Кое надделява възпитанието или генът?

  • 5 585
  • 90
# 75
Едни и същи методи на възпитание може да дават различни резултати върху различните деца. Защото децата си имат своите особености. И точно това е задачата на родителите - да намерят правилния път към всяко от децата си. Затова мисля, че възпитанието надделява, но методите трябва да са съобразени с характера на детето. При еднакви възпитателни методи, приложени на различни деца, е очаквано да надделее характера.

jabata_dil много добре е описала това, което мисля.
Виж целия пост
# 76
Oпределено генът. Възпитанието е нещо много странно и абстрактно. Което не значи, че не трябва да се обръща внимание на възпитанието. Децата обаче сами решават и усещат кое е "подходящо" за тях..Аз лично, понякога от един човек, с който съм била няколко часа съм научавала повече и той е успявал да ме промени повече, отколкото моите родители. Но именно това ни прави различни. Иначе щеше да има един модел на възпитание и никой нямаше да бърка.
  Според мен най-важен обаче е личният пример. Дори да не е изказан с думи. Исках беба да рисува например, постоянно и купувах пособия, давах и листове, но нищо....В един момент аз трябваше да рисувам /аз съм си художник, но вече само на компютър го правя/ и няколко дни не си надигнах главата. През това време беба започна да рисува до мен. И така до днес-повече от година. Постоянно си драска нещо. Стана естествено. Същото е и с книжките-аз чета и тя решава, че трябва да "чете". С думи май не се получава много....
 Аз и давам цялата свобода, която иска. Не знам дали съм права. Оставям я да взема решения. Иска ми се обаче да я направлявам. Дали ще се получи така-ще разбера някога...
Виж целия пост
# 77
Напълно подкрепям jabata_dil и *SV*. Не казвам, че трябва да се прилагат еднакви методи за различните деца, няма начин да проработят, но гените се променят благодарение на външната среда - родители, приятели, общество. Именно затова говорим за еволюция! Иначе щяхме да си стоим в пещерите, или даже да ни няма!
Виж целия пост
# 78
Наистина е интересно...
Според мен генът в по-голяма степен определя талантите и характера в смисъл на активен/пасивен, бърз/бавен, общителен/саможив и т.н. Докато от възпитанието (и то най-вече примера, а не "лекциите") повече зависят напр. чувството за морал, за добро и зло, чувството за отговорност, съпричастността, човеколюбието, расизма, егоизма, а също и естествено хигиената ...
Виж целия пост
# 79
Генът има голяма роля,но възпитанието е водещо.
Виж целия пост
# 80
А според мен генът е водещ.Не възпитанието.
Генът определя темперамента на нашето дете, вътрешните му заложби, талантите му, особеностите му, емоционалността му...Генът е основата според която прилагаме възпитателните си методи с различен успех при различните деца.
Не е все едно да възпитаваш 'кротко' и 'буйно' дете- еднаквите  опити за 'моделиране' не биха дали един и същ ефект и при двете. Не говоря за усилията, необходими при възпитанието на две деца с различен темперамент, а за различната им степен на ефикасност при всяко от тях.
Виж целия пост
# 81
И за мен генът е определящ. Възпитанието формира навици.
Peace
Виж целия пост
# 82
генът си е ген.или както казват хората "от кръвта вода нестава."същото важи и за гена.за мен той е определящ.с възпитанието може само да се шлифова дете или да се сведът до известна степен някои отрицателни качесва,да изпъкнат положителни,но пак в даден момент наяве излиза генът.той си остава и не се променя. всичко е заложено в него.възпитание се придобива постепенно.несе раждаме с него.
Виж целия пост
# 83
Гените съдържат всички качества, характер и заложби, които биха могли да развият децата под влияние на средата, в която живее и расте. Под среда имам предвид, както семейна, така и изобщо околната, културната и социална среда. Така, че въпросът в същност няма еднозначен отговор. Това е моето мнение, разбира се.
Виж целия пост
# 84
 Генът не можем да променим нали? А възпитанието? Ако , кажем , че надделява генът, значи ,че възпитанието   оказва слабо влияние. / т.е не можем да възпитаваме?/ Ако кажем, че надделява възпитанието ,значи  можем да възпитаваме? Така ли е? Или така само изглежда?
Виж целия пост
# 85
Преди да имам собствено дете бях на мнение, че всичко е до възпитание, сега разбрах колко много съм се заблуждавала ooooh!
Виж целия пост
# 86
Ами зависи си и какъв е генът /колко изявен/ и колко е ефективно възпитанието. За различни неща съотношението е различно. Винаги е някакаво съотношение между двете...
Възпитанието може да подкрепя и да се бори с това което е заложено на детето и от това съответно зависи неговата ефективност.
Изгубих наколко години от живота си за да буксувам на едно място именно защото за нещо съществено за мен заложбите и възпитанието сочеха в противоположни посоки- резултата беше че цялата ми енергия отиваше- за да  се задържа на същото място и да не ме повлече възпитанието... това го осъзнах по-късно разбира се, какаво му увира на един пубертет главата...
Виж целия пост
# 87
Казвам го само като възможност, защото има такива родители, аз примерно съм дете на такъв родител подтискащ ........
Това как подкрепя твърдението ти, че гените могат да бъдат туширани само с деспотично възпитание?!


