Край!До тук бях.........

  • 11 151
  • 110
# 75
Цитат
Цитат на: КЛОНКА в сряда, 04 юни 2008, 01:18
Краят е логичен.
Той не се слага.
Той си идва сам.
Когато няма болка, когато няма въпроси, когато няма "защо" и "дали".
В този момент няма гняв, няма усилие, няма желание за осмисляне на варианти.
Краят си се налага сам.
Докато не дойде сам, всичко е изнасилена история, решение против волята и желанията, плод на разума и емоцията, която не е овладяна.
За да приключи една връзка, тя трябва да се изчерпи. Да се изпразни от съдържание изцяло.
Усещането е чисто и светло. Спокойно и ведро. Просто отново се чувстваш цял, когато си сам със себе си.
Това е краят.

Заставам напълно зад това мнение. Такава е и моята философия, всичко трябва да се случва естествено и ако го осъзнаем това няма да ни боли толкова или да съжаляваме.  Когато човек действа спрямо интуитивните си усещания за нещата ще има много ясна представа за това защо те се случват точно по този начин, а не по някой друг.
И аз преди 3 дни казах "Аз бях дотук" на връзка, продължила над 2 години. Но при положение, че последната година премина във воденето на един и същ разговор безброй пъти и без никакви промени, произлизащи от това, а и това, че чувствах, че все повече и повече правя компромис с достойнството си и принципите си - сметнах, че това не може да доведе към нищо добро.  Особено когато не виждаш от отсрещната страна желание за излекуване на връзката.. тогава е изгубена битка и няма смисъл да я водш едностранно.
Виж целия пост
# 76
Знаете ли, аз сложих края - казах "ДО ТУК". Поисках от съпруга си да се разделим, поисках всичко да свърши. И когато останах известно време сама осъзнах, че съм на път да направя най-голямата грешка в живота си. Осъзнах колко прекрасен човек имам до мен - мъж, който винаги ме е обичал, грижил се е за мен, давал ми е всичко каквото поискам. Да не говориме, че след като започнах нова работа гледаше детето, помагаше в домакинството /да не кажа, че вършаши цялата домакинска работа, защото аз по цял ден бях на работа/.
Осъзнах колко много го обичам, колко много ми липсва, колко много неща сме изградили двамата.
Благодарна съм му, че когато му се обадих и го помолих да се видим, още в мига, в който ме видя ме прегърна, каза ми "Обичам те скъпа. Не плачи, заедно ще оправиме нещата."

Това го пиша точно по повод "Край - до тук бях" - Защото продължавам да се питам - дали наистина усещаме, че е настъпил края и дали не бъркаме когато слагаме точката. Защото човек осъзнава какво е загубил, чак когато го загуби - но дали на всеки ще се даде втори шанс?
Виж целия пост
# 77
Да сложа край нащо,но на какво?Слагам когато вече душата ми е празна,когато всичко е изчерпано и когато виждам че промяна няма да има.Слагам такъв когато вече  се чувставам различна и съм прекрачила собственните си принципи и ценостти.Когато някой ме накара да бъда такава.Случва се рядко....все към приетели.Но нещо което е градено с години,с услилия и любов,което не съм градила сама,а заедно с човека до мен,не мога да сложа такъв.Не мога да изтрия спомените,да скъсам снимките и да пречупя сърцето си.На тези снимки винаги част ще липсва,не само на тях,а в душата,в живота.Моля се да не ми се налага да слагам КРАЙ на такова нещо,защото просто няма да мога.Незнам какво би ме накарало да сложа такъв,може би ако е всичко горе написано плюс това че любовта просто си е отишла....Друг е въпроса че дори и след края,такъв просто няма да има.........
Виж целия пост
# 78
и този път не сложих край ,момичета Confused
дано не съм сгрешила Praynig
относто поста на адреналинка.
много пъти съм го молила да се разделим временно ,и да си направим равносметка,кой на какво държи ,и с какво е склонен да прави компромиси.категорично заявява ,че той е наясно с чувствата си,и няма да нръдне от нас
Виж целия пост
# 79
и този път не сложих край ,момичета Confused
дано не съм сгрешила Praynig
относто поста на адреналинка.
много пъти съм го молила да се разделим временно ,и да си направим равносметка,кой на какво държи ,и с какво е склонен да прави компромиси.категорично заявява ,че той е наясно с чувствата си,и няма да нръдне от нас

стискам ти палци всичко да потръгне мила  Hug
Виж целия пост
# 80
Струва ми се,че малко изместваме темата...Според мен,тук става дума за вземане на такова крайно решение от потърпевша страна,а не от тази,на която всичко и е наред...Разбира се,че ако човека до теб се грижи за семейството,уважава те и т.н,винаги трябва първо да се съобразиш с него,да не взимаш прибързани решения,след които после горчиво да съжаляваш...Но...,когато става дума за неприятности,за противоположната страна на нещата-описани по-горе,когато положението излиза от контрол и изход не виждаш...Какво остава тогава????То е ясно...
Виж целия пост
# 81
Чета и сълзите напират в очите ми. Спира ги само погледа на колежката от отсрещното бюро......
Предстои ми вземане на точно такова решение.... Виждам, че не съм сама..и въпреки това се чувствам толкова самотна. Трудно ми е да кажа Край!, но това което ме спира за момента е....съжаление... А сама знам, че това не е добре! А колкото до чувства - загубих ги! Той се кълне, че много ме обича, от ден 1-ви, но след няколко години заедно, брак и дете, много сълзи и молби да поговорим "защо вече даже не си говорим".... След 13 г. - всичко в мен се изпари. И си тръгнах. И се върнах... Да опитам още веднъж. Но ... само на едното съжаление към някого живее ли се! Та това е обида и към самия него!!!

Много хора има околко мен, но съм толкова самотна... Не мога дори да се наплача на спокойствие...
Виж целия пост
# 82
Чета и сълзите напират в очите ми. Спира ги само погледа на колежката от отсрещното бюро......
Предстои ми вземане на точно такова решение.... Виждам, че не съм сама..и въпреки това се чувствам толкова самотна. Трудно ми е да кажа Край!, но това което ме спира за момента е....съжаление... А сама знам, че това не е добре! А колкото до чувства - загубих ги! Той се кълне, че много ме обича, от ден 1-ви, но след няколко години заедно, брак и дете, много сълзи и молби да поговорим "защо вече даже не си говорим".... След 13 г. - всичко в мен се изпари. И си тръгнах. И се върнах... Да опитам още веднъж. Но ... само на едното съжаление към някого живее ли се! Та това е обида и към самия него!!!

Много хора има околко мен, но съм толкова самотна... Не мога дори да се наплача на спокойствие...

......................Нека това те крепи и ти помогне да вземеш правилното решение ! Разбирам за какво говориш и то на 100% !!!!Успех мила Hug 
Виж целия пост
# 83
......................Нека това те крепи и ти помогне да вземеш правилното решение ! Разбирам за какво говориш и то на 100% !!!!Успех мила Hug 

  bouquet Благодаря ти, shushi7777... И на теб  Hug 
Виж целия пост
# 84
Миличка wee. jess,приеми искрените ми Hug Hug.
Ние видимо нямаме проблеми,но много често съм сама и се чувствам ужасно самотна.
Да разговаряме вече дори няма смисъл,,защо създаваш проблеми,искаш да се скараме ли?''
Така я караме вече много години,като съквартиранти-всеки изпълнява задълженията си,понякога така се усамотявам в мислите си ,че се стрескам ,когато ме попита нещо.
Ти си много млада,живота все още е пред теб,щом смяташ ,че ти е трудно да продължаваш така ,късай от раз и започвай на чисто.
Един живот живеш и заслужаваш да си щастлива!
Виж целия пост
# 85
Ние видимо нямаме проблеми,но много често съм сама и се чувствам ужасно самотна.

Господи, все едно аз съм ги сложила тези думи там  Cry Целият пост!
Благодаря ти за подкрепата djili   bouquet Hug
Защо хората смятат че не се карате и т.н. всичко ви е наред?!?!? Другата крайност също е ужасна, но ... Понякога тишината е просто подлудяваща.
Много  Hug и за теб...и за всички самотни души, около има толкова много хора, а няма с кого да споделят истинската си болка
Виж целия пост
# 86
Всичко зависи от ситуацията . Има неща  за (който можеш да кажеш край дотук, но има и такива за които не е добре да си режеш мостовете.
Виж целия пост
# 87
Всичко зависи от ситуацията . Има неща  за (който можеш да кажеш край дотук, но има и такива за които не е добре да си режеш мостовете.
Не знам,всичко е според човека,търпението не е най-доброто решение.
Аз преполових живота си недостатъчно обичана(поне не толкова,колкото аз обичам!)недостатъчно щастлива(поне не толкова от колкото имам нужда)-и всичко беше за да имам семейство и децата ми да имат двама родители.
Сега,когато децата ми са големи и не живят при нас, се чудя дали си е заслужавало.
Виж целия пост
# 88
Много трудно казвам "Край, до тук бях....".но когато усетя, че започвам от компромиси и премълчавания да губя част от самоуважението си .....значи е дошъл момента.  Peace
            По точно немога да го кажа  Peace
Виж целия пост
# 89
Ние видимо нямаме проблеми,но много често съм сама и се чувствам ужасно самотна.
Да разговаряме вече дори няма смисъл,,защо създаваш проблеми,искаш да се скараме ли?''
Така я караме вече много години,като съквартиранти-всеки изпълнява задълженията си,понякога така се усамотявам в мислите си ,че се стрескам ,когато ме попита нещо.

Мислех, че само моят съпруг разсъждава така. Моля го да поговори, да разбере, че съм самотна, а той твърди, че създавам проблеми, че му е писнало от моята депресия...... newsm78 (не се коментира неговата риля за моите състояния!!!! Sick)
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия