Тийнейджърите X

Емоциите наистина пречат,с тийновете трябва да се пазариш хладно и делово 
За терена...хм,то нашето гадже е вече история,но нещата се случваха в техния апартамент главно,че беше по-свободен.И на мене са ми правили забележка да освободя терена,обаче как да не съм притеснила семейството заради младата двойка.Да,идвал е няколко пъти в къщи на гости,обикновено е за кратко-чака принцесата да се облече за излизане,например;стои при мене в хола,пием кафе,но да ми се пренесе в къщи-не.Нито пък дъщеря ми е оставала у тях като член на семейството.Иначе ходиха над 2г.,но аз наложих граници-не ми е зет,да ми живее в къщи,не си им снаха.Че и зет да ми е...Презервативите им ги купувах аз,разбрах,че не пушат,пият по повод и малко,наркотици-не,да пази Господ.

Лилак, ти май не си била фен на момчето.

Иначе и аз предпочитам детето да си е вкъщи, ако ще с всичките си приятелки накуп. Струва ми се, че когато има приятел, ще позволя да стоят у дома, ако го харесвам. Ама ако не го харесвам, пак ще е по-добре да са ми пред очите.
Естествено трябва да уточня, че работното ми време е доста гъвкаво, а и част от работата си я върша вкъщи. А също - че съм свикнала да има много хлапета около мен.

И нещо друго. Някак не разбирам терзанията относно дали 17-18 годишните правят секс или не. Не беше толкова отдавна, когато ние самите бяхме на 17, а и децата ни не ги е донесъл щъркелът. А за безопасния секс - мисля, че децата са дори по-предпазливи от нас самите. Все пак за разлика от нас, те растат в условията на активна пропаганда за болестите, предавани по полов път, и абортите, и изоставените деца.
И още една добра новина. Аз бях изключително мила тийнка, но за сестра ми си спомням, че напрежението вкъщи значително намаля през лятото, когато навърши 17. Оставям ви да се досетите защо, а и да споделите дали и вие не сте усетили подобно успокояване.

Честно казано,бях много повече фен на момчето,отколкото на собствената си дъщеря 
Аз също обичам да има край мене много деца и съжалявам,че са само 2,ако не броим домашните любимци.
Но нали разбираш,тийновете не са точно деца...мириса на хормони,шепнене,натискане и неудобството да отвориш врата в собствения си дом...Достатъчно стрес събирам навън,искам в къщи поне да се отпусна.
А и в края на краищата,щом са достатъчно пораснали да се държат като двойка,то си идва със съответните отговорности 

Честно казано много ме изненадахте Не искам да се запознавам с двойката, не искам да съм и фенка и изобщо всякакви такива ритуали, които подчертават някакво специално "отношение". Това са преходни неща и не смятам, че трябва толкова на сериозно да се взимат. Вероятността да има други гаджета е несравнимо по-голяма от тази, да остане с това момиче. Така че смятам за нередно да и отделям толкова много внимание - мен ме интересува моето дете, поведението му и това, което става в главата му.
Обаче без да се засягате, майки на девойчета, големи активистки са момичетата, направо изземват всяка инициатива. Времето е различно от моето, обаче дали не е добре малко по-достойно/въздържано поведение да се практикува 

Хубаво е да се изясниш със себе си "преходни" ли са нещата или "трябва да се практикува достойно поведение". Аз виждам в това двоен стандарт и изобщо не ми харесва идеята моето момиче да попадне на някого, чиято майка го възпитава в неуважение към чувствата или дори увлеченията на другите, поставяйки им етикета "преходни".
От друга страна, не разбрах как точно си добила впечатления, които те карат да си мислиш, че си достатъчно компетентна за да даваш квалификации на момичетата, след като "Така че смятам за нередно да и отделям толкова много внимание -  мен ме интересува моето дете, поведението му и това, което става в главата му". Как си преценила, след като не се занимаваш с това.

Аз съм майка на момче,но не съм съгласна,че не трябва да се уважават момичетата,с които излиза синът ми.Ако той е намерил нещо в нея,аз го подкрепям с две ръце,макар че и на мене са ми неприятни някои ситуации.Дори да е за седмица или две,ТЯ е важна в момента,а дори и след това не позволявам да се говорят лоши неща за "бившата".Ако сега момчетата не се научат да уважават жените,какво семейство ще очакваме после да създадат,не сте ли съгласни???

schreier, мъ мноо си задръстена! Кой ти е виновен, че момиче си родила.
Грубо, да не кажа обидно звучи истината.
По-леко..., с перце, моля.

