(не става въпрос за нашите деца,а за братята и сестрите ни).Незнам за някои може да не съм права,за други да съм..............Истината е там някъде.........
(не става въпрос за нашите деца,а за братята и сестрите ни).
Седнах с намерението да напиша един дълъг пост,пък накрая какво излезе-даже и не ми се пише,пък и някой да не се познае. 

Еднакви сме им със сестра ми.Каквото има за мене(аз съм по-малката) има и за нея.Обич и грижи и на двете не са ни липсвали.Но пък при мъжа ми определено не е така.Мило и драго се дава за сестра му,на която нищо не й липсва,ако трябва да сме честни.Винаги им е била фаворитката.И мъжът ми това го е усетил от най-ранна детска възраст(и той е по-малкото дете).
(не става въпрос за нашите деца,а за братята и сестрите ни).
Свеки никога не говори за бремеността й с него, помни само тази с по- малкият й син.И хиляди други неща, ние сме нежеланите, беше взела мъж ми за слуга и го викаше за щяло и нещало докато другият син (на 26) си лежи и не се вика за никаква работа , въпреки, че ние сме тези които са на квартира а той си живее с майка си.
Препоръчани теми