Краят е логичен.
Той не се слага.
Той си идва сам.
Когато няма болка, когато няма въпроси, когато няма "защо" и "дали".
В този момент няма гняв, няма усилие, няма желание за осмисляне на варианти.
Краят си се налага сам.
Докато не дойде сам, всичко е изнасилена история, решение против волята и желанията, плод на разума и емоцията, която не е овладяна.
За да приключи една връзка, тя трябва да се изчерпи. Да се изпразни от съдържание изцяло.
Усещането е чисто и светло. Спокойно и ведро. Просто отново се чувстваш цял, когато си сам със себе си.
Това е краят.
Заставам напълно зад това мнение. Такава е и моята философия, всичко трябва да се случва естествено и ако го осъзнаем това няма да ни боли толкова или да съжаляваме. Когато човек действа спрямо интуитивните си усещания за нещата ще има много ясна представа за това защо те се случват точно по този начин, а не по някой друг.
И аз преди 3 дни казах "Аз бях дотук" на връзка, продължила над 2 години. Но при положение, че последната година премина във воденето на един и същ разговор безброй пъти и без никакви промени, произлизащи от това, а и това, че чувствах, че все повече и повече правя компромис с достойнството си и принципите си - сметнах, че това не може да доведе към нищо добро. Особено когато не виждаш от отсрещната страна желание за излекуване на връзката.. тогава е изгубена битка и няма смисъл да я водш едностранно.