МНОГОДЕТНИ МАМИ 37

мами кажете ми моля ви докато работите, кой ви гледа децата? как изобщо работите, как сколасвате да ги вземете от градина и да не са последни, учениците в малките класове кой ги гледа следобед или прибира по никое време от занималня.............как успявате 

Тъще, на този етап имаме намерение да направим следния преход с кола - Благоевград - Кюстендил - Трън - Видин - Лом - Севлиево - Габрово - Горна Оряховица - Свищов - Русе - Силистра - Добрич....

Както виждаш умишлено избягвам да видя Сватята и затова покрай нейното ранчо няма да минаваме. Оставаме децата в Добрич и се прибираме мома и ерген с Лъчо....После ще го зарежа пак и ще се върна за малко само аз в Добрич, пак ще се прибера в Благоевград и накрая - окончателно - аз и Лъчо ще идем да си приберем стоката. Планираме тогава да вземем и зимнина за дългите студени зимни дни от село. Такива са ни плановете, пък какво ще стане - незнам!

Само района на Видин ми е малко тъмна Индия, но чакам с нетърпение да се видим на тяхна територия - Юлка, Дидка и Ани.

А утре - нъц, нъц - ще пия кафе с Ани........Снимков материал - утре от срещата!

Хайде по-късно пак ще пиша!

Наслуки  

Анаис, аз проработих чак тази година - когато Йоан бе 2 група, Рая - 2 клас, а Вили - 5 клас. До този момент - около 10-11г. - в къщи!

ужас ! аз от 4 години стоя в къщи и откачих, за 11 не си представям.

  ПОСЛЕДНИ СА! ВИНАГИ....
Как8 сколасваме ли???
Отговарям лично за мен. Работех до последно преди да родя Яни и се върнах на работа първо с Яни в кошница, после без Яни. В началото докато стана на възраст за ясла го гледаше бавачка - в нашият дом естествено. После на ясла до 17.30 а после кака и батко го гледат. Така протичат дните ни. ние се прибираме към 21-22, а в рекламна кампания и по късно.
Вероятно детето ни живее най нездравословният живот. Яде всичко + мляко, ляга си късно, често в 12... това последното си е ген щото се опитвам до 22.30 да сме в леглото...ама после аз заспивам пък той ми пее и така. Понякога си мисля че сме лоши родители. Друг път се успокоявам ,че така учим децата си отговорност и самостоятелност. И най - вече надявам се че им даваме добър пример- не висим по кафенета и кръчми а работим! И макар че от работа не се забогатява - аз мисля че това е добър пример за тях.... Надявам се че и те мислят това!
Честит Рожден ден на рождениците днес!
Албенка - ДА си жива и здрава Весел празник!
Дидке - жив и здрав да е Христо!
Евро Наде - мого да те слуша мъжо! На ръце да ви носи, и все така мил и лъчезарен да е!

то добре това......ама аз не смея да се обадя, щото то да ви кажа тази мания с Татутата не само по келешите ходи, а и по майките им.... и на МОИТЕ деца МАЙКА им...като си е направила тату на гърба....как да кажа - не си прави???  Но пък засега това ми е спестено...може би точно щото майка им си има и не е интересно....

Децата ми са на 10 и (почти) 6 години. И двамата с мъжа ми работим. В повечето дни се прибираме вкъщи в ранния следобед и между 17 и 18ч. взимаме дъщеря ни от градина. В други дни, обаче, работим до по-късно. Понякога моля съседката да прибере дъщеря ми, но това е само в краен случай, защото жената е възрастна и не искам да я товаря. Случвало се е да я вземем последна, или вече в края на работното време (19ч.).

Синът ни е сутрин на у-ще. През годината посещаваше занималня, но последните два месеца го отписахме. Училището е зад блока, той ходи и се прибира сам. Топли си обяд, пише си домашните и седи сам, докато се приберем.
Вечеряме между 19.30 и 20ч. След 21ч. децата вече са по леглата (не че винаги заспиват веднага, де  ).

Баби в София нямаме. От голяма помощ ни е съседката, която от 7-ия месец на сина ми ни помага за гледането.
Така описаната и добре отработена вече схема, естествено, ще претърпи доста промени след появата на бебчо, живот и здраве. 

Да не си посмяла да се оплачеш, че рапири имали и нам`си ко! То крушата .... нали!

Мишмади, пратих...


Твоя мъж сърце няма ли?


