Аз съм от тези хора които не досаждат със забележки, оставям на съвеста и възпитанието на другия. За това толкова годино имах търпение да чакам да види моя мъж какво има. И нали има една приказка - прави това на другите каквото искаш те да правят на теб, та и аз на това разчитах 
Но май не всеки така мисли 
Имали сме разговори и преди, но не токова крайни и разгорещени, май за това той си е мислил че нещата са нормали, но всяко нещо си има начало и край и всеки човек има търпение в различна степен, е моето се изчерпа и аз поставих нещата - или се променят нещата или аз си отивам 
Крайно е наистина, но ако сега това не помогне няма какво 
Виж целия пост
Но май не всеки така мисли Имали сме разговори и преди, но не токова крайни и разгорещени, май за това той си е мислил че нещата са нормали, но всяко нещо си има начало и край и всеки човек има търпение в различна степен, е моето се изчерпа и аз поставих нещата - или се променят нещата или аз си отивам Крайно е наистина, но ако сега това не помогне няма какво 
Не че съм идеална, и аз си имам трески за делане, но се научих с времето да отстъпвам, да съм толерантна, та нали не съм сама на този свят 
Не ми е била нужна външна помощ за да го разбера и да се нагодя в семейната обстановка. Не обичам да настоявам и да досаждам, затова си мисля, че той сам е трябвало да осъзнае старанието ми и да положи неговото в името на семейството. Както и да е времето ще покаже до къде ще стигнем