Не мисля за това.
Може би е грешка..,но предпочитам да не гледам чак толкова напред в бъдещето.
Виж целия пост
Може би е грешка..,но предпочитам да не гледам чак толкова напред в бъдещето.
страх ли ви е
- Публикувана: 26 май 2008, 09:31 ч.
- Последно мнение: 27 май 2008, 16:14 ч.
# 46
27 май 2008, 00:13 ч.
Не ме е страх къде ще остарея,по- важното е до мен да са хората които обичам!!!!! 
Виж целия пост
# 47
27 май 2008, 01:12 ч.
Ами.... да! И точно затова със съпругът ми решихме до 2г. да се върнем в България. Не искаме да остаряваме тук! Тепърва искаме да живеем, след почти 10г. просто съществуване 
Виж целия пост
# 48
27 май 2008, 03:57 ч.
Мисля и то как,хич не ми е все едно и хич не намирам да има полза от страх и драми-етап от живота е,ако е помислен и подготвен,при липса на непредвидими обстоятелства,от нас си зависи как ще го изиграем. С кого съм не е маловажно,но не е и най-важното,ако си отчуваме децата и не вредим на другите-туй ми трябва
Виж целия пост
# 50
27 май 2008, 15:42 ч.
ПОнякога като сезамисля за старостта тайно си мечтая приятелите ми,мъжът ми да ме надживеят. След като станах свидетел на това как бавно и мъчително угасна баба ми,как вече не беше същия мъдър и одухотворен човек,а уморено и безсилно същество, гледащо в една точка по цял ден и молещо се мъките му да спрат,нямам желание за дълъг живот, ако няма да мога да се обслужвам сама. Страхувам се от идеята,да съм безумно стара и самотна и като че ли не ми е важно толкова къде ще съм,а с кого ще съм. За това си мисля и че има смисъл от това човек да създаде поколение (макар и не винаги това да е гаранция,че ще има кой да се погрижи за теб,но все пак....)
Виж целия пост
И аз заставам зад това мнение.
ПОнякога като сезамисля за старостта тайно си мечтая приятелите ми,мъжът ми да ме надживеят. След като станах свидетел на това как бавно и мъчително угасна баба ми,как вече не беше същия мъдър и одухотворен човек,а уморено и безсилно същество, гледащо в една точка по цял ден и молещо се мъките му да спрат,нямам желание за дълъг живот, ако няма да мога да се обслужвам сама. Страхувам се от идеята,да съм безумно стара и самотна и като че ли не ми е важно толкова къде ще съм,а с кого ще съм. За това си мисля и че има смисъл от това човек да създаде поколение (макар и не винаги това да е гаранция,че ще има кой да се погрижи за теб,но все пак....)
# 51
27 май 2008, 16:14 ч.
Никога не се бях замислила над това...как ще остарея,с кого,къде ,к'во,що.....
Който каквото си постели!
Виж целия пост
Който каквото си постели!
Препоръчани теми