Консултация с психолог - тема 2

Здравейте!

Имам момиченце на година и почти осем месеца. Въпросите ми са два:

1.Явно, че в момента и се изгражда чувство за притежание. От известно време забелязах, че когато непознато дете се приближи до нейна играчка, тя бърза да си я вземе и ми я подава, искайки да и я пазя или прибера. В такива моменти избирам да се съобразя с желанието и, защото детенцето е непознато. Когато играе с познати деца, приятелчета, дава без проблеми своите играчки. Съгласна е на размяна на играчки в случаи и с познати и с непознати дечица...Тоест да си поиграе с чуждата играчка, а другото детенце с нейната. Случва се обаче и при игра с приятелчета да не иска да даде конкретна играчка, с която играе в момента. И въпреки, че не иска да я даде, щом друго дете посегне и я вземе от ръцете и, тя не предприема нищо. Виждам, че и е неприятно, но въпреки това оставя играчката и си търси друго занимание.Понякога се случва да стисне ядно юмручета и протестира,гледайки ме и очаквайки да се намеся, но не предприема нищо. Не опитва да я вземе сама. Предполагам разбирате, че не искам да става вманиачена и да не дава играчките на децата си. Напротив. Но се притеснявам да не би това поведение да е сигнал, че не може да се справи с желанието си да отстоява себе си. До скоро много активно играехме на една игричка по нейно настояване. Една играчка трябваше да и поиска моливчето, с което тя рисува. Тя подава моливчето и когато играчката реши да я вземе, тя си я прибира обратно демонстративно и изглежда много доволна от себе си.
Аз като майка винаги съм се старала да и давам свобода да взима нещата, които са и интересни вкъщи. Максимално съм разчиствала опасните неща, за да нямам поводи да и отнемам инициатива или да отнемам самия предмет от ръцете и. Но признавам, все пак са попадали неща в ръцете и, които и се е налагало да отнема. Обикновено обяснявам, защо отнемам. Най често тя приема това спокойно, но се е случвало и да се разгневи и разпищи от факта, независимо, че предлагам насреща нещо интересно, с което да играе.
Как да насърча детето в моменти, в които много много държи на нещо, да си го поиска, да си го вземе обратно, да не го даде, без да подхранвам егоизъм разбира се?

2. Отглеждаме детето си двамата със съпруга ми. През деня е с мен. Организирам и срещи с дечица. Контактува и с възрастни. Без мен остава веднъж или два пъти седмично за около два-три часа, с баща си . Когато види, че излизам, иска да идва с мен, но ако и се предложи интересна игра или филмче, се съгласява и остава с баща си. Играят и не се чувства притеснена, че ме няма. Въпросът ми е дали е проблем за нормалното развитие на детето и отделянето му от мен, че не остава без двамата родители с друг близък или познат човек? Необходимо ли му е да остава и за повече време - примерно за цял ден, без мен или без нас и от каква възраст трябва задължително да започне да бъде оставяно за по дълго време без родителите си, за да може да се изгради здравословната за него самостоятелност и независимост?

Благодаря предварително!

Здравейте,Джой-на пръвия въпро-децата преди 3 годишна възраст нямат изградено социално чувство и това,че не си дава играчките е напълно нормално.Не случайно детските градини са деца над  годишна възраст.
На втория въпрос-не мисля,че има проблем.Няма възраст,в която да бъде оставяно задължително без родителите си-може би на 35 вече ще е необходимо Родителите не са вредни за детето-обратното носи повече проблеми недостатъчното време прекарано с детето.До 3 годники основната среда на детето са мама и татко-и близките роднини.Задължително оставяне без родителите си няма-има желателно прекарване повече време заедно.Добре е разбира се и родителите да имат свое време и пространство.Няма задължителни неща-всяко семейство само решава.Детските психолози смятат,че до 3 годишна възраст е добре майката да прекарва максимално време с детето.Самостоятелност и независимост е период близък до пубертета и юношеските кризи.

Здравейте, Вероника! Благодаря за бързият отговор! 

По първият си въпрос искам да уточня само, че се притеснявам, че си дава играчките, въпреки, че не иска да ги даде. Рядко реагира, ако някое дете - познато или не и вземе играчка от ръцете. Много често изглежда разочарована, почти разплакана понякога, но остава с празни ръце без да реагира като се опитва да си върне играчката.

Не ме разбирайте погрешно. Не искам да реве и да се тръшка за всяка нейна играчка, която някое друго дете е взело. Но ми се струва малко в другата крайност да я виждам как стои примирена с празни ръце. Иска да може да направи нещо, а не опитва.

Джой-сега разбрах,извини ме-тоест дава си играчките и остава с празни ръце-тук по-силно ми се вижда твоето преживяване,да я виждаш тъжна и с празни ръце.С натрупване на социалния опит детето ще се научи да отстоява своето -с вашата подкрепа разбира се.

Благодаря! Дано е така! Моите преживявания са си мои преживявания...Важното е с детето всичко да е наред

Здравейте искам да споделя - снощи, след като около 2 часа дребния седя пред компа с батко си и караше големия да играе вместо него(защото още сам не може) на една игра със зоопарк и аз реших, че е крайно време да си лягат и загасихме компа, почна едно истерясване: чупам прозореца, чупам компутара, сабличам се гол...това придружено с рев и хапане на блуза и ракави до скъсване. Доста време мина докато се успокои. Как според вас е редно да преодолея тези му разрушителни настроения със заплахи. Страх мее, че ако не съм покрай него наистина ще направи някоя голяма беля - или ще се нарани. Наистина не знам как да подходя....

mama mariana -много е деликатно-като танц-трябва да пазиш достойнството на детето,като в същото време не му позволяваш да бъде тиранин.На дете изпаднало в истерия му е срамно,обидно и само търси изход от ситуацията-но трудно намира.Вие трябва да се опитате да му помогнете да излезе достойно от това положение.Много индивидуални са нещата-но има една такова правило за истеричните кризи при децата-по-добре е да работим превантивно и да усещаме кога ситуацията е нажежена-дете вече е уморено и изнервено и да избягваме конфронтация в такива моменти.Не е лесно,но като родители нямаме дург избор.В ситуация като тази можете просто да отнемете публиката на детето и кризата ще спре-не се опитвайте да му говорите разумни неща в такъв момент-няма да ви чуе.Можете да се опитате да му връщате като в огледало преживявания-виждам ,че си ядосан,защото много ти си играя на компютъра и тн....Дайте си време да се успокоите-без публика на представлението и тогава говорете за правилата,за рамките и нормите.И още нещо много важно-бащата е законът и правилата у дома-особено,когато имате момчета.

Mama Mariana,

Ще допълня по един важен момент в разказа Ви - престоя пред компютъра. Горещо Ви препоръчвам, както и на другите родители на деца в доучилищна възраст - ограничавайте престоя на детето пред компютъра. Освен чисто телесните вреди върху крехкия организъм (проблеми с очите, двигателни нарушения и пр., и пр.), престоя пред компютъра, когато е неограничен, нанася и чисто психични вреди - той откъсва детето от хората и създава предпоставки за асоциално поведение, дори и в ранна детска възраст. Опасността детето да "потъне" в тази друга реалност и да не я разграничава ясно от обективната реалност (света извън компютъра) е огромна. Мисля, че едно разумно ограничение до половин час дневно на компютъра е съвсем възможно при вас и при другите родители. Важно е - като мярка на контрол 1) подпомага запазването на детската психика от вредите на виртуалната реалност; 2) утвърждава Вашия авторитет като родител пред детето, като човек, който е по-мъдър и налага правилата.

Разбира се, важно е контролът и ограниченията да бъдат налагани внимателно и освободеното време да бъде използвано в градивно общуване с детето или осигуряване на други занимания, полезни за неговото душевно и телесно развитие.

Пожелавам Ви успех  

Имам момченце на година и седем месеца.
Бих искала да споделя, че вече възникнаха неща, които ме тревожат в него.

Първо - проблема с храненето. Има просто неистов апетит, не е за вярване. Е, когато се понаяде, почва да си играе с храната и да я хвърля около себе си, но до такива моменти се стига трудно. Обикновено все иска, и още и още... Яде почти колкото голям човек, а ако му давам колкото си иска, просто не знам какво ще бъде. Впечатлението ми е, че за него е важна храната като екшън, действие, защото си тъпче в устата толкова, колкото да не може да сдъвче, и реве, че не съм му дала и в двете си ръце да държи следващата дажба... Ако е в кухнята, постоянно и настойчиво си иска, ако някой яде в негово присъствие. Знам, че трябва да го развличам с по-странични неща и тогава не се сеща за храната. Но откъде дойде това и ще си отшуми ли от само себе си? Искам да подчертая, че не съм срещнала досега детенце с бузки, по-големи от неговите, но дори бузките не ме тревожат толкова, колкото коремчето му - започва имам чувството от средата на ребрата му, една издута тумбичка... Искам да подчертая, че никога не съм му давала разни бобонки, бисквитки, чипсове, кроасани, гледам да избягвам разни сладки неща. Той ми реве истерично за една ябълка или банан или дори филия хлебче, стига да не я получи на секундата, а аз трябва да обеля ябълката все пак...

Друго - като ходим навън направо отказва да ходи, само иска носене, особено от баща си, той затова не може да го извежда. Или реши, че няма да мръдне от някъде, забие се като пирон... Не мръдна половин час от една алея в Градската градина, деца го обикаляха, възрастни го заговаряха - не, дори погледа не си отмества. В къщи вилнее като фурия, хвърля си играчките - това е за него играта, навън - нито крачка, а веднъж бяхме на пеене, в общество от 7-8 дечица с майките си - е не се отдели от колената ми!
Да, вярно е, че не се среща с деца на неговата възраст, най-много го събирам с по още едно момченце, момченцето се сменя, но си остават не повече от две...

Е, на някого може да се сторят елементарни моите "проблеми", ще кажат - те на тая възраст всички са такива, но всяко излизане с него ми е ад... Ще му изкълча ръцете да го дърпам. А ако някой случаен му заговори ласкаво - огъва коленете, ухилва се и иска да ляга на земята...

А, и още нещо да добавя - престоя пред компютъра. Влезе ли в дневната ни стая - веднага се лепва за компа, все едно е центъра на света (май защото за мама е центъра на света!) Иска да движи мишката, да светка и згасва екрана, да пипа по клавиатурата и да стават разни неща на екрана - много се кефи! Вече не мога в негово присъствие да седя на компютъра, защото ме изтиква от стола с писъци и се покачва той...
Но не е ли още много мъничък да си прекарва така времето! Да не се "зариби" непоправимо!

Е, вярно е, че надявам се, "всичко си е в норма", но ми се ще да се справя с храната и с това ходене...

И последно - хич си не знам откъде да видя разни игрички, които бих могла да си играя с него, какви са подходящите неща, на тая възраст, които би могъл да прави...
Кофти ми е, че постоянно всичко му забраняваме да пипа, все е хванал неподходящите неща... той пък така реве като му ги взимаме!
Страхувам се, че като погледна отстрани целия ден са някакви безкрайни стремежи от негова страна и забрани от наша! И за храната може би е така истеричен, защото мисли, че ще му я вземем. Веднъж мъжът ми ми обърна внимание, че като сочел към поредното блюдо, което си искал, си нареждал, хленчейки - "Не, не, не..."

Сара-при малките деца проблематика се изразява в храненето-психичния конфликт се изразява в отказ или прекалено много хранене-препоръчвам ви да се обърнете към специалсти с психоаналитчна насоченост-в темата за детски терапевти има такива.Колкото до постоянните не-та,по-добре използвайте не-само в крайни случаи-когато е наистина опасно-в другите си изберете друга дума-като спри,стоп.При консултация с колега ще изясните тези неща.Успех!

Синат ми е на 7.2год.Като му забраниме нещо изпада в криза-реве,посяга с юмруци,хвьрля предмети.Друг път казва ''Много ми пука''.Няколко пъти е казвал 4е ще се самоубие.Като се успокои говориме 4е не е хубаво така да се постъпва.Известно време има ефект,но после пак е същото.Посъветваите ме какво да правя?

karai -детето ви явно страда много-колкото може по-скоро консултация с детски психатър и клиничен психолог.Заканите за самоубийство не бива да се пренебрегват-дори при толкова малко дете.Ето тук има координати на детски специалисти:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=345496.0

Вероника благодаря.Мислите ли 4е това поведение е ревност към по-малкото дете,което е на 1год.Няколко пъти е споменавал,4е обръщаме пове4е внимание на него.Голямият в момента е 1 клас и не иска много да ходи.Дали и това има някакво отношение?

karai -няма еднозначен отговор.Не може да няма връзка и с това,но вероятно има и други фактори за такова поведение .Много рядко причината е само една.

Вероника, благодаря.
Но каква е тази тема за детските терапевти? Можеш ли да ми посочиш линк?