казвате ли мамо/тате на свеки/свеко
- Публикувана: 20 май 2008, 20:03 ч.
- Последно мнение: 21 дек. 2008, 16:06 ч.
# 272
15 дек. 2008, 16:00 ч.
Аз не съм казвала и не смятам да го правя. Все пак човек си има само едни родители на този свят. Освен това - не е практика нито в моето семейство, нито в това на съпруга ми. Радвам се, че поне моите родители и неговите не споделят старите възгледи. Сигурна съм за едната си баба, че не казвала така на свекърите си, а за другата- не съм сигурна, но нейната свекърва е почила рано, а и свекърът е живял надалеч и е бил българин, дипломиран в чужбина.
Освен това нито моите родители, нито тези на мъжа ми са кръстени на техните баба или дядо.
Виж целия пост
Освен това нито моите родители, нито тези на мъжа ми са кръстени на техните баба или дядо.
# 275
16 дек. 2008, 20:15 ч.
Моите свекита са традиционалисти и много държаха да се обръщам към тях с "мамо" и "татко". В началото реших да се понапъна и да им угодя, и тъй като не ми идваше отвътре да ги наричам така, се самонавивах, че така се казват- "Мамо" и "Татко", за да се справя със себе си и вътрешното си негодувание. 
С времето обаче започнаха да ме дразнят и спрях да им угаждам. В момента не използвам никакво обръщение, но определено няма да им викам занапред "мамо" и "татко".
Виж целия пост
С времето обаче започнаха да ме дразнят и спрях да им угаждам. В момента не използвам никакво обръщение, но определено няма да им викам занапред "мамо" и "татко".
# 276
18 дек. 2008, 04:09 ч.
Не виждам защо трябва да ги наричам така, след като си имам собствени майка и баща 
! Свекитата си имат име и така ги наричам. не мисля да им казвам мамо и татко дори след сватбата. Звучи ми смешно! 
Виж целия пост
! Свекитата си имат име и така ги наричам. не мисля да им казвам мамо и татко дори след сватбата. Звучи ми смешно!
# 277
18 дек. 2008, 10:10 ч.
Не не казвам. Свекъра ми натяквал на мъжа ми ,че не съм казвала. Ама той и не заслужава първите пъти като ме водеше мъжа ми ,в тях никакво внимание, не говори с мен, настрайвали го за какво ти е тая. После почно да вика пред мен защо не взе тая и тая. Един път се изцепи пак пред мен "Аз само ........ признавам за снаха тя ми викаше тате" (това за първата жена на мъжа ми) Изобщо не ме уважава , а аз като отидем там честя гледам да подредя помагам ако има нещо и в градината, викам си да му променя мнението за мен да види ,че не е прав, ама не на другуто си дете дава пари , каквото поискат а за нас все няма , те отидат умилкват му се и взимат парички само а аз да му чистя и да помагам ли край вече. То да е човек да разбере. Все другото си дете гледа и внуци все за тях и нагло ни лъжат те си купували това онова а той свекъра дава
Виж целия пост
# 278
19 дек. 2008, 00:56 ч.
МАЙКА МИ И БАЩА МИ СА САМО ЕДНИ.... на сульо и пульо по име.. 
Виж целия пост
НЕ само по име
# 280
19 дек. 2008, 09:49 ч.
Никога, прекрасно знам кои са моите родители и никой никога не е в състояние и няма да ги замести. Тези хора са дали всичко за мен, спрямо тях не е честно да се мачкам и таткам някъде другаде. Не го приемам и не го разбирам, мисля че е лицемерно и престорено. По-добре да си говорим по име и да се разбираме, отколкото да се преструваме, а после да говорим зад гърба си. 
Виж целия пост
# 281
19 дек. 2008, 14:03 ч.
Да, по настояване на съпругът ми и свеки. Реших , че този компромис няма да ми коства нищо. Думите са едно , чувствата съвсем различно нещо. ПРинципно винаги съм била ( и все още го мисля ) ЗА обръщението по име, но...човек не знае как ще се обърнат нещата. Ако някой ден стана свекърва , няма да ми е приятно да ме наричат "майко"- имам си хубаво име. Съгласна съм , че това е чисто лицемерие и не разбирам защо за някои хора това е толкова важно.
Виж целия пост
# 283
19 дек. 2008, 17:30 ч.
Направих го от уважение, много ми беше трудно да казвам мамо еди коя си и татко еди кой си, но знаех, че много държат и че ще се разстроят, ако не го направя. Пречупих себе си и го приех заради тях. Но смятам, че това е ненужно, двулично дори. Съжалявам, че не бях по-смела, за да обясня и отстоя мотивите си. Сега е късно, според мен, продължавам да го правя, но не го чувствам. Всичко друго в отношенията ни обаче, освен това обръщение, съм отстоявала.
Виж целия пост
# 284
21 дек. 2008, 15:15 ч.
За мен това са отживелици....Обаче не само това е мотива ми да се обръщам към тях по име .Не мога да се обърна към свекъра с "татко" при положение,че знам какъв баща имах.А и изобщо....родители си имам."Майко","татко" не са просто думи,с които наричаш някой.Те са по-специални....И дори свекърва ми да беше златна,нямаше да я нарека така....ПРосто не мога.А аз като не мога нещо,дори да се насилвам,не става....
Виж целия пост
Препоръчани теми