Това са само думи.
За мен има значение как го казваш.
Виж целия пост
За мен има значение как го казваш.
Извинявай! Съжалявам!
- Публикувана: 15 май 2008, 10:42 ч.
- Последно мнение: 16 май 2008, 22:28 ч.
# 61
15 май 2008, 21:30 ч.
Да, но много хора поради тази причина не си признават, като сбъркат.Защото е срамно за тях, защото някой друг може да им се смее.Това за мен са ограничени хора.Много от тези хора мислят, че ако се признаят за сбъркали, ще бъдат победени по един или друг начин.
Виж целия пост
Това са много важни думи и всички трябва да се научим да ги казваме,когато е необходимо.Няма нищо срамно в това да си признаеш,че си сгрешил и че съжаляваш.Дано и отсрещната страна да го оцени.
Да, но много хора поради тази причина не си признават, като сбъркат.Защото е срамно за тях, защото някой друг може да им се смее.Това за мен са ограничени хора.Много от тези хора мислят, че ако се признаят за сбъркали, ще бъдат победени по един или друг начин.
# 62
15 май 2008, 21:35 ч.
Накара ме да се размисля .... склонна съм да се съглася донякъде с тебе .
Когато обаче не можем да постигнем това съвършенство , по добре да си признаем , отколкото да мълчим ...
Виж целия пост
Лицемерието е висша форма на общуването. Няма "извинявай", няма "прости ми". Зад всяка неволност се крие добре премерена закономерност. Колкото и да е несъзнателна или "без да искам". От години не съм ползвала думата "извинявай". Правилото е просто- не правя на другите това, което не искам и те да не правят на мен. Хората сме еднакви. Чисто и просто като пролетен дъжд. 
Накара ме да се размисля .... склонна съм да се съглася донякъде с тебе .
Когато обаче не можем да постигнем това съвършенство , по добре да си признаем , отколкото да мълчим ...
# 63
15 май 2008, 21:44 ч.
Да,Павче,наистина това са ограничени хора.Но още по-зле за тях.
Виж целия пост
# 64
15 май 2008, 21:46 ч.
Хвана ме! Би било мегалицемерие да кажа, че съм съвършена. Нищо човешко не ми е чуждо. Сгреша ли- признавам си. Само че рядко ми се случва. Следвам своето правило. Макар понякога аршина, с който отмерваме грешката, да е различен, всъщност той винаги е различен, винаги има място за едно "съжалявам".
Виж целия пост
Когато обаче не можем да постигнем това съвършенство , по добре да си признаем , отколкото да мълчим ...
Хвана ме! Би било мегалицемерие да кажа, че съм съвършена. Нищо човешко не ми е чуждо. Сгреша ли- признавам си. Само че рядко ми се случва. Следвам своето правило. Макар понякога аршина, с който отмерваме грешката, да е различен, всъщност той винаги е различен, винаги има място за едно "съжалявам".
# 65
16 май 2008, 03:16 ч.
Усещанията и емоциите все някак трябва да бъдат облечени в думи.
Друг е въпроса,че те рядко са достатъчни за да изразят силата на чувствата,които бушуват в нас.
По същата логика и думи като "Обичам те" биха били излишни,но пък е толкова хубаво да ги чуваме.
Затова имаме не само уши,а и мозък,интуиция,развито шесто чувство...
Виж целия пост
Друг е въпроса,че те рядко са достатъчни за да изразят силата на чувствата,които бушуват в нас.
По същата логика и думи като "Обичам те" биха били излишни,но пък е толкова хубаво да ги чуваме.
Затова имаме не само уши,а и мозък,интуиция,развито шесто чувство...
# 66
16 май 2008, 08:25 ч.
Тези думи са важни за мен. Използвам ги в ежедневието в рамките на добрия тон. Предпочитам да ги чуя, също, когато им е мястото и времето.
Не ги използвам никога в смисъла "Ми, сори, ся, кво толкова..."
За много лична употреба, също, но това е друго ...
Виж целия пост
Не ги използвам никога в смисъла "Ми, сори, ся, кво толкова..."
За много лична употреба, също, но това е друго ...
# 67
16 май 2008, 09:47 ч.
Като думички извинението и съжалението не ги ползвам.За мен това са пози.
Когато ме засегнат съм много трудна с прошките,много време ми трябва.
Споделям напълно приказката,че "извинението не връща настроението"
А когато се занижат ежедневни извинения просто побеснявам,защото това вече е отработена тактика,която не върши работа.Но защо извиняващите се не се опитват да го разберат и продължават с грешчиците,които да изискват прошка - не знам.
Колко много негативни емоции можем да си спестим,ако мислим преди да направим "белята"
Виж целия пост
Когато ме засегнат съм много трудна с прошките,много време ми трябва.
Споделям напълно приказката,че "извинението не връща настроението"
А когато се занижат ежедневни извинения просто побеснявам,защото това вече е отработена тактика,която не върши работа.Но защо извиняващите се не се опитват да го разберат и продължават с грешчиците,които да изискват прошка - не знам.
Колко много негативни емоции можем да си спестим,ако мислим преди да направим "белята"
# 68
16 май 2008, 10:53 ч.
Като се замисля аз лично лесно прощавам... даже понякога и без да са изречени тези думи... но все пак зависи, ако ситуацията е от тези дето нараняват надълбоко... тогава именно си задаваме въпроса, защо не помисли преди да ме нараниш... но... ако обичаш човека - прости... разбира се и прошката си има граници, следващия месец ако ситуацията се повтори...
Виж целия пост
# 69
16 май 2008, 12:22 ч.
Валери,написал си точно това,което аз исках да кажа. 
Виж целия пост
Като се замисля аз лично лесно прощавам... даже понякога и без да са изречени тези думи... но все пак зависи, ако ситуацията е от тези дето нараняват надълбоко... тогава именно си задаваме въпроса, защо не помисли преди да ме нараниш... но... ако обичаш човека - прости... разбира се и прошката си има граници, следващия месец ако ситуацията се повтори...
# 70
16 май 2008, 12:59 ч.
На мен за определени неща ми се слу4ва много 4есто да ги 4увам 
не ги приемам сериозно,но разбирам,4е 4овека просто си е такъв по натура.
За големите грешки имам няколко максими:
Разбереш ли,трябва да простиш.Простиш ли,трябва да забравиш.
Извинението не връща настроението и е ВТОРО нахалство...........
Искрено желание да изкупиш грешката си се изисква.Но прошката не се дава автомати4но след изри4ане на "вълшебните" думи4ки.За мен ПРОСТИ ми има много по голяма сила и въздействие,естествено подлплатена с действие......
Виж целия пост
не ги приемам сериозно,но разбирам,4е 4овека просто си е такъв по натура.За големите грешки имам няколко максими:
Разбереш ли,трябва да простиш.Простиш ли,трябва да забравиш.
Извинението не връща настроението и е ВТОРО нахалство...........
Искрено желание да изкупиш грешката си се изисква.Но прошката не се дава автомати4но след изри4ане на "вълшебните" думи4ки.За мен ПРОСТИ ми има много по голяма сила и въздействие,естествено подлплатена с действие......
# 71
16 май 2008, 13:45 ч.
Много е трудно да подтъпчеш самолюбието си,и да ги изречеш тези думи...И когато някой ги каже искренно,е хубаво другият да има сили да ги преглътне...
Не говорим за "Извинявай,настъпих те..."нали?!
Виж целия пост
Не говорим за "Извинявай,настъпих те..."нали?!
# 72
16 май 2008, 13:55 ч.
Не не говорим за това. Говорим за например:
"Извинявай че ти изневерих. Повече няма да се повтори. Съжалявам искрено. Стана без да искам"
Ей това разбирам аз под искрено и честно извинение и съжаляване за постъпка. Всяка жена трябва веднага да прости при такива думи на мъжа.
Виж целия пост
Не говорим за "Извинявай,настъпих те..."нали?!
Не не говорим за това. Говорим за например:
"Извинявай че ти изневерих. Повече няма да се повтори. Съжалявам искрено. Стана без да искам"
Ей това разбирам аз под искрено и честно извинение и съжаляване за постъпка. Всяка жена трябва веднага да прости при такива думи на мъжа.
# 73
16 май 2008, 14:00 ч.
В тези случаи предпочитам вместо аз да прощавам , бог да го прости 
Ама май говорим не само за този тесен диапазон на използване на думичките .... има хиляди други примери
Виж целия пост
Ама май говорим не само за този тесен диапазон на използване на думичките .... има хиляди други примери
Препоръчани теми