За личното ви мнение по една тема, моля.

  • 5 469
  • 132
# 15
Според мен не може да обичаш някого, който не уважаваш.
А уважение не се заслужава априори, а си е заслуга, за която трябва и да се поработи във времето.
Виж целия пост
# 16
Може,може,когато се отнася до майка и баща.
Виж целия пост
# 17
Мога да обясня. Но е прекалено лично и не ми се иска да навлизам в подробности.

И да добавя - повярвайте, родител може и да не се обича.
Виж целия пост
# 18
Обичта към родителите е нещо като вродена по мое мнение, поне към тези одители които са били с децата си от малки. Уважението се печели мисля с времето, годините и проглеждането.
Лично мнение естествено.
Виж целия пост
# 19
Уважението може да си го имал,после да се е разклатило или изчезнало.Може дори да е заменено със снизходителност.Но връзката,ах,връзката,не се къса толкова лесно.Има и частни случаи.
Виж целия пост
# 20
Мога да обясня. Но е прекалено лично и не ми се иска да навлизам в подробности.

И да добавя - повярвайте, родител може и да не се обича.

И логично идва въпросът, дали човек, който безапелационно застава ЗАД родителите си (като лирическият герой на темата) всъщност не се чувства много по-добре от някой друг, който изпива горчивата чаша до дъно и изгубва уважението и обичта в тази толкова стойностна иначе връзка дете-родител  newsm78
Виж целия пост
# 21
Мислиш ли че се чувства по-добре? За мен мисълта  " Аз заставам зад гърба на Родителите си, независимо какво ми приминяват " е по-скоро лесния вариант да задушиш страха си  от това да застанеш пред тях и да кажеш истината.
 Сложно е, много е сложно.
Виж целия пост
# 22
Може да не ги обичаме, може и да не ги уважаваме, но в никакъв случай не трябва да ги обиждаме. А обидно би било да им кажем, че не ги обичаме и уважаваме. Запазвам чувствата си за себе си. Защото, редно е да отбележа, че връзката дете-родител е много по-лесно ранима от връзката родител-дете. Никога не бих причинила болка на родителите си, защото знам как аз бих страдала, ако моите деца постъпят така с мен. Защото съм сигурна, че всеки един родител обича много по-силно детето си, отколкото детето - родителя си.
Виж целия пост
# 23
BirdsFlu ,аз мисля,че лирическият герой се чувства много по-добре от този,с чашата.Да зачеркнеш нещо винаги те кара да жертваш и част от себе си.
Виж целия пост
# 24
Мислиш ли че се чувства по-добре? За мен мисълта  " Аз заставам зад гърба на Родителите си, независимо какво ми приминяват " е по-скоро лесния вариант да задушиш страха си  от това да застанеш пред тях и да кажеш истината.

Не знам как се чувства. Всичко си е до човека. Колкото хора - толкова отношения. В повечето случаи обаче един страничен наблюдател не може да си даде ясна сметка за нещата, защото не е бил с тези хора през цялото време. Отстрани нещата винаги изглеждат различно.

Виж целия пост
# 25
Може би се налага да се проведе труден разговор между възрастни хора, за които отсрещната страна сериозна част от живота им. С уважение, но и с обич към самия себе си.  Confused
Виж целия пост
# 26
Отстрани нещата винаги изглеждат различно.
А къде остава истината тогава? Толкова ли е страшно и сложно да застанеш очи в очи с родителя си и да му кажеш къде греши...
 Аз не съм спестявала истини на своите родители, мисля че са го оценили защото безгрешни хора няма.
 Та премълчаването, подтискането и демонстрирането на сляпо уважение докъде води? Наистина не разбирам. За мен е повече от смехотворно, просто защото е единстевон и само демонстрирано по презумция.
Виж целия пост
# 27
Да обичаш родителите си, да ги уважаваш и да заставаш зад или срещу тях са три различни неща и не са задължително свързани.
Да обичаш е по презумпция, знам, че има изключения, но е най-естественото нещо.
Уважението не е свързано с родителя, а с човека, който е твой родител.
Първите две не водят автоматично до третото. Независимо колко ги обичам и уважавам, ако преценя, че ми вредят пряко или косвено с техни действия или бездействия, не бих се поколебала да застана срещу тях и да защитя, това, което смятам за правилно за мен.
Виж целия пост
# 28
Уважението трябва да се заслужи.
Виж целия пост
# 29
Толкова ли е страшно и сложно да застанеш очи в очи с родителя си и да му кажеш къде греши...

Одеве използвах думичката "страх" не случайно...
За "лирическия герой" страхът може да е в такива мащаби, каквито не предполагаш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия