На някоя от вас дали се е случвало нещо подобно:
За ревнивите мисли...
- Публикувана: 7 юни 2008, 10:36 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2008, 05:11 ч.
# 30
24 юни 2008, 14:51 ч.
Виж целия пост
Да, ама от другата страна - аз съм тази, която обядва /всъщност от години/ в едно и също заведение близо до работата. Всъщност излъгах, първото го преместиха и направиха китайски ресторант, та обядвам в съседното. И знаеш ли защо - не защото много ми харесва сервитьора, или сервитьорката, а защото е наблизо, предлагат готвено обедно меню, което е готово и директно го сервират, така че спокйно се класираш с хапването в обедната почивка, а е съвсем различно да хапнеш нещо готвено от сандвичи или хамбургер.
# 31
24 юни 2008, 15:06 ч.
Не ми минават подобни мисли.Още повече като са безпочвени.Съпругът ти доколкото разбирам не ти дава повод за притеснения.Постави се на негово място.Ако той подлага твоите излизания с приятелки на съмнение 
как би се почувствала...
Виж целия пост
как би се почувствала...
# 32
24 юни 2008, 17:08 ч.
Минавали са ми ревниви мисли през главата, но когато имам основание за тях. Знам, че ако мъжът ми пожелае, може да ми изневери по всяко време. Излишно е да се тормозя, че бил нощна смяна например или че посещавал често едно и също заведение, или че се парфюмира в някои случаи. Мога да си помисля нещо за изневяра, ако му се обади жена или момиче, ако често му се обажда, а не му е колежка, да речем, ако намеря писмо или съобщение с многозначителен текст, ако намеря женско бельо в колата му или някоя снимка, но никога без причина.
Виж целия пост
# 33
26 юни 2008, 10:09 ч.
Благодаря още веднъж за отговорите.Знам ,че не съм права и че не би трябвало да се тормозя без повод.Но аз съм си такава.Просто ме интересуваше дали и на друг се е случвало,да не се чувствам като странна птица... 
Виж целия пост
# 34
26 юни 2008, 11:07 ч.
За 15 г. ми се е случвало да ревнувам само веднъж. Тогава имаше конкретен повод и човек. Ама да си мисля, "Сега защо мъжът ми яде все в таз кръчма? Дали не харесва сервитьорката?".. не ми се е случвало. Без конкретен обект и повод няма как да ревнувам. Аз работя с мъже предимно. Ако той вземе да си вкарва такива мисли в главата няма да сме заедно 
Виж целия пост
# 35
26 юни 2008, 12:18 ч.
Ако ще си говорим за ревност-аз съм човека.Болна съм на тая тема.Без повод си тровя живота сама.
Неговия не-засега,не съм изглупяла до там.
Но ревнивите мисли при мен са чести.Нова колежка появи ли се в офиса му,ми се скапва настроението.
Какво да направя като съм омъжена за най-сладкия мъж на света.
Виж целия пост
Неговия не-засега,не съм изглупяла до там.
Но ревнивите мисли при мен са чести.Нова колежка появи ли се в офиса му,ми се скапва настроението.
Какво да направя като съм омъжена за най-сладкия мъж на света.
# 36
26 юни 2008, 13:52 ч.
Случвало ми се е ...явно от скука-имаше подобно мнение ...В момента, в който ми се случи нещо интересно, минавам на друга вълна.
Виж целия пост
# 37
26 юни 2008, 15:04 ч.
Аз не съм ревнива, но подобни мисли са минавали през главата ми, когато имах прекалено свободно време и когато си гледах детето вкъщи. Откакто се върнах на работа и имам нормален социален живот, такива мисли не са ме обсебвали.
Виж целия пост
# 38
26 юни 2008, 16:24 ч.
Не ми минават такива мисли,мъжа ми работи в чужбина,виждаме се през няколко месеца...Ако взема да мисля,по-добре да си тегля ножа...Да прави,каквото иска,стига да не разбирам и когато е с мен,да се чувствам единствена
Виж целия пост
# 39
26 юни 2008, 22:08 ч.
Ама е много натоварващо.Аз по цял ден това мисля и все нищо не измислям де.
От известно време съм решила,че няма повече да съм така и не ми пука,ама май не се получава...
Виж целия пост
Ако ще си говорим за ревност-аз съм човека.Болна съм на тая тема.Без повод си тровя живота сама.
Неговия не-засега,не съм изглупяла до там.
Но ревнивите мисли при мен са чести.Нова колежка появи ли се в офиса му,ми се скапва настроението.
Какво да направя като съм омъжена за най-сладкия мъж на света.
Неговия не-засега,не съм изглупяла до там.
Но ревнивите мисли при мен са чести.Нова колежка появи ли се в офиса му,ми се скапва настроението.
Какво да направя като съм омъжена за най-сладкия мъж на света.
Ама е много натоварващо.Аз по цял ден това мисля и все нищо не измислям де.
От известно време съм решила,че няма повече да съм така и не ми пука,ама май не се получава...
# 40
26 юни 2008, 23:15 ч.
Краси, нормално е да си мислиш такива неща, важното е никога, ама никога да не показваш или недай си боже казваш на мъжа си за тях. Защото така му показваш, че в някаква степен си неуверена, което не е добре, ама никак. 
Да не говорим, че освен неувереността, има и други проблеми- ще го раздразниш и така нататък. Всички ревнуваме и това донякъде е полезно, според мен, защото така по- честичко се замисляме, че човекът до нас не е даденост, а трябва да се борим постоянно за общото щастие. /Малко прекалено поетично прозвуча, ама тя любовта си е поезия, така че.../
Виж целия пост
Да не говорим, че освен неувереността, има и други проблеми- ще го раздразниш и така нататък. Всички ревнуваме и това донякъде е полезно, според мен, защото така по- честичко се замисляме, че човекът до нас не е даденост, а трябва да се борим постоянно за общото щастие. /Малко прекалено поетично прозвуча, ама тя любовта си е поезия, така че.../
# 41
26 юни 2008, 23:16 ч.
Ми минават ми и на мен, особенно сега когато се налага да сме заедно само 2 дни в седмицата...
Виж целия пост
# 42
26 юни 2008, 23:17 ч.
Що не го попиташ,защо все там виси и заради коя?-най-добре ще направиш!
Виж целия пост
# 43
27 юни 2008, 16:13 ч.
Мисля, че трябва да имаш много свободно време за да мислиш такива неща без да имаш сериозно основание. Освен това, всеки човек било то мъж или жена може да кривне, колкото и да го следиш.Въпрос на потребности.Просто не виждам защо излишно си създваш тревоги като нямаш поводи за притеснение.Аз съм се напатила от ревниви мъже и сега най-после съм щастлива!Не ме следи мъжа ми, имаме ми доверие - аз на него също.
Виж целия пост
# 44
27 юни 2008, 21:52 ч.
Ревността е нещо съвсем нормално, особено когато обичаш.
Аз никога не бях ревнувала до един определен момент.
После се появи човек, който ревнувах безумно, дори на моменти изглупявах.
Но според мен ревността е равна на любовта, колкото повече обичаш - толкова повече ревнуваш.
Виж целия пост
Аз никога не бях ревнувала до един определен момент.
После се появи човек, който ревнувах безумно, дори на моменти изглупявах.
Но според мен ревността е равна на любовта, колкото повече обичаш - толкова повече ревнуваш.
Препоръчани теми