Това ми е "любима" тактика. Хванатият в крачка "психолог" изтърсва някакъв безумен аргумент и го повтаря толкова пъти, че жена му - далеч не чак такъв психолог - започва да се обърква. И тръгва да си сверява мнението. Пита, например, "Дали е нормално да се дразня, че мъжът ми кръшка, макар и по по-особен начин". И правилно! По-добре да се допита човек, вместо да се връзва на глупости от рода на "ама това е само емоционална връзка" или "правя го в името на семейството". (Разбирай - "толкова ми е непоносимо да съм женен за теб, че ми е нужен отдушник, трябва да ме разбереш, виж колко благородно те понасям" - с което допълнително вменява и чувство за вина). Е, това е един примерен сценарий.
Това е такъв нагъл и безсмислен аргумент, че човек освен да оглупее, като го чуе, друго не може да направи.
Моят опит показва, че на психолога не му пука от рационални аргументи, ако ще и от 9 кладенеца вода да му донесеш. Затова, да му се обяснява, че не е прав, е хабене на време и нерви.
Фабиа, тук е казано много точно
лошо че твоя човек така те манипулира - моя поне само се кълнеше че не е кръшкал и смс-ите били само шеги, дори на онази пред мен така каза
не ми харесва сладура, че така те омотава в разни глурости
мда и квото и да му кажеш - както е писала жената - нема да се трогне, най-много да се ядоса, че четеш и пишеш по въпроса и да ти натрие сол, че и да извърти нещата така, че в крайна сметка твоята "либоф" към нета щ е виновна за неговата страст в скайпа и по телефона