Надеждата?

Не само съм се опитвала, ами съм му го и казвала и то много пъти. Аз просто съм човек, който обича ясните взаимоотношения, при мен няма място за манипулации. Не виждам защо трябва да се правя на маймуна и да го манипулирам , след като то различията между мен и майка му и това, че не се разбираме са очевидни. Мъжете не са чак толкова прости, те много добре виждат какви са ви отношенията с майките им и какви мнения имате за тях.
Явно аз съм попаднала на някакъв различен вид мъж, но странното е, че дори познавам още двама-трима от същия вид.

Забравих да напиша каква е реакцията му. Цитирам: " О, моля те, не ме занимавай с такива глупости. Отиди се разбери с майка ми, кажи й на нея какво мислиш, защо ме занимаваш с такива неща. Достатъчно големи сте, оправяйте се сами - не ме намесвайте във вашите взаимоотношения". Няколко пъти съм чувала да казва същата реплика и на майка си.

Ева! 
Имаш бебе на 5 месеца. Има и по-голямо детенце. Още не си влязля в нормален ритъм след раждането и бебето тепърва има да се мъчи със зъбки и какво ли не...

Чудесно е, че мъжът до теб ти помага с приспиването на децата - ама...това не е някакъв подвиг, заради който сега паметник да му издигнем, нито пък му дава правото да те тормози, че не се справяш. Главата си залагам, че ако го оставиш него вкъщи, а ти ходиш на работа, няма да е по-подредено и изчистено, няма да има вечеря със седем блюда ежедневно и т.н.

А освен това си мисля, че мъжът ти просто си минава през кризата, че е пренебрегнат заради бебето и всички останали ангажименти - но това е съвсем нормално! Ще го преодолеете, след като се обичате! Никаква огромна драма не виждам.

Освен заплахата свеки да се нанесе при вас  Ако е разбран и добър човек - няма лошо да помага (и финансово, след като парите не достигат, и всякак) Обаче...ако ще е като онова съкровище, дето спяло на пода до детското креватче в спалнята на младите, щото...майката не се справяла 

Ева, мила, предлагам ти смяна на ролите за извесно време за да му покажеш колко ти е лесно.  Съвсем сериозно ти го предлагам. Поговори с него и ако това е мнението му, предложи за няколко дена да се размените. Или даже предложи ти да си намериш работа а той да остане в къщи с децата. Сигурна съм няма да иска  Аз лично съм го пробвала този вариант и.... след дори час той се убеждава, че не е толкова лесно колкото изглежда.

Според мен е хубаво първо да си поговорите за да си изясните проблемите.

Пак повтарям - майка му не бих приела  . Моята свеки постоянно му дуднеше как това и онова не правя като хората и той много се влияеше. След като родих бях категорична - "няма да живея с майка ти! ако искаш ела с мен и децата, ако не, ходи при майка си"

При всички положение ще те посъветвам да запазите добрия тон и ако може да не се обвинявате...
Като цяло всички тук казваме едно и също но с други думи 

Да, така е.
И моя съвет е да не бъдеш крайна. От личен опит знам колко ти е трудно. Много е лесно да го изгониш, но ако знаеш после какво те чака... А и няма да си решиш проблемите по този начин.
Този период, с бебетата в семейството е много труден. Най-важното е, че любовта все още я има. Признай си пред него, че ти е трудно, че виждаш и на него не му е лесно..., но децата ще пораснат. Просто трябва да си помагате и всичко ще е наред.
Не му прави намеци. Говори директно. "Обичам те! Имам нужда от помощта ти. Не ме мързи, просто не ми стига времето за всичко. Нямам нищо против майка ти да ни помага, но не искам да живее при нас. Децата ще пораснат и ще имаме повече време за нас..." И т.н.
И не забравяй да го хвалиш колко много ти помага и за най-малкато да му благодариш! Последния съвет ми го даде една жена с дългогодишен стаж в брака. Първо се изхилих, но след като го приложих у дома, бях очарована от резултата. След всяка свършена "женска" според него работа, го целувах с усмивка и му казвах: " Благодаря ти, миличък! Ти си най-прекрасния мъж на света!" 

Успех, мила!   

Иса ти ме разбиии 
Но си абсолютно права - за мъжете.
Ако искаш да постигнеш нещо с един мъж - говори кратко точно и ясно, а най-добре вземи прочети книжката "Мъжете са от Марс, жените от Венера" 

Виж с това не съм много съгласен. Ева е написала, че предимно мъжът и се занимава с къпането и приспиването на децата, което ме връща назад във времето, когато се прибирах вечер от работа, къпех детето, доста често го хранех, защото някой нямаше нерви и след това го слагам да спи...събота или неделя чистене и т.н. мисля, че съм го разказвал.
И на мен ми се викаше "Ми ти са к'во? Паметник ли да ти вдигнем"
Не бе хора, никой не иска паметник, всичко е въпрос на отношение и ако не друго, поне елементарно уважение.
И на мен ми обясняваше, че не съм и обръщал достатъчно внимание...ама кога? Докато съм на работа или вечер докато къпя детето? Ааааа сетих се докато хапна два залъка, просто ей така, "щото само храната, ще спаси света от гладна смърт".

Та за това зададох на Ева един два въпроса, на които все още няма отговор.

Такааам...
Това, че има възможност да я върши от вкъщи, не означава, че не е на работа и че не е уморително...
В момента, това което казвам е от моята, мъжка гледна точка и от позиция на това, че подобно нещо ми е минало през главата...
1. Опитай се да разбереш, че когато е вкъщи, все пак работи...(не знам каква му е работата, но в България някак си е възприето, че щом седиш пред ПЦ-то, а не копаеш на нивата,това не е работа и не е уморително)
2. Казваш не приемаш обвиненията му...добре де, не ги приемай като обвинения, а като оплакване, че му идва в повече (повярвай ми, никак не е лесно да работиш цял ден, след това да се прибереш, да къпеш дете(деца), да ги приспиваш и т.н., още повече при мисълта, че жената цял ден си е била в къщи...)
3. Майката...ами дали не е възможно, тази промяна след дългото гостуване на майката, да е дошла, защото просто тя го е отменяла за неща, с които ти си го натоварвала, докато той е трябвало да върши работа (не ме нападайте и не говорете за мамините синчета, защото не сме вътре в ситуацията и просто се опитвам да разсъждавам...)
4. Обвиненията понякога - ами хубавото е, че не е непрекъснато. За мен тези обвинения идват, когато на човека му дойде в повече...
5. Изнервени от безпаричието - от това, което си написала за човека, оставам с впечатлението, че не е безотговорен боклук, което от своя страна означава, че на него му е 3 пъти по-кофти, че имате финансови затруднения и може би за това се дразни, че докато той се опитва да изкара някакви средства (и от вкъщи), ти се опитваш да го товариш и с неща, които касаят домакинстването.
6. Липсва ти нежноста му...ако, както се твърди те обича, можеш да си сигурна, че и на него му липсва твоята нежност, но също така можеш да си сигурна, че когато човек е скапан  му е мнооого трудно да демонстрира нежност...

От моята гледна точка, бих те посъветвал да седнете и да говорите....
Какво имам предвид: НЕ ДА СПОРИТЕ, а просто да поговорите, да го изслушаш, какво не му е наред и как според него, може да се реши проблема. Като го изслушаш, прецени дали в това което казва има нещо вярно или не и тогава прецени как да действаш...
Гарантирам ти, че ако седнете да говорите и ти започнеш да му обясняваш, че ти липсва нежност, внимание и т.н. нещата ще станат още по-лоши.
Твърдиш, че го обичаш...е да ама Обич и Любов не са само думи, това са чувства, които е по-добре да покажеш...другото са просто думички, без никаква стойност.

Обикновено, не пиша толкова дълго, но според мен сте на ръба на пропаста...опитайте се да направите крачка назад, а не решителна крачка напред.

Мислете, говорете и ела отново след месец-два, за да се похвалиш, че всичко се е оправило, а не като (както вече писах) пълноправен член на този форум.

Пожелавам ВИ много любов (която разбирам, че все още я има), късмет, здраве и разум...останалите неща ще си дойдат сами...

Дани