Като чета всичките ти постове в темата си мисля, че (не)ходенето на сватбата ти е най-малкия проблем. Помисли добре и късмет.
Виж целия пост
Как бихте се почувствали, ако мъжът ви е поканен на сватба без вас, и той отиде?
- Публикувана: 13 май 2008, 22:05 ч.
- Последно мнение: 25 май 2008, 01:43 ч.
# 31
14 май 2008, 01:13 ч.
Това нещо не го разбрах 
Господина май намеква,че строяваш мъжа си като в казармата.
По темата-аз определено бих се засегнала от това, че не съм поканена. Въпрос на култура и възпитание е когато кани мъжа ти , булката да покани и тебе. А факта,че детето ви е болно, а той се гласи да иде на сватба и да те остави сама с детето показва абсолютно неуважение към теб. Моя ще го направя на дроб сърма ако ми скрои такъв номер.
Виж целия пост
... Аман от казарма.
По темата-аз определено бих се засегнала от това, че не съм поканена. Въпрос на култура и възпитание е когато кани мъжа ти , булката да покани и тебе. А факта,че детето ви е болно, а той се гласи да иде на сватба и да те остави сама с детето показва абсолютно неуважение към теб. Моя ще го направя на дроб сърма ако ми скрои такъв номер.
# 32
14 май 2008, 01:18 ч.
Не го приемам.....Има събития на които трябва да се кани семейството ,а не по единично,но въпрос на възпитание или в случая на предпочитания.....Човек,когато е семеен трябва да съобразява,на мен и на моята половинка първото чувство ,което ще ни обземе при подобна покана е обида ....и съответно никой от нас няма да отиде на това тържество,след като не уважават семейството ми както подобава....и не спазват етикета за нормални отношения....Що се отнася за децата ,вие родителите ще прецените може ли да ги оставите на някой ,имате ли възможност да присъствате на сватбата....,а не младоженката да ви прави сметката....Ужас ...колко просташко!
Цялата история ми мирише на .....хайде да не ставам груба.....
Виж целия пост
Цялата история ми мирише на .....хайде да не ставам груба.....
# 33
14 май 2008, 01:39 ч.
Виж сега, яд ме е че му се ядосваш, защото насила хубост не става. Той ще си ходи насам - натам, а ти ще се тровиш и ще му пилиш на главата и така ще си живеете. Но, че е редно и теб да поканят - редно е. Че е редно той да каже, че ще дойде с жена си - донякъде и това е редно. Явно не те искат там. Ти пък си смени отровния ник + разяснения към него, защото каквото мислиш за себе си - това си.
Виж целия пост
# 34
14 май 2008, 01:54 ч.
Виж целия пост
Виж сега, яд ме е че му се ядосваш, защото насила хубост не става. Той ще си ходи насам - натам, а ти ще се тровиш и ще му пилиш на главата и така ще си живеете. Но, че е редно и теб да поканят - редно е. Че е редно той да каже, че ще дойде с жена си - донякъде и това е редно. Явно не те искат там. Ти пък си смени отровния ник + разяснения към него, защото каквото мислиш за себе си - това си.
# 35
14 май 2008, 02:11 ч.
Първо се успокой. Второ изпаднала си в тотална депресия.
Това,което си направиш сам,никой не може да ти го направи. Тоест,той се държи с теб така,защото ти си му го позволила. Макар че,не виждам някакво прегрешение в това да отиде на сватба на колежа,при все,че другите хора също са без половинките си.
За кое те е яд? Че колегата му след като е решил да остане при жена си, то ето видиш ли тя не е изтривалка,слугиня и прочие и човекът си я обича,пък на виж го твоя не е такъв. Никаква гаранция ,че онази жена като роди,няма да дойде на твоя хал./ това за успокоение един вид/.
А относно някои по-горни постове "ще го пусна,ще му разреша" .... вие нормални ли сте изобщо? Аз ако съм на един мъж и чуя/прочета/видя жена ми да каже подобни неща за мен, трябва да ви кажа,че вратата и 1 седмица без мен. Да си помисли пак дали ще има такива изпълнения като все едно съм третокласник. 
Виж целия пост
Това,което си направиш сам,никой не може да ти го направи. Тоест,той се държи с теб така,защото ти си му го позволила. Макар че,не виждам някакво прегрешение в това да отиде на сватба на колежа,при все,че другите хора също са без половинките си.
За кое те е яд? Че колегата му след като е решил да остане при жена си, то ето видиш ли тя не е изтривалка,слугиня и прочие и човекът си я обича,пък на виж го твоя не е такъв. Никаква гаранция ,че онази жена като роди,няма да дойде на твоя хал./ това за успокоение един вид/.
А относно някои по-горни постове "ще го пусна,ще му разреша" .... вие нормални ли сте изобщо?
Аз ако съм на един мъж и чуя/прочета/видя жена ми да каже подобни неща за мен, трябва да ви кажа,че вратата и 1 седмица без мен. Да си помисли пак дали ще има такива изпълнения като все едно съм третокласник. 
# 36
14 май 2008, 02:53 ч.
От опит ли говориш?
Интересно ми е, сподели.
Виж целия пост
Виж сега, яд ме е че му се ядосваш, защото насила хубост не става. Той ще си ходи насам - натам, а ти ще се тровиш и ще му пилиш на главата и така ще си живеете. Но, че е редно и теб да поканят - редно е. Че е редно той да каже, че ще дойде с жена си - донякъде и това е редно. Явно не те искат там. Ти пък си смени отровния ник + разяснения към него, защото каквото мислиш за себе си - това си.
От опит ли говориш?
Интересно ми е, сподели.
# 37
14 май 2008, 03:24 ч.
Какво значи ако съм един мъж и някой ми говори така...!?
Турския манталитет не е за цивилизованите хора,разбира се ,че всеки уважаващ себе си човек трябва да има изисквания не само към себе си,но и към партньора си..., принципи както в живота ,така и в семейството си.
Мъж....,какво значение има пола ,не разбирам...!?
Виж целия пост
Турския манталитет не е за цивилизованите хора,разбира се ,че всеки уважаващ себе си човек трябва да има изисквания не само към себе си,но и към партньора си..., принципи както в живота ,така и в семейството си.
Мъж....,какво значение има пола ,не разбирам...!?
# 38
14 май 2008, 03:32 ч.
- Бабче, защо ме боли толкова? Аз ревнувам буквално от всяко женско име, което той произнася. Когато не вдига телефона, аз вече си представям, че той е с друга. Когато той ми разказва за някоя жена, аз веднага започвам да си мисля "има ли нещо?" Ревнувам го и от "бившите", от приятелите му, от колегите в работата, от случайни срещи. Как да престана да се измъчвам, а, бабо?
- Дете, ревността е чувство измамно. Ти не ревнуваш, ти се страхуваш да не го изгубиш. Не се бой обаче, това е безсмислено. Защото ако няма повод за ревност, да се ревнува е глупаво, а когато вече има повод, е късно.
цитат от margaritta.dir.bg
Виж целия пост
- Бабче, защо ме боли толкова? Аз ревнувам буквално от всяко женско име, което той произнася. Когато не вдига телефона, аз вече си представям, че той е с друга. Когато той ми разказва за някоя жена, аз веднага започвам да си мисля "има ли нещо?" Ревнувам го и от "бившите", от приятелите му, от колегите в работата, от случайни срещи. Как да престана да се измъчвам, а, бабо?
- Дете, ревността е чувство измамно. Ти не ревнуваш, ти се страхуваш да не го изгубиш. Не се бой обаче, това е безсмислено. Защото ако няма повод за ревност, да се ревнува е глупаво, а когато вече има повод, е късно.
цитат от margaritta.dir.bg
# 39
14 май 2008, 03:50 ч.
Ревността е чувство измамно, чувство, което те изяжда, което те самоунижава.
Щастливци са тези, които не го изпитват, или поне - го изпитват в нормални граници.
Виж целия пост
Щастливци са тези, които не го изпитват, или поне - го изпитват в нормални граници.
# 40
14 май 2008, 07:40 ч.
Зависи на кого е сватбата и дали наистина е удобно да отивам и аз.Но все пак смятам,че ще ми стане кофти.
Виж целия пост
# 41
14 май 2008, 08:13 ч.
Хайде и аз да се включа с "ново двайсе" 
Ти сигурна ли си, че поканата е била точно такава? Дали наистина е поканен само той или той така ти го поднася? Не си представям как бих могла да поканя някого и да му кажа: "Ела сам!", при положение, че ми е известно, че е женен. Ще умра от неудобство. Според мен той сам е решил, че трябва да отиде без теб. Всички от отдела ще са "сами", някак не върви само той да е с половинка, чужд елемент един вид. Ще им развалиш "служебното" празнуване. Не го оправдавам, но доякъде го разбирам.
П.С. Ако моят мъж ми сервира такова изпълнение, ще си отнесе на изпроводяк, грандиозен скандал.
Виж целия пост
Ти сигурна ли си, че поканата е била точно такава? Дали наистина е поканен само той или той така ти го поднася? Не си представям как бих могла да поканя някого и да му кажа: "Ела сам!", при положение, че ми е известно, че е женен. Ще умра от неудобство. Според мен той сам е решил, че трябва да отиде без теб. Всички от отдела ще са "сами", някак не върви само той да е с половинка, чужд елемент един вид. Ще им развалиш "служебното" празнуване. Не го оправдавам, но доякъде го разбирам.П.С. Ако моят мъж ми сервира такова изпълнение, ще си отнесе на изпроводяк, грандиозен скандал.
# 42
14 май 2008, 08:27 ч.
Всъщност основиният проблем според мен не е в самосиндикалното ходене на въпросната сватба, а в това, че авторката се чувства "нещастна, дебела, занемарена и никому ненужна домакиня", а съпругът и се изживява "като ерген" и я държи "далеч от своите неща", което я кара да се чувства пренебрегната и несигурна.
Виж целия пост
# 43
14 май 2008, 08:35 ч.
А бе, то е ясно, че мъжа и е задник, няма какво да го коментираме. 
Тази случка сигурно е препълнила чашата, иначе едва ли би била, чак такъв проблем.
Виж целия пост
Всъщност основиният проблем според мен не е в самосиндикалното ходене на въпросната сватба, а в това, че авторката се чувства "нещастна, дебела, занемарена и никому ненужна домакиня", а съпругът и се изживява "като ерген" и я държи "далеч от своите неща", което я кара да се чувства пренебрегната и несигурна.
Тази случка сигурно е препълнила чашата, иначе едва ли би била, чак такъв проблем.
# 44
14 май 2008, 08:41 ч.
Аз пък съм изумена.
Да речем, че си имат уговорка младоженците- само колеги, не може да се прави изключение за тоз и онзи, то като е за двама - ще си доведат приятелка/приятел останалите. И сега ако всеки работи със скромен колектив от 20-ина човека - това прави 40 души повече, според мен не е малко.
А по темата дали ще ми е приятно или не няма значение, мъжо ще си вземе решението, но с болни/неболни деца и без кола няма да позволя ме остави -
целия отдел ще е там, по сами ще са някак ще сместят и него.
Виж целия пост
Да речем, че си имат уговорка младоженците- само колеги, не може да се прави изключение за тоз и онзи, то като е за двама - ще си доведат приятелка/приятел останалите. И сега ако всеки работи със скромен колектив от 20-ина човека - това прави 40 души повече, според мен не е малко.
А по темата дали ще ми е приятно или не няма значение, мъжо ще си вземе решението, но с болни/неболни деца и без кола няма да позволя ме остави -
целия отдел ще е там, по сами ще са някак ще сместят и него. Препоръчани теми