Безименна

Някои родители са големи дзвЕрове.

Сетих се за много кофти случай със сина ми преди доста години. Бил е може би 4-5 годишен. Инцидентно се прибираме от градина с градски транспорт от "Младост" до "Редута". За несофиянци - пътя е около час с чакането по спирките. Следобяд намерил един охлюв в двора на градината и го обгрижвал докато го взема. Не помня в каква кутийка го настанихме, синът ми му нареди тревичка на дъното, навлажнихме я с вода и т.н. Крихме кутийката в тролея, после в рейса, че е по-забавно. И през цялото време една любов към охлюва и щастие, цветя и рози, изненадващи грижи... Изваждаме охлюва вече пред входа, пред познатите ни деца, синът ми разказва одисеята ни и едно съседско дете напълно съзнателно връхлетя и с кеф го стъпка с крак. Единственото, което направих е, че погледнах майка му ето така -  в очакване първо ТЯ на каже или направи нещо. Тя каза `Е какво толкова? Ще си намери друг охлюв.` Оттогава избягвам всякакви контакти с нея и с детето й. Моето пък тогава рева с часове. Иначе си намерихме същия ден друг охлюв...около 25 броя май бяха. Правихме влакче от охлюви дълъг няколко крачки.

Мани-мани...плаши ми се окото и ухото из площадките. По-често от родители. На децата е простено, те не са виновни за нищо...

Общо взето това са си отношения между децата...

Додо, ти какво му каза след неговото 'мразя я'?

Аз трудно се трогвам някак, в смисъл че за мен всичко случило се включително изхвърлянето на пантофите  и 'мразя я' са нормална реакция за възрастта на участниците. И не смятам, че девойката ще изхвърля пантофите на всеки чийто интерес не и допадне. Бащата - аз нямам такива наблюдения лични относно баща-дъщеря. Моя мъж не реагира така на 'любовните' истории на Сиси. Аз пък не ги смятам за толкова важни като преживявания в дългосрочен план. Все пак през това съм минала и аз самата пък и синът ми. Той се влюби в първи клас в една Мария. От неговия клас, живеехме на една улица и обикаляше около къщата им да я види като излезе. Тя не му обръщаше никакво внимание на дебеланкото. Месеци по-късно майка и ме среща и ми казва, че е трогната от писмото което Гого и бил написал лятото. Аз в шах - за никакво писмо не знам. Та писал той вече грамотен ) някакви обяснения възвишени, някакви чудесии, нарисувал и цвете и го пуснал без плик в пощенската им кутия. Така и не му обърна внимание тази Мария, после и той я 'намрази'...  Колко още влюбвания и симпатии ще има... ако всяко трябва да задълбаваш, анализираш , Боже. Няма нужда.
И да - боли когато детето ти е нещастно. Болката си е направо физическа. Свиквай. Не намалява с годините. Преди година и половина някъде не можех да дишам от мъка, че детето ми на 17 години плаче със сълзи и блъска с юмруци по стената наранен от една девойка. Тя беше направила голяма грешка и му казала за нея. Той плаче и ми казва 'обичам я ще я убия'. Трудно е  да обясниш чуждото поведение и дадеш правилния съвет, без да се поддадеш на емоцията да успокояваш априори и прехвърляш вината другаде. Трудно е и да бъдеш безпристрастен когато от едната страна е детето ти. Една лоша дума не казах за нея. На 17 е позволено да се греши и грешките да не се генерализират/какво ли остава за 5-6 годишно дете!/

Много неприятно ми стана четейки коментарите за момичето. Грозно.

Слава богу, моето момче е влюбено в дъщерята на приятелката ми. Знаят се от бебета.
Бащата даде благословията си.
Никоя друга не може да го завладее, даже ми се оплакват девойчетата, че не им обръщал внимание и не отговарял на чувствата им.

Но, извън шегата, оня ден в градинката синът ми пита едно момченце от своята група дали пак му е приятел. Онова каза - НЕ!
Добре, посърна ми детето, ама нищо, това си е в реда на нещата, прие го.
После падна от колелото. За пръв път му се случва. Ожули си ръката. Тече кръв. Плака.
По едно време вижда пак това момченце и му вика през сълзи:"а сега приятел ли си ми, виж колко страдам?" А детенцето го изгледа и му рече:"пак не съм ти приятел". Моят премига, погледна ме, погледна и него и хлипайки каза:"защо не искаш да си ми приятел, аз съм толкова дълбоко наранен?"
Точните думи цитирам, щото станаха хит сред майките.
В този миг осъзнах, че някъде греша. Че нещо в начина, по който го обичам не е както трябва. Че той познава отказа на всичко, но не и на любов и приятелство. Не го разбира, особено когато е наранен.Бил е наказван с всичко друго, не не и с отказ на обич. Това не го схваща.

А аз само му набивам в главата, че децата се обичат, че всички са приятели, че когато някой плаче, трябва да бъде утешен, че болката се лекува с любов, че любовта се изразява, а гневът се тушира.

От друга страна, той също я има тая крилата фраза "не съм ти приятел", не това е проблемът, а фактът, че когато е наранен, очаква да бъде обичан.

След разказа на Додо имам много храна за мисли.
Ето, детето е изразило любовта си и бидейки научено, че това е нещо прекрасно, не разбира реакцията на госпожицата.
Моето също не разбра защо, когато страда, някой отказва да му бъде приятел.
И не са виновни другите родители. Грешката е в нас, че не сме обяснили нормалните неща от живота. Просто е трудно да обясняваш едно, а да го отричаш, обяснявайки, че има изключения.
Казвам аз, че е длъжен да обича и съчувства на всички деца, които ги боли, ама трябва да обясня, че не са длъжни другите да му отговорят със същото.
Е как да стане тая работа?
Все в нещо ще се проваля при тази съпоставка.
Та, така е, Додо - учиш го да обича и да изразява любовта си, ама как да обясниш, че не всеки я иска тая негова любов, без да го накараш да се свие в себе си и да спре да я показва?
Няма лесни отговори.

Опитах се да му обясня, че няма причини да я мрази. Не от всички може да бъде харесван и обичан, това е съвсем нормално, но не е и причина да мрази всички тези деца.
Опитах се да го убедя, че не трябва да и се натрапва повече и след като очевидно тя не търси неговата дружба - да не я закача и да не играе с нея. Това последното му е трудно да го приеме. Умолява ме да говоря с госпожата му трите момичета / тя и две нейни приятелки от другата група с които движи/ да не посещават вече неговата група и да си ходят в тяхната. Рева много, когато му казах, че това е невъзможно, но поне е временно положение.
Запънал се е и за пантофите си. Никога не съм подозирала за тази негова привързаност към тях  Твърди, че щял да ходи утре да ги вади от някакъв канал щото си ги искал, точно тях. За други не ще и да чуе 

Ти ми ги даде отговорите преди да ми бъдат зададени подобни въпроси.  Ще ги използвам превантивно при първа възможност.

Май трябва повече да чета в `Нашите деца`.

Да, адски вярно е това. Монетата има две страни. Ние можем да предадем своите възгледи. Но това не изчерпва дадената ситуация и родителската ни функция спрямо нея. Защото срещу детето винаги ще има друг, коренно различен и извън нашия периметър на въздействие. Предвид това - не ни остава друго освен да дадем познание за вероятното различно.
Но е ужасяващо трудно.

Хъм...
Доста интересна тема. Съвсем ясно помня един филм/Американски естествено/, в който родителите на момиченце в началните класове се бяха обърнали към съд да я защитят от влюбено в нея момченце, което просто й пишеше писма...
Лично аз не бих се бъркала в отношенията на децата на този етап.

Дъщеря ми има особено силна връзка от повече от година с едно момченце - никога не съм ги виждала да се карат, дори рядко спорят. Връзката им е странно зряла в нашите /на родителите/ очи. Празнувахме Коледа заедно и бащата на дъщеря ми проведе 10 минутен сериозен разговр с мен защо младежът гали дъщеря ни по косата и й казва, че я обича. Не било нормално това и какво аз, като майка смятам да направя по този въпрос 

И извън абсолютната сериозност, да споделя, че много обичам теми за момченца, в които те не са гаменчета, потенциални или оформени 5-годишни извращенци и потенциални агресори, застрашаващи целокупното приказно, съвършено, дружелюбно, невинно и много възпитано женско човечество

Друго не виждам, освен да го пуснеш гол до кръста да се бие с младежа.

П.С. Шегув, шегув  Вярвам, че носиш майтап.

Ти шегув...но на няколко пъти ми се наложи почти да ги спирам от подобни дейности. Младежът и бащата взаимно се ревнуват и всеки се опитва да избута другия /буквално/ по-далеч от дамата на сърцето им. 

А на морето дъщеря и баща бяха скарани едната вечер, защото тя казала, че ще се омъжи за Ясен, а баща й отвърнал, че ще се омъжи за когото той й каже. 

Знам, че изглежда супер смешно... но е така само ако не те викат за арбитър.

Додо, извинявай за спама   

Аууу...тичай в ДиС!
Сериозни са нещата

Или слушай САКРИ, тя явно има опит в такива ситуации

Додо, извини и мен, моля за следния спап    Сърбят ме пръстите :


Нямам този опит  Решили сме си проблема като пускаме гаджетата на Криска да минават на промоция /разбирайте преслушване/ първо през батко й. За първото и единствено засега гадже пуберът рече, че става  Това е висока оценка, защото церберът при нас е бате, той е цедката  Пак засега...Когато родих малката баща й каза, че като му дойде времето ще си купи танк, защото пушка няма да му свърши работа. Ще мачка обожателите й на едро.

Проблемът ми е различен. Баща й за съвсем друго ми вдига гири    Защо  нашата дъщеря категорично отказва да носи поли и рокли, защо не й пука как изглежда и как е облечена, защо се катери кат алтава по дърветата, прескача огради, защо рита футбол по-добре от момчетата и ноктите на палците й са наранени от този зор, защо мрънка да й подстрижа дългата коса, не се трогва изоПще от момичешки играчки и емоции, с една ръка вкарва топка в стандартно висок баскетболен кош в училищния двор, дЕре се като римски пехотинец, пазари се за скейтборд и всякакви мъжки играчки и т.н. и т.н. да не продължавам... Всъщност каква жена ще бъде и аз като нейна майка какво смятам да направя по въпроса ?!?   

За психиатър сме, ей...

Стана ми смешно, ще допълня нещо. При нас нЕма Барби, нема тая-оная, Уингс ли е де да я зная коя е. Гледаме с трепет сериала за рейнджърите, "Бъфи -убийцата на вампири", с нескрит и нездрав интерес и за 5 мин. "Сексът и градът". Играем с каски и картечници, с мечове, с двуетажни гаражи за коли, ревящи динозаври и други страховити дзвЕрове и пр. В същото време е слабичка, с дълъг крак, с нежен и грацилен вид - от блондинския. Дъщеря ми е лек парадокс. Да отида ли в съседна тема и да кажа дали е отделна /от мен/ личност?

Стана ми много мило и тъжно едновременно за Денис.
Не мога да дам съвет,просто чета с интерес всичко,което сте написали,за да съм подготвена за онова,което ми предстои/Павел е само на 3/.
А бащите наистина са много смешни с тези мании за опазване на щерката.
До един момент е забавно/когато са само закани и приказки сред приятели/,но когато излязат на боевата линия както е в този случай нещата започват да излизат от контрол.

Стана ми адски  мило,и същевременно малко тъжно, когато  прочетох за първите любовни трепети на твоето детенце. Додо, просто малкото ти момченце вече пораства и е получило своя първи житейски урок-не всяка любов е споделена. До сега е усещал само майчината любов,а тя е винаги споделена. Трудно му е да приеме, че новият обект на чувствата не отвръща по същия начин както мама-нежно, внимателно и с много обич, заради което казва, че мрази момиченцето.