Любители на кучета - 2

Между другото вече не си позволява да пипа по чиниите,докато беше по-малък само чакаше да се разсеем и грабваше нещо.Сега дори и да е сам не пипа по масата,но интересното е ,че в момента в който приключим с яденето (не знам как усеща )веднага се покатерва да души.Също ако случайно нещо падне се отмъква на секундата.Вчера например изпуснах едно картофче на масата-докато реагирам да го махна беше изядено.Иначе през цялото време стоеше съвсем културно до мен и чакаше да му дам нещо.
 

Шушинка аз знам за него. Но в чата беше споменала, че не можеш да мърдаш от София, защото имаш куче. За това помислих, че имаш ново куче.

Да , Кварталната превъзходна  /прибрах я от улицата/ 
Нямам нейни снимки , ще я снимам и ще пусна 

Нашия досега само веднъж си позволи да се катери на масата - аз режех месо за гювеч, нашия татко се прибра и всички отидохме да го посрещаме. Кучо се разподскача радостно, след това изведнъж изчезна. Аз се усетих доста бързо и се втурнах към кухнята, гледам - не се е съблазнил от вече нарязаните парчета, ами си е избрал най-голямото, свалил го е на пода и си го е гушнал. Докато му се любуваше, си го прибрах и естествено си го сготвих, при продължителна термична обработка няма защо да се правим на гнусливи 

Да не ставам нахална,но да ви покажа няколко днешни снимки.http://media.snimka.bg/0321/006896590-big.jpg,http://media.snimka.bg/0321/006896593.jpghttp://media.snimka.bg/0321/006896596-big.jpg,http://media.snimka.bg/0321/006896656-big.jpghttp://media.snimka.bg/0321/006896666.jpg

Ужасно прилича на нашия 

Верно много си приличат.Колко е голям този сладур?

Около 4 годишен, когато го взехме беше на около 2,5-3 години според ветеринаря. Условно приехме, че е на три години и сега празнуваме рождения му ден на датата, когато дойде при нас 

Колко е голям вашият красавец?

Сега видях ,че не е определена порода .Обаче да знаеш със сигурност има нещо лабрадорско в него,даже доста.Няма начин иначе да си приличат толкова.Нашия след седмица прави година,вече сме големи.Дано да спре с белите ,че къщата има нужда от основен ремонт.Направо ме е срам да пусна някои снимки,толкова е изгризано всичко.

Наистина има нещо от черен лабрадор, и може би малко от канадски вълк. Той е от тези, които са били изхвърлени от стопаните, защото кучката им забременяла от неизвестно кого 

След това е бил изхърлен пак - бабата, която го е гледала, е починала, и нещастното куче пак се е озовало на улицата. Беше ужасно стресиран, когато го взехме. 

Милото то,не разбирам как можеш да си изхвърлиш кучето,за мен е равносилно на това да изоставиш детето си.Но след като има хора ,които правят и това....Той все пак е щастливец ,че е срещнал вас.Как се казва?

Чарли - от Дарвин и еволюционната му теория, че по-силните и приспособените оцеляват

blondey, готино е 

Чак сега намерих темата. Разгледах я цялата на един дъх. Имате страхотни домашни любимци.
Аз в момента имам немска овчарка и териерче. Преди тях имах доберман и канадски вълк. За съжаление и двамата си умряха през 3 месеца. Канадския вълк получи инфаркт или инсулт (малко ги бъркам) и в следствие на което парализа на задните крайници. Много с измъчи, не можеше да стане да се изходи пък какво остава за да се нахрани. Беше на 15 години. Взехме тежкото решение да го преспим... След 3 месеца добермана също получи инсулт или инфаркт. Целия трепереше, едвам се държеше на краката си. Мъжа ми го намери една сутрин буквално се разчекнал на терасата и целия треперел. С майка ми двамата го гушнаха (той беше доста едър за породата си 80 кг. доберман - доста над нормата , руска селекция)и го пренесоха в клетката му. Той имаше доста лош нрав, но милия разбираше, че искаш да му помогнеш. Завиха го с одеало. Извикахме лекар, но когато дойде вече беше късно. Много страдах за него. Той беше моето приятелче, до 2 годишен живееше вътре и спеше при мен. Беше моят изповедник. Живя 10 години.
Беше много страно, че когати почина канадския вълк и добермана много страдаше, все го търсеше и обикаляше двора, не искаше да влиза в клетката и само обикаляше за да се приберат заедно вътре. А преживе все се биеха. Не можеха заедно, но и един без друг пак не можеха. Сега са погребани в задния ни двор, един до друг... Завинаги заедно.
След като почина и добермана се решихме да вземем пак куче, въпреки, че аз бях малко против. Не мога утре и него да прежаля... Е, все пак решихме се и така дойде немската овчарка Глория. Малка красавица, с голям нрав. Много умна и предана. Териерчето го имахме още преди да умрат предишните ни кучета. Когато взехме Глория, Ричко не беше много щастлив от факта, защото все пак се чустваше господар. Когато Глория направи 6 месеца и я изкарахме да живее на двора, Ричи също отказа да живее вече вътре и остана навън с нея. Много се обичат, а тя майчински се грижи за него. Сега е разгонена и сме ги отделили да не седят заедно и много страдат един за друг, но ще преживеят времената раздяла - няма как инече!
Стана много дълго, дано не съм досадила. Ето малко снимки на нашите любимци:

Прекрасен Бари:
http://media.snimka.bg/0335/006925858.jpg

Бебе Глория на 2,5 месеца
http://media.snimka.bg/0335/006925882.jpg

Глория на почти 4 месеца:
http://media.snimka.bg/0335/006925895.jpg
http://media.snimka.bg/0335/006925893.jpg

Глория на 5,5  месеца:
http://media.snimka.bg/0335/006926010.jpg
http://media.snimka.bg/0335/006926033.jpg

Глория на 8 месеца:
http://media.snimka.bg/0335/006926163.jpg

Глория на 9 месеца и Ричко на 2г.3м.:
http://media.snimka.bg/0335/006926165.jpg

Много е тежко , когато изгубиш верен другар , така се получи и с мен ..........радвам се , че  си го превъзмогнала , защото аз все още не мога  ............
Глория е страхотна 
Много ми е интересно да видя Ричко