Безименна

И какво общо имат тибетските монаси? Те да нямат монопол върху истината и мъдростта?
Категоризирането на емоциите като положителни или отрицателни за мен бута мислите в посока положителни, следователно добри или отрицателни, следователно лоши. А всеки от нас изпитва всичките нюанси на емоциите, дори много често не знаем каква точно емоция изпитваме или ги смесваме. Това, което в момента е категоризирано за емоциите е напълно изкуствено. Психолозите са решили, че има няколко базови емоции, питали са някакво количество хора кога и как ги изпитват и са направили скали и координатни системи. И сега се нарояват всякакви нюанси и комбинации между основните.
Затова писах, че това видовете емоции и категоризирането им е нещо, което ние правим като възрастни.
Какво да обяснявам на децата си? Че е лошо да се ядосват или да мразят ли? Щом го изпитват значи е така. Това, което мога да им обясня как аз или някой трети човек възприема проявлението на емоциите им. Иначе за всеки от нас всяка емоция си е истинска и дори трудно може да се контролира.

Не съм очаквала да свържеш моите примери със себе си и сина си. Целта ми беше (и съм го написала, ама май с невидим шрифт), че за мен е много лесно да бъда поставена във всички възможни варианти на момичешки и момчешки ситуации за споделена или несподелена любов. Затова и зададох въпроси, но май и те са невидими.
Наистина преувеличаваш значението на случката и се вживяваш, сякаш на теб са ти хвърлили пантофите. Ами, така, Додо, така е в любовните трепети - може направеното да се разтълкува по неподходящ начин. Никой не знае как го е възприело момиченцето, какво му е било в главата. Може да не обича да го целуват, може да не харесва точно твоя син, може всичко да е, включително и подигравки от другите деца. Детето ще трябва някак да се справи със ситуацията и ефектите от нея. Изживял е една несподелена симпатия или любов, ще си вземе като опит каквото му е нужно и ще продължи напред към следващото момиче. Ти нищо не можеш повече да направиш, освен да му съчувстваш или да се възмущаваш колко лошо е постъпило момиченцето и колко неразбран е останал синът ти.

Аз ли пиша на пампайски, ти ли четеш на него? 
Я се върни и прочети темата от начало. На поне пет места съм написала, че постъпката на детето не ме впечатлява, нито пък вълнува особено. Афектът ми произтича от позицията родителска. Още в най-първият си пост съм обосновала, че в различията си като родители, формираме различни човечета.
Никъде не подлагам на дисекция момичешкото поведение, напротив - написах, че в повечето случаи съм склонна да намирам обяснение за детските постъпки.
Повод за темата ми е конкретната ситуация, но тя е просто пример, нагледен материал за разсъждения върху горенаписаното, Радостина.


Коя майка не възпитава в любов ли? Добре, имах предвид в емоции, чувства / мислех, че сме изяснили какво се възприема под любов, обич/, във водовъртеж от емоции дори - подход който ти не възприемаш, както стана ясно. Можеш да ме попиташ отново сега и ще ти отговря коя например

Много внимателно прочетох първия ти пост. Ако правилно съм схванала логиката и хронологията, пантофите на сина ти са изчезнали още в деня, когато си взела детето след съзерцанието и то е било с пантофи. Или пантофите са изчезнали в присъствието на бащата на момиченцето, или в негово отсъствие. Така или иначе ти не можеш да бъдеш сигурна какво е разказало момиченцето на баща си. Някак не ми се вярва, ако бащата е отишъл да вземе дъщеря си след теб, момичето да е изхвърлило пантофхите на сина ти пред баща си и той да е казал "браво, дъще".
На мен ми изглеждаш много разочарована, включително заради това дали това ли ще са първите спомени на сина ти от любовните изживявания. "Това ли ще бъде споменът му за първите топли чувства към момиче, отхвърлени по този обиден начин и прераснали в омраза в крайна сметка?" Ето това е цялата работа - възмутена си, че чувствата на сина ти са били отхвърлени. Останалото за обиден начин и омразата са екстри към отхвърлянето.  И колко добре ти правиш с твоя син, пък видиш ли, онзи баща лошо възпитавал дъщеря си. Единственото сигурно нещо в цялата работа е, че не знаеш какво точно се е случило, кой на кого какво е казал.

Не разбрах кое не възприемам.

Няма да коментирам поведението на момиченцето. Аз деца не коментирам по принцип, освен своето.

Репликата ми е към думите на възрастен човек.
Жаба, извини ме, но ти смяташ, че изхвърлянето на нечии пантофи, които освен материална имат и емоционална стойност, е нещо добро и нормално?
Пантофите символизират принадлежността на детето към дадено пространство. При възрастните изхвърлянето на пантофите или дрехите означава съвсем ясен жест - ти си нежелан, ти не принадлежиш на това пространство. Ти си никой и аз просто те махам, защото си излишен.
В този смисъл, едно дете също разпознава символиката на жеста, макар и не на такова ниво.

Наистина ли мислиш, че в това няма нищо лошо?
Момчето се е почувствало нежелано и излишно не само за момиченцето, а в света на цялата група - та нали неговите пантофки са били метнати на боклука. Като част от него, идентифицираща пълноправната му принадлежност към колектива, те осмислят неговото място сред другите и детето ясно може да разбере, че с изхвърлянето им, то самото е било "премахнато".
И смяташ, че това не е повод да се разстрои?

Децата реагират спонтанно. Аз не виня дете почти никога, но ако последвалата реакция на родителя е оправдателна, или още повече - поощрителна, то по никакъв начин не бих я одобрила, камо ли толерирала. Та нали ние сме коректив?
Или пак ще излезе, че горкото момиче е едва ли не сексуално тормозено? Аз тук се начетох на всякакви безумия, та не бих се изумила, ако някои така възприемат нещата - защитило се бедното създание от агресивния натрапник, дръзнал да го осквернява с посегателствата си.

Детето е можело да го удари, да му хвърли нещата, да се разкрещи, но родителят е длъжен да обясни, че това не са начините да кажеш на някого, че не ти е приятна неговата нежност.
Само моля, ако някой тръгне да ми обяснява, че от нежността до изнасилването крачката е почти направена, да си спести усилията - няма да ги приема сериозно.

И моето момче беше дълго време обект на обожание от едно момиченце, за което всяка вечер ми се жалваше, че го преследва и го целува, че все сяда на масата до него, с което го лишава от компанията на неговата "любима", че даже е плакал, ама не съм му казала да ходи да му хвърля обувките, нали? Само му обяснявах, че е хубаво да бъде харесван, че момиченцето всъщност му прави комплимент по този начин и т.н., няма да изброявам. И въобще не ми е хрумнало да кажа на родителите на детето, че то притеснява моето. Всъщност, наскоро синът ми каза, че госпожицата най-накрая/след 2 години/ осъзнала, че е женен и вече не го харесвала

Явно момчето ти е доста чувствително, ти и в други теми май си споменавала... Но мисля, че споменът от "злополучната любов" бързо ще отшуми. Лошото е че тепърва ще се сбъсква с подобни прояви, дали ще е вид агресия или някой няма да отговори на чувствата му, или какво ли не ... няма как да се избяга от това.
Девойчето е реагирало странно - детска му работа, а може и във възпитанието нещо да му куца. От друга страна таткото може и да не е такъв темеруд, какъвто изглежда от разказа, просто в състояние на афект да е реагирал тъпо и импулсивно (как някой ще целува неговата дъщеричка  , при това някой непознат ит друга група  ). Успокой си детето и не се "втелясвайте" много в тази случка.

Всяка житейска ситуация ни предлага поводи за размисъл и дискусия.
Това далеч не означава, че се "втеляваме", мисля аз.

Понякога много дребни неща ме замислят за далеч по-сериозни такива. Анализът е нещо, което не е самоцел, предполага по-широки обхвати,а не обикновени констатции по конкретния случай.

Детето е чувствително.
Момиченцето е реагирало "странно".
Бащата е "възможен темерут".

Е, това даже не е нужно да се анализира, то е заявено като факт, размислите тръгват отвъд фактите.

Отдавна трябваше да призная публично тази наша тайна - ти добре знаеш всичко, а аз съм ти делегирала права да ме изразяваш
Което прави всичките ми импровизации - неумел опит за заблуда, за щастие на драгия читател обаче - обречен на провал и разобличен.
Но не това е важното. Чувствата ми, Радостина, ти разгада моите чувства.
Мисля, че само се преструваш на коравосърдечна.
Единствено вулкан от емоции може да прояви подобна проницателност и да припознае чуждите такива - е, разбира се, без стремеж към идентична яркост. 