Ами моите бяха туширани много дълго време, бях кротко и нещастно детенце, което не знаеше какво иска от живота, защото майка му непрекъснато му промиваше мозъка. Но после ми се отвори възможност да живея сама, случайно се сдобихме с още един апартамент. Това ми даде възможност да си бъда себе си, да си правя каквото си искам, да си изясня какво искам и да си гоня целите. Ако живеех с майка ми това беше невъзможно да се случи. В интерес на истината правех всичко наобратното на което бях възпитавана, защото така си ми идваше от вътре, а не защото исках да правя напук. И съм много доволна, че животът ми даде  шанс, да се отърва от задушаващата ме властна майка.  Всъщност тук може би не става дума само за възпитание, а за опит за налагане на мнение и тотален контрол върху живота ми. Темата за мен е малко нелогична, защото както някой каза възпитанието е формиране на навици, примерно да ядеш ориза с вилица, а не с клечки. Но не виждам това как е свързано с гените за да надделее или не. Изобщо база за сравнение няма. Затова аз го изтълкувах като дали в хода на живота на детето надделява родителското влияние или генетичните заложби и характерът.
Виж целия пост
# 88
Има стотици научни иследвания по темата. Даже имаше едно филмче където си направиха експеримент с един човек за да решат същия спор. Та заключението беше, че генът дава не повече от 2 %  влияние върху формирането характера на човек.  Също така спомнете си например филма за Тарзан, отгледаха го маймуни - стана маймуна. Възпитанието и околната среда са определящия фактор.
Виж целия пост
# 89
Човек се ражда с наклонности. Оттам нататък те могат да се развият под благоприятна или неблагоприятна форма. Да речем един флегматичен темперамент може да стане жертва, изоставащ, а може да бъде страхотен градинар или шахматист.
За много неща е важно възпитанието, най-малкото защото то показва опции - може така, може онака, ето така (с личен пример) се получават еди-какви си резултати.
Но някои неща явно са си вродени, колкото и да се учудвам всеки път. Примерно моята дъщеря е родена "женче" - откак е проходила, дай й да хубавее, да се гласи, да играе на кукли и къщи.
А аз бях сигурна едно време, че някой ден момиченцето ми ще е същото като мен - чернокосо,  с два пръста коса, къси панталонки и покатерено на първото дърво, където да си чете на спокойствие. Имаме доста сходни неща, но и доста различия, които освен с ген няма с какво друго да си ги обясня.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия