Имам нужда от съветите Ви ...

  • 2 441
  • 22
# 15
Всичко зависи от това какъв човек си ти и какво можеш да понесеш...

Аз не бих живяла с майка си никога, но още по-невъзможно би ми било да си оставя детето на който и да било да го възпитава и отглежда. Лятото дъщеря ми ще е с баба си 2-3 седмици и въпреки че имам нужда от почивка се ...изприщвам.  Sick

На твое място бих се върнала в София, но с детето. Или поне бих го взела след първоначалното свикване с работен режим.

това мисля и аз - зависи кое можеш да понесеш по-лесно
но бих оставила детето до есента да търся квартира, да намеря детегледачка и тем подобни
не ми се е налагало да взимам решения и ад се сбълсквам със самотно майчинство /не и последните две години/, но си позволявам да мисля, че ще се справиш, щото аз уж имам мъж, ама навсякъде ходя с децата - те не искат да стоят с друг и е адски трудно да се организира да останат, да не говорим, че когато става дума за работно време - свеки и свекър са прован с животни, мама и тати са на работа, амъжа е 6 дни по 12ч на ралбота и пътува още по 3ч наа ден /общо 15ч на ден липсва/...и аз се оправям сама с две деца. е имам кола ама кво отова - влача багажи и деца сама, сама си ги оправям и т.н.
така че мисля, че ще се справиш дорбе сама в Сф
само си намери квартира, а гледането на детето ще го уредиш - стига заплатата да ти позволява
Виж целия пост
# 16
Значи всеки ти е дал съвет според неговия си опит. Аз също ще ти кажа моя личен опит по въпроса. При нас беше обратния вариант - баба в чужбина, а аз в София с мижава заплата и сама с малката. При което ревах, депресирах се и изобщо се тръшках...докато в един момент видях, че то решението от мен зависи и.....Първо - извиках майка ми да ми помага - финанси за детегледачка нямаше! Второ - тутакси си смених работата и вече финанси имаше!
Не казвам, че ми е лесно да живея с майка ми при положение, че 20 години сме живяли отделно...обаче се свиква! За мен това е оптималния вариант, но в случая моята майка е възрастна вече и трябва и на нея да помагам!
Така че ето ти варианти колкото искаш.....Ти решаваш Wink Wink Wink Wink Успех! Hug
Виж целия пост
# 17
...След това цял един живот ще сте заедно! Късмет и смелост!

Моите уважения, но това е дете... Първите години са основополагащи за възпитанието и светоусещането му. Не е въпрос за прекарване на време заедно - не са гаджета все пак.
Виж целия пост
# 18
...След това цял един живот ще сте заедно! Късмет и смелост!

Моите уважения, но това е дете... Първите години са основополагащи за възпитанието и светоусещането му. Не е въпрос за прекарване на време заедно - не са гаджета все пак.

 Peace нямам какво да добавя!
Виж целия пост
# 19
... а аз имам.
Не винаги е възможно да се свържат двата края, като си сам с детенце. И пред алтернативата да останеш в малкия град, където нямаш ни среда, ни работа, която да те удовлетворява и душата ти умира, кое е за предпочитане? Не оспорвам, че за детето е най-добре да е с майка си, но смятам, че в много ситуации се налага да се избере "по-малкото зло", както бе с мен и доста други мами, които познавам. Докато Дивчо стана на 5 бях с него, но на моменти се мразех, че не ми стиска да си потърся работа в София, при все, че там където живеехме нищо не бе такова, каквото исках за детето и себе си. Никой не може да каже с абсолютна сигурност, че 1,5 година, докато бях мама само за събота и неделя, е "навредило" на детето повече, отколкото, ако си бях останала в градчето без възможност да осигуря на детето си, каквото смятам за необходимо и полезно. А за мен да не говорим...

Идеята ми е, че не можем да абсолютизираме и че понякога принципно "вредното" може да донесе полза за доста време напред в бъдещото.
Виж целия пост
# 20
Идеята ми е, че не можем да абсолютизираме...

Не можем, права си....

Но я си помисли - освен че ще плаче за баща си, с когото от съвсем скоро не се виждат, детето ще плаче и за майка си.

Как ти се струва като вариант, понеже аз знам как моето плаче за баща си всеки ден, в който го няма, вече 6 месеца и 10 дни? И като казвам всеки един ден, в който не се виждат това имам предвид.

А ако трябва да плаче по две - за майка си и за баща си?
М?
Виж целия пост
# 21
И аз мисля,че би било най-добре да се върнеш в София.
Виж как ще потръгне месец-два и после вземи детето,
Виж целия пост
# 22
Струва ми се, че вариантът да отидеш в началото сама в София, докато намериш квартира и се ориентираш в работната обстановка, е най-добър.  Peace Няколко месеца все ще издържиш да виждаш детенцето си само уикендите. Идеята да го вземеш при теб от септември, когато евентуално може да тръгне на градина, звучи добре и логично.
За това колко ще е трудно финансово и за лишенията на всички ни е ясно. Дете не се гледа лесно и от нормално семейство с двама родители, пък какво остава за сам човек. Но ще се справите. Дупе знае 2 и 200, както е казал народът. Много по-добре е детето ти да живее с майка си и при условия, в които тя ще е психически спокойна (визирам неразбирателството с майка ти), пък макар и в условия без особен лукс. Помисли и за себе си. В ситуацията, в която си в момента, животът ти е "зациклил". Върни се в София, където са ти приятелите. Тръгни на работа - вярно е, че ще е изморително, но ще е и освежаващо след 2 години майчинство и самота. Освен това така има по-голяма вероятност да срещнеш някой мъж, с когото да изградиш бъдеще.
Каквото и да решиш, ти желая много късмет (че без него не става) и много сили да се справиш с това, което ти предстои!  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия