Кое надделява възпитанието или генът?

Публикувана: 27 май 2008, 15:38 ч.
Последно мнение: 4 юни 2008, 00:16 ч.

5 591
90

S

# 75 29 май 2008, 16:38 ч.

Едни и същи методи на възпитание може да дават различни резултати върху различните деца. Защото децата си имат своите особености. И точно това е задачата на родителите - да намерят правилния път към всяко от децата си. Затова мисля, че възпитанието надделява, но методите трябва да са съобразени с характера на детето. При еднакви възпитателни методи, приложени на различни деца, е очаквано да надделее характера.

jabata_dil много добре е описала това, което мисля.

Виж целия пост

Жана /bg_paint/

# 76 29 май 2008, 18:57 ч.

Oпределено генът. Възпитанието е нещо много странно и абстрактно. Което не значи, че не трябва да се обръща внимание на възпитанието. Децата обаче сами решават и усещат кое е "подходящо" за тях..Аз лично, понякога от един човек, с който съм била няколко часа съм научавала повече и той е успявал да ме промени повече, отколкото моите родители. Но именно това ни прави различни. Иначе щеше да има един модел на възпитание и никой нямаше да бърка.
Според мен най-важен обаче е личният пример. Дори да не е изказан с думи. Исках беба да рисува например, постоянно и купувах пособия, давах и листове, но нищо....В един момент аз трябваше да рисувам /аз съм си художник, но вече само на компютър го правя/ и няколко дни не си надигнах главата. През това време беба започна да рисува до мен. И така до днес-повече от година. Постоянно си драска нещо. Стана естествено. Същото е и с книжките-аз чета и тя решава, че трябва да "чете". С думи май не се получава много....
Аз и давам цялата свобода, която иска. Не знам дали съм права. Оставям я да взема решения. Иска ми се обаче да я направлявам. Дали ще се получи така-ще разбера някога...

Виж целия пост

S

# 77 29 май 2008, 22:02 ч.

Напълно подкрепям jabata_dil и *SV*. Не казвам, че трябва да се прилагат еднакви методи за различните деца, няма начин да проработят, но гените се променят благодарение на външната среда - родители, приятели, общество. Именно затова говорим за еволюция! Иначе щяхме да си стоим в пещерите, или даже да ни няма!

Виж целия пост

Облак..

# 78 29 май 2008, 22:21 ч.

Наистина е интересно...
Според мен генът в по-голяма степен определя талантите и характера в смисъл на активен/пасивен, бърз/бавен, общителен/саможив и т.н. Докато от възпитанието (и то най-вече примера, а не "лекциите") повече зависят напр. чувството за морал, за добро и зло, чувството за отговорност, съпричастността, човеколюбието, расизма, егоизма, а също и естествено хигиената ...

Виж целия пост

K

# 79 30 май 2008, 04:38 ч.

Цитат на: bubina в вт, 27 май 2008, 21:28

Генът има голяма роля,но възпитанието е водещо.

Виж целия пост

# 80 30 май 2008, 08:48 ч.

А според мен генът е водещ.Не възпитанието.
Генът определя темперамента на нашето дете, вътрешните му заложби, талантите му, особеностите му, емоционалността му...Генът е основата според която прилагаме възпитателните си методи с различен успех при различните деца.
Не е все едно да възпитаваш 'кротко' и 'буйно' дете- еднаквите опити за 'моделиране' не биха дали един и същ ефект и при двете. Не говоря за усилията, необходими при възпитанието на две деца с различен темперамент, а за различната им степен на ефикасност при всяко от тях.

Виж целия пост

T

# 81 30 май 2008, 09:09 ч.

Цитат на: chibi в вт, 27 май 2008, 15:52

И за мен генът е определящ. Възпитанието формира навици.

Peace

Виж целия пост

I

# 82 30 май 2008, 09:24 ч.

генът си е ген.или както казват хората "от кръвта вода нестава."същото важи и за гена.за мен той е определящ.с възпитанието може само да се шлифова дете или да се сведът до известна степен някои отрицателни качесва,да изпъкнат положителни,но пак в даден момент наяве излиза генът.той си остава и не се променя. всичко е заложено в него.възпитание се придобива постепенно.несе раждаме с него.

Виж целия пост

D

# 83 30 май 2008, 09:37 ч.

Гените съдържат всички качества, характер и заложби, които биха могли да развият децата под влияние на средата, в която живее и расте. Под среда имам предвид, както семейна, така и изобщо околната, културната и социална среда. Така, че въпросът в същност няма еднозначен отговор. Това е моето мнение, разбира се.

Виж целия пост

м

# 84 30 май 2008, 15:16 ч.

Генът не можем да променим нали? А възпитанието? Ако , кажем , че надделява генът, значи ,че възпитанието оказва слабо влияние. / т.е не можем да възпитаваме?/ Ако кажем, че надделява възпитанието ,значи можем да възпитаваме? Така ли е? Или така само изглежда?

Виж целия пост

M

# 85 30 май 2008, 15:24 ч.

Преди да имам собствено дете бях на мнение, че всичко е до възпитание, сега разбрах колко много съм се заблуждавала ooooh!

ooooh!

Виж целия пост

O

# 86 30 май 2008, 21:06 ч.

Ами зависи си и какъв е генът /колко изявен/ и колко е ефективно възпитанието. За различни неща съотношението е различно. Винаги е някакаво съотношение между двете...
Възпитанието може да подкрепя и да се бори с това което е заложено на детето и от това съответно зависи неговата ефективност.
Изгубих наколко години от живота си за да буксувам на едно място именно защото за нещо съществено за мен заложбите и възпитанието сочеха в противоположни посоки- резултата беше че цялата ми енергия отиваше- за да се задържа на същото място и да не ме повлече възпитанието... това го осъзнах по-късно разбира се, какаво му увира на един пубертет главата...

Виж целия пост

D

# 87 30 май 2008, 21:33 ч.

Цитат на: DiVA в чт, 29 май 2008, 13:21

Цитат на: NikiFin в чт, 29 май 2008, 12:47

Казвам го само като възможност, защото има такива родители, аз примерно съм дете на такъв родител подтискащ ........

Това как подкрепя твърдението ти, че гените могат да бъдат туширани само с деспотично възпитание?!

Ами моите бяха туширани много дълго време, бях кротко и нещастно детенце, което не знаеше какво иска от живота, защото майка му непрекъснато му промиваше мозъка. Но после ми се отвори възможност да живея сама, случайно се сдобихме с още един апартамент. Това ми даде възможност да си бъда себе си, да си правя каквото си искам, да си изясня какво искам и да си гоня целите. Ако живеех с майка ми това беше невъзможно да се случи. В интерес на истината правех всичко наобратното на което бях възпитавана, защото така си ми идваше от вътре, а не защото исках да правя напук. И съм много доволна, че животът ми даде шанс, да се отърва от задушаващата ме властна майка. Всъщност тук може би не става дума само за възпитание, а за опит за налагане на мнение и тотален контрол върху живота ми. Темата за мен е малко нелогична, защото както някой каза възпитанието е формиране на навици, примерно да ядеш ориза с вилица, а не с клечки. Но не виждам това как е свързано с гените за да надделее или не. Изобщо база за сравнение няма. Затова аз го изтълкувах като дали в хода на живота на детето надделява родителското влияние или генетичните заложби и характерът.

Виж целия пост

M

# 88 3 юни 2008, 22:32 ч.

Има стотици научни иследвания по темата. Даже имаше едно филмче където си направиха експеримент с един човек за да решат същия спор. Та заключението беше, че генът дава не повече от 2 % влияние върху формирането характера на човек. Също така спомнете си например филма за Тарзан, отгледаха го маймуни - стана маймуна. Възпитанието и околната среда са определящия фактор.

Виж целия пост

# 89 3 юни 2008, 23:50 ч.

Човек се ражда с наклонности. Оттам нататък те могат да се развият под благоприятна или неблагоприятна форма. Да речем един флегматичен темперамент може да стане жертва, изоставащ, а може да бъде страхотен градинар или шахматист.
За много неща е важно възпитанието, най-малкото защото то показва опции - може така, може онака, ето така (с личен пример) се получават еди-какви си резултати.
Но някои неща явно са си вродени, колкото и да се учудвам всеки път. Примерно моята дъщеря е родена "женче" - откак е проходила, дай й да хубавее, да се гласи, да играе на кукли и къщи.
А аз бях сигурна едно време, че някой ден момиченцето ми ще е същото като мен - чернокосо, с два пръста коса, къси панталонки и покатерено на първото дърво, където да си чете на спокойствие. Имаме доста сходни неща, но и доста различия, които освен с ген няма с какво друго да си ги обясня.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

13 074
134

Нашите деца от 1 до 6 години

Бързи въпроси и отговори деца -7

2 181
55

Нашите деца от 1 до 6 години

Двигателни умения на дете на 1и половина

2 324
35

Нашите деца от 1 до 6 години

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.