П.П. Всъщност Денис има още една приятелка. Не го написах, защото се страхувах, че може да го помислиш за развратник, а мен за мадам. А пък аз държа да ти се харесам все пак 

 Пак заповядай. 

Няма нищо за разгадаване - ти си написала доста ясно всичко. Чета внимателно.

Той бащата че е темерут ясно, ама...
само на мен ли ми се вижда странно, че се говори за "любов" в детската градина? Това са деца все пак! Нормално е да се харесват, да искат да играят заедно - но любов На латино-сериал заприлича!

Радостина , виждам , че си ме цитирала с големи черни букви , при това !Интересен е фактът , че си избрала да построиш "съчинението " си или тезата си , точно върху този пасаж , а не върху по -горния , където пиша , за това , че е редно децата да знаят и вярват , че светът е хубаво място за живеене и , че това до голяма степен зависи , както от тях , така и от нас.
Не бих искала да тълкувам причините  , поради които си направила своя избор
Но се чудя , как така всички са схванали точно в какъв контекст съм използвала примера , както и не са пренебрегнали удобно факта , че съм сложила кавички , характеризирайки светът като "такъв" или "онакъв".Явно ти си  предпочела да се "хванеш " за думите .И дали не се лъжа , но не видях ли или пък може би усетих , в един от твоите постове мнение , че не е добре децата да се възпитават в дух на любов ( поетична , хипарска , романтична ...) , защото като пораснат ще ги посрещне един свят , в който ще трябва да "оцеляват"?!
 Всичко останало го е казала много добре Клонка !
Между другото  - имам син на 18 години и половина и въпреки , че беше "биткаджия" като малък , имаше много романтична и ранима душа . Много се постарах , но успях да съхраня отношението му към хората като към декоративните цветя , както казва Додо- да не ги тъпче , да не ги унищожава , а да се грижи за тях ! Това не го е направило по - малко мъж , просто по - достойно умее да приема пораженията , да стане и да продължи !
П.С. Аз , обаче , съм друга тема ! Ако синът ми целува ръцете на някоя госпойца , докато спи , а тя вземе , че му хвърле чехлите...жална и майка! И татко!

Хубаво, ако аз тълкувам извън контекста, това важи и за теб по отношение на хипарските думи. За последно уточнявам, ако случайно пак не е ясно - не мисля, че е добре за децата да се възпитават предимно в дух на поетична любов, хипарска, романтична към всичко живо. На мен не ми се струва нормално прегръщането на дърветата или да не смеят да стъпчат или откъснат някое цвете. Още малко и ще благодарят на кокошките, че са им снесли яйце или ще откажат да ядат месо, защото животните умират.
Децата и сега трябва да оцеляват в света, но твърде романтичната представа за него им прави лоша услуга.  Какво, да ги отглеждаме само с красиви приказки и под похлупак, докато накрая им треснем изтърканата фраза при завършването на училище "вие сте на прага на живота". НИкакъв праг, те са в живота още откакто са се родили Не е добре нито едната крайност, нито другата. Те и сега в живота си се срещат с неща и хора, които не са им приятни.

Досега съм чела и чувала предимно от майки на момчета да обясняват колко нежни и раними били душите на синовете им. Досега не съм чула никоя майка или баща да твърди такова нещо за дъщеря си. Следващото изречение успешно може да бъде как момичетата са лоши, че ги нараняват и не споделят чувствата им.

Ако съм пропуснала кавичките, извинявам се.

Радостина, моля те спри се.

Поне докато не ми покажеш документ, че си специалист по нормалнология с (поне) национален лиценз.

Аз пусках тема за злочестата съдба на една от първите любови на дъщеря си.

Моят син говори и за брак
Отсега е заявил, че жена му ще върши домакинската работа, а той ще й купи БМВ, ще работи, ще й дава пари й ще й прави деца.

Ако не е станало ясно, "жената" е съгласна. Родителите й - тоже

Клонка , на колко е синът ти ? И аз съм съгласна !