Тийнейджърите X

Струва ми се добра идея да помислите за начини да си създаде изцяло нова среда. Няма смисъл да се фокусирате прекалено върху това защо съучениците й я отбягват. Може да се запише на езикови курсове, да я заведеш на Пилатес, танци или каквото там друго й харесва, където да се запознае с нови и непредубедени хора. Също добре ще е да си намери област, в която да експерт - музика, танци, попфолк клюки, НЛО, фотошоп, татуировки - нещо, за което да е интересно на хората да им говори. И я предупреди да не бърза в общуването - да не очаква, че като е излязла с някого на кафе веднъж, след това ще станат "дупе и гащи" завинаги. Просто да се отпусне - да излезе с този, после с друг, без напрежение, без като да е изключително важно да я харесат. Т.е. да не ходи на лов за приятели, а да я кара по-полека. Няма гърне, дето да не си е намерило похлупак.

А за разсейването - то и на мен ми се случва, и да заеквам ми се случва, и бързайки да кажа сто неща наведнъж, да кажа голяма смешка, но никой не ме отбягва, нито мисля, че имам проблеми с изразяването. Просто се майтапя със себе си в такива случаи - "пак се бъгнах" и т.н.

Ходеше на езикови курсове, но с доста по-големи от нея. От есента се мести в друга група.

Е, то на нея може би по-големи и евентуално по-зрели хора й трябват.
Или обратно - с една-две години по-малки, за да я гледат като авторитет.

Има познати мъже по-големи от нея, с които се разбира добре (до мен е в момента), има и приятелчета момчета по-малки, с които също се разбира добре. Но с връстниците...

Това, че не се разбира с връстниците си изобщо не е нещо ненормално.
Просто някои хора се чувстват по-добре, а и съответно са приети по-добре от други възрастови категории. Нищо страшно няма в това. Общуваш с тези, с които се чувстваш спокойна, и толкова.

Шушулче, върху много тънък лед стъпваш, внимавай   .

Наблюдавала ли си момичето в естествената и среда - при общуване с връстниците и? В училище? В кафето? На плажа? Или това, което съобщаваш са нейни думи?
Ти бъдеш психолог ли си, или бъдещ педагог?
Какви познания имаш върху развитието в детска, юношеска, ранна и късна младежка възраст?
Имаш ли наблюдения върху семейството? Отношения между родители, братя, сестри? Фамилни обременености?
Според теб момичето има ли проблеми в адаптацията? Имала ли е травмиращи преживявания? Имала ли е любови (първа, втора, ента)? Какви момчета харесва? Обича ли да е център на внимание, или стои в периферията?

Още хиляда въпроси мога да ти задам.
Отговори на тези, и ще ти кажа какво мисля 

Уча 2 висши, първото ми е ПУП-НУП, 2-то психология
Ако не ми вярваш, ела на лични да ти обясня, за да не разводняваме темата

Тогава знаеш на какво се дължат грешките на езика, и защо се разбира по-добре с доса  по-големи, отколкото с връстниците си 

Срещата с психолог ще бъде полезна, ако тя я пожелае и идеята изходи от нея, а не ако и бъде привнесена.
Въпреки всичко смятам, че 18-годишно момиче, при това и интелигенто, притежава ресурса да се справи сама с проблема си (ако смята, че има такъв).

Аз не виждам проблем.Това е характер. Аз на тази възраст съм била същата и единственото което е по различно от останалите мои връстници е,че не ходех по дискотеки и кой знае защо бях решила,че трябва да се омъжа девствена. Така и направих,но това не ми попречи в по нататъчния живот. Хората са различни и имат различна представа за живота. Някои хора осъзнават на пръв поглед елементарни неща по късно в своя живот.

Танцуваща с вълци, не съм толкова навлезнала в материала, че да знам на какво се дължи, може би ниско самочувствие (така излезна в 1 тест за самочувствието) или пък... бе де да знам. И именно защото момичета осъзнава, че има нещо, иска това да се промени, проблемът е, че не знаем какво е то. Мислила е за психолог, но като знам как вървят цените, едва ли ще може сама да си го позволи. Една мама спомена за телефон на доверието, но повече не се включи (а да попитам, аз като студентка и над 18 г, имам ли право на такъв безплатно, любопитно ми е как преминава 1 сеанс?).
Наблюдавала ли си момичето в естествената и среда - при общуване с връстниците и? В училище? В кафето? На плажа? Или това, което съобщаваш са нейни думи?
Това, което пиша са както мои наблюдения, така и по нейни думи.
В училище, понякога я търсят, понякога тя търси. Предразположат ли я, е доста общителна, има малко странно чувство за хумор, понякога. На теми, на които се чувства компетентна, се включва.
Ти бъдеш психолог ли си, или бъдещ педагог?
Иначе, съм и двете, бъдещ педагог, и психолог.
Имаш ли наблюдения върху семейството? Отношения между родители, братя, сестри?
Имам извесни наблюдения върху семейството. Работата на майка й е свързана с деца и смея да заявя, че пред външни хора, е перфектният родител, но останат ли насаме, я нарича с 1 епитети (веднъж бях в стаята на момичето, майката се прибра, но не разбра, че съм там и като й се нахвърли....). Момичето ми сподели, че още от мъничка е имало някой по-добър от нея, било то в четене, писане, смятане. Все някой ще е слушал повече или пък на екскурзията ще е похарчил по-малко пари. А е чакано бебе, родила се е години след като са се оженили (тук изключваме вероятността за нежелано бебе или пък грешка). Все я критикувала за нещо. Сподели ми нещо, от което аз бях шокирана. Била в 3 или 4 клас и за 8 март купила букет зюмбюл за майка си, а майка й като й се нахвърлила, как могла да дава пари за букет, като в градината отпред имало зюмбюли и майката не взела букета, момичето го дало на леля си, която била там (искам да кажа, че това всичко го пиша със съгласието на момичето). И нямат финансови затруднения !!! Държа да се отбележи . Няма братя или сестри, цялото внимание пада върху нея. Баща й явно я обича, но не като по филмите сме свикнали да гледаме, някак си е по-студен. Фамилни обременености? Няма, уж, фамилни обременености, но си мисля, че майка й понякога не е много в час (това са мои наблюдения, а съм доста наблюдателна). 
Според теб момичето има ли проблеми в адаптацията?
Според мен има леки проблеми с адаптацията. Искам да кажа, че е малко срамежлива в началото, притеснителна, но попадне ли в подходяща среда, срещне ли разбиране и толерантност - се отпуска. (това го редактирам 5 пъти)
Имала ли е травмиращи преживявания?
Опит за изнасилване, когато е била в 3 клас, брои ли се? Била на село, но й паднала веригата на колелото, някакъв дятка й помогнал, после я целувал и когато поискал да се съблече, избягала. Дъртият мизерник е починал, а нейна приятелка живеела срещу него, но това не й е пречило да й ходи на гости. Значи не я е засегнало толкова много. Бе, не знам.
Имала ли е любови (първа, втора, ента)?
Преди 2-3 месеца приключила дълга и болезнена връзка с по-голям човек, когото родителите й не одобрявали. Продължили са се срещат въпреки това. Причината за раздяла е моментно безразличие от страна на момчето. Обещали си да останат приятели. Момчето е зад граница в момента, но си звънкали чат-пат, писали си мейли и по ск. Сега тя не го търси, той нея също, от 3 дена. Трудно й е да го забрави, едва ли ще успее. А майка й казва, че всички си имали гадже, само тя не, да не би да е...... повредена май беше думата . Майката си мисли, че връзката е приключила преди 2 години .
Какви момчета харесва?
Не съди по външността за момчетата и бившият приятел в пример за това. По принцип харесва тъмни момчета, а той в светъл, със светла коса, ако има някакво значение външността. Пленил я с искреността, чувството си за хумор и невероятната си усмивка, с положителния си "заряд". Не обича хора с прекалено голямо самочувствие.
Обича ли да е център на внимание, или стои в периферията?
Не обича да е център на вниманието, но е ставала и когато е за нещо приятно - да, харесва й. Стои в периферията, рядко влиза в спор, стреми се да избягва конфликтните ситуации, отстъпчива е. Не умее да отказва и затова така яко я използват.

Надявам се, че сме били изчерпателни. Ако има неточности или пък правописни грешки, се извинявам предварително  , но ми се спи зверски .

Шушулче, предложи и да помисли върху тази сентенция на Монтен: Хората страдат не от това, което се случва, а от своето отношение към станалото.

Да преосмисли мирогледа си, ясно. Всъщност, аз също се замислих и, по дяволите, нищо не измислям. В момента четем "Изкуството да обичаш" на Фром, (дано не се лъжа, не ми се поглежда, че я имам в електронен вариант на телефона), обсъждаме я и въпреки всичко и 2-те не вярваме в любовта (просто давам пример за 1 положителна книга, която помогна на бившата приятелка на братовчед ми). Може би наистина има нужда да поговори с дипломиран психолог? Някой спомена телефон на доверието, предполагам момичето ще се съгласи да поговори с някого.
Танцуваща с вълци, благодаря ти, ще те държа в течение!

Ехо, ето ме, върнахме се. Беше много хубаво ама свърши. Поздрави на всички мами от морето.
Моят тийн иска да почва работа. Едно негово приятелче е започнало в Кабелна телевизия и сега и моя иска да се пробва през ваканцията. Естествено без договор. То още не се знае дали ще го вземат само за месец и половина, ама поне ще ходи да пита утре. Незнам аз дали да не отида с него, той не ми дава, ама ако съм по-настоятелна сигурно ще се съгласи. Така само момче да ходи да пита, нещо не ми харесва. А таткото ни е ангажиран и няма да може да е придружител. Какво ще кажете, дали да настоявам?

На колко е момчето? Ако е над 16, според мен не е добра идея.

Според мен да се оправя сам, щом се нагърбва да работи нелегално.Това не значи вие да не сте запознати с работата и да не проследявате отдалеч как стоят нещата.