За личното ви мнение по една тема, моля.

  • 5 473
  • 132
# 120
Касиди,
След като те не уважават вашата територия, семейство и време, няма никакво основание вие да уважавате техните проблеми!
Виж целия пост
# 121

 Относно теориите че "Отношенията между родители и деца не се решават от трети лица", мога доста да поспоря. Когато отношението на родителите краде спокойния сън или лишава душата на макар и вече порасналото дете от спокойствие, третото лице което обича този човек няма как да стои безпристрастно или поне на мен не ми се вижда редно.
 

Подкрепям напълно. Ужасно е да чувстваш, че родителите ти злоупотребяват с теб, а когато поискаш подкрепа от приятели, познати, роднини, получаваш "аааа, това са си ваши проблеми, не бива да се бъркаме" или някакви високопарни речи колко много трябва да се уважават родителите,  щото заради тях си човек.
Виж целия пост
# 122
...Ужасно е да чувстваш, че родителите ти злоупотребяват с теб, а когато поискаш подкрепа от приятели, познати, роднини...
                   Според Кас той търси помощ. С поглед. Е не мисля, че от жена си би търсил помощ с поглед за нещо такова. Докато изрично не каже нещо, аз лично приемам, че това го устройва  Crossing Arms.
Виж целия пост
# 123
...Ужасно е да чувстваш, че родителите ти злоупотребяват с теб, а когато поискаш подкрепа от приятели, познати, роднини...
                   Според Кас той търси помощ. С поглед. Е не мисля, че от жена си би търсил помощ с поглед за нещо такова. Докато изрично не каже нещо, аз лично приемам, че това го устройва  Crossing Arms.

Да, но той е мъж и може би чувства, че би трябвало да си понася изкукалите си родители сам, мълчаливо. И може би не иска да поставя Кас в трудни ситуации и да я излага на обидите на родителите си. 

Била съм и в ситуацията на Кас, и на мъжа й (включая бълнуването) и смятам, че човекът има нужда от помощ. Не в смисъл Кас да иде да ги заплашва с нож, а да седнат двамата и да измислят един план за действие и да си го следват.
Виж целия пост
# 124
той няма как да и каже "Не мога да се оправя с родителите ми" ...
Виж целия пост
# 125
той няма как да и каже "Не мога да се оправя с родителите ми" ...
                     Никой не го кара да каже точно това изречение или непременно да реагира чрез думи.. А и това, което се опитвам да кажа през цялото време е, че дори това да го тормози по някакъв начин, възможно е той самия реално да няма проблем с това... Аз също много се ядосвам на нашите, обаче не бих позволила някой друг да каже нищо против тях. Същото и за брат ми... Чувала съм как изглежда отстрани, когато съм говорила нещо за тях - имах повод и бях страшно ядосана, вярно е - обаче след това ме изкараха мазохистка, а тях - най-злите хора на света  Shocked... Така че едни толкова близки отношения родители-дете по-скоро се базират на усещане, не толкова на външни признаци или странични впечатления... Има страшно много неща, които обуславят тези връзки... Затова са и толкова силни...
Виж целия пост
# 126
.... защото за първи път им се противопоставих......................
Е те това е момента в който се превръщаш от "това добро, възпитано, добро момиче", в неблагодарна, невъзпитана и т.н., вкл...едва ли не уличница... незаслужаваща всички направени "жертви" ЗА ТЕБ, за да си ТИ добре, (разбирай: за да изживея моя неосъществен живот чрез твоя)......... Уважение? Дали не го бъркат с Подчинение?
Уважавах...докато прогледнах. Сега - е тя ми е майка. Не я мразя.
Дали може да прогледне такъв човек - може, трудно, но може. Как? Може би ако види идентична ситуация, в която да познае себе си? Или с един дълъг, труден разговор... За съжаление лесни решения няма. Успех  bouquet
Виж целия пост
# 127
Какви ли красоти ще сме ние на техните години. Сега моите двамата са ми залепени за полата. А утре ще се завърти някоя кукла и ще всичко. Ще се ревнуваме ли, ще се бъркам ли? Знам ли колко ще ми е ума. Когато погледнеш през другите очи нещата са доста по-различни. Аз си мисля, че е доброто на децата и се опитвам да се съобразявам , но това е моята гледна точка. Не е лесно. Само добрия тон никога не вреди.
Виж целия пост
# 128
Явно става дума за един определен проблем с родителите, който се повтаря. Нормално е чат-пат да има ситуации, в които родителите ни изкарват от нерви (и ние тях), но аз мисля, че тук става дума за друго, за хронични проблеми в отношенията на семейството, които тровят на ежедневно ниво. Поне на мен така ми звучи, иначе Касиди най-добре си знае.
Виж целия пост
# 129
   Съжалявам, но не успях да изчета цялата тема, но ще изкажа мнението си.

   Мисля, че всяко дете трябва да уважава родителите си, но това, че не е съгласно с дадени техни постъпки, изказвания и вмешателства, трябва да бъде казано на родителите. Да премълчавам не ми е силната страна, затова, когато не ми харесва нещо, което касае мен или съпруга ми, а сега и детето ми, веднага си казвам и които както иска да го възприема. Но това не означава, че не уважавам родителите си или пък тези на съпруга ми, а според мен е точно обратното. Въпроса е дали те го разбират по същия начин.
Виж целия пост
# 130
Може би верният начин е да се научи да отказва на родителите си . Не изведнъж и рязко , а бавно и постепенно. Отначало дори само да отлага задачите поставени от тях. Щом веднъж осъзнае тази възможност отказите ще станат по-лесни. Но ти трябва просто да намекваш , идеята трябва да си е негова - да казваш "искам да си с нас", а не "не искам да си с тях" .Никой не би приел без бой позицията "зарежи родителите си - сега си с мен"
Виж целия пост
# 131
Сигурно повечето от нас ще станат точно толкова досадни родители,каквита са сега техните.За моя син и аз съм досадна.Нали има една реклама на кока кола....."за момичето,което мразеше майка си,а стана същата като нея....",нещо такова беше.
Виж целия пост
# 132
Може би Касиди наистина, ако проведете един разговор с мъжа ти, в който спокойно и обстойно да обсъдите нещата, те ще се поизбистрят. Така ще разбереш дали той е очаквал някакво подобно действие от твоя страна ако е човек, който не открива лесно чувствата си..........
Може пък и да говориш с тях, с майка му ........newsm78
Важното е да им кажеш, каквото мислиш и да изразиш чувствата и мислите си!
Ако ще да станеш още по-лоша, бъди себе си!
Рано или късно натрупаните подтиснати чувства избиват отнякъде и по-добре по-рано да предприемеш нещо, отколкото да отлагаш и да трупаш тази тежест в себе си, докато един ден няма да се изконтролираш и ще избухне отдавна раздиращия се скандал.
С теб съм  bouquet

 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия