Кое надделява възпитанието или генът?

  • 5 562
  • 90
# 60
гена си е ген не може да се промени
_venera като съвет мога да ти кажа да го запишеш на бойни изкуства, сина тренира тайкуондо и виждам как се променя, става по уверен в себе си, по дисциплиниран и най-вече не се занимава с глупости, все пак е на 16г.
Виж целия пост
# 61
За мен - гена е основата, а възспитанието моделира....
Като цяло - двете неща се допълват.
Със сигурност възпитанието може много да повлиае върху един човек, но гена винаги ще си остане в наго...това няма как да се промени...

И наистина спорта прави много понякога в такива случаи...както rut пише за бойно изкуство, хубаво е за момчетата....
Ако не го привлича, то дори неща като, плуване, тенис и т.н. също им влиаят добре....
Виж целия пост
# 62
Благодаря на всички, че се включихте с мнения по темата...интересно е Grinning

rut , благодарско и на теб за съвета! И аз съм си го мислила за спорта. И това в най-скоро време ще стане, защото още е на 6 години голямото ми момче Heart Eyes
Виж целия пост
# 63
На 6 години е идеална възръст - направо го записвай Wink
Виж целия пост
# 64
Аз мисля,че възпитанието може да тушира някои генни заложби.

Определено може, особено ако родителите ти са диктатори и те задушат и смажат така че да не знаеш вече кой, къде си, от кво имаш нужда и т.н. вече да не си човек, а робот.
Напротив, с това никакви трайни резултати не се получават, а с внимание и разумен подход.
Виж целия пост
# 65
Venera, ти задаваш един от фундаменталните въпроси в психологията: природата(генетичната заложеност) срещу възпитанието. Безспорно генетичната заложеност е важна, но възпитанието и семейната среда са също определящи.
За въздействието на семейната среда е писано много и доста приучвания са правени. Известен случай е с осиновени румънски сираци, които в дома за изоставени деца са били третирани ужасно. Тези от тях, които са имали късмета да попаднат на любвеобилни и всеотдайни родители са превъзмогнали травмата.
Лично аз смятам, че семейната среда е определяща. Генетичната заложеност е количествени и качествени натрупвания, които при определени условия могат да бъдат изразени.
Виж целия пост
# 66
въzпитанието. едно чувствително и предпаzливо дете лесно можешда го направиш страхливец например и параноик, но можешида го насочиш и в съвсем друга посока. От теб zависи. Или едно активно и темпераментно дете може много zле да кривне при неправилно въzпитание, но може и да стане иzследовател, предприемчив и ...
Та има си наследствени качества, но те могат да се приложат в коренно раzлични насоки  Wink
Виж целия пост
# 67
Аз мисля,че възпитанието може да тушира някои генни заложби.

Определено може, особено ако родителите ти са диктатори и те задушат и смажат така че да не знаеш вече кой, къде си, от кво имаш нужда и т.н. вече да не си човек, а робот.
Напротив, с това никакви трайни резултати не се получават, а с внимание и разумен подход.

И с подход и внимание пак резултатът или не е траен или си отглеждаш нещастно роботче без мнение, което дори не осъзнава, че е нещастно и си го  направляваш цял живот докато не пукнеш. А после то или  продължава да се носи по течението или му се обърква жовота тотално, понеже няма кой да му казва кво да прави, а той не е научен сам да се оправя
Виж целия пост
# 68
По - скоро възпитанието е решаващо. Но... Има начин да му вдъхнеш самочувствие. Повтарянето, обаче, едва ли става. Само че не знам кой е подходящия.
Виж целия пост
# 69
NikiFin, изобщо не знам за какви роботи ми говориш. Много едностранно гледаш на нещата.

Аз пък да питам, къде идва мястото на характера? Защото, ето имам си близнаци на 5г. С подобни гени, в един корем расли, еднакво започнах да ги гледам, но с годините те сами ме насочиха с кого как да се отнасям, на кое да наблегна във възпитание, коя хитрина да използвам и т.н.

Виж целия пост
# 70
Много интересна тема!
И аз съм на мнение, че генът е водещ, т.е. съвкупността от гените, астрологията и заложеното от природата. Възпитанието е само насока. Всяко едно дете си е индивидуалност, не можеш да приложиш едно и също възпитание на две деца, дори и да са братя или сестри. Детето само насочва родителите си и ако те се оставят на инстинкта си и не се опитват да робуват на някакви рамки наложени от обществото, съм убедена че ще възпитат един истински човек. Родителя е този, който трябва да познава детето си и ако види, че има някакви заложби примерно рисуване да не настоява от детето си да стане астроном. Много е важно доверието между родителите и децата, също и любовта (когато са малки, пък и после). А относно музиката мисля, че каквато музика слушат родителите, такава ще харесва и детето (просто от малко слуша едно и също и е нормално да започне да го харесва).
Виж целия пост
# 71
NikiFin, изобщо не знам за какви роботи ми говориш. Много едностранно гледаш на нещата.
Аз пък да питам, къде идва мястото на характера? Защото, ето имам си близнаци на 5г. С подобни гени, в един корем расли, еднакво започнах да ги гледам, но с годините те сами ме насочиха с кого как да се отнасям, на кое да наблегна във възпитание, коя хитрина да използвам и т.н.


Защо реши, че гледам едностранно на нещата. Казвам го само като възможност, защото има такива родители, аз примерно съм дете на такъв родител подтискащ и ако не бях избягала от него сега сигурно щах да съм на село да паса овце и да си мисля, че майка ми ме е спасила от гладна смърт.  Сигурно си забелязала, че аз също имам близнаци и от сега им личат разликите в характерите и ги третирам различно според нуждите.  А малко по-нагоре казах, че характерът е определящ, ако му се даде възможност да се изяви. Накратко - определящо е това, което се е развило понеже му е дадена възможност от обстоятелствата да се развие
Виж целия пост
# 72
Много интересна тема!
И аз съм на мнение, че генът е водещ, т.е. съвкупността от гените, астрологията и заложеното от природата. Възпитанието е само насока. Всяко едно дете си е индивидуалност, не можеш да приложиш едно и също възпитание на две деца, дори и да са братя или сестри. Детето само насочва родителите си и ако те се оставят на инстинкта си и не се опитват да робуват на някакви рамки наложени от обществото, съм убедена че ще възпитат един истински човек. Родителя е този, който трябва да познава детето си и ако види, че има някакви заложби примерно рисуване да не настоява от детето си да стане астроном. Много е важно доверието между родителите и децата, също и любовта (когато са малки, пък и после). А относно музиката мисля, че каквато музика слушат родителите, такава ще харесва и детето (просто от малко слуша едно и също и е нормално да започне да го харесва).

 Peace Това е и моето мнение, но не можах да се изразя толкова точно
Виж целия пост
# 73
Казвам го само като възможност, защото има такива родители, аз примерно съм дете на такъв родител подтискащ ........
Това как подкрепя твърдението ти, че гените могат да бъдат туширани само с деспотично възпитание?!
Виж целия пост
# 74
NikiFin, изобщо не знам за какви роботи ми говориш. Много едностранно гледаш на нещата.

Аз пък да питам, къде идва мястото на характера? Защото, ето имам си близнаци на 5г. С подобни гени, в един корем расли, еднакво започнах да ги гледам, но с годините те сами ме насочиха с кого как да се отнасям, на кое да наблегна във възпитание, коя хитрина да използвам и т.н.


Точно. Вие сте много хубав пример за целия комплект от характеристики, с които се ражда всяко от децата.
И ние сме в подобна ситуация, само дето са породени. Няма как на едната година с едното бебе да съм била една, а на следващата да съм станала различна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия