няма за екскурзия в чужбина Рядко ми се случва да търся помощ и рядко ми се случва да помагам, и то в много ограничен кръг от хора. Аз си правя сметката, и другите да си я правят. Да, добре се чувствам така.
Разбира се, че семейството ми е на първо място - няма близки, няма приятели. Каквото съм се раздавала, раздавала съм се преди. Сега имаме 2 деца и ако услужвам и ако помагам, го правя пресметливо и с мисъл мога ли, не мога ли. Не ми е лесно да отказвам помощ, но и не мога с лека ръка - айде ето, колко съм добра, и после да се чудя как да си гледам децата - това е чиста безотговорност.
Освен това, хората имат различни критерии за "в нужда съм" - един няма пари за хляб, друг няма пари за цигари, трети няма за екскурзия в чужбина
Рядко ми се случва да търся помощ и рядко ми се случва да помагам, и то в много ограничен кръг от хора. Аз си правя сметката, и другите да си я правят. Да, добре се чувствам така.И аз так. Абсолютно споделям мнението ти.
Предпочитам да съм добра за себе си и семейството си, отколкото да го играя велика алтруистка, тип Майка Тереза.
# 94
17 май 2008, 23:15 ч.
ЧИЧО СКРУЧ да даде точни примери.Нагледни ситуации.Да разкаже образно и картинно какво значи скръндза според него?В противен случай не вярвам .Само е пуснал тема за която ние да се хванем.
Виж целия пост
# 95
18 май 2008, 21:07 ч.
Е, добре, ще дам примери защото не съм пуснала просто тема за която да се хванете, а нещо което ме тормози. Примери:
Близък мой не ме търси никога просто така, но като има нужда не пропуска да ме хване за такси, защото ми е на път през неговия дом и нищо няма да ми пречи, да му пазя детето докато ходят на гости , а аз така или иначе нямам гадже и няма какво да правя, и да спя у тях ми било по-близо до работата, въобще ми прави моята сметка и само ме информира какво умно и удобно нещо и за двамата е измислил?! ;
Близка пак роднина ме манипулира да направя отбивка от 20 км заради нея, и като не исках, защото шофьора беше приятеля ми и не исках да го карам да вози цялата ми рода, ми казва "Е, щом толкова не съм заслужила?!";
Приятелка, свикнала все аз да ходя при нея, спря да ме търси като престанах да искам все аз да бия път за да я видя, и поисках тя да дойде към мен, обвини ме, че съм я отсвирила, щото съм спряла да ходя, а съм ходела и то си било традиция?!;
Съседи-ортаци в общ двор с тях, решават, че щом съм така и така навън с дете(племенник), може и тяхното да пазя докато си играят, а те да си стоят вътре, сядат и ползват беседката ни без да ни питат, и на всичко отгоре си пият бири, люпят семки и пушат, и не си почистват от останките, аз да мета след тях и ако искам да седна на беседката, трябва да ги изчакам да станат, щото хич не са ми приятни, а като им направих забележка , най-нагло ми зададоха въпроса:"Какво щяло да стане на беседката като седяли на нея?!" И какво ще ми стане като пазя и тяхното дете, като нали съм така и така навън?!"
Е, кажете ми моля, аз ли нещо не съм в ред и се възмущавам прекалено много от простотията примесена с нахалство (изривам се от отвращение), или просто обкръжението ми наистина е много нахално и се пробва, като минава номера, що не????
Виж целия пост
ЧИЧО СКРУЧ да даде точни примери.Нагледни ситуации.Да разкаже образно и картинно какво значи скръндза според него?В противен случай не вярвам .Само е пуснал тема за която ние да се хванем.
Е, добре, ще дам примери защото не съм пуснала просто тема за която да се хванете, а нещо което ме тормози. Примери:
Близък мой не ме търси никога просто така, но като има нужда не пропуска да ме хване за такси, защото ми е на път през неговия дом и нищо няма да ми пречи, да му пазя детето докато ходят на гости , а аз така или иначе нямам гадже и няма какво да правя, и да спя у тях ми било по-близо до работата, въобще ми прави моята сметка и само ме информира какво умно и удобно нещо и за двамата е измислил?! ;
Близка пак роднина ме манипулира да направя отбивка от 20 км заради нея, и като не исках, защото шофьора беше приятеля ми и не исках да го карам да вози цялата ми рода, ми казва "Е, щом толкова не съм заслужила?!";
Приятелка, свикнала все аз да ходя при нея, спря да ме търси като престанах да искам все аз да бия път за да я видя, и поисках тя да дойде към мен, обвини ме, че съм я отсвирила, щото съм спряла да ходя, а съм ходела и то си било традиция?!;
Съседи-ортаци в общ двор с тях, решават, че щом съм така и така навън с дете(племенник), може и тяхното да пазя докато си играят, а те да си стоят вътре, сядат и ползват беседката ни без да ни питат, и на всичко отгоре си пият бири, люпят семки и пушат, и не си почистват от останките, аз да мета след тях и ако искам да седна на беседката, трябва да ги изчакам да станат, щото хич не са ми приятни, а като им направих забележка , най-нагло ми зададоха въпроса:"Какво щяло да стане на беседката като седяли на нея?!" И какво ще ми стане като пазя и тяхното дете, като нали съм така и така навън?!"
Е, кажете ми моля, аз ли нещо не съм в ред и се възмущавам прекалено много от простотията примесена с нахалство (изривам се от отвращение), или просто обкръжението ми наистина е много нахално и се пробва, като минава номера, що не????
# 96
18 май 2008, 21:13 ч.
Явно привличаш кофти хора, преусмисли поведението си.
Как пък на мен не дойдат да ми люпят семки в беседката, а аз да го играя бавачка...
Виж целия пост
Как пък на мен не дойдат да ми люпят семки в беседката, а аз да го играя бавачка...
# 97
18 май 2008, 22:06 ч.
Винаги много се радвам, ако мога да помогна. Професията ми е свързана с това, макар че много колеги се самозабравят и губят хуманноста си при работа с граждани. До колкото чета тук, става въпрос не само за пестене на пари, а и на време и усилия. И до ден по празници ми се обаждат и пишат хора, на които съм правила услуги в трудна ситуация, без дори да са ми били близки. Разбира се, много пъти съм изпадала и аз в ситуации, в които съм се нуждаела от помощ - например някой колега да отбие 1км. от пътя си, защото аз съм на много високи токове, а се налага спешно да се върна на работа. Е, отказвано ми е. Така един, два пъти, вече не комуникирам с тази личности. А аз никого не оставям пътя - нито техническия персонал, нито дори чистачката, камо ли колегите си. Друг път ми се наложи да заредя акумулатора на колата си, а всички колеги мъже решиха, че не разбират от тази работа /за сведение, по това време работехме в чужбина, в много малък и затворен колектив, което предполагаше по-голяма близост между колегите/. Заредих си го сама. Така човек свиква на по-голяма самостоятелност и прекрасно може да прецени на кого може да разчита и за в бъдеще.
Дни след като се върнах в България и бях тръгнала на работа за първия си работен ден, установих, че не мога да изкарам колата си, поради падналия сняг. Една съседка видяла, че се мъча, настигна ме по пътя, качи ме и ме закара на работа. Няколко пъти закъсвахме по пътя, сигурна съм, че и на връщане е закъсвала отново.
ТЯ НЕ МЕ ПОЗНАВАШЕ, тъй като преди дни се бях нанесла в апартамента си, но направи това за мен. Тя дори не предполагаше, че така ще ме спечели завинаги. Така че, правейки добро, жертвайки нещо, макар и минимално, никога не знаеш какво печелиш. А ако загубиш, какво толкова, майната му ...
Виж целия пост
Дни след като се върнах в България и бях тръгнала на работа за първия си работен ден, установих, че не мога да изкарам колата си, поради падналия сняг. Една съседка видяла, че се мъча, настигна ме по пътя, качи ме и ме закара на работа. Няколко пъти закъсвахме по пътя, сигурна съм, че и на връщане е закъсвала отново.
ТЯ НЕ МЕ ПОЗНАВАШЕ, тъй като преди дни се бях нанесла в апартамента си, но направи това за мен. Тя дори не предполагаше, че така ще ме спечели завинаги. Така че, правейки добро, жертвайки нещо, макар и минимално, никога не знаеш какво печелиш. А ако загубиш, какво толкова, майната му ...
# 98
18 май 2008, 23:49 ч.
Много съм стисната . За всичко. Винаги се стремя да си правя сметката, макар обикновено да излиза крива. Не ме притеснява да черпя, не ме притеснява да дам пари назаем на сравнително непознат, не ме притеснява да вложа сили, време и усилия в нечия чужда кауза... Ако съм дала пари на някого, не си ги търся бързо, но държа да си ги прибера все някога, и помня много дълго. Също държа, ако съм дала назаем 35 лв (примерно), да не ми връщат 33 с думите 'Е, ти сега за 2 лева ли си...'. Не искам лихва, просто искам да ми дадат колкото съм дала. Ако плащам няколко пъти сметката на човека, с който съм, очаквам понякога и той да прави същото за мен (важи само от непознати до приятели - от родителите ми не бих приела почерпка, а на половинката не бих му платила сметката никога). Не изхвърлям стари дрехи и неща, правя всичко възможно да отидат при някой, който би ги ползвал. Или не стари неща, просто неща, които не бих ползвала. Искам да ги ползва някой друг, а не да отидат на боклука... Много, много мразя да хвърлям нещо. И ако не ме беше срам, бих вадила от боклука разни неща 
. Примерно днес следобед видях хубава, здрава саксия, сложена в контейнера ни. Преди два месеца пък - здрав, голям аквариум, поставен до един друг контейнер.. Иначе днес дадох мобилния си на непознати хора на улицата и не взех предложените пари - паднала им батерията, а трябвало да се обадят. Ако съседите готвят месо, предпочитам да донесат кокалите за кучето, вместо да ги изхвърлят, а аз да трябва да му купувам други от магазина. Изстисквам си пастата за зъби докрай, използвам всичко вкъщи максимално, спестявам вода, ток и т.н.т... И не го правя с цел да плащам по-малко, просто ужасно ме човърка отвътре, ако гледам как тече вода напразно, или да свети без нужда, или да се зарежда мобилния цял нощ, и т.н.т... Абе ужас съм, но само на вас казах, пред другите се прикривам, затова моля: пазете тайната ми .
П.П. И да изхвърлям храна много мразя. Гледам да не се случва.
Виж целия пост
. За всичко. Винаги се стремя да си правя сметката, макар обикновено да излиза крива. Не ме притеснява да черпя, не ме притеснява да дам пари назаем на сравнително непознат, не ме притеснява да вложа сили, време и усилия в нечия чужда кауза... Ако съм дала пари на някого, не си ги търся бързо, но държа да си ги прибера все някога, и помня много дълго. Също държа, ако съм дала назаем 35 лв (примерно), да не ми връщат 33 с думите 'Е, ти сега за 2 лева ли си...'. Не искам лихва, просто искам да ми дадат колкото съм дала. Ако плащам няколко пъти сметката на човека, с който съм, очаквам понякога и той да прави същото за мен (важи само от непознати до приятели - от родителите ми не бих приела почерпка, а на половинката не бих му платила сметката никога). Не изхвърлям стари дрехи и неща, правя всичко възможно да отидат при някой, който би ги ползвал. Или не стари неща, просто неща, които не бих ползвала. Искам да ги ползва някой друг, а не да отидат на боклука... Много, много мразя да хвърлям нещо. И ако не ме беше срам, бих вадила от боклука разни неща . Примерно днес следобед видях хубава, здрава саксия, сложена в контейнера ни. Преди два месеца пък - здрав, голям аквариум, поставен до един друг контейнер.. Иначе днес дадох мобилния си на непознати хора на улицата и не взех предложените пари - паднала им батерията, а трябвало да се обадят. Ако съседите готвят месо, предпочитам да донесат кокалите за кучето, вместо да ги изхвърлят, а аз да трябва да му купувам други от магазина. Изстисквам си пастата за зъби докрай, използвам всичко вкъщи максимално, спестявам вода, ток и т.н.т... И не го правя с цел да плащам по-малко, просто ужасно ме човърка отвътре, ако гледам как тече вода напразно, или да свети без нужда, или да се зарежда мобилния цял нощ, и т.н.т... Абе ужас съм, но само на вас казах, пред другите се прикривам, затова моля: пазете тайната ми .П.П. И да изхвърлям храна много мразя. Гледам да не се случва.
# 99
19 май 2008, 01:21 ч.
Е, добре, ще дам примери защото не съм пуснала просто тема за която да се хванете, а нещо което ме тормози. ..........................................................
Ами това не е скръндза, а позволение за качване на главата.
Виж целия пост
ЧИЧО СКРУЧ да даде точни примери.Нагледни ситуации.Да разкаже образно и картинно какво значи скръндза според него?В противен случай не вярвам .Само е пуснал тема за която ние да се хванем.
Е, добре, ще дам примери защото не съм пуснала просто тема за която да се хванете, а нещо което ме тормози. ..........................................................
Ами това не е скръндза, а позволение за качване на главата.
# 100
19 май 2008, 09:11 ч.
не е хубаво човек да е стиснат .Аз съм щастлива ,когато дам нещо ей така - без повод ,просто за да видя радостта в очите на даден човек .МОя приятелка , медицинска сестра ми пускаше системите, когато бях болна .Попитах я , уж между другото , дали си е купила купи за салати , които тя много харесваше преди 2 години .Бяхме ги видяли в едно заведение на морето и тя искаше да ходим все там ,защото обичаше да яде салата в купите .Когато разбрах , че още не си е купила , й направих подарък - същите мечтани от нея купи за салата .На детето им подарявам дребни неща ,когато не сме се виждали много време - шоколад , дребни играчки ...
Според мен човек трябва да дава от себе си ,но не за да получава , не със задни мисли ( " Аз ще дам , ама утре ще поискам услуга " ) , а просто от СЪРЦЕ .
Виж целия пост
Според мен човек трябва да дава от себе си ,но не за да получава , не със задни мисли ( " Аз ще дам , ама утре ще поискам услуга " ) , а просто от СЪРЦЕ .
# 101
19 май 2008, 09:25 ч.
Вие май не четете мненията на авторката. Защото тя не говори за нейната приятелка или нейното семейство, а за разни използвачи. Ами колкото повече се напъваш да станеш хубав за някои, те ти се качват на главата в един момент. Е, за такива изобщо не е лошо да си скрънза. Малко егоизъм понякога не е излишен... И въобще не става дума за пари или подаръци, а точно за нахалството и простотията.
Виж целия пост
# 102
19 май 2008, 10:05 ч.
Много ясно ,че няма да се даде на използвачи ,обаче не може да се ограничиш само до собственото си семейство . Разбира се ,че то стои на първо място .ЗА мен беше така ,докато не разбрах как моите близки ме манипулират точно с отговорността ми към семейството 
И тогава - беж при приятелите .Имам си едно приятелче от 15 години и с него всичко си споделяме и си помагаме .
