Аз съм женен, едновременно за любовта и за жената на живота ми. Това дали е хубаво?
Каква е разликата между "мъжа на живота ти&
- Публикувана: 15 май 2008, 16:24 ч.
- Последно мнение: 26 май 2008, 17:46 ч.
# 61
16 май 2008, 13:53 ч.
Избрал си най добрия вариант! Прекрасно е !!!
И аз така мисля!
Виж целия пост
Аз съм женен, едновременно за любовта и за жената на живота ми. Това дали е хубаво?
И аз така мисля!
# 62
16 май 2008, 14:36 ч.
Аз съм с Мъжа на живота ми, да доста често той е различен от "любовта на живота ти".
Виж целия пост
# 63
16 май 2008, 15:20 ч.
Аз пък ти казвам евала за искрения отговор!
Виж целия пост
Аз съм с Мъжа на живота ми, да доста често той е различен от "любовта на живота ти".
Аз пък ти казвам евала за искрения отговор!
# 64
16 май 2008, 15:28 ч.
Че са двама- двама са и са мъже 
- вече n- брой години се пробвам да разбера кой кой е... 
неуспешно.
Виж целия пост
- вече n- брой години се пробвам да разбера кой кой е... неуспешно.
# 65
16 май 2008, 15:55 ч.
Четох интервюто с Адриана,хареса ми.Силна жена е сигурно,щом е била да такъв мъж.Напълно съм съгласна с думите й,че мъжът на живота ти е едно,а любовта на живота-съвсем друго.За щастливците това е един и същ човек.Мисля,че мъжът на живота ми е този,който ще остарее с мен,който се грижи за мен,който ме обича и хубава и не толкова,и здрава и болна,и весела и тъжна.За добро или зло той е и любовта на живота ми,но определено можеше и да не е така.Понякога любовта е кратка и изпепеляваща,а животът е толкова дълъг.
Виж целия пост
# 66
16 май 2008, 15:57 ч.
Според мен "мъжът на живота ми" е мъжът, който искам да бъде баща на дацата ми, да остареем заедно и ми дава спокойствие и сигурност.
А "любовта на живота ми" е мъжът, с който постоянно настръхваш, любов, която е толкова обсебваща и знаеш, че колкото и да ти се иска, ако останете още дълго заедно ще загубиш индивидуалността си и ще се слееш с неговата.
За мен беше това, но съм твърде млада и сигурно след 25 години ще съм на друго мнение.
Виж целия пост
А "любовта на живота ми" е мъжът, с който постоянно настръхваш, любов, която е толкова обсебваща и знаеш, че колкото и да ти се иска, ако останете още дълго заедно ще загубиш индивидуалността си и ще се слееш с неговата.
За мен беше това, но съм твърде млада и сигурно след 25 години ще съм на друго мнение.
# 67
16 май 2008, 16:07 ч.
Elora,аз не мисля,че любовта е нещо,заради което трябва да губиш индивидуалността си.Много силно звучи.Любовта е страст наистина,но и хармония,и радост.Ако някой те е карал да губиш индивидуалността си,не те е обичал достатъчно.Пожелавам ти много любов!
Виж целия пост
# 68
16 май 2008, 16:25 ч.
stefani6 много красиво казано от теб. Честно казано и аз се възхитих на тази жена, наистина е много силна!
Виж целия пост
# 69
16 май 2008, 16:27 ч.
Дали той ме е обичал-не знам, аз бях много влюбена. Също не знам дали умишлено ме е карал, но определено се чувствах подчинена, много силно влияние имаше над мен. Тогава не го усещах така, но когато срещнах мъжа си (който засега определям като "мъжът на живота си") установих, че ако бях останала в онази връзка, щях да се намразя.
Година след като вече живях с мъжът ми и две години след като бях вече се разделила с първият, го срещнах случайно. Коленете ми омекнаха направо, тръпката я имаше, но бях наясно, че не искам да съм с този мъж.
Виж целия пост
Elora,аз не мисля,че любовта е нещо,заради което трябва да губиш индивидуалността си.Много силно звучи.Любовта е страст наистина,но и хармония,и радост.Ако някой те е карал да губиш индивидуалността си,не те е обичал достатъчно.Пожелавам ти много любов!
Година след като вече живях с мъжът ми и две години след като бях вече се разделила с първият, го срещнах случайно. Коленете ми омекнаха направо, тръпката я имаше, но бях наясно, че не искам да съм с този мъж.
# 70
16 май 2008, 16:29 ч.
_Elora_ това е искало много здрав разум от теб и сила браво за правилното решение!
Виж целия пост
# 71
16 май 2008, 16:33 ч.
А аз те поздравявам за хубавата тема
Виж целия пост
_Elora_ това е искало много здрав разум от теб и сила браво за правилното решение!
# 72
16 май 2008, 16:40 ч.
Ами мъжа на живота ти, е този, с който живееш и си създал семейство. А любовта на живота ти... ехе... може да бъде всеки друг... след години съвместно съжителство с мъжа на живота и въобще 
. Битът убива любовта 
. За това хората са измислили призката: "Мир в къщи - любов навън".
Виж целия пост
. Битът убива любовта . За това хората са измислили призката: "Мир в къщи - любов навън". 
# 73
16 май 2008, 16:51 ч.
Мъжът на живота ми е този, който е до мен в добро и зло, който ми дава сили в тежки моменти и когато съм на кръстопът. Този, заради когото ми е приятно да се прибера вкъщи.
Любовта на живота ми... това е друга бира, поне при мен.
Виж целия пост
Любовта на живота ми... това е друга бира, поне при мен.
# 74
16 май 2008, 17:00 ч.
А аз те поздравявам за хубавата тема
Благодаря ти!
Виж целия пост
_Elora_ това е искало много здрав разум от теб и сила браво за правилното решение!
Благодаря ти!
Препоръчани теми