Как да накарам свеки да престане да ми звъни всеки божи ден???

Не може! 
Или досаждаш, или изобщо не се интересуваш, средно положение няма. 

Абе седма година търпя, но до кога ще издържа не знам честно да ти кажа.

Ей това се питам и аз?И свекър ти звъни на мъж ти всяка вечер...вече ми се вижда прекалено. Директно бих и го казала, няма какво да се обижда.Когато е от време на време- ОК, но всеки ден не бих изтърпяла.

Контрол.....

Еййй, тва на нас снахите огода няма Ако свекитата не звънят, "Що не звънят. Ето, не се интересуват от внуците?", ако звънят "Що звънят?"
Приемаш го като все едно, че ще си миеш зъбите, и готово. Т.е. рутинно. не се замисляй и ще ти е по-лесно...
Успех! 

е това е моята свекърва /4ак пък свекърва не съм се сродявала/

Признавам си, че винаги съм подминавала темите за свекървите и свекърите. И не защото моите са идеални, не, но от уважение към тях, тъй като са родители на съпруга ми. Винаги пред всички съм казвала, че са прекрасни хора, прощавала съм дребните и не чак толкова дребните техни обиди, все пак живяхме заедно пет години. Когато се преместихме се оказахме без стационарен телефон, но имахме скайп. Свекърва ми звънеше всяка вечер на мъжа ми, не съм се дразнила толкова много. Нашите се притесняваха да звънят, за да не ни безпокоят. Аз звънях. Тук искам да подчертая, че никога не съм ги обидила, не съм ги наранила, не съм се фръцнала или направила фасон, за разлика от другата им снаха. Винаги съм се отзовавала, когато са имали нужда от помощ - от ремонти до болници. Разбира се, те непрекъснато подчертават пред съпруга ми, че много ме обичат и уважават. но на практика се съобразяват и правят много повече неща за другата си снаха, въпреки че от нея не получават дори уважение. И това съм се опитала да разбера и съм го приела.
Имаше обаче едно телефонно обаждане, което аз чаках от свекърва ми, но тя не го направи. В четвъртък почина дядо ми. За първи път в живота ми се сблъсках с подобно нещо. Беше ми страшно тежко и много страдах. Тя не се обади да изкаже съболезнования, но ми написа имейл. Да не си помислите, че не живее тук. О, живее само на някакви си 10 минути от нас. Ето това никога няма да й простя. И съм благодарна на свекър ми, че той поне се обади. Не знам, може и да съм прекалено чувствителна в момента, но много, много ме заболя от точно тази нейна реакция. Всичко друго бих простила, но не и това. Защото това беше първият път в живота ми, когато имах нужда от най-близките си, от семейството си. Мислех, че тя е такава, нали непрекъснато така се представя. Та това е! Споделих! И никак не бях по темата, но...Да ме извини авторката...

Ако не звънеше и й беше безразлично, сега тук щеше да има тема

Как да накарам свеки да се обажда и да се интересува от нас?

Гаранция, че желаещите не биха били много!