Просто четох първия пост на авторката ,където тя не описваше с подробности , защо се смята за скръндза .Това , да не се съгласяваш да те използват системно , се нарича здравословен егоизъм . Мразя "приятелите " ,които ми се обаждат само , когато имат нужда от мен .По принцип такива полека ги зачиствам .Вярно е ,че в днешно време повечето си гледат интересите , ама аз пък искам да седна ей така с приятели , просто да се забавлявам .Ако трябва да си споделим нещо , да си дадем съвети , дори да си помогнем .Слава БОгу имам такива ,макар и малко .
Най съм съгласна с Портокалово момиче - поведението й донякъде съответсва на моето Това е пестеливост .
Виж целия пост
И тогава - беж при приятелите .Имам си едно приятелче от 15 години и с него всичко си споделяме и си помагаме .Просто четох първия пост на авторката ,където тя не описваше с подробности , защо се смята за скръндза .Това , да не се съгласяваш да те използват системно , се нарича здравословен егоизъм . Мразя "приятелите " ,които ми се обаждат само , когато имат нужда от мен .По принцип такива полека ги зачиствам .Вярно е ,че в днешно време повечето си гледат интересите , ама аз пък искам да седна ей така с приятели , просто да се забавлявам .Ако трябва да си споделим нещо , да си дадем съвети , дори да си помогнем .Слава БОгу имам такива ,макар и малко .
Най съм съгласна с Портокалово момиче - поведението й донякъде съответсва на моето
Това е пестеливост .
# 103
19 май 2008, 11:34 ч.
Не знам..аз лично предпочитам по широкоскроените хора. Когато някой е скръндза финансово, това ми говори за душевност. Не е възможно да имаш голямо сърце и да си стиснат по отношение на парите.
Щедрият човек обаче, се ражда такъв. Ти не можеш да надскочиш себе си. Или, ще успяваш 1-2 пъти с напъни, но после отново ще действаш според същността си. Щом си такава- лошо няма. По добре да си искрена, отколкото да даваш лицемерно, не на драго сърце - това обикновено се усеща и у отсрещния остава неприятен привкус.
Моят живот се стече така, че ми се налага да давам непрекъснато: както финанси, така и чувства, подкрепа, утеха и пр. Винаги съм била благодарна на Господ, че това не е проблем за мен. Правя го с лекота, но нямам заслуга за това -така съм устроена. От това също не може да се избяга- на мен ми идва отвътре някак си и е невъзможно да ме накараш да действам и мисля по противоположния начин. Затова знам, че и ти не можеш да избягаш от себе си, каквито и хватки да прилагаш. Бъди естествена- това е!
Виж целия пост
Щедрият човек обаче, се ражда такъв. Ти не можеш да надскочиш себе си. Или, ще успяваш 1-2 пъти с напъни, но после отново ще действаш според същността си. Щом си такава- лошо няма. По добре да си искрена, отколкото да даваш лицемерно, не на драго сърце - това обикновено се усеща и у отсрещния остава неприятен привкус.
Моят живот се стече така, че ми се налага да давам непрекъснато: както финанси, така и чувства, подкрепа, утеха и пр. Винаги съм била благодарна на Господ, че това не е проблем за мен. Правя го с лекота, но нямам заслуга за това -така съм устроена. От това също не може да се избяга- на мен ми идва отвътре някак си и е невъзможно да ме накараш да действам и мисля по противоположния начин. Затова знам, че и ти не можеш да избягаш от себе си, каквито и хватки да прилагаш. Бъди естествена- това е!
# 104
20 май 2008, 07:31 ч.
Ако ти се чустваш добре,значи не е лошо.Но лично аз не харесвам такива хора.Избягвам контакти с тях.
Виж целия пост
# 105
20 май 2008, 12:38 ч.
Не харесвам скръндзите, как да не се помага на семейството, то нали и на тебе все някой ти дава нещо, или си много важна да взимаш , а да не даваш. За мен това е чист егоизъм.А мъже такива направо думи нямам. Е то си е товоя работа каква си, ама съм имала такива познати , чакат да ги почерпя например , ама все от мен да мине, грозно е за мене.
Виж целия пост
Препоръчани теми