Тийнейджърите X

Съгласна съм, че децата понякога са лоши и даже жестоки, но това е живота ! Явно на дъщеря ти ще и е нужно още малко време за да прецени реално кои наистина са и приятелките ! Тези девойки за които говориш сигурно не са толкова лоши, но явно на нея мястото и не е при тях . Не сме длъжни да харесваме и да сме харесвани от всички , но това малко трудно се възприема от едно дете . Подкрепяй я и си потърсете компания със сходни интереси- така най лесно става . Успех и не се вживявай много, защото понякога ние - родителите правим трагедиите по- големи от колкото са ! 

А по повод по горе развихрилите се страсти : Харесвам приятелите и съучениците и на двете си момчета, някои повече, други не толкова , но всички са добре дошли у дома . Но ако се появи евентуално девойка , отказвам да я обгрижвам или да показвам по- специално отношение към нея , както и да освобождавам терена за да се чувстват влюбените удобно ! Това са плановете, но как ще се случат нещата не знам  . Големият е на море, та след седмица може да съм на друго мнение 

Ariana,   ! 

Мисля , че част от мацките т.е . майките на девойките  не те разбраха и затова те нападнаха  .

Силви, хубаво да си прекарате на морето! 
Ariana, ако нямаш сетива да видиш проблема, даже и да ти го обрисуват подробно - все тая. Всеки си сърба това, което е надробил! Иначе за това е форума, за да се чуят разнообразни мнения, които да ти предложат друга отправна и гледна точка. Приемам всички мнения, даже и нападките и грубия тон вече не ме впечатляват - в крайна сметка всеки си носи на гърба отговорността. Извинявам се на всички за "лиричните" отклонения!
Хубав ден и щастливо лято на вас и дечицата! 

Съгласна съм, даже й купих епилатор и се епилира редовно, скубе вежди  и др. Направихме и светли кичури. Стана прекрасна госпожица, за разлика от другите, които са:  първо -не толкова развити ( физически ) и след това- не толкова хубавички, както и не толкова добри ученички. Сори за квалификациите, но това е мое мнение. Мисля , че децата избиват комплекси ( не моето ) .  Тя обаче наистина е срамежлива и няма самочувствие.
Ето на това искам да се научи, а не да се страхува да отвърне на удара.

Напротив, твърде добре я разбрахме.
Искрено се надявам, че ти си изпуснала началото и не си ни разбрала, защото не правиш впечатление на човек, който смята, че останалите са полуидиоти, които не са му на нивото.

Често ви чета, защото професията ми е такава, че се сблъсквам с тинейджърите, но досега не съм писала...
Въпреки, че съм майка на две момчета и аз мисля, че вниманието към другите се възпитава от ранна възраст.
Само да Ви дам пример - голямото ми моченце е почти на 6 години, но когато носим цветя на учителката в ДГ, то винаги иска и носим цветя и за едно момиченце.
Никога не съм отказвала и не съм мислела, че това е нещо маловажно.
След като детето се вълнува от нещо или от даден човек, според мен всеки родител трябва да е заинтересован, иначе след време може да се окаже , че сте пропуснали доста важни неща.

svetlaem, ако под "вниманието към другите се възпитава от ранна възраст" имаш предвид отношението по принцип към другите -абсолютно съм съгласна с теб! Според мен иде реч за приоритизирането на вниманието на детето и родителите му. Разбира се, че ще съм заинтересувана от всичко, което го вълнува - просто няма да се фокусираме върху този тип емоции в тази възраст.

Здравейте, мами на тинейджъри. Аз не съм мама все още, но от известно време ме занимава проблемът на 1 мое съседче. Въпросното момиче е на 18 години, интелигентно, възпитано, понякога има проблеми с изразяването, но това е в изключително екстремни ситуации. Родителите я пускат по дискотеки, плажове, обаче няма с кого да излиза. Съученичките я отсвириха, щом свърши учебната година, а момичетата от старото й училище (преместиха се преди 2 години) и те не се сещат за нея. И според мен момичето няма проблеми. С нея станахме близки и ми е разказвала, че в училище излиза по кафета с момичетата, на някои от тях е вършила услуги, прикривала ги е, докато са се срещали с гаджетата, но всичко се променило, когато завършили. Поканила няколко момичета да отидат на плаж и да отпразнуват завършването, но ВСИЧКИ й отказали под различни предлози. Ок, не ставало за 1 юли, ами тогава по-нататък, но пак всички й отказали. Днес дойде разстроена до нас и ми каза, че поканила за утре 1 съученичка на плаж, тя пак й отказала, иначе редовно я търсила по скайп за убиване на времето. Същата съученичка редовно се среща с др съученици, но нея не се сещат да я извикат, вярно, трябва да мине целия град, за да отиде, но все пак, никой не си е направил устата и това е системно. А другата съученичка, която е прикривала, за да се среща с гаджето си, дори не се сеща за нея, а докато били на училище, я търсила постоянно. Това нормално ли е? Милото момиче, живее му се, а няма с кого. По цял ден снове из тях, аз съм я взимала на няколко пъти с нас, но с моята компания скучае (не са й интересни теорията на Маслоу за себеактуализацията на личността - имаме спор с 1 колега - или пък биографията на Айзенк, например). Аз, като бъдещ психолог, не мога да й дам съвет. За мен това поведение на млади хора не е нормално. момичето не е нито грозно, нито недъгаво, нито има някакви проблеми. Всеотдайна и отзивчива е, но не получава същото в замяна, как да й кажа, всичко с времето си, като мисля, че сега й е времето? Вие как мислите? А тя дори ми сподели, че иска да посещава психолог (аз още не съм надеждна за това). Нужно ли е и виждате ли някакви проблеми в поведението й?
Благодаря предварително за вниманието.

Не мога да си обясня подобни ситуации. Според мен има някакъв проблем, щом човек не може да си намери среда. Нещо в него дразни околните. Обясненията са две възможни - или околните са много под нивото му и се притесняват да общуват с него и трябва да си намери друга, подходяща среда, или в него има нещо, което ги отблъсква (може да е съвсем елементарно нещо, което да не прави впечатление на родителите му, но тийнейджърите са много проклети понякога и като нарочат някого, че нещо не му е наред, после няма "реабилитация"). Моят тинейджър никога не е имал подобни проблеми, постоянно го търсят и момичета, и момчета, и от старото училище, и от новото, и от квартала, и от стария квартал, изобщо до гуша ми е дошло от приятелите му, а ужасно се притеснявах, че ще е самотен, защото не беше ходил на детска градина и в първи клас все се караше с децата и имаше проблем с адаптацията. Сега е точно обратното. Очевидно е намерил начин да се впише в колектива. На тази възраст хлапетата имат огромна нужда от социална среда, в която да се изявяват и когато останат сами по някаква причина, може ужасно да им повлияе на самочувствието. Затова влизам в положението на майките, които споделят такъв проблем, но за жалост, е трудно да се повлияе на тинейджъра да се промени в някаква насока, която ще привлече към него връстниците му ( в случая нейните). Може би ако детето има достатъчно други занимания, ще успее да си намери среда, която да го приема и харесва/ Например да се запише на някакви спортове или извънкласни занимания, на езиков лагер в чужбина, изобщо нещо интереснои различно, където ще срещне нови хора и ще придобие нови умения и самочувствие.

Дъщерята на моя колежка имаше подобни проблеми в пубертета, има ги и сега (вече е на 25). Момичето е хубавко и умно, на пръв поглед, и не би трябвало да е самотно. Майка й не може да си обясни защо, но очевидно има причини. Тъй като не сме твърде близки, ми е неудобно да й кажа ( а и другите й приятелки и колежки явно са премълчали), че детето има ужасни навици, които биха отблъснали всяко момиче (а и момче). Като се храни, от устата й падат трохи, мляска, говори като яде, свива си устата критично съвсем несъзнателно или се вторачва, докато другите хора говорят и така изглежда, че излъчва едно постоянно неодобрение. Всичко, което казва, звучи сякаш критикува и прави забележка на някого, а всъщност тя просто се опитва да се включи в разговора и да вземе думата. На мен и околните колежки на майката, като на по-големи от нея, това ни е ясно, и не се сърдим на момичето, но за тинейджърите всичко това предполагам е отблъскващо. Момичето вече е на 25, а още не е имала дори приятел, (за секс изобщо не може и да става дума) и майката се притеснява какво да я прави и защо така се получава. Е, как да й каже човек, като реално няма никакъв проблем, просто в поведението има някакви дреболии, които ужасно отблъскват. И след като детето е било отблъсквано отново и отново, тези проблеми се задълбочават, тя става все по-сприхава и мнителна и в един момент една трета от живота й, и то най-хубавата една трета е минала в самота...

Като пиша това, не искам някоя от майките да си помисли, че намеквам, че нейната дъщеря е такава, щом има подобен проблем. Но тинейджърите и изобщо децата не прощават и най-малките недостатъци. Една година бях учителка и бях поразена от това как учениците от класа, на който бях класна, третираха свой съученик, у когото аз не видях нищо дразнещо или отблъскващо. Всички го мразеха, обижаха го, измисляха му прякори, слагаха му пица в чантата, какви ли не гадости понесе това момче. Бях им класна само година в осми клас, а после ме поканиха на абитуриентската си, и след 5 години все още не бяха го приели и се държаха с презрение към него. Питала съм ги тактично какво не му харесват и не можаха да ми отговорят.

Дано дечицата ни раснат здрави и щастливи. Майките ги боли много повече от децата, когато страдат или се чувстват отблъснати. 

Шушулче,какви проблеми има с изразяването-заекване?Ако е така,не е зле да се срещне с логопед,за да се справи с дефекта,както и с чувството за малоценност,което той поражда.
Единствено семейството,което я вижда постоянно и я познава повече,отколкото тя познава себе си,може да види кое в нея отблъсква връстниците й.Дали е някакъв неприятен навик,или пък е срамежлива и само мълчи и доскучава на останалите и т.н.Може би пък се опитва да контактува с грешните хора,вместо с тези от нейната "кръвна" група,с които ще бъде себе си и общуването ще носи удоволствие и за двете страни.Семейството й трябва да е наясно с проблема и да помогне.Моята голяма дъщеря е хубавка и популярна(купонджийка),но има недостатък,с който има все по-големи проблеми на работа и в личния си живот-много е избухлива и бързо пали.Говорили сме много за това,че никой няма да я търпи било за приятелка,служителка,съпруга по-нататък,ако ще му се разкрещява за щяло и не щяло.Дори и на мене не ми е приятно да я търпя и започне ли да повишава тон,излизам от стаята или й затварям телефона.Има много неща,които може и правим за отпускане на нервите и канализирането на агресията,но не е това тема на разговора.
Смятам,че поведенческите проблеми на приятелката ти са решими,не е единствената с подобни,и колкото по-рано-толкова по-добре.Би могла да поговориш с майка й за това,понякога ние не всичко виждаме и ни е по-лесно да обвиним "лошите" чужди деца.Те наистина понякога са лоши.Но когато започне една и съща ситуация да се повтаря често и с различни хора,може би проблемът е в нас.

Не, не е заекване, не знам и как да го обясня. Но ще се опитам: разказва нещо, но ако има други, които говорят около нея, тя се разсейва и вместо да каже "ще ходим утре" става "ще ходим днес, понеделник, вторник, уф, разсеях се, ще ходим утре". Но мен лично това не ме дразни, а и не го прави постоянно. другото, което е, не може да тръгне да пита съучениците си какво ги дразни в нея, че да се опита да се коригира. На родителите си не може да разчита. Майка й е, хм, имах добро мнение за нея до мига, в който я чух да казва "Ти си изрод бе, как съм могла да рода такъв урод.... Децата с гаджета излизат, ти си се завряла у нас, излизай..." - бе бута й самочувствието постоянно и то това не било от сега, а още от 1 клас. А баща й й казал, че е нервна, негативно настроена. което аз лично мисля за нормално, предвид това, че по цял ден си е вкъщи.
Идеи какво да правим? Благодаря ви за вниманието.

Шушулче,в такъв случай-задължителна консултация с психолог.Дано родителите са съгласни поне това да платят,особено бащата,след като си дава сметка,че е нервна.Може би да се обадите на телефон на доверието,ако има такъв във вашия град?Тя е излязла вече от училище и не може да се разчита на училищен психолог.Да се разбере какво е това "разсейване"-поведенчески проблем или друго.Как се справя с учението,работила ли е?Жал ми е за детето,надявам се да си намери среда.
След като не може да се разчита на родителите,не виждам друг вариант,освен психолог.

Справя се, да, отличничка е, но в никакъв случай зубър, мързелът си казва думата .
A kakyw е този телефон на доверието, за Пловдив става дума.