Де ги такива като pep-4o и lisichkata - да ги клонираме. 

Аз си имам принцип - за да е добре твоето, уважавай чуждото!

Мене ме интересуват гаджетата на дъщеря ми и изобщо приятелите й,защото са част от нейния живот,следователно и от моя.Опитвам се да  я накарам да гледа на нещата от повече ъгли,не да налагам мнение,и то май това е всичко,което мога да направя с едно пораснало момиче.Говоря с толерантност и уважение за приятелите й,за да я науча на същото.Само за един бях категорично против и си го казах директно.Опасен тип е и направо я заплаших,че ще загуби много хора и неща,на които тя държи.
Наистина момичетата са много по-смели,понякога агресивни,отколкото по наше време.Нормално е,те са си продукт на унисекс културата,където се съревноваваш наравно с мъжете за място под слънцето и не ти плащат,за да си женствена.Аз пък понякога се чудя какви са тези момчета днес-като деца са,нищо кавалерско,"мъжкарско" в тях не виждам.Смятам,че новите правила ги освободиха от задължението да се придържат към нормите на пола си от наше и по-старо време,и сега те по-свободно изразяват себе си-намахани девойки,които заявяват,че им се прави секс;момчета,които са доволни да нямат приятелки,което преди означаваше непълноценност...Всяко нещо с плюсовете и минусите си.Ама са наши деца и каквито да са,все ще си ги обичаме .

schreier, ти като че ли от "любов към спорТа"   Трябва ли да подчертавам и обстоятелствено да пояснявам понятията, които използвам, за да не решиш, че не съм наясно със себе си   Няма никакъв двоен стандарт - в тази възраст нещата са преходни, според мен (в по-голямата си част), но изобщо не съм споменала, че възпитавам в неуважение към чувствата и т.н. - обратното. Просто аз, като родител няма да фокусирам внимание, повече от нормалното за приятелските му отношения изобщо.
Относно наблюденията ми в/у момичетата - не съм "кон с капаци", имам много преки впечатления(трябва ли да ги илюстрирам? бих, но някой може да се познае). И последно - не се безпокой за твоето момиче - няма начин да попадне на нещо, което не одобряваш  
lisichkata, защо реши че не се уважават момичетата, с които излиза сина ми? Отношенията им са си лично техен проблем, а аз съм спокойна, защото е възпитан да не се държи неучтиво и неуважително. Просто това не може да е важно за цялото семейство на този ранен етап. Ами ако се увлече някой повечко и после не се развият нещата според очакванията? Ще последват нови драми......

Спортът, при който ми се налага да чета неясни, нелогични, половинчато изказани и потенциално обиждащи мнения с претенции за уникалност, ми е сред най-неприятните.

Да се запиша и аз в тинейджърската тема. Теди е на 14 г. първи син, освен него имам още двама на 5 г. и на 6 месеца. Теодор учи в Американския колеж, умен, мързелив, отговаря жестоко, своенравен, момичетата го обичат, има гаджета от време на време, правил е секс, доколкото ми е известно поне с едно от тях. Обича байкинг, през лятото работи във фирмата на баща си по половин ден. Не пуши и не се друса (надявам се), от време на време пийва бира и палва по някоя пура. Приятелите му са от неговата среда в училище и няколко квартални образа, които много не харесвам. Приятелките са от новото училище или от старото му училище и са свестни момичета, струва ми се.

Проблеми: ужасно отговаря, много своеволен, не учи достатъчно, не си подрежда стаята, не си пази дрехите и вещите, постоянно иска пари за ъпгрейд на глупавото колело, което вече струва колкото кола на старо, много време прекарва на компютъра, държи се лошо с брат си на 5 г., не иска да тренира, забърква се в опасни ситуации (миналата седмица ни викаха в полицията заради него, с друго момче счупили стъкло и вместо да си платят и да забравим за случката, почнали някакви скандали, разправии, на всичкото отгоре нашият го отнесе, макар че другият е инициаторът според свидетели). Не е достатъчно амбициозен според мен, и се страхувам да не пропусне шансовете си.

Положителни качества: умен, учи в перспективен колеж, изключително чаровен когато пожелае, няма опасни пороци (засега).

Това е накратко моят тинейджър, попрочетох малко вашите постове, за да придобия представа за вашите хлапета, но тепърва ще се опознаваме взаимно. ))

Ако някой се е преборил с подобни проблеми, като гореизброените, да дава акъли, отворена съм за съвети. ))

Stella Maria,добре дошла в нашия "клуб".А описвайки твоя тийнейджър,сякаш говориш за моя,а вероятно и много други майки припознават своя
Както е казала LilaC ,това са нашите деца и ще си ги обичаме,с положителните и отрицателните им качества,ще се опитваме да им помогнем,с каквото можем,а и  ще се учим от чуждия опит,който другите споделят,затова сме тук,а не да се нападаме и нагрубяваме.
Едва ли някой има лоши намерения и помисли,затова нека да запазим колегиалния тон,а не да се разделяме ма "майки на момчета" срещу "майки на момичета"

Ехххх свекърви, свекървиииииииииииии.
Честно да си призная, безкрайно бях учудена, и не мислех, че е възможно някой днес да мисли по този начин. Много мога да напиша, но ще се въздържа. Моля се само, моите момичета, да не попадат на момче с такава майка. Чудя се и кога всъщност, жената майка на момче, забравя че е жена. Толкова ли ниска себеоценка има, че й е нужно да избива комплексите си чрез омразата към едно момиче. Даже към всички. И друго се чудя. Имаше една поговорка “Краставите магарета се подушват”. Та като имаш такива наблюдения за някое/някои момичета, не ти ли е идвало на акъла, че все пак и отстрещната  страна е откликнала най-малкото и харесала ТОЧНО това момиче, с т.нар. натрапчиво и насилващо поведение. Дали пък свестните момичета, не са му много скучни и задръстени льохманки, на твоето момче, което се “бара да е много отворено”.

Аз "специално" отношение ще имам към всяко момче, което в момента е в трепетите на моето дете. Щом това е негово вълнение, значи е и мое. И не се чувствам духовно бедна, че да не мога да дам от положителната си енергия и мисъл и за друго дете.

Такива съждения в днешно време ми звучат просто жалки.

Попитахме в  две заведения-в първото ни казаха,че не може,щом няма 16,а там,където започна-само се усмихнаха и я извикаха на другия ден да  започне.Впоследствие разбрах,че синът на собствениците е един от най-добрите приятели на моя племеник,а барманката,с която работи Лати е неговата приятелка и племеникът я познава и нея,така че ако се зададат проблеми(например да не и плащат,ще намерим начин да се справим.)
По темата,която се  заформили-Лати си има гадже от близо година-не пият,не пушат,мразят  наркотиците(момчето е бивш спортист).Той е с две години по-голям от нея и работи от доста време в почивните от училище дни и през ваканциите си.Споделя абсолютно всичко с майка си за тяхната връзка.Аз доскоро бях по-неосведомена,но това се дължеше на буйния пубертет на собствената ми дъщеря.Сега като се кротна малко(дано да е за дълго,или още по-добре-окончателно ),тя също взе да споделя много с мен.Два пъти ме викаха при тях в градинките край нас,за да споделят с мен проблемите си и да им дам съвет.Представете си първия път какво преживях-като се има предвид,че бях крайно неуведомена,какво ли не ми мина през главата! Слава Богу и двамата са на мнение,че им е рано за секс(дано да  е така  ).Проблемът беше,че момчето и правеше  ненужни сцени на ревност,не и даваше  да излиза с приятелки и т.н.Например-като ходи на солариум,му представя касовата бележка,че наистина е била там,а не с друго момче.Това направо ме втрещи,но вътрешно много се зарадвах,че проблемът не е по-сериозен.След няколко разговора установих,че той без да иска копира това поведение от баща си и мисля,че успях да променя коренно нещата със съветите,които им дадох.Повярвайте ми-никак не ми се струва нормално на тази възраст връзките да са толкова сериозни(и аз мисля ,че са доста преходни,макар че сестра ми е със съпруга си откакто беше на 14,а майката на момчето е омъжена от 16 годишна).Определено не одобрявам такова задълбочаване,НО препочитам този вариант-да ме търсят,да споделят,да уважавам ,защото наистина в момента това е важно изживяване за нашите деца,колкото и детинско да ни се струва!

Здравей, тинейджър, много мило ми стана, че си силен и искаш да станеш мъж на място и да преодолееш тежкото си детство. Мога само да те окуража с примера на моя съпруг, който имаше ужасно тежко детство (няма да навлизам в подробности, но има сходни моменти с твоя живот сега), на всичкото отгоре се оженихме много млади с него (ние сме съученици), но успя да постигне страшно много, завърши висше, да дръпне много по-напред от връстниците си, които имаха богати родители и всичко им се осигуряваше наготово. Ужасно се гордея с него точно защото постигна всичко въпреки, а не благодарение на обстоятелствата, без никой да му подаде ръка.