Има ли бащи, присъствали на раждането, които да съжаляват?

Мисля, че няма такива бащи, които да съжаляват, че са присъствали. Нашият тати присъства и не виждам никаква промяна в отношения ни! По-скоро са митове и легенди

И нашият татко присъства, раждах секцио. Беше невероятно изживяване и за него и за мен. Не мога да си представя този момент без той да е до мен и да ми държи ръката през цялото време както и стана при нас. Вдъхна ми много кураж, беше много развълнуван и любопитен през цялото време. Той беше този който пое бебето, ходи с него навсякъде докато го мериха и преглеждаха и идваше гордо да ми разказва какво става. Не само че не съжалява за решението си, въпреки че се колебаеше дали да присъства, но е убеден че на следващото раждане също ще бъде неотлъчно до мен. Щастливи сме че споделихме този не по-малко интимен момент от момента на зачеването на нашето дете и мисля че това ни сближи още повече. 

Не познавам такива, които да съжаляват, че са присъствали, всички са много щастливи и присъстват и на следващите раждания, ако има 

 

Моят мъж и двата пъти когато раждах отсъстваше от страната - и не само тогава, но и когато ни изписваха, но  не мисля, че това го прави по-малко баща. За мен е по-важно след това отношението му към децата. Интересно ми е, да споделите в какво именно се изразява тази промяна в отношенияти ви, защото ми се струва, че е по-скоро някаква мода присъствието на бащата, а ма може и да греша - опровергайте ме!

Присъства. Не съжалява. Напротив - "умира" си от кеф, че го е направил!

Познавам двама, които са присъствали. Разказват за това с едно възхищение към жената по принцип.Единият даже каза, 4е оттогава се прекланя пред жена. Определено НЕ съжаляват.   ( моят за съжаление нямаше никакво желание  )

Какво да опровергаваме? Жената пита познавате ли мъже, които са присъствали и съжаяват за това. Никой не обсъжда това кой е добър и кой лош ...

Аре един баща, който вилнее навсякъде, но не винаги е добре приет от мамите тук, да се изкаже. Направо по темата: Първо - нека това е свободен избор първо на бащата и после на двамата. Все пак има хора всякакви и раждането не е гледка за всеки, каквото и да си мислите. Второ - моето скромно мнение е че мъжът трябва да е на раждането - особено първото /без значение секцио или естествено/, защото това е едно голямо изпитание за майката и за двамата и ако той не е до жена си в този велик момент - КОГА? Аз не съжалявам, но честно оставих избора дали да присъствам на жена ми /тя е писала преди няколко поста/. Исках тя да реши и да се чувства уютно и щом тя не съжалява, и аз не съжалявам. Отделно аз си бях решил че ще съм вътре, защото винаги обичам новите неща, неизвестни и достъпни щом може. А и предишната ми професия беше такава, че гледката на раждащата ми жена беше като посещение на концерт на любимата ми група. Дори не седнах, бях прав и гледах почти всичко,  а накрая доктора ми предложи да "забода " първия шев, но аз не обичам нещо което не ми е работа да го правя. МОМЕНТЪТ Е ВЕЛИК И НАИСТИНА ИЗЖИВЯВАНЕТО ДА ВИДИШ ПЪРВИ РОЖБАТА СИ КАК ИЗЛИЗА НА БЯЛ СВЯТ И ВЗЕМА ПЪРВАТА ГЛЪТКА ВЪЗДУХ Е НЕЗАМЕНИМО!/особено преди маминка / Препоръчвам го на всеки. Нито ми е повлияло на отношението и желанието за секс с жена ми /надявам се да не е писала друго  /, нито мисля на нея е повлияло по някакъв начин. Дори тя пожелавайки да присъствам, убедена не съвсем на 100% след това се благодареше, че съм бил вътре, защото наистина се чувстваше добре, като усещаше ръката ми и виждайки /доколкото беше в час/ че аз съм шест. Ох, отнесох се, но наистина беше неописуемо!
п.п. Не е мода, не е прищявка, щом 140 кг борец припада при вида на среза на корема на жена си. Той иска, но не става. Просто това е въпрос на вътрешно усещане и нагласа! Присъствието ти дава после сила и мотив да полагаш грижата за плода на съвместната любов!

Да, бих казала че е ненормално ако таткото не е там. Но естествено това си е негов личен избор.



Нашия татко повтаря тази реплика и а довършва така - "Какво толкова, износила си и си родила едно дете, трудното не е това, най-трудното ще е да го гледаш докато стане поне на 18, а това ще правим заедно. И това е татко, който е присъствал на раждането. Прав е, подкрепям го, а може би и раждането му е изглеждало лесно-родих за 3 часа, първия от които вкъши още, бебчо слезе с отскок и разкритието беше директно пълно...Така че от неговата гледна точка може би не е било кой знае какво геройство. Но наитсина за мен е важно заедно на го гледаме. Иначе си права че колкото и да го бях разказвала нямаше да го разбере, а и съм доволна че беше там.

 Здравейте, пак.
 Нотар, и аз ти благодаря за откровеното мъжко мнение 
 Момичета, моля Ви, не ме разбирайте погрешно - това дали бащата е присъствал или не, не го прави добър или лош родител.  Никъде не говорим за това. Напротив присъствието на бащата е въпрос на лична нагласа, на вътрешни взаимоотношения между двойката, на усещане, на манталитет. Такова решение може да се вземе само от двамата и никой няма право да критикува двойката. Само, че на мен ми беше непонятно как хора, които никога не се го изпитали са толкова категорично убедени, че това е унизително и грозно за всички мъже и затова пуснах темата.
 А как са се променили отношенията ни след раждането - ами няма голяма промяна, само че когато говорим за раждането на сина ни, мъжът ми винаги го разказва с един трепет в очите и с треперещи нотки в гласа. Той споделя, че именно, когато бебето е излязло, когато си е поело първата глътка въздух и е проплакало е осъзнал красотата и магията да създадем дете, което уж е било част от мен, но изведнъж е навън и е толкова съвършено, готово за живот. Как после му бил пипнал ръчичките, докато го повият и как му говорел и как бебето видяло първо баща си  И такива мили неща. Поне аз това усещам от неговите думи.
 Както писах в началото - за нас беше много съкровен момент и никой не съжалява.
 Обаче нека чуем мнението и на други двойки. 

Познавам двама бащи присъствали на раждането/секцио/,които са с много приятни спомени и не съжаляват

Познавам 2ма бащи, присъствали на раждането - единият е българин и беше просто въодушевен като ни се обади, че имат бебе. Другият е чужденец, приятелката ми каза, че му било трудно след това, защото се наложи да извадят бебето с форцепс. Но това не означава, че съжалява, напротив, сега наскоро присъства и на раждането на второто им детенце (което раждане е по-малко от 2 год. след първото).

Когато раждах съпругът на момичето, което беше в моята стая е присъствал на раждането и беше адски доволен 4 дена все за това говореше с един ентусиазъм
Моя мъж ако беше присъствал на раждането на сина ми нямаше да има възможност да съжалява