Избягвай, избягвай ... то и аз ще взема да размисля....
Добре, заради теб даже и бАмбони ще купя и кафе ще сваря.... туй за бирата го писах сериозно, другото беше за цвят - да не помислите, че каня само Перката и Юлка, ама ай - заради теб ще си строша хатъра!

Анаис, когато работех сутрин мъж водеше ученик и градинник, а вечер аз го прибирах (малкия), баткото сам се гледаше (на 13 год.). Преди и след този кратък период съм си била в къщи. 

Ще пуснете ли по един глас за моята маймунка?http://humana.bg/club/index.php?option=com_datsogallery&Itemid=13&func=detail&catid=1&id=426

гласув....

Благодаря за списъка,Пешеходка!
Отивам да положа морна снага!Лека нощ на всички!

момичета мерси за отговорите. да кажа и аз как е при мен. докато съм бременна не мога да работя защото имам контракции. когато ема стана на една година бях вече тотално отперкала заради вечния рев в къщи, тя не спеше и изобщо беше много нервно бебе, даже в количка не искаше да стои  та на 1 година аз си намерих работа и започнах въпреки повсеместната съпротива че трябва да си гледам детето. майка ми намери много свестна бавачка, която обаче се задържа само 4 месеца, защото пътуваше от другия край на софия. вечер трябваше точно в 6 часа да си отивам за да сменя детегледачката и това породи големи конфликти сред останалите с които работех. те нямаха семейства и деца и изобщо не им беше ясно как стоят нещата. наложи се да напусна в крайна сметка заради всекидневните конфликти. /ужасно е да работиш с ограничени и прости хора, а на това отгоре и некомпетентни - бяха току що завършили Нов БГ  У-т  /. нищо незнаеха но нали са си плащали, изкарали са. та после пак в къщи защото реших че няма смисъл от нова работа, после забременях с второто и досега все у нас. вече започвам да се замислям за работа и се чудя как да организираме. Ема ще започне градина но като е болна кой ще я гледа? работите ни са до 6 часа, значи нея да я взимаме в 18.30 винаги последна и прегладняла. за бебето дори да намеря гледачка незнам дали ще се съгласи да взима каката от градина зимата, че не е близо а трябва да ходят с количката. и като са болни дали ще ги гледа и двамата? изобщо на вас как ви се вижда моята ситуация, защото за мен стига все до задънена улица, а наистина имам нужда да се отделя от вкъщи вече.

Добрутро!
На мен ми е добре у дома.Не се оплаквам.Но не казвам ,че след една година няма да мисля  различно.Знам ли?Но сега ми е спокойно.Не искам шефове над главата си,работно време.ОО не,чак ми е  като се сетя.
Мамо Цоци,певицата Малина наричала Азис - Цоцоланка!Аааа,кой дава такова нещо - Цоци е само една и си е нашата!

мишимади ако имахме подсигурени доходи хич и нямаше да се пъна да работя, а щях фирмичка да си отворя и сама да съм си шеф. ние дори нямаме още апартамент, т.е. изплащаме го, а вноските са много големи. децата растат и трябват пари, а и нали все си мисля за още едно. после аз се чувствам добре когато работя и съм сред свестни и компетентни и отговорни хора, разбиращи от работата си. та затова се чудя какъв е изхода от моята ситуация, а съм вече на 33 години....

Анаис, наистина не е лесно с деца и работа едновременно...
Не знам какви възможности имаш с твоята професия за половин работен ден, почасова работа, непълно работно време? Дори и за по-ниско заплащане, все би имало смисъл според мен.
Аз работя в държавната администрация и това е един добър вариант, като изключим заплатата, де. Но има и администрации и позиции с добри заплати. Вярно не е много интересно, но моето мнение е че от всяко работно място, човек може да извлече полза, не само финансова. Аз случих и на шеф - никога не ми е правил проблем за болнични, по-ранно тръгване и т.н. Дори в началото на учебната година ми разреши да си тръгвам ЕЖЕДНЕВНО с един час по-рано, за да мога да си прибирам първокласника от занималня. Имам приятелка, работеща в частна фирма, която е с подобни привилегии, така че има светлина в тунела - но трябва доста търсене.
В интерес на истината не ми се връща на работното ми място, защото имам възможност да си работя от вкъщи по специалността, за по-добри пари, макар и несигурни. Това ми се струва най-добрия вариант за майка, независимо на колко деца.

Anaise аз след като родих Маги и Мити 6години никъде не ме искаха на работа като им казвах че имам малки деца. След това си намерих един уникален шеф с който работя и до сега и много го уважавам страхотен човек е.