Консултация с психолог - тема 2

Kauza perduta...

Благодаря, Вероника!

Здравейте!
Дъщеричката ми е на 2 г и 4 месеца и е доста буйно за момиченце.Палава,ината,на всичко казва "НЕ".Тудно я обличам-трябва тя да "одобри" тоалета и трудно я събличам-реве до скъсване.Кгато я къпем пищи все едно я колят.На детската площадка трудно играе с деца.Както се саиграе и току биж ударила някое дете.От 6 месеца посещава детска ясла.Но не постоянно,защото много често боледува.Толкова е своенравна....И иска все на нейната да става.Като и забраня нещо напък отива пак там и го докосва.
Преди 2 дни имаше тежък ден-каквото и да направи все е беля.И то в повечето случаи такава,че може да и коства здравето или живота.Обяснявам и но тя напук ми прави.Онзи ден толкова и се  карах и я наказвах,че като заспа на обяд и се събуди след половин час плачейки безутешно.Поисках да я прегърна ,но тя  не ми позволи.И така след 30 минутен рев баща и се прибра от работа и тя почти се успокои.Сега в момента спи,но преди да заспи дълбоко пак се порасбуди плачейки.Но то зи път по-малко.
Моля,посъветвайте ме какво да правя!Греша ли,като я наказвам и и забранявам?Та тя ще ни се "качи на главите"!?

Здравейте Симона-прочетете малко повече за детския пубертет и знайте,че този период е като танц-една стъпка напред,една назад.И трябва да спазваш баланса-между това да възпиташ едно дете със свободна воля,но и създвайки разумни ограничения.Наказанието на такава ранна възраст няма  ефект-мисля,че разбирайки повече за това в каква фаза на развитието се намира детето-ще успете да намерите и тълковник на детския език.За да порастне детето трябва да се научи да казва не,да се противопоставя,да се отстоява-но му трябват и разумни граници.Бихте могли да се консултирате с психолог за подробности по конкретиката на вашия случай.

Вероника,Благодаря за бързия отговор! 
Чудя се колко ли продължава този период на отрицанието!?Ако това е Пубертет,то представям си през тиинеджърския пубертет какво ли ще е .Но все пак благодарна съм,че имам такова малко палаво съкровище.Колкото и да ме ядосва и да ми е трудно щастлива съм,че го имам.Смо да е зраво!
Като се ядоса много дори стиска зъби.За това какво ще кажете?

Симона-доста си приличат този и другия пубертет-с тази разлика,че тогава детето е по-малко зависимо от родителите.А колко продължава-не може да се каже с точност-индивидуално е-по -принцип към навършване на 3 години-нещата ще са по-спокойни.Приемете,че това е е дна подготовка за другата голяма криза в живота на човек-юношеството.Хубавото е,че кризата на 3-тата година приключва,не при всички обаче приключва кризата на юношеството

Имам следния въпрос. Отнася се за момче на 11 г. Баща му почина , а то поема вината върху себе си, защото бил изял закуската му от училище(ако не беше толкова трагично бих направила коментар за качеството на закуските ...  ) .   Причината за внезапната му смърт е белодробна емболия и няма никаква връзка с храната, но е толкова неочаквано и необяснимо за детето, че приема вината като своя.
Сигурна съм , че съм чела съвети в темата за това как да помогнем на децата да преживеят такава загуба и да не се обвиняват , но не знам къде. Бихте ли ми помогнали? 

nadejda.v.l съжалявам за загубата Ви.Децата се чувства виновни за развод на родителите,за смърт на близък-това е част от особеностите на детското мислене.Вината е много тежък товар за едно дете на 11 години.Ако имате възможност се консултирайте с колега психолог.Ето статията:
http://bglog.net/psychology/11945 

Кажете на детето истината за смъртта -за болестта.Кажете му за вашето нещастие-не мислете,че ще го натоварите-така то ще се научи да страда-защото само така може да продължи без тежката раница на вината.Която е всъщност подтисната тъга.Тъгувайте заедно-ако ви е трудно да говорите с него повече за въпросите,които има-нека се обърне към друг.Но то вижда,че страдате и има нужда да му се каже,че на вас ви е много мъчно,че това е голямо нещастие и че той има право да страда и да пита.

Благодаря Ви много Вероника! Става въпрос за племеника ми и много искам да помогна както на него така и на сестра ми. Имам и малка племеничка на 6 г. Загубата е ужасна! 

Надежда-в такъв случай след като майката сподели своята мъка и покаже на детето,че страда,вие бихте могла да бъдете човекът,с когото децата да говорят за това.

Здравейте. Не знам дали съм в правилната тема. Моля да ме извините, ако въпросът ми не е за тук.
Преди 2 дни съпругът ми замина в чужбина. Ще отсъства много дълго. Синът ни е на 2г. и 8 м. Не знаехме как да постъпим, какво да му кажем. Денят преди да замине, му казахме, че тати ще отиде да работи, да изкара парички, за да можем да купим колички. Сашко, като повечето момченца, обожава коли. Сега се чудя на акъла си, защо му казах така, но нямам идея как можех да му обясня... В неделя (съпругът ми тръгна през нощта) детето не питаше много за баща си, но на следващия ден, когато  се прибрахме от ясла, искаше да го види. Не повярва, когато казах, че го няма. В къщи обиколи стаите да го търси. Пита постоянно за него. Старая се да отговарям спокойно. Вечерта не издържах и се разплаках, не знам дали е разбрал защо. Не знам от тук нататък как да постъпвам. Знам, че ще пита все повече за него. Нямам идея как да отговарям. И какво да очаквам от Сашко. Също така се притеснявам в един момент да не се почувства виновен, защото казах, че тати ще изкара парички за коли. Моля за някакви насоки. Основно за какво да се подготвя и как е редно да се обясни подобно нещо.
Да добавя, че ще имаме възможност сравнително често да говорим по скайп и да се "виждаме". Предполагам, че след всяка подобна "среща" на Сашко ще му е много мъчно.
Извинявам се, че разказах толкова объркано. Просто ми е трудно да се справя с тази ситуация, тъй като самата аз едва си сдържам сълзите вечер и не знам как се отразява това на него.

 Deb -кажете му истината,кажете му как на вас ви е мъчно за баща му,преживявайте заедно,не крийте от него.Това е най-лесното решение -бъдете откровени,нека говори с баща си по скайп-да присъства в смейството/бащата/-в разговорите по между ви,в общите ви преживявания.Трябвало е баща му да му каже,че заминава и то не последния ден-но и сега вие ще трябва да бъдете откровена с него.Детето ще разбере.Но ако ви вижда тъжна и не знае причината-тогава ще се обърка.Децата разпознават емоциите у възрастните и ако не им бъде обяснено какво изпитваме-те ще се объркат.Стискам палци!

Здравейте. От известно време се чудя дали да питам майките в Нашите деца за моя/нашия проблем или не. Пиша, трия и се опитвам сама да си дам отговор. Е, не мога. Сетих се за тази тема и реших да си споделя притеснението.
Имам дъщеричка на 2,7г. много весело, общително, самостоятелно дете, което обаче в последните 2 месеца не се откъсва от мен. Започнах работа, когато тя навърши 2 години. Имаше период на адаптация, от поспаливото ми момиченце, което ставаше към 10,00ч., се превърна в ранобудно дете, което не ме пуска да тръгна на работа. Гледа я майка ми и я залисваше докато аз изляза. Поплакваше след мен, но се успокояваше бързо. Свикна и дойде момента, в който започна да ми пожелава Приятен ден и лека работа и да ми маха за чао. Ето че се изправям пред ново предизвикателство, което ми е непонятно. Върнахме се в дните на адаптация и то след дългите коледно-новогодишни почивни дни, поне така ми се струва. След тези празници се върна към спането до 9,00/10,00ч., но вечер след като се прибера и събота и неделя е като закачена за мен. Вече не мога да отида до тоалетна сама, ако се измъкна и разбере, че ме няма започва да плаче, почти истерично, тръшка се на земята, никой и с нищо не може да я успокой. Когато изляза не спира да плаче, а напротив, може да продължи много време, обидена е, опитвала се е да ме удря. Вече не се къпя сама, нищо и никакви уговорки не вървят пред нея. Имахме 2 случая да се събуди сутрин, докато се оправям за работа и да не ме пуска да изляза дори от стаята, не дава баба й да я облече, всичко мама трябва да прави. А когато ме види да излизам, отново тръшкане, плаче така все едно я изоставям /а аз как се чувствам в този момент, няма да разказвам/. Имам усещането че всичко това се задълбочава. Днес не даде на баба си да я изкъпе, по принцип аз я къпя, като е давала на баба си също и аз не съм била вътре и са се оправяли перфектно, но днес не, отидох да й донеса чехлите за баня, излязох само за 2 минути и тя вече плачеше и ме викаше. Не дава на баба си нищо да й прави. Не се успокой и когато се върнах, а продължи и не спря, говорих, обяснявах, чаках я да се наплаче, нищо не помогна. Аз побеснях, съжалявам за което, но много й се скара, а тя естествено се засили още повече. Изведох я от банята плачейки. Чувах само Мамо Гуш. Гушнах я и се опитах да я успокоя, но тя хлипа още дълго време. След като се успокой отново стана ангелче.
Дори в другата стая не ме пуска. Ако се заиграе с баща си или баба си, ще е за кратко и отново мама ела и ако не се появя на 3тото повикване или тя пристига с трясък или започва да плаче. Винаги проверява дали съм там където ме е оставила, винаги иска да я гушкам, да съм близо до нея, да ме чува. Ако отивам някъде то съм придружена от Ани - И Ани те дойде!!!
В предни страници на тази тема, четох за преходен обект, но може ли това да съм аз? Не е привързана към никакъв предмет, освен биберона, без който не заспива, но само тогава й е позволен, може би само за него прави подобни истерии, за всичко друго се спогаждаме по един или друг начин, или аз отстъпвам или тя. Притеснявам се някой нещо да не я е уплашил, да е казал нещо, да не би това, че говорим за детска градина да я е стреснало, въпреки, че тя няма търпение да тръгне.
 Искам да успокоя детето си, защото нещо я тревожи. Говорим й много, днес дори й показахме къде работя /аз съм в болнични и след поликлиниката минахме покрай работата ми/. Тя все още не може да ми обясни какво й е в главичката, затова имам нужда от насоки, от това да видя нещата по-ясно.

Дано съм била ясна, защото поста ми е дълъг, но не можех по на кратко да обясня ситуацията.
Очаквам с нетърпение включването ви.

Здравейте Максин,доколкото разбирам е драматична ситуацията у дома-наситена с много емоции и от двете страни.Колкото до преходния обект-там нещата са много сложни.Едно посещение при колега би могло да ви подреди нещата.Много преживявания и при вас и детето-които в момента не позволяват ситуацията да се разплете.Когато човек е в такова положение-сякаш е допрял листа до очите си и иска,но не може да го види.Ао имате късмет да попаднете на истински детски психотерапевт-основно в София има такива още по-добре.

Здравейте , Вероника .Имам въпрос относно детето на моя приятелка, която няма възможност да пише тук.Малката ще стане през април на 3 годинки и все още не може да говори.Според личната лекарка няма проблем , а и при консултацията с логопед -също не са видяли да има проблем.Детето е много активно и будно.Разбира всичко и си е измислило свой език със звуци - категорично откозва да говори.Мислите ли че се нуждае от консултация с психолог и ако е така-можете ли да препоръчате някой в Пловдив.

Здравейте Полина-разбирам,че след консулацията с логопед се установява,че проблемът е психологически.Относно детски психолог в Пловдив-аз лично не познавам такъв.Моят съвет е-София е на няколко часа път ако е възможно търсете помощ там.Качеството на услугата ще е на ниво-в темата за детски терапевти има координати на колеги в София.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=345496.0
Отнася и за другите търсещи детски терапевти-София -това е мястото,където има такива специалисти.Във Варна се броят на пръсти-а за другите градове нямам информация.Можете да се уговярете с консултанта или терапевта за график на виждане съобразен с пътуването и т.н.Все пак си мисля,че като търсите специалист качеството е над всичко.Успех!
В София-освен посочените центрове-Петя Хорозова,Милена Манова,Юри Кацаров-а в конкретния случай професор Матанова-тя е специалист в областта на говорните нарушения.